Ханс де Бур: Важно е България да спазва върховенството на закона
" Ако бях на мястото на България, не бих бил толкоз сигурен, че желая да се причисля към еврозоната ", споделя Ханс де Бур
© Надежда Чипева Ханс де Бур е президент на най-голямата работодателска организация в Холандия - VNO-NCW, в която вземат участие над 160 браншови асоциации и повече от 185 хиляди компании. Организацията съставлява ползите на съвсем всички браншове на стопанската система, 80% от дребните и междинните предприятия в Холандия и съвсем всички огромни компании.
Ханс де Бур е някогашен бизнесмен, шеф и съветник на редица организации, преди да заеме поста президент на VNO-NCW. Сред длъжностите, които е заемал, са ръководител на УС на Sperwer Group, компанията майка на супермаркети PLUS и Spar, както и на сдружението за здравни услуги и безвредни условия на труд ArboNed. Бил е също по този начин ръководещ шеф в Siemens и в компанията за районно развиване Greenport Development Company. По обучение е икономист, специализирал е иконометрия и обществени финанси във Vrije Universiteit Amsterdam.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ханс де Бур посети България с представители на частни холандски компании в средата на април тази година с съответна задача - срещи с властта и бизнес сътрудници в Българската търговско-промишлена палата (БТПП), както и определяне на бъдещи партньорства с български компании.
Холандия е един от най-големите вложители в България. На какво се дължи огромният приток на капитали?
Инвестиционните потоци идват главно от огромни корпорации и компании от финансовия бранш. Виждаме благоприятни условия тук и това е добър сигнал, тъй като значи, че България има добра икономическа основа. Но виждаме, че би трябвало да подобрим връзките сред бизнесмените и по-малките компании в Холандия и България. Затова съм тук като президент на холандската бизнес общественост. Мисията ни е дребна - тук съм с представители на 10 компании, само че всяка от тях има съответни проекти. Искаме да стартираме в релативно дребен мащаб и да надграждаме.
Един бизнесмен има напълно друг метод на мислене по отношение на огромните компании, тъй като работи със лични средства, лимитирани запаси. Иска да знае, в случай че влага в България, какви са процедурите, по какъв начин работи правната система, дали е постоянна. От статистиката знаем, че България има постоянен стопански напредък от 3-4% в продължение на дълъг интервал от време, а инфлацията не е прекомерно висока. Но би трябвало да ви опознаем по-добре от позиция на административна и регулаторна рамка. Затова сме тук с дребна задача.
Миналата година нашият министър председател сподели на вашия, че една добра, транспарантна и предвидима правна система ще ви се отплати под формата на повече вложения.
Има ли съответни браншове в България, в които виждате капацитет?
Холандия е дребна страна, само че имаме огромна стопанска система. Населението ни е два пъти по-голямо от това в България, само че територията ни е доста по-малка. Специализирали сме се в няколко бранша - логистика, селско стопанство и градинарство, ръководство на водите и всичко, обвързвано с морска инфраструктура, високи технологии.
От холандска вероятност виждам капацитет в селскостопанската логистика в България. Вие имате пространство, плодородна почва, положителни селскостопански практики. Вашият аграрни бранш е по-традиционен, в случай че мога по този начин да се изразя, до момента в който нашият е високотехнологичен, индустриализиран. Затова смятам, че могат да се комбинират вашите пространство и практики с нашите потребности. Вие имате пространство, ние нямаме. А селското стопанство е тясно обвързвано с логистиката.
България също има младежи с доста положителни знания по осведомителни технологии. Трябва да опитаме да свържем българските познания и гении с нашите индустриализирани и интернационалните компании.
Това са главните ми цели – селскостопанска логистика и високи технологии.
Вече минаха близо две десетилетия, откогато страните от ЦИЕ се причислиха към Европейски Съюз. Как бихте оценили напредъка на тези страни до момента?
Мисля, че страни като България и прилежащите, които към този момент са част от Европейски Съюз, са напреднали доста. Конвергенция има, само че към момента не сме там, където ни се желае.
Когато виждам младежите, не виждам разлика сред млад публицист тук и подобен в Холандия. Но при хора като мен, от остарялото потомство, които са от разнообразни времена и култури, разликата е по-видима. Оптимистично надъхан съм към младите, само че ще отнеме време, до момента в който някой от вас заеме поста на министър или се трансформира в сполучлив предприемач. Очаквам да стигнем до това равнище до 10 години.
Държави като Полша, която се причисли към Европейски Съюз преди България, минаха през същите етапи. Днес Полша е уважавана, неразделна част от европейската стопанска система, в случай че изключим някои политически проблеми. Преди в Холандия идваха доста поляци, само че в този момент се връщат назад в родината си, тъй като тя към този момент има добра стопанска система. Затова споделям, че ще отнеме време да се изравнят страните, само че ще стигнем до такава степен.
Важното е остарялото потомство в Европа да не провали процеса. Западът би трябвало да има повече самообладание с вашите страни, а за вашата страна е значимо да съблюдава върховенството на закона, всички вие да се превърнете в отворени, транспарантни страни. Ако дружно успеем да минем по този път, младото потомство ще има добра база, с цел да построи същински Европейски съюз.
В подтекста на отрицателните развития във връзка с върховенството на закона в страни като Унгария, Полша, Румъния по какъв начин холандският бизнес вижда България?
България има потребност от по-добър, по-независим имидж пред своите западни сътрудници. В визиите на хората в Холандия да вземем за пример това, което ние назоваваме Източна Европа, е едно и също. Това не е действителността, само че усещането е такова. Проблеми има в Унгария, Полша, може би и в Румъния, само че чувството е, че и в България е същото.
Много е значимо за България да се разграничи от това усещане, в случай че то е неправилно. Трябва да покажете, че почитате върховенството на закона, желаете отворено и демократично общество, гордеете се с младите си хора и в границите на потомство желаете да стигнете западноевропейските страни.
България от дълго време е претендент за Шенген, само че среща съпротива от страна на Западна Европа, в това число и Холандия. Какво би трябвало да създадем, с цел да убедим Европа, че страната е подготвена да се причисли към Шенген?
Аз съм предприемач и президент на холандска бизнес общественост. В Холандия бизнесът и политическата общественост са две обособени страни. Решението за Шенген е политическо. Бизнесът желае повече отворени стопански системи, свободен поток на артикули, услуги и хора. Политическата общественост знае това, само че би трябвало да се погрижи и за други аспекти от обществото като цяло. А с цел да бъде част от Шенген, България би трябвало да ни убеди, че всичко е наред във връзка с сигурност, че няма престъпност. Политиците не са уверени в това.
Холандия поддържа България за участие в Европейски Съюз. Втората фаза, Шенген, е политическо решение, само че ключът е във вашата страна. България би трябвало да убеди политиците, че е подготвена и да предложи гаранции.
Бихте ли споделили същото във връзка с еврозоната и валутния механизъм ERM II? Потенциално приемане на еврото и участие в Банковия съюз биха имали позитивни резултати и за бизнес връзките на България с останалите страни от еврозоната...
Ако бях на мястото на България, не бих бил толкоз сигурен, че желая да се причисля към еврозоната. Въпросът е да уцелиш момента. Паричният и Банковият съюз изискват доста строга дисциплинираност. В резултат една страна губи доста от механизмите за надзор на стопанската система, с които разполага преди участието. Ако бях на ваше място, бих си сложил еврозоната за цел, само че не бих бързал.
Какви провокации виждате сега в еврозоната, които биха предиздвикали една страна да се колебае?
Виждам южната част на еврозоната – страни като Италия, Португалия, Гърция. Нужна е строга дисциплинираност, която може да докара до напрежение в обществото. Ако бях на ваше място, бих изчакал да пристигна на власт младото потомство, което да е трансформирало страната в още по-отворено общество, което безкомпромисно да държи на върховенството на закона. Тогава би бил моментът.
Смятате ли, че целият развой на разширението на еврозоната би трябвало да се отсрочи?
Това, което към този момент се чува в Западна и Северозападна Европа, е, че може би се избърза с еврото и Паричния съюз. Може би той трябваше да стартира с по-малко страни, само че със сходни стопански характерности и темпове на напредък. А след това съюзът последователно да се уголемява.
Ако в този момент се форсира приемането на нови страни членки, хората може да изгубят доверие в Европа. От наша страна е значимо да направляваме процеса и да не бързаме. Вие би трябвало да сте наясно, че Западна Европа има потребност от още време, само че може би България също има потребност от още време. Поставете си го за цел, работете в тази посока, само че не насилвайте процеса.
Пристанището в Ротердам е най-голямото в Европа. По какъв метод се отразяват договарянията за Брекзит върху бизнеса там и какви резултати очаквате от излизането на Англия от съюза?
Бизнесът ни е мощно привързан с Англия. Ако настъпи корав Брекзит, първичният потрес ще коства на Холандия 2% от националния приход, от заетостта. Затова ние не желаеме корав Брекзит. Моята организация е провела доста акции в Холандия в партньорство с държавното управление под мотото " Полагай старания за най-хубавото, подготвяй се за най-лошото ".
Най-добрият вид е Англия да остане част от вътрешния пазар или най-малко от митническия съюз, а най-лошият е корав Брекзит. Нашите компании към този момент са доста добре готови за втория вид. Но към момента имаме вяра, че ще бъдат реализирани положителни условия и Англия ще остане най-малко в митническия съюз. Може би даже има късмет за втори референдум, само че персонално аз не мисля по този начин. Британците избраха да изоставен Европейски Съюз и чакам, че ще го създадат, само че би трябвало да е по организиран метод.
Застаряването е огромен проблем в България, както е и в Холандия, и в Европа като цяло. Как се оправя бизнесът с това предизвикателство в Холандия?
Има две решения за растежа на стопанската система при застаряващо население. Едното е имиграцията, а второто е технологиите и увеличението на продуктивността. В Холандия работим и по двете линии.
Още сме в самото начало във връзка с технологиите. Така да вземем за пример компании като Philips към този момент са фокусирани върху технологиите в опазването на здравето, където чакаме Холандия бързо да се развива. Считам, че след 10 години секторът ще бъде радикално друг, и сега влагаме в това развиване. Има и обществени последици. Една здравна сестра в бъдеще да вземем за пример ще бъде експерт по осведомителни технологии и няма да работи толкоз доста с ръцете си. Което значи, че просветителната система би трябвало да се промени. Имаме потребност и от обществени политики за всички хора, които не имат сходни квалификации.
Другото решение е имиграцията. В Западна Европа възнагражденията и обществените осигуровки са на по-високо равнище по отношение на източните страни. Затова тук идват хора от България, Румъния, Полша и получават по-високи заплати, в сравнение с в родните си страни. Това не е стабилно. Голямата тематика обаче е имиграцията от страни отвън Европейски Съюз – хора от Близкия изток и Африка. Този развой би трябвало да се управлява, само че по обективен метод. Уреждането на сходна краткотрайна, само че обективна система, е едно от огромните провокации пред Европа в дълготраен проект.
Кои са другите провокации, пред които е изправен Европейски Съюз?
Голямото предизвикателство е да се резервира европейският метод на живот. Говоря за отворено, демократично общество, което черпи сили от многообразието си. Което е мъчно да се реализира от вътрешната страна, само че в днешно време сме очевидци на геополитическо напрежение сред Русия, Съединени американски щати, Китай. На тази сцена Европа би трябвало да е континентът за образец.
А считате ли, че европейските институции се движат сполучливо към тази цел?
Почти сме там. Младото потомство към този момент е на едно равнище във връзка с метода на мислене. Сега остарялото потомство би трябвало да се увери, че не ви пречи, а приготвя почвата за вас. Аз съм оптимист, че ще достигнем задачата.
Интервюто взе Лилия Игнатова
© Надежда Чипева Ханс де Бур е президент на най-голямата работодателска организация в Холандия - VNO-NCW, в която вземат участие над 160 браншови асоциации и повече от 185 хиляди компании. Организацията съставлява ползите на съвсем всички браншове на стопанската система, 80% от дребните и междинните предприятия в Холандия и съвсем всички огромни компании.
Ханс де Бур е някогашен бизнесмен, шеф и съветник на редица организации, преди да заеме поста президент на VNO-NCW. Сред длъжностите, които е заемал, са ръководител на УС на Sperwer Group, компанията майка на супермаркети PLUS и Spar, както и на сдружението за здравни услуги и безвредни условия на труд ArboNed. Бил е също по този начин ръководещ шеф в Siemens и в компанията за районно развиване Greenport Development Company. По обучение е икономист, специализирал е иконометрия и обществени финанси във Vrije Universiteit Amsterdam.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ханс де Бур посети България с представители на частни холандски компании в средата на април тази година с съответна задача - срещи с властта и бизнес сътрудници в Българската търговско-промишлена палата (БТПП), както и определяне на бъдещи партньорства с български компании.
Холандия е един от най-големите вложители в България. На какво се дължи огромният приток на капитали?
Инвестиционните потоци идват главно от огромни корпорации и компании от финансовия бранш. Виждаме благоприятни условия тук и това е добър сигнал, тъй като значи, че България има добра икономическа основа. Но виждаме, че би трябвало да подобрим връзките сред бизнесмените и по-малките компании в Холандия и България. Затова съм тук като президент на холандската бизнес общественост. Мисията ни е дребна - тук съм с представители на 10 компании, само че всяка от тях има съответни проекти. Искаме да стартираме в релативно дребен мащаб и да надграждаме.
Един бизнесмен има напълно друг метод на мислене по отношение на огромните компании, тъй като работи със лични средства, лимитирани запаси. Иска да знае, в случай че влага в България, какви са процедурите, по какъв начин работи правната система, дали е постоянна. От статистиката знаем, че България има постоянен стопански напредък от 3-4% в продължение на дълъг интервал от време, а инфлацията не е прекомерно висока. Но би трябвало да ви опознаем по-добре от позиция на административна и регулаторна рамка. Затова сме тук с дребна задача.
Миналата година нашият министър председател сподели на вашия, че една добра, транспарантна и предвидима правна система ще ви се отплати под формата на повече вложения.
Има ли съответни браншове в България, в които виждате капацитет?
Холандия е дребна страна, само че имаме огромна стопанска система. Населението ни е два пъти по-голямо от това в България, само че територията ни е доста по-малка. Специализирали сме се в няколко бранша - логистика, селско стопанство и градинарство, ръководство на водите и всичко, обвързвано с морска инфраструктура, високи технологии.
От холандска вероятност виждам капацитет в селскостопанската логистика в България. Вие имате пространство, плодородна почва, положителни селскостопански практики. Вашият аграрни бранш е по-традиционен, в случай че мога по този начин да се изразя, до момента в който нашият е високотехнологичен, индустриализиран. Затова смятам, че могат да се комбинират вашите пространство и практики с нашите потребности. Вие имате пространство, ние нямаме. А селското стопанство е тясно обвързвано с логистиката.
България също има младежи с доста положителни знания по осведомителни технологии. Трябва да опитаме да свържем българските познания и гении с нашите индустриализирани и интернационалните компании.
Това са главните ми цели – селскостопанска логистика и високи технологии.
Вече минаха близо две десетилетия, откогато страните от ЦИЕ се причислиха към Европейски Съюз. Как бихте оценили напредъка на тези страни до момента?
Мисля, че страни като България и прилежащите, които към този момент са част от Европейски Съюз, са напреднали доста. Конвергенция има, само че към момента не сме там, където ни се желае.
Когато виждам младежите, не виждам разлика сред млад публицист тук и подобен в Холандия. Но при хора като мен, от остарялото потомство, които са от разнообразни времена и култури, разликата е по-видима. Оптимистично надъхан съм към младите, само че ще отнеме време, до момента в който някой от вас заеме поста на министър или се трансформира в сполучлив предприемач. Очаквам да стигнем до това равнище до 10 години.
Държави като Полша, която се причисли към Европейски Съюз преди България, минаха през същите етапи. Днес Полша е уважавана, неразделна част от европейската стопанска система, в случай че изключим някои политически проблеми. Преди в Холандия идваха доста поляци, само че в този момент се връщат назад в родината си, тъй като тя към този момент има добра стопанска система. Затова споделям, че ще отнеме време да се изравнят страните, само че ще стигнем до такава степен.
Важното е остарялото потомство в Европа да не провали процеса. Западът би трябвало да има повече самообладание с вашите страни, а за вашата страна е значимо да съблюдава върховенството на закона, всички вие да се превърнете в отворени, транспарантни страни. Ако дружно успеем да минем по този път, младото потомство ще има добра база, с цел да построи същински Европейски съюз.
В подтекста на отрицателните развития във връзка с върховенството на закона в страни като Унгария, Полша, Румъния по какъв начин холандският бизнес вижда България?
България има потребност от по-добър, по-независим имидж пред своите западни сътрудници. В визиите на хората в Холандия да вземем за пример това, което ние назоваваме Източна Европа, е едно и също. Това не е действителността, само че усещането е такова. Проблеми има в Унгария, Полша, може би и в Румъния, само че чувството е, че и в България е същото.
Много е значимо за България да се разграничи от това усещане, в случай че то е неправилно. Трябва да покажете, че почитате върховенството на закона, желаете отворено и демократично общество, гордеете се с младите си хора и в границите на потомство желаете да стигнете западноевропейските страни.
България от дълго време е претендент за Шенген, само че среща съпротива от страна на Западна Европа, в това число и Холандия. Какво би трябвало да създадем, с цел да убедим Европа, че страната е подготвена да се причисли към Шенген?
Аз съм предприемач и президент на холандска бизнес общественост. В Холандия бизнесът и политическата общественост са две обособени страни. Решението за Шенген е политическо. Бизнесът желае повече отворени стопански системи, свободен поток на артикули, услуги и хора. Политическата общественост знае това, само че би трябвало да се погрижи и за други аспекти от обществото като цяло. А с цел да бъде част от Шенген, България би трябвало да ни убеди, че всичко е наред във връзка с сигурност, че няма престъпност. Политиците не са уверени в това.
Холандия поддържа България за участие в Европейски Съюз. Втората фаза, Шенген, е политическо решение, само че ключът е във вашата страна. България би трябвало да убеди политиците, че е подготвена и да предложи гаранции.
Бихте ли споделили същото във връзка с еврозоната и валутния механизъм ERM II? Потенциално приемане на еврото и участие в Банковия съюз биха имали позитивни резултати и за бизнес връзките на България с останалите страни от еврозоната...
Ако бях на мястото на България, не бих бил толкоз сигурен, че желая да се причисля към еврозоната. Въпросът е да уцелиш момента. Паричният и Банковият съюз изискват доста строга дисциплинираност. В резултат една страна губи доста от механизмите за надзор на стопанската система, с които разполага преди участието. Ако бях на ваше място, бих си сложил еврозоната за цел, само че не бих бързал.
Какви провокации виждате сега в еврозоната, които биха предиздвикали една страна да се колебае?
Виждам южната част на еврозоната – страни като Италия, Португалия, Гърция. Нужна е строга дисциплинираност, която може да докара до напрежение в обществото. Ако бях на ваше място, бих изчакал да пристигна на власт младото потомство, което да е трансформирало страната в още по-отворено общество, което безкомпромисно да държи на върховенството на закона. Тогава би бил моментът.
Смятате ли, че целият развой на разширението на еврозоната би трябвало да се отсрочи?
Това, което към този момент се чува в Западна и Северозападна Европа, е, че може би се избърза с еврото и Паричния съюз. Може би той трябваше да стартира с по-малко страни, само че със сходни стопански характерности и темпове на напредък. А след това съюзът последователно да се уголемява.
Ако в този момент се форсира приемането на нови страни членки, хората може да изгубят доверие в Европа. От наша страна е значимо да направляваме процеса и да не бързаме. Вие би трябвало да сте наясно, че Западна Европа има потребност от още време, само че може би България също има потребност от още време. Поставете си го за цел, работете в тази посока, само че не насилвайте процеса.
Пристанището в Ротердам е най-голямото в Европа. По какъв метод се отразяват договарянията за Брекзит върху бизнеса там и какви резултати очаквате от излизането на Англия от съюза?
Бизнесът ни е мощно привързан с Англия. Ако настъпи корав Брекзит, първичният потрес ще коства на Холандия 2% от националния приход, от заетостта. Затова ние не желаеме корав Брекзит. Моята организация е провела доста акции в Холандия в партньорство с държавното управление под мотото " Полагай старания за най-хубавото, подготвяй се за най-лошото ".
Най-добрият вид е Англия да остане част от вътрешния пазар или най-малко от митническия съюз, а най-лошият е корав Брекзит. Нашите компании към този момент са доста добре готови за втория вид. Но към момента имаме вяра, че ще бъдат реализирани положителни условия и Англия ще остане най-малко в митническия съюз. Може би даже има късмет за втори референдум, само че персонално аз не мисля по този начин. Британците избраха да изоставен Европейски Съюз и чакам, че ще го създадат, само че би трябвало да е по организиран метод.
Застаряването е огромен проблем в България, както е и в Холандия, и в Европа като цяло. Как се оправя бизнесът с това предизвикателство в Холандия?
Има две решения за растежа на стопанската система при застаряващо население. Едното е имиграцията, а второто е технологиите и увеличението на продуктивността. В Холандия работим и по двете линии.
Още сме в самото начало във връзка с технологиите. Така да вземем за пример компании като Philips към този момент са фокусирани върху технологиите в опазването на здравето, където чакаме Холандия бързо да се развива. Считам, че след 10 години секторът ще бъде радикално друг, и сега влагаме в това развиване. Има и обществени последици. Една здравна сестра в бъдеще да вземем за пример ще бъде експерт по осведомителни технологии и няма да работи толкоз доста с ръцете си. Което значи, че просветителната система би трябвало да се промени. Имаме потребност и от обществени политики за всички хора, които не имат сходни квалификации.
Другото решение е имиграцията. В Западна Европа възнагражденията и обществените осигуровки са на по-високо равнище по отношение на източните страни. Затова тук идват хора от България, Румъния, Полша и получават по-високи заплати, в сравнение с в родните си страни. Това не е стабилно. Голямата тематика обаче е имиграцията от страни отвън Европейски Съюз – хора от Близкия изток и Африка. Този развой би трябвало да се управлява, само че по обективен метод. Уреждането на сходна краткотрайна, само че обективна система, е едно от огромните провокации пред Европа в дълготраен проект.
Кои са другите провокации, пред които е изправен Европейски Съюз?
Голямото предизвикателство е да се резервира европейският метод на живот. Говоря за отворено, демократично общество, което черпи сили от многообразието си. Което е мъчно да се реализира от вътрешната страна, само че в днешно време сме очевидци на геополитическо напрежение сред Русия, Съединени американски щати, Китай. На тази сцена Европа би трябвало да е континентът за образец.
А считате ли, че европейските институции се движат сполучливо към тази цел?
Почти сме там. Младото потомство към този момент е на едно равнище във връзка с метода на мислене. Сега остарялото потомство би трябвало да се увери, че не ви пречи, а приготвя почвата за вас. Аз съм оптимист, че ще достигнем задачата.
Интервюто взе Лилия Игнатова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ