Ако 2020 г. подозрително много приличаше на безкрайна процесия от

Ако 2020 година съмнително доста приличаше на безкрайна върволица от мрачни зимни дни за феновете на киното, то 2021 г.силно наподобяваше пролет, в която филмите като дребни цветчета растяха на всички места, на инат на Covid-19.

Причината за това частично е добре известна: редица от филми за тази година бяха приключени през 2020 година, но  сложени на пауза, до момента в който могат да създадат дебюта си уместно на огромния екран. Смело можем да кажем, че това е времето на появяването на великодушни лъчи светлина след месеци мрачевина. От авторитетното издание „ Time “ ни приканват да се обърнем и да поемем още веднъж към света на седмото изкуство с 10 от най-хубавите продукции, които да ни напомнят за удоволствието от ритуала на гледането на филми.

Drive My Car

Япония публично показа своята кандидатура за най-хубав интернационален игрален филм за премиите на Оскар идната година. " Drive My Car “ е по едноименния роман на Харуки Мураками от неговия алманах „ Мъже без дами " ( " Men Without Women " ), с режисьор е Рюсуке Хамагучи. Критици и фенове си стиснаха ръцете, че това е една в действителност стойностна продукция. 

Филмът наблюдава историята на млад сценичен артист и режисьор, който скърби за гибелта на брачната половинка си. Героят на име Юсуке Кафуку получава предложение да режисира пиесата „ Вуйчо Ваньо “ за сценичен фестивал в Хирошима. Животът в това време взема решение да го срещне с Мисаки Уатари, която е назначена за негов водач. В сюжета се намесва и Коджи Такацуки – обаятелен водещ, който е познавал умрялата брачна половинка на режисьора, а с появяването му се оказва, че не всеки спомен от предишното е сладостен.



The Tragedy of Macbeth ( " Трагедията на Макбет " )

Може да сте виждали тази история на екрана стотици пъти, само че похватите на режисьора Джоел Коен в действителност впечатляват с автентичност. Филмът е показан напълно в черно-бели цветове, а Франсис МакДорманд и Дензъл Уошингтън са най-хубавото решение за осъществяване на основните функции. Най-вълнуващото е, че като че ли тази 400-годишна пиеса се разпростира още веднъж по напълно нов метод.



C'mon C'mon ( " Хайде, хайде " )

Филмът C'mon C'mon ( " Хайде, хайде " ) е измежду най-изящните филми за годината, които са приятност за окото. Особено откакто сме запазили загатна от великото осъществяване на Хоакин Финикс в „ Жокера “, с което си завоюва изцяло справедливо „ Оскар “.

Сюжетът споделя за радио-журналиста Джони (Хоакин Финикс), който пътува из кътчетата на Америка, с цел да интервюира деца за това по какъв начин си показват бъдещето, дружно с 8-годишния му племенник Джеси (Уди Норман), а сред двамата обезпечено се поражда дълбока обвързаност.



The Disciple

Певец с изумителна дисциплинираност се стреми да пробие в нерентабилния свят на индийската класическа музика единствено за да  да осъзнае, че в последна сметка му липсва една основна детайлност - пламъчето на гения. Въздействащият филм на режисьора Чайтаня Тамхане показва история, която е доказателство, че с слагането на самоцел в изкуството, може да има пагубни последици, като това да се дистанцираш от живия живот и да живееш по границите на съзнанието си.



Passing

Умелата акомодация по едноименния разказ на Нела Ларсен от 1929 година споделя за две приятелки от детството, които се срещат още веднъж като възрастни. И двете са чернокожи, само че една от тях е избрала да живее като бяла американка. Историята преглежда концепцията за американската фантазия – бленуваната независимост, която прекомерно постоянно излиза скъпо.



Има още...