Акация
Акация /Acacia/ е жанр шубраци и дървета от семейство Бобови /Fabaceae/, документиран за пръв път в Африка от Линей през 1773. Цветовете на акацията са бели и имат прелестен мирис. Плодовете съставляват плоски шушулки, сходни на тези на фасула, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокавяви семена, до 14 на брой. Цъфтежът на акацията стартира след петгодшна възраст. Листата са овални и са подредени до 21 на една ръкохватка, нормално с нечетен брой. В основата на всяка ръкохватка има по два бодливи шипа, които защищават дървото от животните.
У нас най-разпространена е бялата акация /R. pseudoacacia/. Тя произлиза от Северна Америка. В България се култивира основно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител.
Бялата акация е разклонено дърво, достигащо височина до 20 м, със сивокафява напукана кора. Листата са лекоперести с дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета. Цветовете са бели ароматни и са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв фасул и съдържа по няколко тъмнокафяви семена. Акацията е известна най-вече като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а националната медицина го предлага за лекуване.
История на акация
Според митологията античният египетски господ Хор произлиза от акация. Нещо повече, това дърво се смята за местообитание на богинята Неит. Египтяните са вярвали, че в акацията се крие и живота, и гибелта. За жителите на Египет акацията символизира слънцето, прераждането, безсмъртието, както и новото начало. В средиземноморските страни акацията символизира освен живота, само че платоничната обич. Вярвало се е, че тръните на акацията отблъскват злите сили.
От антични времена акацията е знак на чистотата. В продължение на хилядолетия племената, които бродели из Арабската пустиня, се покланяли на това растение, което те смятали за майка на дърветата. Според легендата хора, които са изпочупили клоните на акация, би трябвало да умрат до една година. Според Библията, от акациевото дърво - Gopher - е изработен олтара на Ноевия ковчег. Ето за какво за евреите акацията е свещено дърво. Тя символизира заравяне и печал. Клоните на акацията също по този начин се употребяват в ритуалите на тайните общества.
Състав на акация
Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Отглеждане на акация
Акацията нормално пораства по слънчеви места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре нечистия въздух в градовете. Развива се най-успешно върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива неприятно.
Акацията се развива доста бързо. Достига на височина до 25 м, а на възраст до 100 години. С помощта на мощно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията имат огромна дарба да дават издънки, в случай че стъблото се отсече. Дървесината гние мъчно, като навън устоя до 80 години. Често акацията се засява за укрепяване на стръмни откоси.
Събиране и предпазване на акация
За лекуване се употребяват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те би трябвало да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При отделяне не трябва да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса.
Така модифицираната билка има бял или едва жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лекуване. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния аромат и сладникавия си усет.
Употребяват се плодовете и кората на младите клончета на акацията, а също и корените ѝ. Листата се берат преди цъфтежа – април, плодовете–август, септември, а кората от клонките, както и корените рано на пролет – февруари, март.
Ползи от акация
Акацията е известна главно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а националната медицина го предлага за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо деяние. Имат изразено деяние при нарасналата киселинност на стомаха. Народната медицина предлага билката при стомашно - чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписаните от лекаря лекарства акацията може да се приложи като спомагателен детайл в лечението на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, нараснало кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В множеството случаи това билково лекуване е спомагателно, а не главно.
Акацията е скъп медоносен тип. От нея през месеците май - юни пчелите събират нектар от който вършат акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е по този начин, тъй като и в по-сухо време развитата и надълбоко достигаща коренова система на акацията доближава до по-влажни пластове на почвата и по този начин се секретират по-големи количества нектар.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време - до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в доста райони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и защищава от болести на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при нараснала киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Акациевата дървесина може сполучливо да се употребява в мебелното произвеждане, въпреки че използването ѝ у нас в тази област е лимитирана. Голямото противодействие на дървесината на заличаване я прави подобаваща за подови настилки. Поради високата си продължителност акациевата дървесина е великолепен строителен материал.
Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни структури, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за принадлежности и други Широко се ползва в бъчварството, както и за изработка на съдове за химическата индустрия. Произведеният фурнир е с красива текстура, само че при фурнироване постоянно се получават петна по повърхностите – този минус се отстранява с следващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е необятно употребен материал за произвеждане на плочи от дървесни нишки и целулоза.
Народна медицина с акация
Българската национална медицина предлага запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол. Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ястие 3 пъти на ден.
Вреди от акация
Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката би трябвало да се назначи и управлява от доктор, като се избират цветовете, които се считат за по-безвредни.
