Ако говорим за закръгляване на цените, чисто механично цената трябва

Ако приказваме за закръгляване на цените, чисто механично цената би трябвало да падне. Ако през вчерашния ден са ви продавали кафе за 2 лв., а на следващия ден ви го дадат за едно евро, то ще ви го дават за 1,95583 лева - печелите 5 стотинки, изясни пред 3eNews и Дир.бг някогашният финансов министър Владислав Горанов   През последния месец тематиката за влизането в Еврозоната, по която в политическите среди и в обществото сякаш имаше консенсус, внезапно изостри тона сред партиите в Народното събрание и даже някои, като Българска социалистическа партия да вземем за пример, които до момента бяха „ за “ еврото, внезапно демонстрираха несигурност, обявявайки се за отлагане  на процеса – а даже и за отвод от еврото. Това, а и усещането, че повече от година подготовката за влизане в Еврозоната „ се проспива “, другите образци с други страни – Хърватия, която потегли към еврото след нас, а се причислява година преди нас  и други страни, които не възнамеряват въвеждане на еврото, водят до комплициране измежду хората и провокират опълчване измежду разнообразни групи в обществото. Добрата вест е, че Народното събрание съумя да сплоти позициите на огромна част от партиите и одобри решение, с което задължи държавното управление и Българска народна банка да ускорят  работата си  по приемането на еврото на 1 януари 2024 година Лошата, че още веднъж бяха повдигнати въпроси за резултати от влизането в еврозоната, които плашат популацията с обедняване.   Още по тематиката 09:50 ч. 6 ное 2022 3 ное 2022 За това какви са изгодите за бизнеса и хората от влизането на България в Еврозоната и има ли опасности, които би трябвало предотвратим, беседваме с някогашния министър на финансите Владислав Горанов. На хората с неразбираема известност (или неразбираема мотивация ), които употребяват тематиката евро, с цел да всяват суматоха измежду популацията, бих им споделил: ние поддържаме Валутен ръб точно в евро, тъй че в случай че залагаме против еврото, значи, че залагаме против лв.. В миг, в който приказваме за разпад на Европа, ние приказваме за разпад на котвата, за която нашата валута е закачена, разяснява Горанов в изявлението за Дир.бг и 3еNews. Той уточни като образец Хърватия, като акцентира, че периодите  на превалутиране ще бъдат аналогични и в България. Достатъчно по-рано цените стартират да се афишират и в лв. и в евро, с цел да може  непрекъснато да се следи дали се съблюдава курсът на валутата 1,95583, с който България ще се причисли и с който българския лев ще се размени в евро. В самата технология на превалутиране няма причина за смяна на цените. Дори в случай че приказваме за закръгляване, то в случай че гледате чисто механично цената би трябвало да падне. Ако през вчерашния ден са ви продавали кафе за 2 лв., а на следващия ден ви го дадат за едно евро, то ще ви го дават за 1,95583 лева Самият курс води до понижаване на цените. В дадения образец с кафето ми го дават за 2 лв., само че аз ще го платя в евро и ще спестя 5 ст. от сегашната цена, разяснява някогашният финансов министър. И добави, че страните, които се причислиха по- рано към еврозоната, започнаха по-бързо да забогатяват, защото вложенията в тях бързо се усилиха. Намаляване на понятието валутен риск за вложителите които влизат от Европейски Съюз в България, ще форсира и усили вложенията у нас, лихвените разноски на държавното управление ще паднат и оттова има опция да се влага в разнообразни сфери. Лихвите на бизнеса и потребителите ще намалеят, тъй като те са функционалност от кредитния рейтинг на страната, а кредитните организации споделят, че ще подобрят кредитния рейтинг на България, в случай че се присъединим към еврозоната. Отделно ще можем да участваме в ръководството на Европейската централна банка и в този смисъл да участваме при взимането на решенията там. А ще можем и за първи път от 25-26 години да водим парична политика – нещо, което във Валутен ръб не е допустимо. В момента, в който би трябвало да се извадят от възглавниците сивите левове и да ги обменят в бели такива,  това ще сътвори доста проблеми на сивия бранш и част от съперниците на еврото се тревожат и поради това. Огромен кеш от левове в случай че съществува, а съгласно мен съществува, ще бъде по някакъв метод „ изсветлен “, с цел да може да бъде трансфериран легално в евро. Ще бъде понижен процентът на парите в брой с неизяснен генезис. В случая приказваме за риск не за страната или обществото, то е риск за тези от сивия бранш, акцентира Владислав Горанов.   Г-н Горанов, Народното събрание одобри решение, с кое задължи държавното управление и Българска народна банка да ускорят  работата си  по приемането на еврото на 1 януари 2024 г, само че към този момент се чуват отзиви, че не би трябвало да се бърза като се дава за образец Румъния, която отсрочва приемането за 2029 година Каква е вашата персонална прогноза? Реалистична ли е датата 1 януари 2024 година? Защо пример би трябвало да ни бъде Румъния, а не Хърватия? - Вие поставате тематиката за Румъния, аз не съм сигурен, че северната ни съседка отсрочва нещо. Никой не слага изобщо тематиката за присъединение на Румъния към Еврозоната. Страната не е отсрочила нищо, тъй като Румъния е доста надалеч от тази тематика. По скоро може да се каже,че Европейската централна банка и Еврогрупата няма да се занимава с Румъния най-малко до 2029 г, тъй като не се работи по този начин някой да отсрочва. Знаете, че ние стартирахме процеса за присъединение към Еврозоната една година преди Хърватия. За България тематиката за приемане на еврото датира още от мига на присъединението ни към Европейски Съюз. Първите години, незабавно след присъединението ни, европейските страни членове на Еврозоната не желаеха да разясняват изобщо тематиката за присъединение на нови членове. Това важи за членки, включили се през 2007 година като България и Румъния. Така че Хърватите извадиха шанс, че ние усхяме да проправим пътеката през 2018 година за метода, по който може да се взе участие в ERM -2 след промяната на банковия съюз и след създавато на обединен контролен механизъм. Т.е ние проправихме  разпоредбите, по които може да се причисли държава  в еврозона след  2010 / 2011 година, след финансовата рецесия. В този смисъл колкото по-бързо се присъединим, реферирам към страните, които се причислиха преди нас, ще почнем по-бързо да черпим  от изгодите от участието  на единната валута. А такива сигурно има - в случай че погледнете рисковите награди или лихвените нива на  страните членки на еврозоната, са доста по-ниски. Което значи, че  страните и държавните управления се финансират  доста по-евтино от страните отвън еврозоната. Цените на недвижимите парцели доста ще набъбнат - в случай че се върнете няколко години обратно ще видите, че  в България този фактор се пoяви единствено с влизането в ERM-2. Освен във връзка с цените на недвижимите парцели и има и доста други изгоди от включването в Еврозоната. Участието във втория в света Валутен съюз има преимущества, които ние от дълго време сме разпознали. Всъщност, опитите на някои икономисти да описват мрачни истории са опит да се изявят в  публичното пространството като някакви различни представители и да се вършат на забавни.  Кои са първите стъпки, които държавното управление и Българска народна банка би трябвало да направят  с цел да изпълнят рекомендациите на Народното събрание и да има ускорение на активността, тъй като общото усещане е, че тематиката с подготовката за еврото се проспива през последните ооколо две година? - Има проект за деяние, който е създаден от държавното управление и съдържа много точки. Първият аспект  е  обвързван с изменение в  законодателството, Закона за Българска народна банка и други закони. Конкретно при Закона за Българска народна банка смяната е към превъзмогване на едно претендирано от Европейска комисия противоречие сред законите на Българска народна банка с разпоредбите на еврозоната във връзка с подуправителите  и на опцията за предварителното им освобождение и това да предстои на правосъден надзор. Има и други неща, които сме подхванали като задължения - това са т.нар пост ERM-2  ангажимети, които българската страна сама се е задължила да извърши. Ще има смяна в закона, обвързван с ограниченията против прането на парите и финансирането на тероризма. Tрябва да се разпише в доста къси периоди, уповавам се е рамките на месец ноември, меморандум сред Българска народна банка и Европейската комисия за българското евро, да се види по какъв начин би трябвало да наподобява, с цел да стартира произвеждане на българските монети -  матрицата, дизайна, и куп дребни механически въпроси. Пак споделям и държавното управление, и централната банка, и търговските  банки от дълго време работят в своята част върху обособени тематики, свързани с присъединението ни към еврозоната. Натрупа се известно закъснение, тъй като до оня ден - до решение на Народното събрание за мандат на държавното управление, имаше някакво съмнение в обществото или сред партиите, дали има задоволително болшинство в тази посока. Не инцидентно Българска социалистическа партия смени своята позиция  във връзка с еврото и стартира да приказва срещу него, евентуално притестенена  от позицията на партия „ Възраждане “ и опцията да отнеме електорат от левицата, а също по този начин стартира да нападна президента Радев, който изрично работи в развой за еврото. Тази конспирация бързо завърши с решението на Народното събрание, с което държавното управление и централната банка имат цялостен картбланш да продължат в тези стъпки, които обрисувах. Има и доста механически елементи и върху тях централната банка не е серпантина да работи, най-малко такава е информацията, с която разполагам. Закодателните промени плануват настоящ парламент, държавното управление не е толкоз нужно, а настоящ парламент, тъй като единствено Народното събрание може да ги одобри. Реалистично ли е да се създадат тези значими законодателни промени? - Напълно реалистично е. Този необятен мандат, които получиха държавното управление и Българска народна банка демонстрира, че сходно болшинство за приемането на тези закони, в които няма препъни камък и някакви разногласия, може безпрепятствено да мине през Народното събрание. Направено ли е нужното да бъде осведомено обществото с квалифицираното до момента и с това какви са изгодите от влизането в еврозоната. Впечатлението е, че липсва дейна информационна акция и това разрешава някои политици да се заиграват със страховете на хората? - В проекта на държавното управление за присъединение към еврозоната има планувана и разяснителна акция, обвързвана с изгодите от присъединението ни към еврото. Със сигурност може да се направи още доста, само че през годините, когато излизаше на повърхността тематиката за  присъединение към еврозоната и кандидатстване към ERM-2. И започваха акции, обособени представители разказваха за изгоди, дефекти, преимущества. Според мен не би трябвало да се стопира да се приказва, тук освен държавното управление и централната банка би трябвало да имат водеща роля, само че и всички политици, които поддържат тази теза. Защото другояче на хората, които са спектици за влизането в еврозоната, им се дава изява в медийното пространство по разнообразни аргументи и това повече отеква в главите на хората, тъй като е скандално и плашещо. Това ли е повода за  основаното изкуствено напрежение у хората, те стартират да се плашат от думата евро? - Хората се плашат от думата евро, само че го употребяват на всички места, когато  пътуват в чужбина. Имотните покупко-продажби се правят в евро, някои хора имат спестявания в евро. На хората с неразбираема известност ( или неразбираема мотивация ), които употребяват тематиката евро с цел да всяват суматоха измежду популацията, бих им споделил: ние поддържаме Валутен ръб точно в евро, тъй че в случай че залагаме против еврото, значи, че залагаме против лв.. В миг, в който приказваме за разпад на Европа, ние приказваме за разпад на котвата, за която нашата валута е закачена.  Как си обяснявате акцията на някои партии за отсрочване на датата и отричане от членуване в еврозоната? - За „ Възраждане “ това е естествената среда, те съществуват на този терен, с помощта на антитезите, които изричат – те са анти Европейски съюз, анти Еврозона, анти НАТО. Те заеха политическото място на партиите, които изчезнаха - като Атака и други така наречен „ патриотични партии “, които залагат на тематиката анти-евро, имат проруска ориентировка и т.н. За позицията на левицата нещата са по-странни. Спомням си през 2004 година, когато България се присъединяваше към НАТО, единствено един народен представител от левицата тогава гласоподава срещу влизането ни в Алианса. Тогава Българска социалистическа партия беше на вярната страна на разсъдъка. Сега може би трансформира курса в опит  да спре преливане на леви гласоподаватели към партия  „ Възраждане “. От друга страна задачата за въвеждане на еврото попадна пленник на опълчване на управлението на левицата и президента. Имаше интервал в който левицата беше по-либерална и прогресивна – да вземем за пример при държавно управление с присъединяване на левицата въведохме плоския налог... - Да, при държавно управление на Сергей Станишев одобриха плоския налог, влязохме в Европейски Съюз. А със Станишев организирахме през 2018 г конгрес за еврото. Когато Станишев беше водач на ПЕС, позицията на Българска социалистическа партия беше твърдо зад еврото. Според мен и в този момент има доста членове на партията, които не утвърждават позицията на управлението. Кои са главните изгоди за популацията и бизнеса от присъединението ни към Еврозоната след една година? - Това, което се вижда с просто око е, че страните, които се причислиха по- рано към еврозоната, започнаха по-бързо да забогатяват. В смисъл бързо се усилиха вложенията в тези страни. Намаляване на понятието валутен риск за вложителите които влизат от Европейски Съюз в България ще форсира и усили вложенията у нас, лихвените разноски на държавното управление ще паднат и оттова има опция да се влага в разнообразни сфери. Лихвите на бизнеса и потребителите ще намалеят, тъй като те са функционалност от кредитния рейтинг на страната, а кредитните организации споделят, че ще подобрят кредитния рейтинг на България, в случай че се присъединим към еврозоната. Отделно ще можем да участваме в ръководството на Европейската централна банка и в този смисъл да участваме при взимането на решенията там. А ще можем и за първи път от 25-26 години да водим парична политика – нещо, което във Валутен ръб не е допустимо. Всички тези неща са преимущество, само че елементарния човек бива изплашен, че, видите ли, цените ще порастат. Всъщност това не се следи в нито една страна поради еврото. На елементарния човек поради някои недостатъци в ръководството през последната година, му се наложи да праща 20% и повече по-висока сметка поради нарастването на цените. Така че резултатът върху инфлацията от смяната на цените във евро е пренебрежим – демонстрира го опитът на страните, които са се включили през последните годините. Особено в интервали на висока инфлация, през които ние сега прекосяваме. Очертава се, в случай че успеем да се включим в Еврозоната в плануваните периоди, да има възстановяване на публичната и бизнес средата. Ще повлияе ли това на политическата рецесия от която сякаш няма излизане? - По скоро значими тематики като еврото демонстрираха, че на политиците са останали някакви полезности, тъй като гласуването с съвсем конституционно болшинство сподели, че даже върху някои огромни тематики даже в настоящия парламент може да се реализира обединяване. Надявам се напролет да имаме постоянно държавно управление, тъй като в настоящето Народно заседание не виждам по какъв начин може да се сформира държавно управление. Обикновено, когато имаме влошена политическа среда - поради неналичието на решения или поради вземането на неверни решения, икономическата конюнктура стартира да страда. Смятате ли, че някой би трябвало непрестанно да изяснява на хората - от по този начин наречения хайлайф до елементарния човек, че е значимо за всички това да се случи, че влизането в Еврозоната ще усъвършенства виталния стандарт? - Важно е да се приказва освен кампанийно. До деня в който една заран се събудим и можем да изтеглим от банкомата евро, до този миг не би трябвало да се стопира говоренето и то с действителни причини. Ролята не е единствено на държавното управление и централната банка, ами и на Народното събрание, на всички политици и всички публично ангажирани икономисти, множеството от които са „ за “ тематиката с еврото. Не съм чувал нито един някогашен финансов министър, без значение от коя политическа партия е бил, по тематиката за еврото да е срещу. Не съм чул нито един някогашен централен или  настоящ банкер да е срещу тематиката за еврото. Тези, които знаят защо става въпрос сме полагали, в това число и аз като финансов министър, доста старания да приключим това интеграционно изпитание и България да стане част от еврозоната. Българите доста се опасяват да не обеднеят. Как ще става смяната на цените? Защо не се чака обедняване и какво се случва в другите страни? - Най-пресния образец се развива пред очите ни – вижте какво се случва в Хърватия. Периодите  на превалутиране ще бъдат аналогични и в България. Достатъчно по-рано цените стартират да се афишират и в лв. и в евро, с цел да може  непрекъснато да се следи дали се съблюдава курсът на валутата 1,95583, с който България ще се причисли и с който българския лев ще се размени в евро. В самата технология на превалутиране няма причина за смяна на цените. Дори в случай че приказваме за закръгляване, то в случай че гледате чисто механично цената би трябвало да падне. Ако през вчерашния ден са ви продавали кафе за 2 лв., а на следващия ден ви го дадат за едно евро, то ще ви го дават за 1,95583 лева Самият курс води до понижаване на цените. В дадения образец с кафето ми го дават за 2 лв., само че аз ще го платя в евро и ще спестя 5 ст. от сегашната цена.  Как ще се реализира контролът по превалутирането? - Ако приказваме за превалутиране и парични наличия на сметки, то ще стане автоматизирано. Когато приказваме за нечиста сделка с цените  това, което би се наложило като надзор е от страна на приходната администрация, от страна на Комисията за отбрана на потребителите /КЗП/ да се съблюдава дали всеки е преетикетирал вярно стоките в евро и в лв.. В интервала, в който ще се афишират и двете цени, тъй като нарушаването, което може да се направи е да се постави една цена в лв. и друга цена в евро, без да се съобрази с курса. Друг вид машинация не чакам. А в сивия бранш по какъв начин може да се случи превалутирането? - В сивия бранш нещата ще се редуцират и от това несъмнено се опасяват мнозина. В момента, в който би трябвало да се извадят парите от възглавниците, сивите левове и да ги обменят в бели такива,  това ще сътвори доста проблеми на сивия бранш и част от съперниците на еврото се тревожат и поради това. Огромен кеш от левове в случай че съществува, а съгласно мен съществува, ще бъде по някакъв метод „ изсветлен “, с цел да може да бъде трансфериран легално в евро. Ще бъде понижен процентът на парите в брой с неизяснен генезис. В случая приказваме за риск не за страната или обществото, то е риск за тези от сивия бранш. Съществуват ли въпреки всичко някакви опасности, от които би трябвало да се предпазваме? - В преходния интервал само би трябвало да се следи дали се съблюдава, дали правилно афишират цените в лев и евро. Оттам нататък аз  не виждам никакви институционални, транзакционни или други опасности. В момента в България се печатат евробанкоти. На нас нищо софтуерно не ни липсва, с цел да сме пълноценни участници. А в чужбина и в този момент като си плащаме с българската карта, ще има ли такси за преводи. В момента има случаи, когато ни обръщат 1 евро за 2 лв. вътрешните такси на банката. - Това са такси и комисионни които ще изчезнат. Просто когато пътуваш на запад и плащаш е евро всички тези таксички ще изчезнат и няма да ги има. Хърватия по какъв начин по този начин безпроблемно върви към еврозоната и даже ни изпревари - остават ѝ 1-2 месеца до влизането в Еврозоната? - Хърватия ни изпреварва с 2 години, тъй като потегли една година след нас, и ще се причисли една година преди нас. Те заявиха  с моя някогашен сътрудник, тъй като по-късно решение на Еврогрупата,  и на Европейския съвет, че Хърватия  влиза на 1.1.2023 година Здравко Марич подаде оставка. Ние заедно  с финансовия министър движехме този развой – те имаха политическа воля от самото начало на всички равнища, до момента в който в България до оня ден не беше ясно дали партиите декларативно го заявяваха, само че не бяха се събрали  да се обединят към едно решение, което да затвърди мнението, че ние сме „ за “ този път. Вече повече от 2 години от както сме в ЕРМ, нямаше политически център, минавайки през толкоз доста служебни държавни управления, да движи този развой. По време на постоянното държавно управление на Кирил Петков не си личеше и не се виждаше нито по дейности, нито по законодателни начинания, че това е преоритет на държавното управление и на „ Продължаваме промяната “. Хубавото е, че към момента имаме опция да се вместим в графика за 2024 г. Влязохме в един ден дружно с Хърватия в ERM-2, можеше от 1.1.2023 и ние да сме с евро. Ако имаше задоволително политически потенциал и усилия  в рази посока. Ако има нови избори напролет, това няма ли да забавят процеса. Ние имаме една година за подготовка? - Ще се отвори политическа дупка от два месеца с липса на парламент. До разпускането на настоящия парламент, тъй като аз считам, че ще се стигне до такава степен, ще могат да се предложат законодателните решения, които са нужни да се подсигурява влизането в еврозоната. Това касае решенията, които не са на равнище парламент. Централната банка и изпълнителната власт ще продължат да действат и да работят по тези тематики, на равнището, на което се изисква от тях. А за какво една Унгария, Полша и Румъния сега не приказват за приемане на еврото? - Унгария не приказва за еврото, тъй като доста мъчно може да покрие критериите. Същото важи и за Румъния. В Румъния има процедура по свръх недостиг към този момент трета година. Голямата разлика с тях обаче е, че ние сме във Валутен ръб – не можем да реагирамее като тях в обстановка,  в която техните централни банки могат да водят избрана парична и парична политика, с цел да въздействат върху  икономическия цикъл, процентите инфлация и лихвените проценти, обезценка на проценти. Това е нещо, което се случи в тези страни през последните месеци. Това в България не може да се случи поради Валутния ръб. От друга страна, неналичието на парична политика и директното обвързване с политиката на Европейската централна банка би трябвало да е стумул да влезем в еврозоната, с цел да можем, въпреки и дребни като страна, да участваме в решенията във връзка с паричните политики. Тогава нашият централен банкер ще може да взе участие в тези решения. Предпазени ли сме от гръцкия вид и банкрут. Има ли  принадлежности, които са задоволително ефикасни да не се случи това с нас? - Не знам какво визирате на гръцкия вид, никой не може да бъде защитен от себе си и от това да вземе големи задължения. Друг е въпросът, че обстановката, до която се стигна в Гърция, е едно струпване на дълг в годините, съчетано с манупулация на държавната финансова статистика. Добрата вест за всички е, че след рецесията с Гърция има построени спомагателни защитни механизми в еврозоната, които да оказват помощ на страни, изпаднали в това положение. И отново споделям - България е с несъпоставимо ниско по отношение на гръцкото равнище на задлъжнялост. Това отново ще е в интерес на тематиката с еврото – тъй като, в случай че се схване, че поддържането на най-малък недостиг в избрани интервали на бизнес цикъла е възможно, то този недостиг ще се финансира доста по-изгодно от интернационалните финансови пазари по отношение на това, което се вижда в този момент. Ако погледнете  лихвените спредове на Хърватия, по отношение на Германия и другите страни ще видите, че единствено поради това, че Хърватия ще влезе на 1.1.2023 г, а те са с близо 3 пъти по огромен дълг по отношение на българския, се финансират доста по-евтино в сравнение с в България. Има ли възможност около тематиката за еврото да се заприказва и за тематиката за Шенген? - Двата процеса са доста разнообразни, чувах от съперниците на еврото, че темата  ще стане като с Шенген. „ В ERM 2 няма да ви пуснат, ще ви излъжат ”. И това не стана. Единодушно финансовите министри на Еврозоната през 2020 година гласоподаваха валутите на България и Хърватия да се присъединят  към валутно-курсовия механизъм. Между тематиките няма взаимозависимост, няма директна връзка, че някои страни не престават да вземат решение вътрешнополитическите си тематики, размахвайки пръст против България и Румъния по тематиката Шенген. Не по този начин стои въпроса с Еврозоната и това се видя ясно по време на приемането ни в ERM 2 през 2020 г, доскоро повече от 2 година Дебатът за Шенген е значим, присъединението към Шенген в значимо, най- малко за българите, които обичат да почиват в Гърция. И за тези румънци, които обичат да почиват в Гърция и България. Но това са две разнообразни тематики – не можем да обвързваме едната тематика с другата.   Интервюто взеха Галина Александрова и Георги Велев