Проф. Петър Червеняков: Медицината е призвание
Аида ПАНИКЯН
Има хора, които, срещнеш ли един път, помниш цялостен живот. Дали поради скрития сексапил, дали поради познанията, будещи почит, дали поради човещината, поради високия и непостижим професионализъм или ещо друго. Проф. Петър Червеняков е от тях. Грабва със сърдечната усмивка в очите, а със здравото здрависване те кара да му се довериш неотложно. Грижовен към пациентите, само че и познаващ медицината в дълбините й. Лекар и Човек! Всяка среща с него е вдъхновяваща и незабравима.
Той не просто влиза в операционната, а държи решително скалпела и оперира допреди няколко години. Пръстите на едната ръка са доста, с цел да се преброят хирурзите по света, които са оперирали на тази възраст.
Днес проф. Петър Червеняков - едно от най-големите съкровища на българската медицина, става на 97 години. И продължава да гледа на живота и с намигане, и съществено, и умно. Защото знае цената му. Твърди, че е благополучен, когато прави хората щастливи, а те са такива, когато са здрави.
От непълнолетен познава тъгата на фамилията по разстреляния без съд и присъда през 1923 година чичо - преподавател. От дребен осъзнава какво оръжие са познанието и образованието. Родителите му не се стопират пред бедността, с цел да го изучат. Потомък на чипровски въстаници и Ботев въстаник, задържан на 16 година за антифашистка активност, в полицейските подземия на Лом юношата е пребиван до безсъзнание 14 пъти. Никой не вярвал, че може да оживее. Макар и цялостен първенец, бил изключен от всички учебни заведения поради политическите си убеждения. " Никога не съм пил и пушил. Парите ми трябваха за учебници ", споделя проф. Червеняков.
Болестта няма почивен ден, споделя още професорът. Често след тежка интервенция се прибирал вкъщи, сядал да вечеря, само че... оставял всичко и се прибирал в болничното заведение. При пациента.
За всичките си над 70 години в операционната хирургът има най-малко 30 хиляди интервенции в 54 лечебни заведения в България, Либия, Русия, Македония. 12 години е основен съветник и хирург в Либия, лекувал е сина на Кадафи. Световната медицина е признала и въвела в практиката две негови изобретения, 12 рационализации, над 40 оперативни метода, някои от които са без аналог в света.
За проф. Червеняков това е статистика. За него са значими хората. Знае по име пациентите си, поддържа връзка с множеството. Един от основоположниците на българската гръдна хирургия и на Европейската асоциация по гръдна хирургия е над 35 години народен съветник по коремна и гръдна хирургия. Носител е на медал " Стара планина " - първа степен, за достижения в региона на гръдната и сърдечно-съдовата хирургия, на медал " Св. Св. Кирил и Методий " и доста други. Зад всяко отличие вижда само избавени човешки животи. Да прибавим - и признателни фамилии.
Пари от болен не е вземал - по този начин му заръчал неговият татко! За хирургията споделя, че не е специалност, а ентусиазъм - " прави те човек и те кара да обичаш индивида ".
Твърди, че е извънредно богат. И разяснява: " Семейството е моят капитал ".
С усмивка си спомня 4 март 1953 година - първия си работен ден като доктор. И пътя от София през Септември, Добринище, Гоце Делчев, селата Копривлен и Илинден до заставата. Последната права минава на кон. Оказва се кьорав. Но явно и на кьорав кон всеотдайният доктор може да стигне до върховете на международната медицина.
Симеонка Симеонова:
Той ми е като татко
" Бях на 19 година Работех като химик лаборант във ВМЗ. Изпих капка солна киселина ", споделя Симеонка Симеонова. Капката съвсем й коства живота, сложния път през няколко интервенции до 1982-1983 година в Пловдив, " храненето " през тръбичка в стомаха поради пробив на хранопровода. След неимоверни старания пловдивските лекари споделили, че единствено проф. Червеняков може да се оправи. И той прави знамение! След нова поредност от интервенции момичето се храни обикновено, живее обикновено, работи като лаборант металограф във ВМЗ до пенсионирането си преди 3 години. Среща прелестен юноша, за който се омъжва, имат благополучен живот. Съпругът й е бил доктор. " Станаха 36 години, откогато проф. Червеняков ме оперира. След като той ми върна живота, толкоз хубави неща ми се случиха ", споделя Симеонка, която чака с неспокойствие утрото на 29 юни, с цел да се обади на своя Спасител.
Тодор Колчев:
Червенякови са ангел страж
Тодор Колчев с внука си Теодор Снимка ЛИЧЕН АРХИВ
" Бях на 12 година, сбихме се пред киното с мой връстник и той ме прободе в гърдите с нож. Тогава в селото ни Бачево, на 6 км от Разлог, имаше здравна работа. Закараха ме там, а след това - в Разлог ", спомня си Тодор Колчев. След рутинните проучвания го оставят за наблюдаване. Вечерта детето стартира да се задушава и разложките лекари търсят помощ от София. Решението е проф. Червеняков! А той към 22 ч. завършва комплицирана белодробна интервенция във Видин, траяла часове. Веднага се качва на медицинския хеликоптер, само че заради мъглата каца в Благоевград. 24 декември е. С кола за спешна помощ потегля към Разлог, само че от изтощеност водачът задремва и катастрофират. Пращат втора кола за спешна помощ. Проф. Червеняков е гръден, а не сърдечен хирург, само че... за детето няма доста време. " Тогава в Разлог не са се правили сърдечни интервенции и не е имало съоръжение. Професорът взел комплект за АГ-операции и ме оперирал. След години ми разказваше, че за пръв път държал в ръце туптящо сърце - моето сърце ", спомня си разчувстваният 63-годишен мъж. След като се възвръща от животоспасяващата интервенция, спортува, става волейболист. " Никога по-късно не съм имал проблем със сърцето, не съм се чувствал като опериран. Вече повече от 50 години ", споделя Тодор.
След години ориста праща бащата на Тодор в ръцете на проф. Александър Червеняков от " Пирогов " (големият наследник на проф. Петър Червеняков - б.а.). " Диагнозата " била: " Абе, оставете индивида да си изкара последните дни... " Но очевидно за проф. Червеняков-младши дните не били последни. " 14 години по-късно татко ми е на 86 и е доста добре ", споделя Тодор. Не крие щастието си - брачна половинка, две деца с сполучливи специалности, дарили го с петима внука. " За нашето семейство Червенякови са ангел страж ", споделя той.
Медицинската просвета е обезценена
Много са факторите, които дефинират нашето опазване на здравето като безпорядък. Медицинската просвета е обезценена. Превърнаха научните институти в профилирани лечебни заведения. От небостъргачи направихме колиби. Липсата на вероятност прогонва младите лекари в чужбина. Три години, до момента в който внукът ми специализираше в Англия, му викали " докторче ". Едва като взе компетентност, се обръщат към него със " сър ", споделя рожденикът проф. Петър Червеняков.
Онкологичният институт бе с интернационално значение и популярност, организираше конгреси, на които участваха водещи медици от Европа. Такива престижи бяха " Пирогов ", ИСУЛ. Днес медицинските конгреси се провеждат за рекламиране на компании. Това подценява потенциала на българските лекари и научни служащи, обидно е, споделя проф. Червеняков. И прибавя, че това трансформира лекаря в търговец. " Медицината не е специалност, тя е предопределение. Не може да бъде приравнена към търговията. Не може един професор да преподава в 2 или 3 университета и да не познава болните си. Здравеопазването ни се нуждае от управление, което мисли за българския народ ", споделя проф. Червеняков.
" У нас се ликвидира профилактиката. Няма я и здравната култура. Това е безсрамие! Не е обикновено 44 хиляди деца да не вървят на учебно заведение. Ако човек не е просветен, той не се грижи и за здравето си ", отбелязва умно проф. Петър Червеняков.
Има хора, които, срещнеш ли един път, помниш цялостен живот. Дали поради скрития сексапил, дали поради познанията, будещи почит, дали поради човещината, поради високия и непостижим професионализъм или ещо друго. Проф. Петър Червеняков е от тях. Грабва със сърдечната усмивка в очите, а със здравото здрависване те кара да му се довериш неотложно. Грижовен към пациентите, само че и познаващ медицината в дълбините й. Лекар и Човек! Всяка среща с него е вдъхновяваща и незабравима.
Той не просто влиза в операционната, а държи решително скалпела и оперира допреди няколко години. Пръстите на едната ръка са доста, с цел да се преброят хирурзите по света, които са оперирали на тази възраст.
Днес проф. Петър Червеняков - едно от най-големите съкровища на българската медицина, става на 97 години. И продължава да гледа на живота и с намигане, и съществено, и умно. Защото знае цената му. Твърди, че е благополучен, когато прави хората щастливи, а те са такива, когато са здрави.
От непълнолетен познава тъгата на фамилията по разстреляния без съд и присъда през 1923 година чичо - преподавател. От дребен осъзнава какво оръжие са познанието и образованието. Родителите му не се стопират пред бедността, с цел да го изучат. Потомък на чипровски въстаници и Ботев въстаник, задържан на 16 година за антифашистка активност, в полицейските подземия на Лом юношата е пребиван до безсъзнание 14 пъти. Никой не вярвал, че може да оживее. Макар и цялостен първенец, бил изключен от всички учебни заведения поради политическите си убеждения. " Никога не съм пил и пушил. Парите ми трябваха за учебници ", споделя проф. Червеняков.
Болестта няма почивен ден, споделя още професорът. Често след тежка интервенция се прибирал вкъщи, сядал да вечеря, само че... оставял всичко и се прибирал в болничното заведение. При пациента.
За всичките си над 70 години в операционната хирургът има най-малко 30 хиляди интервенции в 54 лечебни заведения в България, Либия, Русия, Македония. 12 години е основен съветник и хирург в Либия, лекувал е сина на Кадафи. Световната медицина е признала и въвела в практиката две негови изобретения, 12 рационализации, над 40 оперативни метода, някои от които са без аналог в света.
За проф. Червеняков това е статистика. За него са значими хората. Знае по име пациентите си, поддържа връзка с множеството. Един от основоположниците на българската гръдна хирургия и на Европейската асоциация по гръдна хирургия е над 35 години народен съветник по коремна и гръдна хирургия. Носител е на медал " Стара планина " - първа степен, за достижения в региона на гръдната и сърдечно-съдовата хирургия, на медал " Св. Св. Кирил и Методий " и доста други. Зад всяко отличие вижда само избавени човешки животи. Да прибавим - и признателни фамилии.
Пари от болен не е вземал - по този начин му заръчал неговият татко! За хирургията споделя, че не е специалност, а ентусиазъм - " прави те човек и те кара да обичаш индивида ".
Твърди, че е извънредно богат. И разяснява: " Семейството е моят капитал ".
С усмивка си спомня 4 март 1953 година - първия си работен ден като доктор. И пътя от София през Септември, Добринище, Гоце Делчев, селата Копривлен и Илинден до заставата. Последната права минава на кон. Оказва се кьорав. Но явно и на кьорав кон всеотдайният доктор може да стигне до върховете на международната медицина.
Симеонка Симеонова:
Той ми е като татко
" Бях на 19 година Работех като химик лаборант във ВМЗ. Изпих капка солна киселина ", споделя Симеонка Симеонова. Капката съвсем й коства живота, сложния път през няколко интервенции до 1982-1983 година в Пловдив, " храненето " през тръбичка в стомаха поради пробив на хранопровода. След неимоверни старания пловдивските лекари споделили, че единствено проф. Червеняков може да се оправи. И той прави знамение! След нова поредност от интервенции момичето се храни обикновено, живее обикновено, работи като лаборант металограф във ВМЗ до пенсионирането си преди 3 години. Среща прелестен юноша, за който се омъжва, имат благополучен живот. Съпругът й е бил доктор. " Станаха 36 години, откогато проф. Червеняков ме оперира. След като той ми върна живота, толкоз хубави неща ми се случиха ", споделя Симеонка, която чака с неспокойствие утрото на 29 юни, с цел да се обади на своя Спасител.
Тодор Колчев:
Червенякови са ангел страж
Тодор Колчев с внука си Теодор Снимка ЛИЧЕН АРХИВ
" Бях на 12 година, сбихме се пред киното с мой връстник и той ме прободе в гърдите с нож. Тогава в селото ни Бачево, на 6 км от Разлог, имаше здравна работа. Закараха ме там, а след това - в Разлог ", спомня си Тодор Колчев. След рутинните проучвания го оставят за наблюдаване. Вечерта детето стартира да се задушава и разложките лекари търсят помощ от София. Решението е проф. Червеняков! А той към 22 ч. завършва комплицирана белодробна интервенция във Видин, траяла часове. Веднага се качва на медицинския хеликоптер, само че заради мъглата каца в Благоевград. 24 декември е. С кола за спешна помощ потегля към Разлог, само че от изтощеност водачът задремва и катастрофират. Пращат втора кола за спешна помощ. Проф. Червеняков е гръден, а не сърдечен хирург, само че... за детето няма доста време. " Тогава в Разлог не са се правили сърдечни интервенции и не е имало съоръжение. Професорът взел комплект за АГ-операции и ме оперирал. След години ми разказваше, че за пръв път държал в ръце туптящо сърце - моето сърце ", спомня си разчувстваният 63-годишен мъж. След като се възвръща от животоспасяващата интервенция, спортува, става волейболист. " Никога по-късно не съм имал проблем със сърцето, не съм се чувствал като опериран. Вече повече от 50 години ", споделя Тодор.
След години ориста праща бащата на Тодор в ръцете на проф. Александър Червеняков от " Пирогов " (големият наследник на проф. Петър Червеняков - б.а.). " Диагнозата " била: " Абе, оставете индивида да си изкара последните дни... " Но очевидно за проф. Червеняков-младши дните не били последни. " 14 години по-късно татко ми е на 86 и е доста добре ", споделя Тодор. Не крие щастието си - брачна половинка, две деца с сполучливи специалности, дарили го с петима внука. " За нашето семейство Червенякови са ангел страж ", споделя той.
Медицинската просвета е обезценена
Много са факторите, които дефинират нашето опазване на здравето като безпорядък. Медицинската просвета е обезценена. Превърнаха научните институти в профилирани лечебни заведения. От небостъргачи направихме колиби. Липсата на вероятност прогонва младите лекари в чужбина. Три години, до момента в който внукът ми специализираше в Англия, му викали " докторче ". Едва като взе компетентност, се обръщат към него със " сър ", споделя рожденикът проф. Петър Червеняков.
Онкологичният институт бе с интернационално значение и популярност, организираше конгреси, на които участваха водещи медици от Европа. Такива престижи бяха " Пирогов ", ИСУЛ. Днес медицинските конгреси се провеждат за рекламиране на компании. Това подценява потенциала на българските лекари и научни служащи, обидно е, споделя проф. Червеняков. И прибавя, че това трансформира лекаря в търговец. " Медицината не е специалност, тя е предопределение. Не може да бъде приравнена към търговията. Не може един професор да преподава в 2 или 3 университета и да не познава болните си. Здравеопазването ни се нуждае от управление, което мисли за българския народ ", споделя проф. Червеняков.
" У нас се ликвидира профилактиката. Няма я и здравната култура. Това е безсрамие! Не е обикновено 44 хиляди деца да не вървят на учебно заведение. Ако човек не е просветен, той не се грижи и за здравето си ", отбелязва умно проф. Петър Червеняков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ