Проф. Даниел Вълчев: Предложенията за тримата големи да се правят от министър или магистратура
Ако има съществено болшинство, би трябвало да се намерения за това какви са изобщо функционалностите на Висш съдебен съвет. Той не би трябвало да прави каквито и да е оферти за кадрови промени, а единствено да споделя " да " или " не " като Сенат. Предложенията за тримата огромни би трябвало да идват или от съответния министър на правораздаването, или от съответния началник на съответната магистратура. Това е кардинална и дълбока смяна и тя би могла да бъде направена доста елементарно, дори не би трябвало да има и конституционна процедура за това.
Ако желаеме още по-дълбоко да влезем в системата, тогава ще трябват конституционни решения, които също не са толкоз сложни. Например при избор на един от тримата огромни президентът би трябвало да може да постанова несъгласие. А не в този момент той да откаже първия път, а по-късно решението му да може да се преодолее. Ако той има опция да отхвърля въобще, дефинитивно, това значи, че в случай че не откаже - той поема политическата отговорност за този човек.
Тази концепция стартира деканът на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев пред Нова тв.
Запитан по какъв начин би показал абсурда в прокуратурата пред студентите си, той отговори: Не съм сигурен, че Юридическият факултет е сходно място - НАТФИЗ е по-подходящо, тъй като това произведение, което гледаме, е сюрреалистично произведение.
Оставката е персонален акт, различен въпрос е кой я желае. Тези същите хора, които в този момент желаят това, преди няколко месеца, когато служебният министър на правораздаването, те бяха срещу. Как по едно и също време те се присетиха, че нещо не е наред, попита проф. Вълчев.
Всичко това демонстрира по-дълбоки проблеми в системата и удостоверява това, което и различен път съм казвал - че личността на един или различен не придава образа на системата. В основата са разпоредбите. И до момента в който приказваме за правосъдна промяна в смисъл: Да сменим Иван с Петкан, няма да имаме огромни триумфи.
Ако желаеме да създадем нещо в правораздаването, би трябвало да кажем какво желаеме и по какъв начин да го създадем. Трябва да се види активността на Висш съдебен съвет. Това е един орган, който явно от самото си основаване не е добре фиктивен. С разделянето на колегиите на прокурорска и правосъдна още повече се утежниха нещата, разяснява проф. Вълчев.
Самият факт, че към този момент толкоз дни след изборите не съумяват да доближат изобщо до проблемите на правосъдната система, мандатът на Висш съдебен съвет е изминал, на част от Инспектората също, не са попълнени парламентарните квоти в Конституционен съд, значи, че това не е приоритет. Не мога да кажа дали има избрани ползи или мързел.
Нека си представим, че на следващия ден Гешев не е основен прокурор и се открива процедура за избор на нов. Кое би било друго? Хората, които го избраха са същите, обстановката е почти същата. Знаем ли кой ще го номинира - тези, които го избраха, или шестимата, попита проф. Вълчев.
Като надълбоко непознаване на логиката на действието на българската прокуратура дефинира проф. Вълчев концепцията за унищожаване на фигурата на основния прокурор изобщо. Докато не бъдат направени промени в Наказателно-процесуален кодекс до степен, че да се реализира едно оптимално равнене в процесуалните благоприятни условия на обвиняванията и отбраната в границите на наказателния развой, и изключително в предварителното произвеждане, децентрализацията е една ужасна неточност. Това може да стане, само че при една добре уравновесена система на наказателно правосъдие. В противоположен случай ние споделяме: Не харесваме Гешев, само че вместо това ще създадем хиляда Гешевци, изясни проф. Вълчев.
Самата логичност на работата на униформената полиция е сбъркана, разяснява още Вълчев. Той описа, че в центъра на София, където е адвокатската фирма му, не е виждал еднообразен. Всъщност ние не рискуваме нищо, неспазвайки разпоредбите, и това е един от огромните проблеми в обществените системи. В София би трябвало да има повече от 1000 служители на реда и те да се намесват във всяко безсрамие, което видят, разяснява той.
Ако желаеме още по-дълбоко да влезем в системата, тогава ще трябват конституционни решения, които също не са толкоз сложни. Например при избор на един от тримата огромни президентът би трябвало да може да постанова несъгласие. А не в този момент той да откаже първия път, а по-късно решението му да може да се преодолее. Ако той има опция да отхвърля въобще, дефинитивно, това значи, че в случай че не откаже - той поема политическата отговорност за този човек.
Тази концепция стартира деканът на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев пред Нова тв.
Запитан по какъв начин би показал абсурда в прокуратурата пред студентите си, той отговори: Не съм сигурен, че Юридическият факултет е сходно място - НАТФИЗ е по-подходящо, тъй като това произведение, което гледаме, е сюрреалистично произведение.
Оставката е персонален акт, различен въпрос е кой я желае. Тези същите хора, които в този момент желаят това, преди няколко месеца, когато служебният министър на правораздаването, те бяха срещу. Как по едно и също време те се присетиха, че нещо не е наред, попита проф. Вълчев.
Всичко това демонстрира по-дълбоки проблеми в системата и удостоверява това, което и различен път съм казвал - че личността на един или различен не придава образа на системата. В основата са разпоредбите. И до момента в който приказваме за правосъдна промяна в смисъл: Да сменим Иван с Петкан, няма да имаме огромни триумфи.
Ако желаеме да създадем нещо в правораздаването, би трябвало да кажем какво желаеме и по какъв начин да го създадем. Трябва да се види активността на Висш съдебен съвет. Това е един орган, който явно от самото си основаване не е добре фиктивен. С разделянето на колегиите на прокурорска и правосъдна още повече се утежниха нещата, разяснява проф. Вълчев.
Самият факт, че към този момент толкоз дни след изборите не съумяват да доближат изобщо до проблемите на правосъдната система, мандатът на Висш съдебен съвет е изминал, на част от Инспектората също, не са попълнени парламентарните квоти в Конституционен съд, значи, че това не е приоритет. Не мога да кажа дали има избрани ползи или мързел.
Нека си представим, че на следващия ден Гешев не е основен прокурор и се открива процедура за избор на нов. Кое би било друго? Хората, които го избраха са същите, обстановката е почти същата. Знаем ли кой ще го номинира - тези, които го избраха, или шестимата, попита проф. Вълчев.
Като надълбоко непознаване на логиката на действието на българската прокуратура дефинира проф. Вълчев концепцията за унищожаване на фигурата на основния прокурор изобщо. Докато не бъдат направени промени в Наказателно-процесуален кодекс до степен, че да се реализира едно оптимално равнене в процесуалните благоприятни условия на обвиняванията и отбраната в границите на наказателния развой, и изключително в предварителното произвеждане, децентрализацията е една ужасна неточност. Това може да стане, само че при една добре уравновесена система на наказателно правосъдие. В противоположен случай ние споделяме: Не харесваме Гешев, само че вместо това ще създадем хиляда Гешевци, изясни проф. Вълчев.
Самата логичност на работата на униформената полиция е сбъркана, разяснява още Вълчев. Той описа, че в центъра на София, където е адвокатската фирма му, не е виждал еднообразен. Всъщност ние не рискуваме нищо, неспазвайки разпоредбите, и това е един от огромните проблеми в обществените системи. В София би трябвало да има повече от 1000 служители на реда и те да се намесват във всяко безсрамие, което видят, разяснява той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ