Дарбата да бъдеш човек или думи за историческата памет, адвокатурата и демокрацията
Адв. Хари Хараламбиев
„ Злото е неприятен стилист ”, Напомня Нобелистът за литература Йосиф Бродски. Припомних казаното, тъй като посредством Бродски диря упование за стореното от мен в правосъдната зала преди време.
В нея бяха застанали от две страни Иван Станчев и известния плевенски неврохирург доктор Иван Йотов.
Противна на политическата логичност, те не бяха съидейници, а
съперници в наказателния развой
Станчев съдеше доктор Йотов за това, че хирургът го е оклеветил. На съвещание на управлението на „ Съюза на репресираните в България след 09.09.1944 година ”била прочетена декларация, направена от Плевенския хирург, в която се споменавало, че бащата на Станчев, бидейки царски офицер, ефективно взел участие в подготовката на държавен прелом през 1935 година, паралелно с Дамян Велчев, поради което е наказан на гибел, а в следствие опрощение.
В декларацията било записано, че „ Кирил Станчев е народен изменник, сръбски сътрудник, влезнал на 09.09.1944 година в съюз с комунистите, взел участие в организирането на преврата на посочената дата ”
Декларацията целяла да отговори: Достоен ли е синът Иван Станчев да управлява съюза? Следвало ли да бъде негов член?
В адресираната до Районния съд София просба, Станчев написал, че се почувствал оклеветен, надълбоко обиден от безпочвените изказвания, толкоз повече, че бащата на Станчев бил неприкрит болшевик, във връзка на което в Ню Йорк върху паметна плоча било вградено името му с разяснение, че е „ умрял в битката против комунизма ”.
Ала
историческата памет е подла
Тя не търпи двуличие. И приказва друго: Макар и да е бил в пандиза след септември 1944 година, Кирил Станчев се обърнал с молба към Антон Югов, с цел да бъде оправдан, защото, по думите му, „ интензивно взел участие в определяне на националната власт ”.
Освен последвалата реабилитация, тази власт произвела капитан Кирил Станчев в чин военачалник.
Съставът на Районен съд сложи оправдателна присъда, приемайки, че доктор Йотов не е приписал позорни условия на сина Иван Станчев.
Въз основа на жалбата от частния ищец Станчев, състава на Софийски градски съд следваше да реши дефинитивно делото.
Разумът и юридическият нюх, учредени на доказателствата диктуваха оправдателната присъда да бъде доказана.
След адвокатските пледоарии съдът, спазвайки закона, прикани тъжителят и подсъдимият да се спогодят. Д-р Йотов ми прошепна: „ Не мога да приема. Това е еднакво на изменничество по отношение на тези, които страдаха в концентрационните лагери ”.
Съдебният състав настояваше. Според него същностно належащо е постигането на конвенция. И не по насилване, а по вътрешни подбуди споделих на подзащитния си: Приемете. Сам сте ми казвал, че единствено в фантазиите ви не сте унижавани. Приемете в името на вашето страдалчество. Великодушието е качество на мощните.
На отсрещната банка беше застанала застинала, вкаменена физиономия. за мен беше ясно: Иван Станчев не можеше да се назова мъченик. Мигом ме осени Ницше: „ Вие не сте страдали задоволително. Вие не сте страдали поради индивида ”.
След мъчителна пауза доктор Йотов промълви: „ Приемам само поради Вас ”. А той беше почтен оневинен.
Едва, откакто завърши процеса усетих какъв брой раним и заслужен човек съм защитавал.
В следващ миг от отсрещната страна чух ням глас, който като че ли ми нанесе гръмотевичен камшичен удар: „ Претендирам Йотов да ми заплати разноските ”.
Загубилия процеса претендираше нещо, за което нямаше законно право, изрече думи, събудили шок.: ”Искам един лев за направените разходи ”.
Докато подзащитният ми, чул изречените думи се суетеше, извадих банкнота и я оставих върху съдийската банка. На ръководителя на правосъдния съвет яростно споделих: Вие ще му я предадете!
Станчев пламенно се запъти към мястото, където оставих банкнотата, сграбчи я, след което пламенно я постави в джоба си. Сетне напусна правосъдната зала.
Д-р Йотов беше сломен. Усетих, че съзнанието му е пронизано от мъгла:
„ Адвокатът ме съобщи ”
Тъкмо това не ми дава покой, смущава дните ми, кара ме да диря правилният отговор на въпросите: Защо постанових волята си, солидаризирайки се със съда, с цел да бъде реализирана конвенция с персона, която не я заслужава?
Дали в действителност на провалих процеса, не предадох ли доктор Йотов? Може би постъпих егоистично. Повлиян от написаното в книгата „ Между две химесфери ” желаех, желаех въпреки и задочно да възразявам на създателя доктор Любомир Канов, който същински почитам, обобщил не напълно тъкмо юриста: „ Адвокатурата е един от кърлежите на хлабавата снага на Демокрацията. Хора с еластични като гуменки уста я възсядат, впиват се в провисналите и конституционни повесла, упрекват почтения, изкарват престъпния жертва, размахват пръстчета против несъществуваща народна власт или расизъм. Говори хлевоустият Дершовиц, устите им наподобяват на сечения върху вътрешна автомобилна гума, а демокрацията стои в морална анемия ”.
Известен ми е кръстният път на доктор Любомир Канов. И по тази причина той има място в моето сърце. Но не споделям написаното.
Битува схващането, че адвокатската специалност е нечиста активност. Притежавам сили, с цел да опровергая битуващото разбиране. специалността юрист ще пребъде. Хората немогат без нас.
Написаното колкото и несърдечно да е, е израз на почитта ми към живота и паметта на доктор Йотов, който не се е учел на гений, а на нравственос и великодушие.
„ Злото е неприятен стилист ”, Напомня Нобелистът за литература Йосиф Бродски. Припомних казаното, тъй като посредством Бродски диря упование за стореното от мен в правосъдната зала преди време.
В нея бяха застанали от две страни Иван Станчев и известния плевенски неврохирург доктор Иван Йотов.
Противна на политическата логичност, те не бяха съидейници, а
съперници в наказателния развой
Станчев съдеше доктор Йотов за това, че хирургът го е оклеветил. На съвещание на управлението на „ Съюза на репресираните в България след 09.09.1944 година ”била прочетена декларация, направена от Плевенския хирург, в която се споменавало, че бащата на Станчев, бидейки царски офицер, ефективно взел участие в подготовката на държавен прелом през 1935 година, паралелно с Дамян Велчев, поради което е наказан на гибел, а в следствие опрощение.
В декларацията било записано, че „ Кирил Станчев е народен изменник, сръбски сътрудник, влезнал на 09.09.1944 година в съюз с комунистите, взел участие в организирането на преврата на посочената дата ”
Декларацията целяла да отговори: Достоен ли е синът Иван Станчев да управлява съюза? Следвало ли да бъде негов член?
В адресираната до Районния съд София просба, Станчев написал, че се почувствал оклеветен, надълбоко обиден от безпочвените изказвания, толкоз повече, че бащата на Станчев бил неприкрит болшевик, във връзка на което в Ню Йорк върху паметна плоча било вградено името му с разяснение, че е „ умрял в битката против комунизма ”.
Ала
историческата памет е подла
Тя не търпи двуличие. И приказва друго: Макар и да е бил в пандиза след септември 1944 година, Кирил Станчев се обърнал с молба към Антон Югов, с цел да бъде оправдан, защото, по думите му, „ интензивно взел участие в определяне на националната власт ”.
Освен последвалата реабилитация, тази власт произвела капитан Кирил Станчев в чин военачалник.
Съставът на Районен съд сложи оправдателна присъда, приемайки, че доктор Йотов не е приписал позорни условия на сина Иван Станчев.
Въз основа на жалбата от частния ищец Станчев, състава на Софийски градски съд следваше да реши дефинитивно делото.
Разумът и юридическият нюх, учредени на доказателствата диктуваха оправдателната присъда да бъде доказана.
След адвокатските пледоарии съдът, спазвайки закона, прикани тъжителят и подсъдимият да се спогодят. Д-р Йотов ми прошепна: „ Не мога да приема. Това е еднакво на изменничество по отношение на тези, които страдаха в концентрационните лагери ”.
Съдебният състав настояваше. Според него същностно належащо е постигането на конвенция. И не по насилване, а по вътрешни подбуди споделих на подзащитния си: Приемете. Сам сте ми казвал, че единствено в фантазиите ви не сте унижавани. Приемете в името на вашето страдалчество. Великодушието е качество на мощните.
На отсрещната банка беше застанала застинала, вкаменена физиономия. за мен беше ясно: Иван Станчев не можеше да се назова мъченик. Мигом ме осени Ницше: „ Вие не сте страдали задоволително. Вие не сте страдали поради индивида ”.
След мъчителна пауза доктор Йотов промълви: „ Приемам само поради Вас ”. А той беше почтен оневинен.
Едва, откакто завърши процеса усетих какъв брой раним и заслужен човек съм защитавал.
В следващ миг от отсрещната страна чух ням глас, който като че ли ми нанесе гръмотевичен камшичен удар: „ Претендирам Йотов да ми заплати разноските ”.
Загубилия процеса претендираше нещо, за което нямаше законно право, изрече думи, събудили шок.: ”Искам един лев за направените разходи ”.
Докато подзащитният ми, чул изречените думи се суетеше, извадих банкнота и я оставих върху съдийската банка. На ръководителя на правосъдния съвет яростно споделих: Вие ще му я предадете!
Станчев пламенно се запъти към мястото, където оставих банкнотата, сграбчи я, след което пламенно я постави в джоба си. Сетне напусна правосъдната зала.
Д-р Йотов беше сломен. Усетих, че съзнанието му е пронизано от мъгла:
„ Адвокатът ме съобщи ”
Тъкмо това не ми дава покой, смущава дните ми, кара ме да диря правилният отговор на въпросите: Защо постанових волята си, солидаризирайки се със съда, с цел да бъде реализирана конвенция с персона, която не я заслужава?
Дали в действителност на провалих процеса, не предадох ли доктор Йотов? Може би постъпих егоистично. Повлиян от написаното в книгата „ Между две химесфери ” желаех, желаех въпреки и задочно да възразявам на създателя доктор Любомир Канов, който същински почитам, обобщил не напълно тъкмо юриста: „ Адвокатурата е един от кърлежите на хлабавата снага на Демокрацията. Хора с еластични като гуменки уста я възсядат, впиват се в провисналите и конституционни повесла, упрекват почтения, изкарват престъпния жертва, размахват пръстчета против несъществуваща народна власт или расизъм. Говори хлевоустият Дершовиц, устите им наподобяват на сечения върху вътрешна автомобилна гума, а демокрацията стои в морална анемия ”.
Известен ми е кръстният път на доктор Любомир Канов. И по тази причина той има място в моето сърце. Но не споделям написаното.
Битува схващането, че адвокатската специалност е нечиста активност. Притежавам сили, с цел да опровергая битуващото разбиране. специалността юрист ще пребъде. Хората немогат без нас.
Написаното колкото и несърдечно да е, е израз на почитта ми към живота и паметта на доктор Йотов, който не се е учел на гений, а на нравственос и великодушие.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ