Aгни йoгa e виcш cинтeз нa вcичĸи нaй-виcши йoгa пpaĸтиĸи.

Aгни йoгa e виcш cинтeз нa вcичĸи нaй-виcши йoгa пpaĸтиĸи. Ocнoвнo ce пpaĸтиĸyвa в Индия, ĸъдeтo ce ocнoвaвa нa вeдичecĸитe знaния. „ Aгни “ oзнaчaвa oгън. Toвa e нaимeнoвaниeтo нa вeдичecĸия Бoг нa oгъня. Aгни ce изпoлзвa пpи тpaдициoннитe вeдичecĸи oгнeни цepeмoнии и pитyaли.

Aгни йoгa,  нapичaнa oщe „ Учeниe зa живaтa eтиĸa ” e ocнoвaнa oт Hиĸoлaй Pьopиx и нeгoвaтa cъпpyгa Eлeнa Pьopиx. Paзвивa ce в нaчaлoтo нa 20-ти вeĸ. Tяxнaтa пpaĸтиĸa е основана да подкрепя cъзнaтeлния pacтeж в eжeднeвния живoт. Toвa yчeниe вce oщe ce cpeщa в Индия, Hю Йopĸ и Mocĸвa. Това е по едно и също време най-древната и най-съвременна йога процедура.

Да си подвластен или да копнееш за повече в сравнение с имаш, значи единствено горест и незадоволеност.

Обикнете мисленето в самотност, когато искрите схващане плетат венеца на познанието.

Уединеният улавя вестта по-добре, в сравнение с блъскащите се тълпи.

Явленията на живота убеждават там, където думите са безсилни.

Не намалявайте смисъла на това, което не познавате.

Тъпото, криво-ляво отказване без каквото и да било логическо размишление е безумство, пред което нееднократно сте се изправяли. То буди само страдание. Както дребният търговец признава числата, посредством които пресмята своята облага, само че се присмива на висшата математика, по този начин и невежите вършат от тръните на великия Подвиг клечки за зъби...

Човекът е мост, свързващ Земята с Висшите Светове. Отричайки Висшия Свят, невежите отхвърлят и самото човечество.

Домашната конюнктура постанова щемпел за цялостен живот. Дори и  най-бедната барака може да не оскърбява духовното възприятие. Не мислете, че децата не виждат празния живот. Напротив, те чудесно усещат наличието на всекидневието.

Знанието на истината, само че неприлагането й в живота, се смята за незнание.

Различната природа на хората се демонстрира даже във всекидневието. Един е влюбен в синевата на планинските върхове и това е знак за мощно подсилен дух. Друг жадува за зеленина и назовава зеленото цвят на вярата. Трети живее в претъпканите градове и се усеща чудесно. Тези хора ще проявят едва взаимно схващане, разнообразни ще са и техните молебствия. Съзнанието би трябвало да бъде възпитавано в дух на толерантност, тъй че да е в положение да допира обособените профили на битието.

Вкамененото сърце към този момент не е сърце, а непотребен боклук.

Хората молят за амнистия и не престават да живеят както досега. Мъчно им е, че ги сполетяват несгоди, само че не се разделят с никоя от привичките, провокирали това състояние. Няма ли блян към коригиране, молбата за амнистия е безсмислена. Да тревожиш Висшата Мъдрост със самосъжаление е демонстрация не на тъга, а на двуличие.

Освен присъединяване на сърцето, потребно е още ясно схващане. През мътна вода не се вижда. Вълнението мъти както водата, по този начин и съзнанието. Намерете точната граница сред отзивчивостта и вълнението. Нелеките земни условия благоприятстват появяването на пагубната за здравето възбуденост, само че връзката с висшия свят прави съзнанието сензитивно, ясно и предпазено от тъмните струи.

Никой не носи непозната мисъл. Всеки дава отговор пред света за своите съждения.

Мисълта е приятелка на търсещия. Мисълта владее всичко. Тя движи мускулите, води, утвърждава и намира пътя към заветите и указите. Уважавайте мисълта и тя, безконечната и всепроникващата, ще ви научи да отличавате висшето от низшето. Мисълта утвърждава придвижването и ни оказва помощ да осъзнаем ритъма. Мисълта ни съпътства и през деня, и нощем. Мисълта усъвършенства съзнанието на трансформиралия мисловния развой в свое обичано занятие.

Във всеки момент индивидът или твори, или унищожава. Светът е изпълнен с спорни, разрушителни мисли, които предизвикват голям брой болести. Мислите и техните кръстосани токове са подбудили не едно ликвидиране на далечно разстояние. Въпреки всичко хората настойчиво отхвърлят да схванат, че тяхното преимущество е в непрекъснатото мислене. Огромна е отговорността ни за качеството на мислите, с които насищаме пространството. Сърцето тупти непрекъснато - непрекъснат е и пулсът на мисълта, само че върху този факт не е признато да се дискутира. Човекът или твори, или унищожава.

Объркали Светлината с осветлението, хората не могат да си показват, че Светлината е сила.

Светлината не се съчетава с раздразнението и страха. Страхът и ужасът образуват самобитен мрачен магнит. Досещате се какво притегля той! Народът е отбелязал, че от боязън на човек му причернява пред очите. Именно мракът настава против обхванатия от смут. Във всеки момент от живота си привличаме или светлината, или мрака.

Казват, че съзнанието пораства също като тревата. Невъзможно е да следим растежа й час по час, само че в един миг като че ли внезапно се демонстрира пъпката на цвете. Неизказуемата смяна в съзнанието може да бъде открита само на интервали. Мерило за растежа на съзнанието е опцията му за синтез. Това развиване става не в тесни рамки, а е развой, който протича от центъра към периферията, обхващайки все нови и нови кръгове на разбирането.

Всяко качество може да бъде възпитано. Безстрашието също. Не се огъвайте пред ужаса, а си поставяйте задания по дръзновение.

Равновесието е основа на битието. Когато е уплашен и болен, човек се олюлява и върви опипом, вкопчвайки се в инцидентни предмети. Същото е и когато боледува духът.

Хаосът е въртоп, който елементарно увлича слабите съзнания. Пристъпите му би трябвало да се преглеждат като заразни епидемии.

Ако човек не се е приготвил за път заради подозрение или боязън, нищо не е в положение да го раздвижи. Той ще се обърне кръгом посред пътя, а да се връщаш обратно е непоносимо.

Никога не са правени съпоставения сред съзнанията на изостанал дивак и на изявен мъдрец, а това е значимо психологично проучване. То изисква продължителни наблюдения, само че поразяващият му резултат ще покаже многообразието на човечеството и ще насочи мисълта към съзнанията на животинския и растителния свят.

Уморим ли се да стоим в едно състояние, сменяме позицията на тялото си. Така е във всички житейски условия – всяка смяна се дължи на съответни аргументи. Научим ли се да разсъждаваме върху тях, ще забележим, че всяко положение има своите преимущества. Повтарям това и зова към толерантност.

Хората не схващат смисъла и на най-простите думи. Пощадете обърканите мозъци и повтаряйте като на глухи, тъй като не сте сигурни каква част от казаното доближава съзнанието. Трудно е да се съобразяваш с всички дефекти на слуха, зрението и другите сетива. Малцина ще чуят и видят, само че вие продължавайте, тъй като пространството вижда и чува. Така вървете.

Ако някой ви каже: „ Направих всичко, което беше по силите ми “, не му вярвайте. Той се оправдава и в това време се лимитира. Приел, че всички благоприятни условия са изчерпани, човек губи ключа от избавителния вход. Поради незнание и мързел постоянно биват отхвърляни най-хубавите решения. Заявлението, че всички сили са изчерпани е оттегляне и измиване на ръцете, подсказващо себелюбие и самосъжаление. Осъзнали съотношението на силите, придобиваме опора за своята непобедимост.

Абсолютно всички неравновесия би трябвало да бъдат изживени естествено. Неравновесието, провокирано от разгаряне на пристрастености, не може да бъде прекъснато със заповед или с принуждение. Само устремът на изтънченото схващане построява здрав мост. Осъзнали изгодата, преодоляваме низшите земни пристрастености и поемаме по пътя на еволюцията.

На индивида би трябвало да се каже: „ Не си отнемай самичък силите. Недоволството, подозрението, самосъжалението изяждат психологичната сила “. Омраченият труд е грозна панорама! Само сравнете резултатите от светлия и от омрачения труд на самоограбилия се!

Времето е извънредно, само че малко на брой усещат аргументите за протичащото се. Дори да протръбим с все мощ: „ Армагедон! “, хората единствено ще попитат какъв брой коства кило армагедон. Никога до момента нищожното не е било така смесвано с великото. Напразни остават очакванията, че като не схващат, хората най-малко няма да пречат в борбата. Те обаче пречат и отрупват с криволици даже и най-правите пътища.

Шири се голяма непризнателност. Съветвам ви да се запасите с самообладание против неблагодарността и незнанието. Често пъти непознатите демонстрират по-голяма грижа. Ние разграничаваме хората най-много съгласно признака благодарност.

Трудовият темп е бижу за света. Трудът е победа над всекидневието, а всеки деец – покровител на човечеството. Представете си Земята без труженици и ще видите по какъв начин се завръща към хаоса. Несломимото твърдоглавие се кове с труд. Именно посредством ежедневен труд натрупваме съкровища. Истинският деец обича своята работа и схваща смисъла на напрежението.

Нарекох труда молитва. Висшето единство и качеството на труда пораждат от ритмичността. Отличното качество на труда образува ритъма на прелестното. Всеки труд съдържа в себе си схващане за прелестното. Труд, молитва, хубост – те придават величието на кристала на Битието.

Само свободното схващане може да сътвори от труда празник.

Добротворството би трябвало да бъде така естествено за индивида, че да не се постанова даже да бъде споменавано. Не бива да акцентираме положителните си каузи като нещо изключително. Иначе ще излезе, че всекидневно вършим зло и единствено от време на време позволяваме добрини.

Унинието не е нищо друго, с изключение на инертност. Изправете унилия пред заплаха и той ще бъде заставен да се ободри. Сътресението обаче би трябвало да бъде задоволително огромно. По този метод се лекуват даже някои заболявания. Ужасът от гибелта сякаш господства над всички човешки недостатъци, а има случаи, в които смъртна болест е била превъзмогната единствено с помощта на някаква заплаха. Неведнъж парализирани са побягвали от горящата си къща. Неведнъж вътрешни провали са били изцелявани, тъй като центърът се е устремявал в друга посока. Дали пък в случай че осъзнаят заобикалящата ги заплаха, хората няма да надвият една от най-опасните заболявания – отпуснатостта?

Постоянната подготвеност е качество, което би трябвало да бъде направено. Тя не е единствено ентусиазъм или краткотрайно напрежение, а естетика на центровете, постоянно отворени за усещане и влияние. Изпълненият с естетика непрестанно получава и отдава, а безспирното протичане на тока укрепва неговото създание. Няма предоставяне без приемане. Прекъсне ли токът, стопира и напредъкът. Има закон, съгласно който полученото не трябва да бъде разбирано като благосъстоятелност. Осъзнаването става в сърцето – няма лъжливи уверения, способни да го заблудят. С укрепването на психологичната сила придобиваме неотстъпчивост. Постоянната подготвеност е артикул на хубавичко психологична сила.

Има два типа хора. Едни избират да се възползват от непознатия труд, а други – да реализират сами. Обръщайте внимание на вторите – измежду тях ще откриете откриватели и сътрудници. Помагайте им, тъй като такива хора постоянно са вглъбени в себе си и впечатлителни. Много търсения са били безжалостно прекъсвани от невежите още в самото им начало. Опазете изтънчените устремени откриватели от палачите. Всеки може да извърши в границите на своя мироглед голям брой потребни и самоотвержени дейности. Бъдете самоотвержени.

Източник: Агни йога „ Аум “, ТЛ Медиа