Спортни хроники: Загубен финал от Ливърпул, депресия и самоубийство – тъжният край на една легенда
Агостино ди Бартоломей е запомнен като един от знаците на Рома и е най-големият италиански футболист, който по този начин и не записва мач за националния тим.
Някои настояват, че елегантният, техничен и трудолюбив полузащитник от 70-те и 80-те е бил по-добър даже от Андреа Пирло. Но животът му приключва трагично – навръх десетата година откакто губи финала за КЕШ от Ливърпул, той се самоубива, а новината шокира целия европейски футбол.
В оня край от 1984 година на „ Олимпико “, англичаните побеждават след дузпи, а постоянното време приключва 1:1.
Тогава Агостино ди Бартоломей е капитан на Рома и знак на клуба, каквито по-късно ще станат Джузепе Джанини и Франческо Тоти.
Аго, както го назовават, изкарва 15 години в Рома и записва 308 мача, 148 от тях като капитан, вкарва и 67 гола. Той е водач на една от най-блестящите халфови линии във футбола от началото на 80-те години, когато е съотборник с Карло Анчелоти, Бруно Конти, Тонино Серезо и Фалкао.
С капитанската лента Ди Бартоломей извежда Рома до историческата купа през 1983 година – първо Скудето за „ вълците “ от над 40 години и едвам второ в историята на римския клуб.
Аго е роден в едно от бедните покрайнини на Рим и е откърмен с любовта към Рома.
Привлечен е на 14 години и съумява да поведе отбора към шампионската купа при юношите. След 4 година дебютира за представителния отбор в мач против Интер на Джачинто Факети. Висок, техничен и с невероятна визия за играта, Ди Бартоломей бързо става незаместим за Рома.
Предпочитаният от него пост е този, който италианците назовават „ реджиста “ – плеймейкър от по-дълбока позиция в центъра на терена.
Преди финала против Ливърпул, “мърсисайдци ” няколко пъти пращат съгледвачи, които да проучат играта на Аго и да изготвят проект за неутрализирането му.
„ Диктува играта на тима от центъра на полето. Отличен подавач, чиито дълги пасове са изумителни “, гласи отчетът на един от скаутите.
Ди Бартоломей няма проблем да намира тъкмо съотборници на 30-40 метра от него и е упрекван единствено, че не преследва задоволително съперниците, когато Рома би трябвало да се пази.
„ Той в никакъв случай не се движи без причина. Пасовете му са дълги и съвършени. Движи се елегантно с изправена глава “, споделя за него именитият треньор Нилс Лидхолм.
В средата на 80-те обаче постът „ реджиста “ стартира да изчезва, а в националния тим Енцо Беардзот избира силата на Марко Тардели и Габриеле Ориали пред финеса и фантазията на Ди Бартоломей.
Затова и Аго не записва мач за „ адзурите “.
Иначе халфът има и мощен удар и постоянно бележи от сериозна отдалеченост.
Отлично извършва дузпи и статични положения и вкарва от бялата точка в полуфинала реванш против Дънди Юнайтед през 1984 година Тогава „ вълците “ изостават с 0:2 след първия мач в Шотландия, само че на „ Олимпико “ стигат до 3:0 и впечатляващ поврат в общия резултат.
На финала с Ливърпул, когато се стига до решаващите дузпи, Ди Бартоломей резервира самообладание и бележи с удара си, само че Бруно Конти и Франческо Грациани не устоят на напрежението.
Снимка: By Unknown author – Transferred from it.wikipedia to Commons., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35178209
Загубата е голямо отчаяние, тъй като в действителност в този край Аго изиграва мача на живота си. Той е номер 1 в дуела, като всяка офанзива на Рома минава през него.
Ди Бартоломей и съотборниците му са доста покрай това да вдигнат купата пред своите тифози, само че съдията не вижда фаул на Фил Нийл против вратаря Франко Танкреди при гола на Ливърпул.
Макар че е любим на почитателите, Ди Бартоломей напуща Рома скоро след финала.
При „ джалоросите “ идва треньорът Свен-Йоран Ериксон и Аго е продаден на Милан. Не е благополучен от прехвърлянето и не пропуща опция да каже какъв брой обича родния си клуб във всяко свое изявление. На терена обаче няма сантименти и с негов гол „ росонерите “ печелят против някогашния му отбор единствено месец след идването му на „ Сан Сиро “.
Той остава в Милан до 1987-а, а след къси престои в Чезена и Салернитана, взема решение да приключи кариерата си през 1990 година
Очаква се, че Рома ще му предложи пост, само че това по този начин и не се случва. И до през днешния ден остава мистерия за какво римляните обръщат тил на един от своите най-верни и най-способни фрагменти.
Някъде в тези години Ди Бартоломей е връхлетян от тежка меланхолия и не съумява да се оправи с живота отвън футбола.
Финансовите му проблеми се задълбочават, откакто прави няколко несполучливи вложения, измежду които и опит да отвори футболна академия. На сутринта на 30 май 1994 Ди Бартоломей излиза на терасата на вилата си в Сан Марко ди Кастелабате и се прострелва в сърцето.
Датата въобще не е инцидентна – тъкмо 10 години след загубата на финала за КЕШ от Ливърпул. В предсмъртното си писмо футболистът написа: „ Не виждам никакъв излаз “.
Така едвам 39-годишен, Агостино ди Бартоломей завършва житейския си път. Една огромна персона, която можеше да даде още на футбола и на обичания си Рома, в последна сметка загуби освен един край за КЕШ, само че и живота си.
А очевидно началото на края му е сложено точно в онази вечер на „ Олимпико “ против Ливърпул.
