Топ 5 на българските термини в Световния спорт
Ако има сфера, в която думата „ български “ не се свързва единствено с киселото мляко и маслодайната роза, то това е спорта. Колкото и да е необичайно тези няколко „ български неща “ са по-популярни като такива по света, в сравнение с в самата България, разяснява юристът Драгомир Ошавков и показва петте имена, които от дълго време са врязани в историята. Ето ги и тях:
№1 Българската торба /Bulgarian bag/:
Уреда „ българска торба “ стана притежание на света през 2005 г, откакто беше изобретена и патентована от Иван Иванов – някогашен играч по класическа битка, емигрирал през 1997 година в Съединени американски щати, където работи като треньор. Според самия Иван Иванов дизайнът на торбата е въодушевен от метода, по който овчарите са носили на раменете си овцете по време на българските празници и панаири. Уредът е неповторим с това, че разрешава разнородни придвижване във всички направления, като покачва мускулната устойчивост и развива експлозивността у трениращият. Първоначално, най-много поради високата си функционалност уредът намира топъл банкет измежду практикуващите битка, ММА, джиу-джицу и други бойни спортове, само че след това става известен измежду необятната фитнес аудитория по целият свят. Един от огромните фенове на тренировките с българският апарат е холивудската актриса Холи Бери.
На фотографията – Иван Иванов с Българската торба. Снимка: Facebook профил на Иван Иванов
2. Българския Трибулус Терестрис. /Bulgarian Tribulus Terrestris /
Растението Трибулус Терестрис, известно в България повече като „ Бабини зъби “ се употребява още от началото на 80-те години от Държавното дружество " Фармахим " за произвеждане на препарата „ Трибестан “. Лекарството е основано с цел да третира ниско либидо, импотенция и неплодородие при мъжете и възстановяване на хормоналния баланс при дамите. Интереса към билката в международните спортни среди настава, когато клюки стартират да свързват триумфите на именития тим по повдигане на тежести, воден от треньора Иван Абаджиев с този препарат. Основното му предопределение в спорта е за увеличение на тестостерона в организма по натурален път, както и за възобновяване на сперматогенезата след стероиден цикъл. Въпреки, че растението Трибулус Терестрис може да бъде открито в доста страни по света, няколко научни проучвания демонстрират, че наличието на дейната съставна част сапонини е най-високо в растенията с генезис България. Днес всяка уважаваща себе си компания за хранителни добавки има в портфолиото си препарат основан на основата на растението Трибулус Терестрис, като българския му генезис е еднакво на гаранция за качество.
Растението Бабини зъби (Tribulus terrestris) Снимка: Уикипедия
3. Български клек /Bulgarian split squat/
В края на 80-те години на предишния век, помощник-треньора на националния тим на България по повдигане на тежести Ангел Спасов посещава Съединени американски щати, където изнася семинари пред американските си сътрудници по отношение на подготвителните способи на българския народен тим по повдигане на тежести. По това време страната е първа международна мощ в този спорт и информацията, която той споделя се следи деликатно. Едно от упражненията, които Спасов показва като изключително значимо за насърчаване на силата при клякането на щангистите е тип клек, при който задният крайник е подложен на скамейка или друга повдигната повърхнина, а главната работа се прави от поставеният начело крайник. Информацията е бързо възприета от спортната общественост и скоро упражнението става главен дирек в арсенала на силовите спортисти оттатък океана. Скоро, заради високата си успеваемост българското клякане стартира да се употребява всеобщо и от елементарните хора трениращи във фитнеса. Днес, в съвсем всяка фитнес зала може да се види някой, който извършва упражнението по този метод.
Български клек. Снимка: https://legionathletics.com
4. Български кофички на халки / Bulgarian Ring Dips/
Още едно упражнение, което носи името „ българско “. Кръстник на това придвижване е треньора по гимнастика и създател на книгата „ Да изградиш гимнастическо тяло “ Кристофър Зомер, съгласно който упражнението му е било показано за първи път от българския гимнастик Красимир Дунев – Олимпийски сребърен медалист на успоредка от 1996 година Българските кофички на халки е упражнение за напреднали спортисти, което, заради ситуацията в който са сложени ръцете се усилва диапазона на придвижването и се слага на тестване стабилността на раменния пояс, като по този метод се развиват изключително добре мускулите на гърдите и предната част на раменете.
Български клек. Снимка: https://legionathletics.com
4. Български кофички на халки / Bulgarian Ring Dips/
Още едно упражнение, което носи името „ българско “. Кръстник на това придвижване е треньора по гимнастика и създател на книгата „ Да изградиш гимнастическо тяло “ Кристофър Зомер, съгласно който упражнението му е било показано за първи път от българския гимнастик Красимир Дунев – Олимпийски сребърен медалист на успоредка от 1996 година Българските кофички на халки е упражнение за напреднали спортисти, което, заради ситуацията в който са сложени ръцете се усилва диапазона на придвижването и се слага на тестване стабилността на раменния пояс, като по този метод се развиват изключително добре мускулите на гърдите и предната част на раменете.
Български кофичка на халки: Снимка: https://www.bodbot.com
5. Български подготвителен способ /The Bulgarian Method/
Българският подготвителен способ се свързва с името на Иван Абаджиев – именития треньор на националния тим по повдигане на тежести, който през 70-те и 80-те години направи от страната ни първа международна мощ в този силов спорт. Тази система на трениране беше възприемана от доста от съвременниците на Абаджиев като мощно спорна и дори рискова за спортистите, само че модерната спортна просвета значително потвърждава, че метода на Абаджиев просто е изпреварил времето си. По своята същина българския способ съставлява специализация на спортистите в дребен брой избрани придвижвания /при щангистите това са изхвърляне, превръщане и изтласкване/, които се упражняват безусловно до пристъп – шест дни в седмицата, два до три пъти на ден, на съвсем 100% от оптималната допустима за спортиста тежест. Брутален способ, който дава невероятни резултати и може би тъкмо поради това Иван Абаджиев остава в историята на българския спорт като треньора на 20-ти век. Това, което множеството му критици обаче пропущат, е че метода включва т. нар разтоварващи интервали – време през което състезателите упражняват на първо място вярното осъществяване на техниката на придвижването и оставят организма си да се възвърне от тежките тренировки. Българският подготвителен способ в действителност съставлява отличен образец за това, което актуалната доктрина на спорта назовава периодизация – периодично повтаряне на тежки и леки цикли на подготовка, непрекъснат развой на стимулация и акомодация. В наше време метода е сполучливо употребен от доста спортисти по целия свят, изключително спортисти, които се занимават със силов трибой.
Иван Абаджиев
Автор: Драгомир Ошавков
№1 Българската торба /Bulgarian bag/:
Уреда „ българска торба “ стана притежание на света през 2005 г, откакто беше изобретена и патентована от Иван Иванов – някогашен играч по класическа битка, емигрирал през 1997 година в Съединени американски щати, където работи като треньор. Според самия Иван Иванов дизайнът на торбата е въодушевен от метода, по който овчарите са носили на раменете си овцете по време на българските празници и панаири. Уредът е неповторим с това, че разрешава разнородни придвижване във всички направления, като покачва мускулната устойчивост и развива експлозивността у трениращият. Първоначално, най-много поради високата си функционалност уредът намира топъл банкет измежду практикуващите битка, ММА, джиу-джицу и други бойни спортове, само че след това става известен измежду необятната фитнес аудитория по целият свят. Един от огромните фенове на тренировките с българският апарат е холивудската актриса Холи Бери.
На фотографията – Иван Иванов с Българската торба. Снимка: Facebook профил на Иван Иванов
2. Българския Трибулус Терестрис. /Bulgarian Tribulus Terrestris /
Растението Трибулус Терестрис, известно в България повече като „ Бабини зъби “ се употребява още от началото на 80-те години от Държавното дружество " Фармахим " за произвеждане на препарата „ Трибестан “. Лекарството е основано с цел да третира ниско либидо, импотенция и неплодородие при мъжете и възстановяване на хормоналния баланс при дамите. Интереса към билката в международните спортни среди настава, когато клюки стартират да свързват триумфите на именития тим по повдигане на тежести, воден от треньора Иван Абаджиев с този препарат. Основното му предопределение в спорта е за увеличение на тестостерона в организма по натурален път, както и за възобновяване на сперматогенезата след стероиден цикъл. Въпреки, че растението Трибулус Терестрис може да бъде открито в доста страни по света, няколко научни проучвания демонстрират, че наличието на дейната съставна част сапонини е най-високо в растенията с генезис България. Днес всяка уважаваща себе си компания за хранителни добавки има в портфолиото си препарат основан на основата на растението Трибулус Терестрис, като българския му генезис е еднакво на гаранция за качество.
Растението Бабини зъби (Tribulus terrestris) Снимка: Уикипедия
3. Български клек /Bulgarian split squat/
В края на 80-те години на предишния век, помощник-треньора на националния тим на България по повдигане на тежести Ангел Спасов посещава Съединени американски щати, където изнася семинари пред американските си сътрудници по отношение на подготвителните способи на българския народен тим по повдигане на тежести. По това време страната е първа международна мощ в този спорт и информацията, която той споделя се следи деликатно. Едно от упражненията, които Спасов показва като изключително значимо за насърчаване на силата при клякането на щангистите е тип клек, при който задният крайник е подложен на скамейка или друга повдигната повърхнина, а главната работа се прави от поставеният начело крайник. Информацията е бързо възприета от спортната общественост и скоро упражнението става главен дирек в арсенала на силовите спортисти оттатък океана. Скоро, заради високата си успеваемост българското клякане стартира да се употребява всеобщо и от елементарните хора трениращи във фитнеса. Днес, в съвсем всяка фитнес зала може да се види някой, който извършва упражнението по този метод.
Български клек. Снимка: https://legionathletics.com
4. Български кофички на халки / Bulgarian Ring Dips/
Още едно упражнение, което носи името „ българско “. Кръстник на това придвижване е треньора по гимнастика и създател на книгата „ Да изградиш гимнастическо тяло “ Кристофър Зомер, съгласно който упражнението му е било показано за първи път от българския гимнастик Красимир Дунев – Олимпийски сребърен медалист на успоредка от 1996 година Българските кофички на халки е упражнение за напреднали спортисти, което, заради ситуацията в който са сложени ръцете се усилва диапазона на придвижването и се слага на тестване стабилността на раменния пояс, като по този метод се развиват изключително добре мускулите на гърдите и предната част на раменете.
Български клек. Снимка: https://legionathletics.com
4. Български кофички на халки / Bulgarian Ring Dips/
Още едно упражнение, което носи името „ българско “. Кръстник на това придвижване е треньора по гимнастика и създател на книгата „ Да изградиш гимнастическо тяло “ Кристофър Зомер, съгласно който упражнението му е било показано за първи път от българския гимнастик Красимир Дунев – Олимпийски сребърен медалист на успоредка от 1996 година Българските кофички на халки е упражнение за напреднали спортисти, което, заради ситуацията в който са сложени ръцете се усилва диапазона на придвижването и се слага на тестване стабилността на раменния пояс, като по този метод се развиват изключително добре мускулите на гърдите и предната част на раменете.
Български кофичка на халки: Снимка: https://www.bodbot.com
5. Български подготвителен способ /The Bulgarian Method/
Българският подготвителен способ се свързва с името на Иван Абаджиев – именития треньор на националния тим по повдигане на тежести, който през 70-те и 80-те години направи от страната ни първа международна мощ в този силов спорт. Тази система на трениране беше възприемана от доста от съвременниците на Абаджиев като мощно спорна и дори рискова за спортистите, само че модерната спортна просвета значително потвърждава, че метода на Абаджиев просто е изпреварил времето си. По своята същина българския способ съставлява специализация на спортистите в дребен брой избрани придвижвания /при щангистите това са изхвърляне, превръщане и изтласкване/, които се упражняват безусловно до пристъп – шест дни в седмицата, два до три пъти на ден, на съвсем 100% от оптималната допустима за спортиста тежест. Брутален способ, който дава невероятни резултати и може би тъкмо поради това Иван Абаджиев остава в историята на българския спорт като треньора на 20-ти век. Това, което множеството му критици обаче пропущат, е че метода включва т. нар разтоварващи интервали – време през което състезателите упражняват на първо място вярното осъществяване на техниката на придвижването и оставят организма си да се възвърне от тежките тренировки. Българският подготвителен способ в действителност съставлява отличен образец за това, което актуалната доктрина на спорта назовава периодизация – периодично повтаряне на тежки и леки цикли на подготовка, непрекъснат развой на стимулация и акомодация. В наше време метода е сполучливо употребен от доста спортисти по целия свят, изключително спортисти, които се занимават със силов трибой.
Иван Абаджиев
Автор: Драгомир Ошавков
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ