Съдът в Пазарджик отказа да признае жена за баща на дъщеря й
Административният съд в Пазарджик отхвърли да признае жена за татко на щерка й, като удостовери и отхвърли на общината в Панагюрище. Искането на нашенката било да бъде вписана в акта за раждане на детето в графата за родителя от мъжки пол.
След като жалбоподателката не е обжалвала решението на административните магистрати от Пазарджик пред Върховния административен съд в 14-дневния легален период, на 4 февруари м.г. то е влезнало в действие, заяви „ Телеграф “, базирайки се на информация от съда.
Нашенката Е.Д. живее от 2007 година в страната на неограничените благоприятни условия, където е сключила легален брак с локалната жителка Марсела. Двете живеят в Чикаго и имат щерка, на която американката е биологична майка. Тъй като е родом от Панагюрище, Е.Д. подала тъжба посредством пълномощника си, нейната майка от средногорския град, против локалната община. Причината е, че от ЕСГРАОН отказали да й издадат акт за раждане на детето. От свидетелството за регистрация на акт за гражданско положение от 9 май 2019 година, преведено на български и заверено публично, се открива, че Л.М.Д – дъщерята на българката и американката, е родена на 26 април 2019 година в окръг Кук, град Чикаго. За родители в американския документ са записани – майка/лице взаимно, упражняващо наставнически права – М.С.Д., родена на 3 декември 1980 година и баща/лице, взаимно упражняващо наставнически права – Е.И.Д., родена на 9 август 1988 година Установено е, че родителите са от женски пол.
Българката упорства родните служби по регистрация на популацията да издадат уверение за раждане със същите данни, тъй като без него момиченцето би имало административни проблеми, няма да бъде прието за български жител и неин легален правоприемник, няма да може да упражнява бъдещи наследствени и имуществени права. Е.Д. поддържа мнението, че няма спор по отношение на произхода на детето и че като български жител жалбоподателката има право да изиска отразяването на настъпило събитие – „ раждане на дете “, и да бъде издадено уверение за раждане на детето, в което е вписано името й като неин родител.
От Община Панагюрище обаче отхвърлят, като сочат, че в Семейния кодекс е регламентиран като легален бракът сред хора от друг пол – мъж и жена, и не е планувано в акт за раждане да бъдат вписвани две майки или двама татковци. Според юрисконсулта на средногорската община жалбата е неприемлива заради липса на юридически интерес.
Съдия Десислава Кривиралчева от пазарджишкия Административен съд, разглеждайки проблема, прави следните заключения, като показва, че жалбата е процесуално позволена. Жалбоподателката е инициирала административното произвеждане по издаване на акт за раждане на детето Л.Д., като е подала заявление до кмета на Община Панагюрище. Кметът на общината се е произнесъл, като е отказал осъществяването на административната услуга. По този метод правата и законните ползи са накърнени с отхвърли. Предвид това съдът намира, че за жалбоподателката е налице юридически интерес да оспори отхвърли за издаване на акта за раждане.
Разгледана всъщност, жалбата обаче е неоснователна, отсича арбитър Кривиралчева и се стимулира, че неразделна част от българската конституционна еднаквост на общественото и ценностно развиване на българското общество съставлява обичайният брак, разбиран като непринуден съюз сред мъж и жена, както категорично планува българската конституция от 1991 година Това конституционно скрепено схващане за обичайното семейство намира очевиден израз и в Семейния кодекс, който категорично планува, че произходът от „ майката “ се дефинира от раждането и че „ майка “ на детето е „ дамата “, която го е родила, в това число при асистирана репродукция, а член 61 от Семейния кодекс дефинира и произхода от „ бащата “. И в двата случая законодателят употребява само число, което ясно демонстрира, че произходът на детето се дефинира от една майка и/или от един татко. Българският законодател не планува догадка, в която произходът на едно дете да се дефинира от две майки или от двама татковци.
В сегашния случай несъмнено се открива, че биологичната майка на детето е непознатата гражданка, а във връзка с българската гражданка, която е и сегашен жалбоподател, не са налице данни за биологична връзка с детето. Освен това съдът намира, че липсва законово обвързване българската страна да признае въпросната роднинска връзка чрез регистриране в регистрите по гражданско положение на акта за раждане, формиран в чужбина. Това признание може да се реализира с други начини като да вземем за пример осиновяването на детето от приемната майка, при изискване че това може да се реализира дейно и бързо с оглед висшия интерес на детето.Сватбата на българката с американката се е състояла в щата Илинойс, Съединени американски щати, където правото позволява сключването на брак сред лица от един и същи пол. Съгласно практиката на Върховен административен съд обаче подписаният в Съединени американски щати цивилен брак не може да бъде приет в Република България. Без съществуването на това събитие приложение не биха могли да намерят нито въведената хипотеза, че брачният партньор на майката се счита за татко на детето, нито самичък по себе си фактът за съществуване на подписан цивилен брак. Така Административният съд отхвърля жалбата на Е.Д. от Панагюрище. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, само че съгласно адвокати това е казус в правосъдната процедура – жена да желае да я запишат като татко в акта за раждане на дете, с което не е в роднински връзки.
Това не е първо сходно дело в пазарджишкия Административен съд, където през октомври 2016 година бе прегледан случай за акт за раждане на дете, като родителите още веднъж бяха еднополова двойка от датчанка и пазарджиклийка. Делото казус е формирано по тъжба на В.Д., с българско поданство, която подала искане до дирекция „ Гражданска регистрация на популацията “ в локалната община на 14 юли 2016 година за издаване на акт за раждане на момченцето Л.Л. Като майка в настояването е посочено името на В.Д. – с българско поданство, а в рубрика „ татко “ Ж.Л. – с датско поданство, която също е жена. Към настояването бяха приложени съответните документи, а точно декларация по чл.117 от Кодекса за интернационално частно право, уверение за раждане и кръщелно от 14 януари, издадено от Дания. Като разгледали настояването, общинските специалисти в Пазарджик уведомили майката В.Д., че отхвърлят да издадат акт за раждане, защото по българското законодателство е планувано произходът на детето да е от майка и татко. Това дело също е гледано от арбитър Десислава Кривиралчева, която показва, че е погрешно да се отхвърля издаването на акта за раждане, а само вписването на датчанката в графата „ татко “.
След като жалбоподателката не е обжалвала решението на административните магистрати от Пазарджик пред Върховния административен съд в 14-дневния легален период, на 4 февруари м.г. то е влезнало в действие, заяви „ Телеграф “, базирайки се на информация от съда.
Нашенката Е.Д. живее от 2007 година в страната на неограничените благоприятни условия, където е сключила легален брак с локалната жителка Марсела. Двете живеят в Чикаго и имат щерка, на която американката е биологична майка. Тъй като е родом от Панагюрище, Е.Д. подала тъжба посредством пълномощника си, нейната майка от средногорския град, против локалната община. Причината е, че от ЕСГРАОН отказали да й издадат акт за раждане на детето. От свидетелството за регистрация на акт за гражданско положение от 9 май 2019 година, преведено на български и заверено публично, се открива, че Л.М.Д – дъщерята на българката и американката, е родена на 26 април 2019 година в окръг Кук, град Чикаго. За родители в американския документ са записани – майка/лице взаимно, упражняващо наставнически права – М.С.Д., родена на 3 декември 1980 година и баща/лице, взаимно упражняващо наставнически права – Е.И.Д., родена на 9 август 1988 година Установено е, че родителите са от женски пол.
Българката упорства родните служби по регистрация на популацията да издадат уверение за раждане със същите данни, тъй като без него момиченцето би имало административни проблеми, няма да бъде прието за български жител и неин легален правоприемник, няма да може да упражнява бъдещи наследствени и имуществени права. Е.Д. поддържа мнението, че няма спор по отношение на произхода на детето и че като български жител жалбоподателката има право да изиска отразяването на настъпило събитие – „ раждане на дете “, и да бъде издадено уверение за раждане на детето, в което е вписано името й като неин родител.
От Община Панагюрище обаче отхвърлят, като сочат, че в Семейния кодекс е регламентиран като легален бракът сред хора от друг пол – мъж и жена, и не е планувано в акт за раждане да бъдат вписвани две майки или двама татковци. Според юрисконсулта на средногорската община жалбата е неприемлива заради липса на юридически интерес.
Съдия Десислава Кривиралчева от пазарджишкия Административен съд, разглеждайки проблема, прави следните заключения, като показва, че жалбата е процесуално позволена. Жалбоподателката е инициирала административното произвеждане по издаване на акт за раждане на детето Л.Д., като е подала заявление до кмета на Община Панагюрище. Кметът на общината се е произнесъл, като е отказал осъществяването на административната услуга. По този метод правата и законните ползи са накърнени с отхвърли. Предвид това съдът намира, че за жалбоподателката е налице юридически интерес да оспори отхвърли за издаване на акта за раждане.
Разгледана всъщност, жалбата обаче е неоснователна, отсича арбитър Кривиралчева и се стимулира, че неразделна част от българската конституционна еднаквост на общественото и ценностно развиване на българското общество съставлява обичайният брак, разбиран като непринуден съюз сред мъж и жена, както категорично планува българската конституция от 1991 година Това конституционно скрепено схващане за обичайното семейство намира очевиден израз и в Семейния кодекс, който категорично планува, че произходът от „ майката “ се дефинира от раждането и че „ майка “ на детето е „ дамата “, която го е родила, в това число при асистирана репродукция, а член 61 от Семейния кодекс дефинира и произхода от „ бащата “. И в двата случая законодателят употребява само число, което ясно демонстрира, че произходът на детето се дефинира от една майка и/или от един татко. Българският законодател не планува догадка, в която произходът на едно дете да се дефинира от две майки или от двама татковци.
В сегашния случай несъмнено се открива, че биологичната майка на детето е непознатата гражданка, а във връзка с българската гражданка, която е и сегашен жалбоподател, не са налице данни за биологична връзка с детето. Освен това съдът намира, че липсва законово обвързване българската страна да признае въпросната роднинска връзка чрез регистриране в регистрите по гражданско положение на акта за раждане, формиран в чужбина. Това признание може да се реализира с други начини като да вземем за пример осиновяването на детето от приемната майка, при изискване че това може да се реализира дейно и бързо с оглед висшия интерес на детето.Сватбата на българката с американката се е състояла в щата Илинойс, Съединени американски щати, където правото позволява сключването на брак сред лица от един и същи пол. Съгласно практиката на Върховен административен съд обаче подписаният в Съединени американски щати цивилен брак не може да бъде приет в Република България. Без съществуването на това събитие приложение не биха могли да намерят нито въведената хипотеза, че брачният партньор на майката се счита за татко на детето, нито самичък по себе си фактът за съществуване на подписан цивилен брак. Така Административният съд отхвърля жалбата на Е.Д. от Панагюрище. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, само че съгласно адвокати това е казус в правосъдната процедура – жена да желае да я запишат като татко в акта за раждане на дете, с което не е в роднински връзки.
Това не е първо сходно дело в пазарджишкия Административен съд, където през октомври 2016 година бе прегледан случай за акт за раждане на дете, като родителите още веднъж бяха еднополова двойка от датчанка и пазарджиклийка. Делото казус е формирано по тъжба на В.Д., с българско поданство, която подала искане до дирекция „ Гражданска регистрация на популацията “ в локалната община на 14 юли 2016 година за издаване на акт за раждане на момченцето Л.Л. Като майка в настояването е посочено името на В.Д. – с българско поданство, а в рубрика „ татко “ Ж.Л. – с датско поданство, която също е жена. Към настояването бяха приложени съответните документи, а точно декларация по чл.117 от Кодекса за интернационално частно право, уверение за раждане и кръщелно от 14 януари, издадено от Дания. Като разгледали настояването, общинските специалисти в Пазарджик уведомили майката В.Д., че отхвърлят да издадат акт за раждане, защото по българското законодателство е планувано произходът на детето да е от майка и татко. Това дело също е гледано от арбитър Десислава Кривиралчева, която показва, че е погрешно да се отхвърля издаването на акта за раждане, а само вписването на датчанката в графата „ татко “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ