Забравената жената, която помогна на Енгелс да създаде комунизма
„ Ако имах приход от 5000 франка “, признава един път Енгелс на Маркс, „ нямаше да върша нищо друго, с изключение на да работя и да се развличам с дами, до момента в който не стана на части. “ Именно този Енгелс дойде в Англия през декември 1842 година – изпратен там, с цел да помогне да ръководи фабрика, която е благосъстоятелност на богатия му татко, тъй като фамилията му е обезверено да отбрани младия си радикал от пруската полиция. И тъкмо този Енгелс, за огромна паника от неговите познати, среща, хлътва и съвсем две десетилетия скрито живее с ирландка на име.
Влиянието на Бърнс върху Енгелс – и затова върху комунизма и върху историята на света през предишния век – от дълго време е мощно подценено. Тя се появява в най-хубавия случай мимолетно в книги, отдадени на философа, и в съвсем нито една за социализма. И защото е необразована ирландка от работническа класа, както и жена, тя също оставя слаба диря в историята като цяло. И въпреки всичко е допустимо, четейки писанията на Енгелс, да се усети, че тя оказва доста въздействие върху няколко съществени произведения на своя ухажор.
Сестрата на Мери Бърнс – Лизи – с която Енгелс излиза след гибелта на Мери
Манчестър се оказва неприятен избор за заточение за млад мъж, чиито леви убеждения са такава грижа за фамилията му. Това е най-мощният и ужасяващ от всички артикули на индустриалната гражданска война на Англия: огромен опит в безграничен капитализъм в десетилетие, в което има прилив на пролетарии и стопански демократизъм. Правителството и бизнесът се кълнат в свободната търговия, до момента в който имат извънредно неприятно отношение към служащите. Обикновено те работят по 14 часа дневно, шест дни в седмицата и до момента в който доста от тях приветстват концепцията за закрепена претовареност, неквалифицираните служащи рядко се радват на огромна сигурност на работното място. А изискванията на живот в по-бедните квартали на града са ужасяващи.
Маркс и Енгелс
Че връзката на Енгелс с Мери е имала полов детайл, може да се допусна от една неразбираема фраза на Маркс. Когато чува, че Енгелс е придобил интерес към физиологията, философът пита: „ Учиш ли… върху Мери? “ Енгелс не има вяра в брака – а кореспонденцията му разкрива редица връзки – само че той и Бърнс остават двойка съвсем 20 години.
Не се знае сигурно нищо за присъединяване на Мария в политическия живот на Енгелс, само че може да се допусна доста. Енгелс разказва гетото в Манчестър, известно като Малката Ирландия, с толкоз графични елементи, че той би трябвало да го е познал. Мери като ирландско момиче с огромно семейство най-вероятно му оказва помощ. Ако е самичък, чужденец от междинната класа, е подозрително, че би останал жив в гетото, сигурно не и с облеклата на гърба си.
Познанството му със сестрите Бърнс също излага Енгелс на някои от по-негативните аспекти на английския империализъм от този интервал. Въпреки че са родени в Англия, родителите на Мери са имигранти от Типерари, в южната част на Ирландия. Баща й, Майкъл, работи като перач на платове, само че завършва дните си в мизерна беднотия. Това, дружно с Големия апетит, който обгръща Ирландия сред 1845 и 1850 година оставя милион или повече ирландски мъже, дами и деца да гладуват до гибел в сърцето на най-богатата империя в света и прави сестрите Бърнс пламенни националисти. Мери се причислява към Енгелс на къса обиколка из Ирландия през 1856 година, по време на която виждат към 2/3 от опустошената страна.
Благодарение на данните от преброяването на Манчестър и архивите от този интервал, както и на старателната работа на локалните трудови историци, е допустимо да се наблюдава придвижването на Енгелс и сестрите Бърнс под разнообразни псевдоними. Енгелс се показва под името Фредерик Бордман, Фредерик Ман Бърнс и Фредерик Джордж Ман и споделя, че е книжар или пътуващ търговец. Той отсъства от Англия от 1844 година до самия завършек на 1849 година, само че Бърнс явно поддържа връзка с него през революционните 1848-9. След завръщането си в Манчестър Енгелс и Мери се откриват дружно в къщи в непретенциозно предградие. Лизи наподобява им е нещо като икономка, въпреки че детайлности за изискванията на живот на групата са доста сложни за намиране. Енгелс подрежда съвсем всички персонални писма, които е писал през този интервал, да бъдат унищожени след гибелта му.
Фридрих Енгелс
Но в гибелта на Мери Бърнс, а не в живота, е концентриран фокусът на учените и това е тъй като тя съответствува с пропадането на връзките сред Енгелс и Маркс – единственото записано за четири десетилетия близко другарство на Фридрих Енгелс. Най-ранните признаци на раздора датират още от престоя им в Белгия сред 1845 и 1848 година, когато двамата мъже пишат Комунистическия манифест. Мери отпътува да живее в Брюксел – извънредно премеждие в тези дни за някой от нейния пол и класа. Джени Маркс (съпругата на Карл) има няколко познати измежду дамите от работническата класа и безспорно е шокирана, когато Енгелс показва любовницата си като модел за дамата на бъдещето. Бърнс пък счита Джени за „ доста арогантна “ и саркастично означи, че „ самата аз, когато се сблъскам с този нереален модел, наподобява в действителност неприветлив в личните ми очи “.
На този декор Енгелс написа на Маркс, с цел да му каже за гибелта на Мери. „ Снощи тя си легна рано “ – написа той – „ и когато в среднощ Лизи се качи горе, тя към този момент беше умряла. Съвсем ненадейно. Сърдечно заболяване или инсулт. Научих новината тази заран, в понеделник вечерта тя към момента беше сносно. Не мога да ти кажа по какъв начин се усещам. Горкото момиче ме обичаше от все сърце. “
Маркс съчувства – за малко. „ Изключително мъчно е за теб, който си делял дом с Мери, освободен и отдалечен за всякаква човешка тъга, толкоз постоянно, колкото ти е угодно. “ Но останалата част от известието е дълъг роман за неволите на Маркс, завършващ с молба за пари. „ Всички мои другари “, дава отговор Енгелс с яд, „ ми демонстрираха в този миг, което ме удари надълбоко, повече състрадание и другарство от вас. “
Маркс още веднъж му написа, извинявайки се, като изрича съболезнования и упреква за първото си писмо брачната половинка си, която желае пари. „ Това, което ме подлуди изключително “, написа той, „ е мисълта, че не ви оповестявам съответно нашето същинско състояние. “ Майк Гейн, наред с други писатели, подозира, че Маркс възразява против любовта на Енгелс към жена от работническата класа не на основата на класа, а тъй като връзките са били буржоазни и затова са нарушили правилата на комунизма. Каквато и да е повода за разногласието, Енгелс наподобява се е радва, когато той завършва.
