Забравената история на нацисткото движение в САЩ
Адолф Хитлер е един от най-жестоките диктатори, раждали се в миналото, а нацистката идеология е синоним на безспорното зло. От днешна позиция, това е неоспорим факт, само че тъжната истина е, че хората не всеки път са споделяли това мнение. През 30-те години на предишния век мнозина не смятали националсоциалистите за действителна опасност за мира. Нещо повече – те се радвали на изненадващо огромна поддръжка в редица страни, измежду които и Съединени американски щати.
US pro-Nazi organisation, the German-American Bund, have staged a march down East 86th Street, New York, protesting for USA to stay neutral.
— Second World War tweets from 1940 (@RealTimeWWII)
Американският фюрер и неговият „ Бунд “
Един от главните детайли в нацистката идеология е стремежът към поддържане на „ чистотата на немската раса “. Хитлер чудесно осъзнавал, че тази концепция може да притегли към неговата идея доста немски имигранти, живеещи в страни, които смятал за евентуални врагове. През 1933 година, единствено четири месеца, откакто застанал отпред на Германия, в Съединени американски щати била основана организация, симпатизираща на нацистите. В нея имали право да членуват както германци, живеещи в страната, по този начин и американци от немски генезис. Първоначално, тя се казвала „ Приятели на Нова Германия “, а през 1936 година била преименувана на „ Германо-американски бунд “ (което значи „ Алианс “). Изненадващо или не, организацията съумяла да притегли величествен брой хора в своите редици.
Начело на въпросния „ Бунд “ застанал Фриц Кун. Той бил разгорещен последовател на Хитлер, а неговите почитатели го наричали „ Американския фюрер “. Въпреки че се стремял да показа пред обществото своята организация като „ патриотична “ и „ защитаваща американските полезности и обичаи “, членовете ѝ се поздравявали с думите „ Хайл Хитлер “ и като цяло всякога, когато провеждали събрания, се държали по този начин, като че ли са част от нацистката партия. С експлоадирането на Втората международна война, Кун и неговият „ Бунд “ били оповестени за нарушители. Американското му поданство било отнето през 1943 година, а две години по-късно бил депортиран в Германия. Той умрял през 1951 година в Мюнхен.
Review: The PBS documentary " Nazi Town, USA " revisits the history of Nazism in the U.S. and the German American Bund, which held a Swastika-bedecked rally at Madison Square Garden in 1939
— The Wall Street Journal (@WSJ)
Летни лагери
След основаването на „ Германо-американския Бунд “, неговите членове почнали да прокарват нацистката идеология в Съединени американски щати, надявайки се, че страната може да се трансформира в съдружник на Хитлер. Те даже организирали летни лагери за американски младежи. Приликите с „ Хитлерюгенд “ (или „ Хитлерова юноша “ – младежката организация на Националсоциалистическата работническа партия) били стряскащи. В лагерите взели участие момчета и девойки на възраст сред 8 и 18 години, като и децата, и родителите носели специфични отличителни ленти и се поздравявали с „ Хайл Хитлер “. Младежите се състезавали в разнообразни „ игри “, които на процедура представлявали военни тренировки, а също така се учели да приказват и пишат на немски. Подобни лагери (общо 16 на брой) имало в цялата страна – от Ню Йорк до Лос Анджелис. Те били неразрешени малко след експлоадирането на Втората международна война.
Един от най-известните лагери носел името „ Зигфрид “ и се намирал в северната част на щата Ню Йорк, в региона на град Яфанк. За искащите да вземат участие в него били издигнати дребни къщи, а след това било взето едно, меко казано, спорно решение – право да си закупуват земя там имали единствено хора от немски генезис. Улиците пък били кръстени на някои от водачите на националсоциалистите в Германия – като Хитлер и Гьобелс. В Яфанк постоянно се провеждали паради, на които се развявали флагове със свастики и се произнасяли речи в отбрана на нацистката идеология. Въпреки че лагерът бил закрит, а земята – конфискувана от ФБР след края на Втората международна война, рестриктивните мерки там да не живеят хора, които не са от немски генезис, на процедура останали в действие чак до 2017 година
Members of the pro-Nazi German American Bund at their rally in Madison Square Garde in New York City on February 20, 1939.
— World War II History (@WW2Facts)
„ Спрете еврейското владичество над християните “
Организацията „ Германо-американски бунд “, чието седалище било в Ню Йорк, провела голям брой събития на територията на Съединени американски щати. Сред тях били няколко събрания на членовете ѝ в емблематичната зала „ Медисън Скуеър Гардън “. Участниците в тях употребявали нацистки поздрави и скандирали лозунги като „ Спрете еврейското владичество над християните “. В началото на 1939 година, когато нацисткото придвижване се радвало на изключително огромна известност, в „ Медисън Скуеър Гардън “ се състояло събитие под надслова „ Про-Америка “, на което участвали към 20 000 души. В същото време, в символ на митинг против провеждането му, пред залата се събрали над 70 000 души. Някои от тях даже се пробвали да нахлуят в нея, само че били спрени от силите на реда.
Ролята на американските медии
След като Хитлер застанал отпред на Германия през 1933 година, по-голямата част от американските медии очаквали, че той ще постави завършек на радикалната си изразителност. Някои даже считали, че водачът на националсоциалистите ще донесе мир и разцвет в страната. Журналистите не можели да дадат приемлив отговор на въпроса по какъв начин една маргинална партия се е трансформирала във водеща политическа мощ единствено за няколко години. В материал, оповестен през 1933 година във вестник „ Крисчън Сайънс Монитор “, се отбелязва, че в Германия няма „ ни минимален симптом за нещо извънредно “, до момента в който „ Ню Йорк Таймс “ оповестява за „ нова сдържаност “ в политиката, водена от Берлин. В публикация в „ Ню Йорк Хералд “ пък се акцентира, че историите за жестокостите, на които са подложени евреите, са „ пресилени и постоянно неоснователни “.
Въпреки всичко това, множеството американци не подкрепяли нацистите. След ужасяващите събития, останали в историята като Кристалната нощ (антиеврейски разгром, осъществен в Германия и Австрия в нощта на 9 против 10 ноември 1938 г.), допитване до публичното мнение посочило, че 94 на 100 от жителите на Съединени американски щати не утвърждават дейностите на Хитлер и неговите поддръжници. Не всички, обаче, споделяли това мнение. Сред американците, които подкрепяли нацистите, бил католическият духовник Чарлз Кофлин – една от първите публични персони, употребявали радиото, с цел да доближат до всеобщата аудитория. Смята се, че милиони американци следели с интерес всяка негова изява. Той постоянно подлагал на критика „ банкерите “ по време на Голямата меланхолия и атакувал евреите единствено няколко дни след Кристалната нощ. По думите му, те се опитвали да популяризират комунистически хрумвания и постоянно заграбвали християнска благосъстоятелност. Малко по-късно, Кофлин бил свален от ефир, само че слушателите му организирали митинг в негова поддръжка, издигайки лозунги като „ Долу евреите “ и „ Не купувайте нищо от евреи “.
US pro-Nazi organisation, the German-American Bund, have staged a march down East 86th Street, New York, protesting for USA to stay neutral.
— Second World War tweets from 1940 (@RealTimeWWII)
Американският фюрер и неговият „ Бунд “
Един от главните детайли в нацистката идеология е стремежът към поддържане на „ чистотата на немската раса “. Хитлер чудесно осъзнавал, че тази концепция може да притегли към неговата идея доста немски имигранти, живеещи в страни, които смятал за евентуални врагове. През 1933 година, единствено четири месеца, откакто застанал отпред на Германия, в Съединени американски щати била основана организация, симпатизираща на нацистите. В нея имали право да членуват както германци, живеещи в страната, по този начин и американци от немски генезис. Първоначално, тя се казвала „ Приятели на Нова Германия “, а през 1936 година била преименувана на „ Германо-американски бунд “ (което значи „ Алианс “). Изненадващо или не, организацията съумяла да притегли величествен брой хора в своите редици.
Начело на въпросния „ Бунд “ застанал Фриц Кун. Той бил разгорещен последовател на Хитлер, а неговите почитатели го наричали „ Американския фюрер “. Въпреки че се стремял да показа пред обществото своята организация като „ патриотична “ и „ защитаваща американските полезности и обичаи “, членовете ѝ се поздравявали с думите „ Хайл Хитлер “ и като цяло всякога, когато провеждали събрания, се държали по този начин, като че ли са част от нацистката партия. С експлоадирането на Втората международна война, Кун и неговият „ Бунд “ били оповестени за нарушители. Американското му поданство било отнето през 1943 година, а две години по-късно бил депортиран в Германия. Той умрял през 1951 година в Мюнхен.
Review: The PBS documentary " Nazi Town, USA " revisits the history of Nazism in the U.S. and the German American Bund, which held a Swastika-bedecked rally at Madison Square Garden in 1939
— The Wall Street Journal (@WSJ)
Летни лагери
След основаването на „ Германо-американския Бунд “, неговите членове почнали да прокарват нацистката идеология в Съединени американски щати, надявайки се, че страната може да се трансформира в съдружник на Хитлер. Те даже организирали летни лагери за американски младежи. Приликите с „ Хитлерюгенд “ (или „ Хитлерова юноша “ – младежката организация на Националсоциалистическата работническа партия) били стряскащи. В лагерите взели участие момчета и девойки на възраст сред 8 и 18 години, като и децата, и родителите носели специфични отличителни ленти и се поздравявали с „ Хайл Хитлер “. Младежите се състезавали в разнообразни „ игри “, които на процедура представлявали военни тренировки, а също така се учели да приказват и пишат на немски. Подобни лагери (общо 16 на брой) имало в цялата страна – от Ню Йорк до Лос Анджелис. Те били неразрешени малко след експлоадирането на Втората международна война.
Един от най-известните лагери носел името „ Зигфрид “ и се намирал в северната част на щата Ню Йорк, в региона на град Яфанк. За искащите да вземат участие в него били издигнати дребни къщи, а след това било взето едно, меко казано, спорно решение – право да си закупуват земя там имали единствено хора от немски генезис. Улиците пък били кръстени на някои от водачите на националсоциалистите в Германия – като Хитлер и Гьобелс. В Яфанк постоянно се провеждали паради, на които се развявали флагове със свастики и се произнасяли речи в отбрана на нацистката идеология. Въпреки че лагерът бил закрит, а земята – конфискувана от ФБР след края на Втората международна война, рестриктивните мерки там да не живеят хора, които не са от немски генезис, на процедура останали в действие чак до 2017 година
Members of the pro-Nazi German American Bund at their rally in Madison Square Garde in New York City on February 20, 1939.
— World War II History (@WW2Facts)
„ Спрете еврейското владичество над християните “
Организацията „ Германо-американски бунд “, чието седалище било в Ню Йорк, провела голям брой събития на територията на Съединени американски щати. Сред тях били няколко събрания на членовете ѝ в емблематичната зала „ Медисън Скуеър Гардън “. Участниците в тях употребявали нацистки поздрави и скандирали лозунги като „ Спрете еврейското владичество над християните “. В началото на 1939 година, когато нацисткото придвижване се радвало на изключително огромна известност, в „ Медисън Скуеър Гардън “ се състояло събитие под надслова „ Про-Америка “, на което участвали към 20 000 души. В същото време, в символ на митинг против провеждането му, пред залата се събрали над 70 000 души. Някои от тях даже се пробвали да нахлуят в нея, само че били спрени от силите на реда.
Ролята на американските медии
След като Хитлер застанал отпред на Германия през 1933 година, по-голямата част от американските медии очаквали, че той ще постави завършек на радикалната си изразителност. Някои даже считали, че водачът на националсоциалистите ще донесе мир и разцвет в страната. Журналистите не можели да дадат приемлив отговор на въпроса по какъв начин една маргинална партия се е трансформирала във водеща политическа мощ единствено за няколко години. В материал, оповестен през 1933 година във вестник „ Крисчън Сайънс Монитор “, се отбелязва, че в Германия няма „ ни минимален симптом за нещо извънредно “, до момента в който „ Ню Йорк Таймс “ оповестява за „ нова сдържаност “ в политиката, водена от Берлин. В публикация в „ Ню Йорк Хералд “ пък се акцентира, че историите за жестокостите, на които са подложени евреите, са „ пресилени и постоянно неоснователни “.
Въпреки всичко това, множеството американци не подкрепяли нацистите. След ужасяващите събития, останали в историята като Кристалната нощ (антиеврейски разгром, осъществен в Германия и Австрия в нощта на 9 против 10 ноември 1938 г.), допитване до публичното мнение посочило, че 94 на 100 от жителите на Съединени американски щати не утвърждават дейностите на Хитлер и неговите поддръжници. Не всички, обаче, споделяли това мнение. Сред американците, които подкрепяли нацистите, бил католическият духовник Чарлз Кофлин – една от първите публични персони, употребявали радиото, с цел да доближат до всеобщата аудитория. Смята се, че милиони американци следели с интерес всяка негова изява. Той постоянно подлагал на критика „ банкерите “ по време на Голямата меланхолия и атакувал евреите единствено няколко дни след Кристалната нощ. По думите му, те се опитвали да популяризират комунистически хрумвания и постоянно заграбвали християнска благосъстоятелност. Малко по-късно, Кофлин бил свален от ефир, само че слушателите му организирали митинг в негова поддръжка, издигайки лозунги като „ Долу евреите “ и „ Не купувайте нищо от евреи “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ