Дървесните пръстени разкриват аномални промени в климата
Ако бъдат прегледани деликатно, дървесните пръстени могат да разкрият много информация – в това число промени във влажността на почвата, в която дърветата порастват. Сега учените са събрали 600 години от тези данни, с цел да схванат по-добре скорошните климатични промени, в това число метеорологичната особеност, която беше видяна за първи път в средата на 20 век.
Новите записи са показани в най-новото издание на Южноамериканския атлас на сушата (SADA), показващ променливостта на влагата през последните шест века, данни подкрепени и от други исторически записи. Междувременно интервалите сред интензивните суши нарастват от 30-те години на предишния век, като от 60-те години един интервал на суша се случва на всеки 10 години.
Това, което пръстените не могат да кажат, е по какъв начин тъкмо са зародили тези крайности, само че откривателите се надяват, че записът ще бъде потребна насочна точка, която ще бъде употребена в композиция с други набори от данни и наблюдения.
„ Все по-често рисковите събития на хидроклимата са в сходство с последствията от човешки действия, само че самият Атлас не дава доказателства за това каква част от следените промени се дължат на естествената колебливост на климата и каква част на индуцираното от индивида стопляне “, споделя палеоклиматологът Мариано Моралес от Националния Съвет за просвета и технологии в Аржентина.
Това ново издание на SADA акцентира измененията в Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, по-голямата част от Боливия, Южна Бразилия и Перу, като употребява данни, събрани в полето от общо 286 дървета.
Според Моралес, Южна Америка е „ мощно уязвима “ от рискови климатични събития и в действителност последните суши доведоха до тежко състояние за селското стопанство в големи региони на континента. Някои хранителни системи са застрашени от срив.
Настоящата картина обаче е разнообразна: до момента в който елементи от Аржентина и Чили търпят една от най-тежките суши, районите в югоизточната част на континента изпитват извънредно влажно време.
„ Не желаеме да скочим от скалата и да споделяме, че това са промени в климата провокирани от човек “, споделя палеоклиматологът Едуард Кук от Колумбийския университет. „ Има доста естествена колебливост, която би могла да имитира провокираните от индивида промени в климата. “
Изследователите разпознават три основни фактора, които играят роля през последните шестдесет години: циклична температура на морската повърхнина се измества над Тихия океан и Атлантическия океан, пояс от западни ветрове към Антарктида, наименуван Southern Annular Mode, и явлението, Хадли което разпределя топъл и мокър въздух от екватора.
Промените, които могат да бъдат причислени към парниковите газове и продължаващото завещание от озоноразрушаващи химикали, се намесват в тези основни фактори, споделят откривателите и евентуално се зареждат в регионите, които в този момент се следят в Южна Америка.
Екипът на SADA се надява, че приказките, разказани от дървесните пръстени, могат да ни дадат по-добро схващане на дълготрайните климатични промени, актуалните условия и по какъв начин да планираме бъдещето.
„ Всичко подхожда на концепцията, че световното стопляне ще ускорява и мокрите, и сухите интервали “, споделя климатологът Джейсън Смердън от Колумбийския университет.
Изследването е оповестено в PNAS.
