Съдът върна четирите деца на техните родители
Административен съд – Варна анулира Заповеди №№ ЗД/Д-В-021, ЗД/Д-В-022, ЗД/Д-В-023, № ЗД/Д-В-024 от 18 януари 2023 година на Директора на Дирекция „ Социално подкрепяне “ - Варна, с които са настанени краткотрайно в Център за настаняване от фамилен вид - с. Кичево четири деца на родителите Б.Л.Б. и А.С.Ч.
В претекстовете си съдът сочи свидетелски показания на комшия, който е живял дълго време в една постройка със семейство и декларира, че „ децата са били постоянно чисти, нахранени и неагресивни. Изключително скромни и тихи, те не създавали проблеми на съседи, техните родители също. Жилището им било хигиенично поддържано.
“В своето решение съдът приема, че не се открива от доказателствата, че несъмнено е предпазен „ най-хубавият “ интерес на децата, с оглед подхванатата мярка във връзка с тях – отнемането им от родителите и краткотрайното им настаняване в ЦНСТ.
Съдът акцентира, че ответникът не е направил преценка на физическите, психическите и прочувствените потребности на децата, която кореспондира със задължението му да реши кой е техният „ най-хубав интерес “.
В хода на делото не се потвърди, посредством събраните писмени доказателства, че децата – всички или някои от тях, са нападателни, физически или душевен засегнати, живеещи в среда на принуждение или душевен тормоз, в положение на стрес. Съдът намира като недоказано изказванието в заповедите на ответника, че ангажираността на родителите към децата им е незадоволителна. В претекстовете си съдът сочи, че настаняването на дете отвън фамилията е последна мярка за протекция, която следва да се ползва при съществуване на една или повече от плануваните в закона предпоставки и във всеки случай, при спазване на „ най-хубавия интерес “ на детето, което в съответния случай не е сторено. Правото на детето да резервира персоналните връзки с родителя си е предпазено от интернационалното право, което обезпечава детето да не бъде разделяно от родителите си срещу тяхната воля, с изключение на когато способените управляващи решат, че такова делене е належащо за висшите ползи на детето. Това директно, незабавно делене е допустимо в случаите на малтретиране, само че в сегашния проблем безапелационни и безспорни данни за това няма. Затова съдът приема, че в полза на децата Д. Б. Л., Л. Б. Л., А. Б. Л. и С. Б. Л. е те да останат в фамилията на родителите си.
Решението на Административен съд – Варна е постановено по чл.27а от Закона за протекция на детето ( Чл. 27а. „ Заповедта на шефа на дирекция " Социално подкрепяне " по чл. 27, алинея 1, в това число в случаите на незабавно настаняване отвън фамилията, предстои на авансово осъществяване по силата на закона, само че може да се апелира от родителите на детето в 14-дневен период от съобщаването “) и създава деяние до произнасянето на Районния съд за окончателното настаняване на децата в отвън фамилна среда.
В претекстовете си съдът сочи свидетелски показания на комшия, който е живял дълго време в една постройка със семейство и декларира, че „ децата са били постоянно чисти, нахранени и неагресивни. Изключително скромни и тихи, те не създавали проблеми на съседи, техните родители също. Жилището им било хигиенично поддържано.
“В своето решение съдът приема, че не се открива от доказателствата, че несъмнено е предпазен „ най-хубавият “ интерес на децата, с оглед подхванатата мярка във връзка с тях – отнемането им от родителите и краткотрайното им настаняване в ЦНСТ.
Съдът акцентира, че ответникът не е направил преценка на физическите, психическите и прочувствените потребности на децата, която кореспондира със задължението му да реши кой е техният „ най-хубав интерес “.
В хода на делото не се потвърди, посредством събраните писмени доказателства, че децата – всички или някои от тях, са нападателни, физически или душевен засегнати, живеещи в среда на принуждение или душевен тормоз, в положение на стрес. Съдът намира като недоказано изказванието в заповедите на ответника, че ангажираността на родителите към децата им е незадоволителна. В претекстовете си съдът сочи, че настаняването на дете отвън фамилията е последна мярка за протекция, която следва да се ползва при съществуване на една или повече от плануваните в закона предпоставки и във всеки случай, при спазване на „ най-хубавия интерес “ на детето, което в съответния случай не е сторено. Правото на детето да резервира персоналните връзки с родителя си е предпазено от интернационалното право, което обезпечава детето да не бъде разделяно от родителите си срещу тяхната воля, с изключение на когато способените управляващи решат, че такова делене е належащо за висшите ползи на детето. Това директно, незабавно делене е допустимо в случаите на малтретиране, само че в сегашния проблем безапелационни и безспорни данни за това няма. Затова съдът приема, че в полза на децата Д. Б. Л., Л. Б. Л., А. Б. Л. и С. Б. Л. е те да останат в фамилията на родителите си.
Решението на Административен съд – Варна е постановено по чл.27а от Закона за протекция на детето ( Чл. 27а. „ Заповедта на шефа на дирекция " Социално подкрепяне " по чл. 27, алинея 1, в това число в случаите на незабавно настаняване отвън фамилията, предстои на авансово осъществяване по силата на закона, само че може да се апелира от родителите на детето в 14-дневен период от съобщаването “) и създава деяние до произнасянето на Районния съд за окончателното настаняване на децата в отвън фамилна среда.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ