Адмирал Емил Ефтимов е роден на 16 август 1961 г.

Адмирал Емил Ефтимов е роден на 16 август 1961 година в гр. Варна. Завършва Висшето военноморско учебно заведение през 1984 година, а през 1994 година Военноморската академия на Руската Федерация в гр. Санкт Петербург, Русия. Обучава се във военната академия на Република Унгария, а след това приключва Военноморския лицей на Съединени американски щати през 2005 година Повишава квалификацията си с курсове за висши офицери в Училището на Главната квартира на НАТО в Оберамергау, Германия и в Колежа по защитата на Алианса в гр. Рим, Италия.

Започва военната си кариера като пълководец на щурманска бойна част на фрегата, командва дивизион патрулни кораби и Военноморска база Варна. От 2011 до 2016 година печели поредно състезания за заместник-директор, а по-късно и за шеф на дирекция „ Сътрудничество и районна сигурност “ в Международния боен щаб на НАТО в Главната квартира на НАТО, гр. Брюксел – Белгия. Адмирал Ефтимов е първият български офицер на генералска служба в Главната квартира на Алианса.

През годините поетапно бива създаван във военни звания – от лейтенант през 1984 година до вицеадмирал през 2016 година, когато е назначен за заместник-началник на защитата. От 19 януари 2017 година до 8 март същата година е краткотрайно изпълняващ длъжността шеф на защитата. От 28 февруари 2020 година до назначението му като титуляр на длъжността краткотрайно поема управлението на Българската войска. На 30 март 2023 година вицеадмирал Емил Ефтимов е назначен за шеф на защитата и почетен с висше офицерско звание „ адмирал ”, а в края на предходната година с президентски декрет получава втори мандат като шеф на защитата, считано от 31 март 2024 година

Адмирал Ефтимов, в последните седмици ваши сътрудници – началниците на защитата на Англия, Швеция и Румъния, приканиха страните си да се приготвят за „ огромна война “ и да усилят запаса посредством образование на цивилни жители. Представители на Германия, Норвегия и НАТО също неотдавна предизвестиха за рисковете от съветско нахлуване. Да не плашим хората, само че да бъдем и реалисти – вие по какъв начин бихте оценили сигурността в Европа и защо се готвят съдружниците в Алианса?

Съюзниците в Алианса и в частност България се готвят за въздържане и защита. Искам да е пределно ясно, че изказванията на някои мои сътрудници са свързани освен с войната в Украйна – естествено тя оказва най-голямо въздействие във връзка с ситуацията със сигурността в Европа, само че виждаме и резултатите от един изменен геополитически баланс.

От 2 години фокусът за Европа е Украйна, а през днешния ден сме очевидци и на доста други рецесии – линията Газа, ситуацията в Червено море, Ливан, Сирия. Има капацитет за тяхното разгръщане. Логично е да се влага в защита освен поради Украйна, а поради този изменен геополитически баланс.

В този подтекст полемиката може да бъде доста по-широка. Не е единствено въпрос на военни аспекти, на създаване на защитителен капацитет. Изисква се повсеместен метод за действието на обществото в рецесия и спор. Затова се приказва освен за военните измерения, а за непрекъснатост на сериозни за страната доставки и услуги, отбранителна промишленост и военна подвижност, ангажиране на задоволително хора под друга форма със сигурността на страната.

Неслучайно НАТО излезе с концепцията за седем основни условия за стабилно действие на обществото. Свидетели сме на кибер и хибридни офанзиви. В Алианса се приказва за 360-градусов метод. Трябва да бъдем доста деликатни и да се развиват механизми, които да разрешат на страната да действа стабилно във време на рецесия.

Използвате термина „ въздържане и защита “. Какво да разбираме под това?

НАТО и България, дръзвам да настоявам, оферират доста поредна и устойчива политика във възпирането и защитата. Ние сякаш имаме навика да гледаме в проблематиката на днешния ден, само че да не обръщаме внимание на това, което е заложено в стратегическите документи, в това, по което е работено през годините.

Възпирането и защитата са сложна политика, дейности, механизми, които са ориентирани точно към това да се показва отбранителният капацитет, който да откаже нашествието на евентуалния съперник. Да му даде явен сигнал, че не може да реализира политическите си цели с военни средства. Това е смисълът на НАТО, на концепцията за въздържане и защита.

Да се върнем малко обратно, към 2019-та - 2020-та година, когато Народното събрание удостовери Стратегическия обзор на защитата. Одобриха се числеността на армията, главните формирования, основите на превъоръжаването. След това НАТО реагира във връзка с разрастващата се опасност от страна на Русия - още преди войната в Украйна се промени военната тактика на Алианса. Ние, военните в НАТО, алармирахме, че въз основата на разбора на тази конюнктура по сигурността би трябвало да се промени и стратегическата идея на НАТО. От интервенции и задачи за поддържане на мира, експедиционни интервенции, фокусът се върна към въздържане и защита.

Военните аспекти на тази политика откриха своето отражение в Срещата на върха предходната година във Вилнюс. Тогава за първи път се заприказва за съответно обмисляне на географски принцип, ориентиран към това въздържане и неговото прекосяване при положение на потребност от защита.

Сега сме в развой на подготовка на среща на върха във Вашингтон и съгласете се, че е разумно един от акцентите да бъде изпълнимостта на тези проекти.

Звучи разумно, само че какво разбирате под изпълнимостта на проектите?

Изпълнимостта на проектите се основава на няколко фактора. Един от тях е съществуването на нужните сили, готови и оборудвани за водене на бойни дейности в модерни условия. Вторият е съществуването на командна конструкция, която да е способна да възнамерява и организира нужните дейности в спокойно време, рецесия и спор. Не на последно място е нужната инфраструктура и логистични качества за основаване на условия за бързо повишаване на защитителен капацитет на границата на Алианса.

А ние сме точно границата на Алианса.

И да се върнем към съществуването на формирования, или сили. Мисля, че с това, което направихме през 2019-2020 година със Стратегическия обзор, ние предвидихме ситуацията. Тогава планирахме въз основата на най-опасния сюжет и той се случи с нашествието на Русия в Украйна. Не можем да си позволим оттегляне от избраната бройка на Въоръжените сили, на Българската войска, макар некомплекта, който имаме.

Появяват се гласове – като има некомплект и не можете да го попълните, за какво не вземете да съкратите армията? Не, не можем да създадем оттегляне. Вече е ангажимент на страната, на държавната политика по какъв начин тези минимални военни условия да бъдат изпълнени. Трябва да се вземат ограничения.

В разнообразни европейски страни има разнообразни подходи – на някои места в този момент връщат донаборната работа, някъде в никакъв случай не са я махали. Другаде организират образование на доброволци. Какъв би бил нашият метод?

Можем да разясняваме такива разновидности, само че те всички са свързани със положението на постоянната войска. Защото всяка една форма неизбежно ще има връзка със положението на армията, разчита се на един запас. Ако ние харчим ресурса неефективно и разнопосочно, няма да реализираме резултат. Приоритет номер едно е постоянната войска, с цел да бъде тя пример, с цел да бъде тя атрактивен механизъм за тези, които ще минат образование в запаса, за тези, които ще проявят интерес към военната специалност. За тези, които ще проявят родолюбив, цивилен, честен дълг при положение на рецесия или спор, да дадат своя принос за отбрана на родината. Армията би трябвало да бъде пример. И на тази база да се строят всички други спомагателни механизми.

Когато приказваме за въоръжение и техника, нямаме поради единствено главните бойни платформи, самолети, кораби. А и системи за командване и ръководство, връзки, киберзащита. Всичко това изисква дипломиран персонален състав и условията към него непрестанно нарастват.

Да вземем да вземем за пример бойната машина на пехотата – куполът е ненаселен. Стреля се без да има човек там. Има бойна осведомителна система. Цялата конюнктура се чете от датчици, процесът е автоматизиран, командирът проучва и взема решение. Съгласете се, че подготовката и квалификацията на тези хора би трябвало да бъде на друго равнище.

Затова и политиките във връзка с набирането и задържането на персонален състав би трябвало да бъдат доста по-ефективни. Основите на тази политика са възнаграждение и обществен пакет. Социалният пакет е отстранен от много време от Закона за защитата и въоръжените сили.

Ако не можем да бъдем съизмерими с динамичността на заплащането в частния бизнес, то най-малко може да компенсираме със обществен пакет, най-много с жилищна политика. Дали ще се покрият наеми, дали ще се строи, дали ще се оферират други, уповавам се да се откри най-ефективния метод за набиране и задържане на хора в армията.

Друга форма за набирането на персонален състав е доброволният запас. Ние въведохме доброволния запас в Българската войска. Имаше прочут резултат, само че в последно време ползата спада. Работи се по това в Министерството на защитата в границите на провеждащия се Стратегически обзор на отбранителната политика - по какъв начин да създадем запаса атрактивен за хората? С съответни условия, модерни технологии, подготовка, обезпечаване, привилегии, благоприятни условия за кариерно развиване. Нещо би трябвало да мине през персоналната призма на индивида - освен като честен дълг, а и като жест от страната за времето, което е решил да отдели на това благородно занятие.

Да, в последна сметка подобен човек поема отговорност, в случай че има потребност, да рискува живота си за страната.

Съгласете се, че би трябвало да има и ангажимент от работодателя, когато приказваме за това.

На него би трябвало да му бъде предоставено време, без да е в ущърб на неговия персонален живот, имайки поради, че доброволният запас не му е главният занаят. И в този аспект в Министерството на защитата се работи - да предложим промени в законовата и нормативна база.

Споменахте готови и оборудвани сили. Как върви работата по модернизацията на техниката?

Модернизацията на армията е комплициран развой, изключително когато би трябвало да се покрият дефицити в резултат на десетилетия недофинансиране. Едно от най-важните условия е поредност и резистентност, по тази причина съм признателен на всички държавни управления и Народното събрание, с цел да се случат трите съществени модернизационни плана - Ф-16, новите кораби за Военноморски сили, планът за Сухопътните войски за придобиването на бойните машини „ Страйкър “. Същевременно, внесохме в Народното събрание „ Програма за вложения в защитата до 2032 година “.

За нас в никакъв случай не е съществувал казусът „ какво е належащо “. Дори, когато гледаме на фона на войната в Украйна - дронове, разнообразни системи, нововъведения, технологии - въпросът не е какво, а по какъв начин да го придобием. Защото процедурите и законодателството не дават нужната динамичност и скорост на придобиване.

Тук желая да отворя една доста сериозна тематика. Директивата за област „ Отбрана и сигурност “ на Европейския съюз е призната през 2009 година. За да бъде тя в синхрон с динамично разрастващите се външно-политически процеси, належащо е да се обмисли нейната актуализация, като се опрости възлагателният развой и се плануват доста по-гъвкави благоприятни условия за възложителите. Включително и на национално равнище това доста би подобрило обезпечаването на отбранителните качества на Българската войска, тъй като ще рефлектира и върху локалния Закон за публичните поръчки в същата посока. Един доста добър метод в тази посока може да бъде и отделянето на разпоредбите за възлагане на поръчки в областите защита и сигурност да се разпишат в специфичен закон.

В едно изявление неотдавна казахте, че планове като „ Кабиле “ укрепват нашия защитителен капацитет. По какъв метод тъкмо?

Като фланг на Алианса, при нас процесите могат да настъпят доста по-бързо, в сравнение с навътре в европейската система за сигурност, и ние като нация би трябвало да сме способни да реагираме съответно и изпреварващо, с цел да не се развие рецесията и да дадем опция да се вземе групово решение.

Мобилността в морския и въздушния домейн е доста по-голяма, в сравнение с е в сухопътния. И в този смисъл в НАТО беше взето решение в сухопътния домейн авансово да се разположат сили и средства, имайки поради по-ограничената им подвижност и по-голямата потребност от логистика при напредването на огромни формирования при положение на рецесия. Посланието е, че имаме задоволително сили и средства в сухопътния домейн на границата на Алианса.

Затова имаме предно разполагане, което да ни даде опция да не бъдем сами. В този смисъл, когато сътворяваме условия за съюзнически войски, ние сме дружно на първата линия. Заедно в този миг, където не постоянно е ясно дали рецесията има военно или друго измерение. Където би трябвало да се вземе решение.

В сухопътния домейн би трябвало да обвържем това предно разполагане и нашите национални сили в подобаваща архитектура на командване и ръководство. Затова във Вилнюс декларирахме нашата подготвеност в България да се сътвори народен щаб на дивизия. Това не значи, че в България ще се разгърне цяла дивизия. Такава ще се получи въз основата на нашите Сухопътни войски, многонационалната бойна група и процеса на генериране на сили в НАТО при положение на рецесия. Но ние би трябвало да имаме тази дарба на наша територия. И следвайки архитектурата на националната дивизия на Румъния, да има такава и в България. Този развой също желае хора, инфраструктура и връзка, само че мисля, че тази инвестиция е в наш интерес.

Колкото повече войски има на наша територия, толкоз повече те ще работят в наш интерес. Аз съм уверен в това, освен въз основата на логиката, а въз основата на демонстрирания ангажимент от съдружниците. Наистина съм впечатлен от това, което Италия прави като страна, и другите страни, които вземат участие в многонационалната бойна група.

Ние в никакъв случай не строим единствено за съдружниците. Не, ние строим за нас. Това е българска инфраструктура. Тя ще се употребява от нашите войски. Представете си, че с тези условия създадем доброволния запас доста атрактивен. Нали би трябвало да има условия и за резервистите. Всички те ще употребяват тази инфраструктура. Казарми не са строени в България от 60-70-те години на предишния век.

Появиха се клюки, че във Варна ще вършим натовско пристанище. Не дават отговор на истината. Имаме план за рационализация на инфраструктурата на Военноморска база – Варна, която не е ремонтирана от 60-те години на предишния век.

Нека се върнем на тематиката с помощта за Украйна – в обществото има разнопосочни отзиви и упования. Предоставената военна помощ на Украйна въздейства ли на отбранителните ни качества?

Ние сме помагали на Украйна, оказваме помощ в този момент и ще оказваме помощ в бъдеще. Нека бъда явен – украинският народ в действителност заслужава възторженостти и поддръжка в битката си за отстояване на независимостта и териториалната си целокупност. И като страна би трябвало да търсим механизми да оказваме помощ в границите на нашите качества.

Смея да настоявам, че ние сме дали забележителна помощ на Украйна спрямо страните от нашия сан. Това, което е обещано на Украйна, по никакъв метод не визира качества на Българската войска. Няма по какъв начин да се разпиша на пакет за военна помощ за Украйна, в случай че това вреди на защитата ни, аз съм шеф на защитата на България. Респективно, това ми е целта, това са ми отговорностите, това са ми отговорностите по закон. И нито аз, нито сътрудниците ми, няма по какъв начин да нарушим някакъв тип ресурс на Българската войска.

За мен въпросът благодарение на Украйна постоянно е вървял ръка за ръка с въпроса за надграждане и модернизиране на качества на Българската войска.

Изследвали сме моделите в доста страни, по какъв начин го вършат те. Има разнообразни разновидности, само че постоянно с мисълта за личните благоприятни условия. Това е държавна политика, която не може да се осъществя единствено в границите на Министерството на защитата, само че и с дейното присъединяване на държавното управление и Народното събрание. За да може да върви редом - както помощта за Украйна, по този начин и модернизацията на Българската войска. Това е развой, а не еднократен акт, учреден на договаряния със съдружници, поверителност, взаимноизгодно съдействие и ускорени вложения в качествата на Българската войска. Съществуват обезщетителни механизми както в границите на Европейския съюз, по този начин и на основата на междудържавни връзки. Нека да оставим институциите да работят, с цел да може да реализираме резултат в интерес на България.

Да разбираме ли, че така наречен кръгови или триъгълни покупко-продажби, както се представяха първоначално, не са толкоз елементарни – ние даваме на Украйна, Съединени американски щати дават на нас?

Благодаря ви за разбирането и правилния въпрос. Това са процеси, които са съобразени с националното законодателство на разнообразни страни, с въвличането на разнообразни институции. Те са обект на договаряния в избрани формати. Много рядко излиза информация за хода на тези договаряния. И съгласете се, че по този начин би трябвало да бъде. В огромна степен тези процеси съществуват въз основата на взаимно доверие и задължения сред страните в една такава договорка.

А въпреки всичко не престават ли тези процеси, тъй като в един миг българската общност остана с усещането, че сме изпуснали някакъв късмет и някаква опция?

Имаше решение на Народното събрание от предходната година, което даваше период от един месец. Чисто времево това нямаше по какъв начин да се случи. Но както споделих, това е държавна политика, която няма времеви параметри.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.