Д-р Драгомир Мирчев: Дано Господ ме съпровожда по-дълго време!
А в този момент е в стихията си - тъй като е експерт по лошотия Ковид-19, преглежда и дава препоръки на познати и непознати. И макар тази своя непрекъсната претовареност доктор Мирчев откри време да показа последната си, малко необикновена, книга “Романтични пиеси за акордеон”.
- Д-р Мирчев, що за първокласна книга с ноти сте написали?
- Тази книга е следващата ми сбъдната фантазия. Акордеонът за мен е една магия и аз от дребен изсвирвам на този инструмент. Мисля, че през днешния ден акордеонът е доста подценяван и по тази причина се заех с нелеката, само че приятна задача да напиша цикъл от композиции за акордеон. А представянето на книгата ми си беше едно превъзходно акордеонно шоу.
- И за което се приказва, че е било неповторимо?...
- То нямаше по какъв начин да бъде друго. Още повече че самата книга е един първокласен албум, палитра от музика, живопис и художествена снимка. Направих този празник навръх имения ми ден - Димитровден, а измежду гостите ми бяха световноизвестните майстори на акордеона, баяна и бандонеона Ангел Маринов и Георги Величков.
- Преди време спечелихте една огромна премия в чужбина, обвързвана с музиката?...
- Говорите за огромната премия от интернационалния конкурс по изкуствата “Перлите на Адриатика”. Да, тази премия е една от най-ценните в сбирката ми от доста други награди. Конкурсът се организира в град Неум - адриатическият курорт на Босна и Херцеговина. Връчиха ми диплом и златен орден като пианист в конкуренция с реализатори от Румъния, Хърватия, България и страната хазаин. Над 300 бяхме участниците, които се изявяваме в региона на музиката, изобразителното и театралното изкуство. Освен този мой ангажимент направих и много снимки на красиви пейзажи и исторически забележителности.
- Какво ви свързва с трио “Кантабиле”?
- Освен че сме положителни другари, трио “Кантабиле” извърши за първи път композираните от мене “Концертно трио” и “Клавирен очерк в ре мажор”. Неотдавна моя авторска музика прозвуча и в читалище “Заря”, още веднъж в осъществяване на “Кантабиле”.
- Председател сте на филиала на Независимите български писатели в Хасково?
- Да, по този начин е! И тук имаме огромни триумфи. Заедно с поетичния клуб “Иван Николов” и Международната писателска колегия станахме учредители на Международната академия за литература и изкуство, взаимно с която организираме интернационалния лиричен фестивал “Есенни щурци”. Само преди няколко дни излезе вторият ни взаимен сборник “Новите пилигрими”. Миналата година поставихме началото с двуезичния сборник “Мелодия за сърдечни струни”. И двете книги са печатани в Германия...
- Скоро ще излезе от щемпел следващата ви сатирична книга, по кое време успявате да пишете и ирония?
- Нали знаете приказката: вманиачен отмалялост няма?! Аз съм от тези хора, които рядко усещат отмалялост. Пиша сатирични стихотворения, епиграми, басни, афоризми, които всяка неделя четат в “Законите на Мърфи” по стратегия “Хоризонт”. Вече имам една издадена книга, която се споделя “Вълшебно лекарство”. Това е една сатирична мозайка, която се наложи и да преиздавам като второ допълнено издание. Печатал съм съвсем във всички български и някои интернационалните издания, мои произведения са превеждани на съветски, сръбски и украински.
- Зад гърба си имате и изложения?
- Да, имам няколко изложения живопис (акварел, гваш, масло), графика, в това число карикатури, и една галерия с художествена снимка. Правя и фоторепортажи с доста снимков материал на всички културни мероприятия в града. Имам голям дълготраен летопис на тази тематика. И всичко това обявявам в уеб страницата си.
- И въпреки всичко - на първо място вие сте доктор, и то прочут, по кое време приемате пациенти?
- Винаги! В работно и извънработно време. 24 години съм работил като боен доктор в Хасково, София, Пловдив, 13 години - в гражданското опазване на здравето, от които 11 в Либия. Често ми се постанова да давам препоръки по телефона, да проверявам пациенти в дома им. Наскоро мой пациент беше президентът на Световното придвижване на поетите Атанас Ванчев дьо Траси, който беше пристигнал на посетители на близки хора в Хасково. Беше извънредно зле, три пъти в седмицата ходеше на хемодиализа. Нямаше по какъв начин да му оказа помощ, само че пък диалозите ни на литературни тематики го радваха и като че ли му даваха сили. За страдание, като се върна в Париж, и умря.
- Ако би трябвало да приказваме за обич към всичко това, което вършиме, коя е огромната ви обич?
- Разбира се, че медицината, която се трансформира в моя орис, тя е моят живот, а останалите ми пристрастености единствено обогатяват тази обич. Правят я по-силна. Сега знаете на какво са подложени лекарите, а аз упражнявам най-тежката и токсична лекарска специалност. Магията, наречена лирика, ми дава опция да си отдъхна след сложния ден. И най-важното - върша това, което обичам, което ме зарежда с още и още нови сили.
- Предполагам, че към този момент като пенсионер имате доста повече свободно време?
- Пенсионирането в действителност е нов интервал в живота ми, само че аз не съм престанал да бъда доктор. Нещо повече - уголемявам знанията и опита си в ново занятие - холистичната медицина. А това значи изцяло нов, повсеместен метод както към пациентите, по този начин и към заболяванията. Установено е към този момент, че заболяването се предшества от нарушавания, първо във фините структури на нашите енергийни обвивки, т.е. нашата аура, а изключително значимо значение има своевременната диагностика на субклинично равнище (ауродиагностика, квантова диагностика и др.), т.е. предварителната защита. Така че провокациите пред мен стават от ден на ден. Удивителното в нашата специалност е по какъв начин в редица безнадеждни случаи лекарите, като че ли с божията помощ или с вълшебна пръчица, сътворяват чудеса и връщат още веднъж хората към живот. А в други, по-обикновени обстановки се оказват безусловно безпомощни. Това е доста тежък вътрешен спор, който ни преследва непрекъснато...
- И тук се намества изкуството да пишеш, да снимаш, да рисуваш?
- Както са споделили още античните римляни - “Ars longa, vita brevis est” - Животът е къс, а изкуството - постоянно. Вечно е, тъй като служи на хубостта и на непреходните човешки полезности. Смело мога да кажа, че моята богиня и муза е хубостта във всичките й измерения и на нея съм посветил огромна част от живота и творчеството си... Дано Господ ме съпровожда по-дълго време, че имам още доста проекти отсега нататък...
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
- Д-р Мирчев, що за първокласна книга с ноти сте написали?
- Тази книга е следващата ми сбъдната фантазия. Акордеонът за мен е една магия и аз от дребен изсвирвам на този инструмент. Мисля, че през днешния ден акордеонът е доста подценяван и по тази причина се заех с нелеката, само че приятна задача да напиша цикъл от композиции за акордеон. А представянето на книгата ми си беше едно превъзходно акордеонно шоу.
- И за което се приказва, че е било неповторимо?...
- То нямаше по какъв начин да бъде друго. Още повече че самата книга е един първокласен албум, палитра от музика, живопис и художествена снимка. Направих този празник навръх имения ми ден - Димитровден, а измежду гостите ми бяха световноизвестните майстори на акордеона, баяна и бандонеона Ангел Маринов и Георги Величков.
- Преди време спечелихте една огромна премия в чужбина, обвързвана с музиката?...
- Говорите за огромната премия от интернационалния конкурс по изкуствата “Перлите на Адриатика”. Да, тази премия е една от най-ценните в сбирката ми от доста други награди. Конкурсът се организира в град Неум - адриатическият курорт на Босна и Херцеговина. Връчиха ми диплом и златен орден като пианист в конкуренция с реализатори от Румъния, Хърватия, България и страната хазаин. Над 300 бяхме участниците, които се изявяваме в региона на музиката, изобразителното и театралното изкуство. Освен този мой ангажимент направих и много снимки на красиви пейзажи и исторически забележителности.
- Какво ви свързва с трио “Кантабиле”?
- Освен че сме положителни другари, трио “Кантабиле” извърши за първи път композираните от мене “Концертно трио” и “Клавирен очерк в ре мажор”. Неотдавна моя авторска музика прозвуча и в читалище “Заря”, още веднъж в осъществяване на “Кантабиле”.
- Председател сте на филиала на Независимите български писатели в Хасково?
- Да, по този начин е! И тук имаме огромни триумфи. Заедно с поетичния клуб “Иван Николов” и Международната писателска колегия станахме учредители на Международната академия за литература и изкуство, взаимно с която организираме интернационалния лиричен фестивал “Есенни щурци”. Само преди няколко дни излезе вторият ни взаимен сборник “Новите пилигрими”. Миналата година поставихме началото с двуезичния сборник “Мелодия за сърдечни струни”. И двете книги са печатани в Германия...
- Скоро ще излезе от щемпел следващата ви сатирична книга, по кое време успявате да пишете и ирония?
- Нали знаете приказката: вманиачен отмалялост няма?! Аз съм от тези хора, които рядко усещат отмалялост. Пиша сатирични стихотворения, епиграми, басни, афоризми, които всяка неделя четат в “Законите на Мърфи” по стратегия “Хоризонт”. Вече имам една издадена книга, която се споделя “Вълшебно лекарство”. Това е една сатирична мозайка, която се наложи и да преиздавам като второ допълнено издание. Печатал съм съвсем във всички български и някои интернационалните издания, мои произведения са превеждани на съветски, сръбски и украински.
- Зад гърба си имате и изложения?
- Да, имам няколко изложения живопис (акварел, гваш, масло), графика, в това число карикатури, и една галерия с художествена снимка. Правя и фоторепортажи с доста снимков материал на всички културни мероприятия в града. Имам голям дълготраен летопис на тази тематика. И всичко това обявявам в уеб страницата си.
- И въпреки всичко - на първо място вие сте доктор, и то прочут, по кое време приемате пациенти?
- Винаги! В работно и извънработно време. 24 години съм работил като боен доктор в Хасково, София, Пловдив, 13 години - в гражданското опазване на здравето, от които 11 в Либия. Често ми се постанова да давам препоръки по телефона, да проверявам пациенти в дома им. Наскоро мой пациент беше президентът на Световното придвижване на поетите Атанас Ванчев дьо Траси, който беше пристигнал на посетители на близки хора в Хасково. Беше извънредно зле, три пъти в седмицата ходеше на хемодиализа. Нямаше по какъв начин да му оказа помощ, само че пък диалозите ни на литературни тематики го радваха и като че ли му даваха сили. За страдание, като се върна в Париж, и умря.
- Ако би трябвало да приказваме за обич към всичко това, което вършиме, коя е огромната ви обич?
- Разбира се, че медицината, която се трансформира в моя орис, тя е моят живот, а останалите ми пристрастености единствено обогатяват тази обич. Правят я по-силна. Сега знаете на какво са подложени лекарите, а аз упражнявам най-тежката и токсична лекарска специалност. Магията, наречена лирика, ми дава опция да си отдъхна след сложния ден. И най-важното - върша това, което обичам, което ме зарежда с още и още нови сили.
- Предполагам, че към този момент като пенсионер имате доста повече свободно време?
- Пенсионирането в действителност е нов интервал в живота ми, само че аз не съм престанал да бъда доктор. Нещо повече - уголемявам знанията и опита си в ново занятие - холистичната медицина. А това значи изцяло нов, повсеместен метод както към пациентите, по този начин и към заболяванията. Установено е към този момент, че заболяването се предшества от нарушавания, първо във фините структури на нашите енергийни обвивки, т.е. нашата аура, а изключително значимо значение има своевременната диагностика на субклинично равнище (ауродиагностика, квантова диагностика и др.), т.е. предварителната защита. Така че провокациите пред мен стават от ден на ден. Удивителното в нашата специалност е по какъв начин в редица безнадеждни случаи лекарите, като че ли с божията помощ или с вълшебна пръчица, сътворяват чудеса и връщат още веднъж хората към живот. А в други, по-обикновени обстановки се оказват безусловно безпомощни. Това е доста тежък вътрешен спор, който ни преследва непрекъснато...
- И тук се намества изкуството да пишеш, да снимаш, да рисуваш?
- Както са споделили още античните римляни - “Ars longa, vita brevis est” - Животът е къс, а изкуството - постоянно. Вечно е, тъй като служи на хубостта и на непреходните човешки полезности. Смело мога да кажа, че моята богиня и муза е хубостта във всичките й измерения и на нея съм посветил огромна част от живота и творчеството си... Дано Господ ме съпровожда по-дълго време, че имам още доста проекти отсега нататък...
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ