Когато жените тежат, мъжете ги носят!
Ако Господ ми бе дал опция да трансформира едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих позволил да си отиде от мен обичаната ми жена. Това споделя именития Ален Делон в навечерието на 80-ия си рожден ден в изявление за съветския вестник „ СПИД-инфо “. Обяснява, че става дума за майката на двете му по-малки деца – Розали ван Бремен. Споделя: Тази удивителна жена ме подари с най-голямото благополучие в моя живот – щерка ми Анушка и сина Ален Фабиен. Мъчно ми е, че се разделихме. Но животът ни сервира неприятни изненади. През целия си живот съм правил всичко поради другия пол. Мечтал съм да отдам на обичаната си цялото си сърце. Но, уви! Късно научих урока, че мъжът в никакъв случай не би трябвало да споделя истината. Защо ви е истина, щом има обич?! Обичайте се, наслаждавайте се един другиму.
Няма да разясня проблема с истината. Ще кажа единствено, че когато държиш да я получаваш постоянно и непременно, е нужно да можеш да я понесеш. А мнозина от нас единствено се заблуждават, че нещата стоят по този метод при тях.
Темата с насладата един на различен обаче доста ме допира. Често я забравяме в гонене на някоя по-висша цел! Отдаваме цялото си внимание към уговорките, нещата, които не ни се получават и би трябвало да напъваме, на ежедневните досадни, само че трудоемки задължения. Живеем с наличието Му на възглавницата до нас, с Неговото място край масата, в уюта на познатото допиране, на целувките, с усет на близост….. Един ден се разсънваме и осъзнаваме, че сме приели другия за даденост и сме спрели да бъдем признателни, че е част от живота ни. Това е положителният вид, който допуска вяра за смяна.
По-лошият е в никакъв случай да не си дадем сметка за това по какъв начин стоят нещата във връзката ни, до момента в който не забележим в очите на някоя друга, че го е оценила. Възможност е и неговата потребност да се усеща потребен да го води в краката на друго – по-ранимо и нежно творение от нас – можещата и справяща се с всичко жена.
Имах невероятния подарък да изкарам уикенда с дузина мощни и осъществени дами. Повечето от тях – с добра кариера и благоприятни условия, някои към този момент майки, че даже и баби, други – към момента единствено с желанието за това, само че всички умни и прелестни. Другата им обща линия е, че жадуват да имат щастливи и удовлетворяващи връзки, само че такива липсват в живота им. Докато гледах в профил и съпреживявах техните страхове, разочарования и очаквания, последователно ми се обясни кое е нещото, което никоя от тях не може да прави.
Всички те са прекомерно мощни, самостоятелни, отстояващи се и твърди, с цел да могат да си разрешат да ПАДНАТ, да ПОМОЛЯТ за помощ и да се ПРЕДАДАТ на мъжете в живота си. Резултатът е, че в случай че някой от мъж въобще застане до тях, то той е доста по-мек и беззащитен, в сравнение с е особено за средностатистическия представител на по този начин наречения „ мощен пол “. Първоначално дамите се радват на наличието му, само че по този начин и не съумяват да стартират да го почитат. Често стартират да се усещат виновни за него, обгрижват го, все едно е следващото дете в фамилията им и ден след ден натрупат тежест и отчаяние. Стига се до осъзнаването, че е по-добре да си самичък, в сравнение с зле съпроводен и историята се повтаря със следващия…
Кой е отговорен? Мъжете ли? Или майките им? Или събитията? А дали не сме всички ние – мощните дами? Като сме се метнали на конете и безстрашно водим войни, на кой да му хрумне, че може би сме изморени? Как и за какво да пристигна юнакът и да убие ламята, като размахваме меч, по-голям от неговия? Не им било стискало на мъжете, нямали били топки да бъдат същински мъже. Ами от къде да ги вземат, като ние – дамите, сме се съоръжили не с по две, а с по-четири и то едри?
Вселената и природата не търпят вакум и се стремят да възвръщат салдото. Докато се тупаме в гърдите какъв брой мощни и можещи дами сме, толкоз по-нежни и несправящи ще са мъжете към нас.
Чудим се по какъв начин всякакви Златки и кифли от всевъзможен темперамент са носени на ръце и обгрижвани като принцеси. Отговорът е елементарен – те го разрешават! Отгоре на всичко знаят по какъв начин да се ВЪЗХИЩАВАТ, да МОЛЯТ и да ПОЛУЧАВАТ. Нямат потребност да се състезават и да се потвърждават на мъжете си. Позволяват си да смъкват гарда и вместо да яздят коне с протрити дънки и да гледат неприятно, стоят грациозно на високите си токове и се усмихват.
За себе си от дълго време съм наясно, че не съм забъркана от уместно тесто, с цел да бъда кифла и няма да науча и щерка си на това. Знам и виждам в живота си обаче, че когато съумея да остана в мекотата, женствеността, лекотата и приемането, не ми е необходим нито кон, нито оръжие. Колкото повече се „ топи “ моята мощ, толкоз по-устойчиво е стъпил на краката си мъжа до мен, колкото по-често си разрешавам да се олюлявам, толкоз по-твърда е ръката, която ме поддържа. Най-хубавото е, че това не са нито празни приказки, нито магия. Просто по този начин стоят нещата от живота – системите се трансформират, до момента в който стигнат до баланс. Ако не съумеят – се унищожават и на тяхно място се появяват нови – по-подходящи и устойчиви.
Какво общо има всичко това с фантазията за бебе ли? Ами много – колкото повече разчитаме на мъжете до нас по пътя към бебето, колкото по-малко ги щадим и пазим встрани от протичащото се в душите и телата ни, толкоз по-лесно ще вървим напред дружно. Мъжете са основани, с цел да носят. Нека пък ние да си позволим да им тежим. Така се оценяваме взаимно и с всяка крачка все по-осъзнато се любуваме на взаимността си.
създател: Елена Димитрова-Ангелова; източник: mechtazabebe
