90 години след рождението и 11 години след смъртта си,

90 години след рождението и 11 години след гибелта си, Хачо Бояджиев си остава неповторимия Il Professore на Българска национална телевизия. Приживе всеки усещаше проф. Хачо Бояджиев непосредствен, като че ли е сядал на една маса с него. Безспорно личността му привличаше като магнит и познати, и непознати. Големият режисьор си отиде на 23 април 2012 година

Наричаха го безгрижник, бонвиван, легенда, енциклопедия. Предимството му обаче се криеше в просветения разум, който твореше без отмора. Не цепеше басма никому, не се стремеше да се хареса на никого. Съдбата му сервира низ от премеждия и случки, само че до дъно остана влюбен в живота.

Ключова и алегорична е срещата му с огромния френски режисьор Рене Клер, на който преди няколко десетилетия сервира кафе в парижкото бистро „ Cartier latin ”. Твърдеше, че това е преобърнало живота му. Самият Хачо се гордееше с произхода си – на половина европейско благороден, на половина натурално нашенски. Това бе той, Il professore, професорът по телевизия: Хачо Бояджиев.

И до през днешния ден Хачо си остава легенда за Българска национална телевизия.

Някъде там из коридорите на високата бяла постройка на „ Сан Стефано “ 29 още стои обичаният му пепелник, в който е тръскал безконечната си цигара. Телевизионерите го боготворят, студентите му признават, че е било привилегия да им преподава човек от подобен диаметър. А самият режисьор е причудливо комбиниране сред акуратност, артистизъм и гений, съчетани с несравним чешитлък и неотстъпчивост на характера. Чувството му за комизъм и тънката усмивка печелят хиляди фенове.

„ Той беше на всички места и подготвен да помогне на всеки “, спомняше си за него Стефан Данаилов. „ Голям безгрижник, ужасно възприятие за комизъм, създател. Голяма персона. Много научих от него, от работата и препоръките, които ми е давал. Всеки можеше да си поговори с него “, признава артистът Тончо Токмакчиев. И това е тъкмо по този начин – като шеф на малкия екран Бояджиев познава по име чиновниците на „ Сан Стефано “ и не отхвърля на никого диалог. Никога не се оплаква, прецизен е, постоянно е в придвижване и е необикновено работлив.

„ Просветен човек – това е най-точното определение за него – прави работа, стъпвайки постоянно на позицията на знанието и на опита “, споделят негови сътрудници. Хачо в никакъв случай не се разправя ненужно, нито пък губи време да отмъщава. Когато на огромен концерт в НДК 50 индивида партийна комисия го разпъвали на кръст, той без да пита снимал. Хора от екипа му поискали да го пазят, а той споделил, че самичък ще го направи.

Безкрайно великодушен е и може би тази причина умира изцяло опустошен, макар че през ръцете му минават милиони. „ Обичам да се разпределям. Каквото печеля, го изразходвам. Нямам банкови сметки, нямам вили, возя се с такси. Наследих парцели, продадох всичко. При мен сантимент няма, при мен има сълзи на наслада и горест. Но в никакъв случай страдание. За нищо не скърбя, което съм правил! “, заявяваше с пословичната си неотстъпчивост ерудитът.

Според слуховете, в последните години от живота си Хачо заседнал в борчове от комар. Страстта му по рулетката бе известна в артистична София. Няколко месеца преди да си отиде, желае 3000 лв. назаем от Стефан Данаилов, тъй като не може да си покрие борчовете.

Иначе случките и превратностите го следват още от студентските години. Нищо не се получава безпрепятствено поради ръбатия му манталитет. С типичното си възприятие за комизъм режисьорът споделяше за себе си: „ Бях отличен студент, веднъж ме скъсаха за бездарие, втория път ме изключиха през 1956-а към унгарските събития, тъй като осиновителите ми бяха богати търговци “. Дипломната му работа е в Кюстендилския спектакъл, само че той закъснява за стажа си близо с месец.

Директорката на театъра – Ангелина Георгиева, го посреща студено и отронва: „ Другарю Бояджиев, не мислете, че аз съм ви желала да дойдете в този спектакъл! Но ви разпределиха. “ И му дава да си избере пиеса, като му дава три месеца период. Младежът стои, гледа листата и виждайки заглавието „ Два ангела слизат от небето “, споделя, че това е неговата пиеса, без да има никакво разбиране от текста. Вместо три месеца, репетира единствено 2 седмици и отива при Георгиева, с цел да желае дата за премиерата.

„ Тя ме погледна и сподели: „ Аз знаех, че сте вманиачен, но чак пък толкоз не чаках “, смееше се Хачо.

Като студент в трети курс във ВИТИЗ, той стопира придвижването на ул. „ Раковски “ в столицата, облича конната милиция в белогвардейски облекла и снима триминутен филм за Октомврийската гражданска война. Успява да уговори капитан от конната милиция да пристигна гратис. Директорът на Народния спектакъл проф. Филип Филипов прегръща концепцията му и облича полицаите като съветски бойци. Заради това Бояджиев е изключен от ВИТИЗ.

След театралната школа, Хачо става живописен началник на театъра във Видин . И тъй като е пряк, не познава преиначаване и прикриване, признава чистосърдечно: „ Отидох с връзки във Видин “. Там с още 12 души от ВИТИЗ вършат за един сезон 9 министър председатели, една от които е „ Криворазбраната цивилизация “. От дребния полузабравен недодялан спектакъл прави съвременно средище. За да ознаменува триумфа си, на една „ остаряла бричка “ Хачо изписва „ Театър национал дьо Видин “.

Повече от 40 години от живота на Хачо минават в малкия екран, на която се посвещава като на обичана жена. В националната медия той прави чудеса за времето си. Естествено, с опората на редкия си опит – лекар по „ Телевизия и кино “ във Англия и специализация във Франция при огромния френски режисьор Рене Клер. В Българска национална телевизия работи като режисьор, а сред 1993 и 1995 година оглавява медията. Е, този интервал е най-спорния в живота му.

Но като създател е без неточност. Създава обичания на нацията мюзикхол, създател е и на куп новогодишни стратегии на дребния екран. В последните години е режисьор на предаването „ Полет над нощта “, което гледат близо 2 милиона фенове.

Взискателен е като звяр, изпипва всеки подробност, не позволява нищо да се прави през просото. Критичен е до нетърпимост. Не крие, че „ прекрасен живот и хубаво изкуство се вършат с пари. “ И дава образец за ония години, в които бюджетът на първа стратегия е 128 милиона лв. (за съпоставяне, в този момент Българска национална телевизия получава към 70 милиона, с цел да поддържа и четирите си канала). Създава българския ефирен мюзикъл и слага „ Криворазбраната цивилизация “, „ Вражалец “ и „ Мисия във Виена “. Той режисира и ярки постановки в телевизионния спектакъл – „ Автобиография “ по Бранислав Нушич, „ Макбет “, „ Харолд и Мод “, кКакто и филмите „ Тази хубава зрелост “ с Коста Цонев и Ваня Цветкова и „ Човекът на паважа “ с Тодор Колев.

Докато е шеф на Българска национална телевизия, се раждат предаванията „ Наблюдател “, „ Частен случай “, „ Минаха години “, „ Открито “, „ Как ще ги стигнем с Тодор Колев “, „ Улицата “, „ Кино в чекмедже “. Повечето от тях и до през днешния ден се помнят от феновете. Е, разписва се в историята и като индивида, свалил от ефир и цензурирал паметното студентско предаване „ Ку-ку “.

Наричат го по какъв начин ли не – Човека ера, Властелинът на малкия екран, Патриархът на Българска национална телевизия. Хачо не крие, че по времето на соца са хвърчали страхотни пари при визити на държавни глави. Паметна е историята към визитата на индийския министър председател Индира Ганди.

Тогава го викат да прави спектакли покрой нейното посещаване. В НДК готвят голяма режисура с към 2400 фолклорни състава, които излизат на сцената. В един миг Хачо, който командва пулта, чува превода на диалога сред Тодор Живков и Индира Ганди. Когато тя предлага да изпрати трима нейни факири да изнесат в София зрелище, Тато дава отговор: „ Аз имам седем милиона факири. Плащам им по 200 лв., те харчат по 2000 лв.! “

През 1979 година Хачо провежда обилния театър „ Вариете Слънчев бряг “ с 60 танцьорки мулатки от Куба. До островната страна той пътува персонално, с цел да набере балерините. „ Не избрах танцьорките от фамозното кабаре „ Тропикана “, тъй като там дамите бяха прекомерно дебели “, споделя той искрено.

Колкото и да не обичаше да го назовават фустогонец, режисьорът признаваше, че е бонвиван, само че с сериозно око. Затова дамите малко се плашеха от него, тъй като намереше ли недостатък, го изстрелваше право в очите. На кореспондентка на „ Уикенд ”, тежаща 52 кг, която го интервюира през 2009 година, непосредствено споделя: „ Хм, малко си дебеличка за моя усет... Трябва да поотслабнеш ”. Но професорът по никакъв начин не обичаше тъпите дами. Затова максимата му е следната: „ За дамата е най-важно да не лъже, да не прави интриги, да не измисля. Обичам да са интелигентни и умни, каквито най-често са клюкарките. “

Режисьорът е прям до цинизъм: „ Една жена има ли хубави очи и още две неща – крайници и цици, значи става. Очите обаче приказват, че тези крайници и цици са сложени на място “. И признава, че обича дамите без грим, когато са в леглото. Мрази мрачно лакирани нокти, тъй като такива били на проститутките от парижкия площад „ Пигал “, прочут с кабаретата и стриптийз клубовете си. И се кълне, че в никакъв случай не е давал пари на жена за секс.

Хачо Бояджиев се ражда на 20 януари 1932 година в София от „ греховната “ връзка на малолетната унгарка Пири със заслужилия занаятчия на спорта – автомобилиста Димитър Соколов, непосредствен до царския брат принц Кирил. И на двамата мъже се носи славата на плейбои. Хачо очевидно се е метнал на татко си, ще разясняват след години познати на тв легендата.

Майката Пири е шапкарка и наследница на аристократично, въпреки и обедняло семейство, което през 30-те години се преселва от Унгария в България. Родителите на Пири обаче не разрешават тя да се омъжи за българския бонвиван и 6-месечното момченце Имре Соколов е обещано за осиновяване.

Бебето зарадвало дома на бездетното, само че заможно арменско семейство Кирил/Крикор и Мариана Бояджиеви от Нови Пазар. И Имре Димитров Соколов става Хачадур Крикор Бояджиев, само че е записан като Хачо Кирилов Бояджиев.

Бъдещият учен научава, че е осиновен на 11 години , когато учи във френския лицей в Пловдив. Посреща тази шокираща вест с плач. Това се случва по време на Втората международна война. Баща му Кирил го пратил до кметството да раздава бележки за купони за самун и месо на жителите. Там момчето отворило регистрите и против името си видяло – „ осиновен “. Веднага попитал баща си, само че той отрекъл това да е истина.

След като приключва гимназия, стартира работа в радиовъзела в Нови Пазар, която се обитава в кметството, където има свободен достъп до регистрите на жителите. В този интервал още веднъж отваря бумагите, с цел да ревизира кой в действителност е той. Този път думата „ осиновен “ не попада.

В началото на 50-те години Хачо става студент по математика в Софийския университет. В края на 50-те към този момент е и квалифициран сценичен режисьор във ВИТИЗ. През 1967 година той най-сетне намира отговор на въпроса дали в действителност е осиновен. Баща му умира през същата година на 75 и Хачо открива в портфейла му документа за своето осиновяване. Седмица след погребението на Кирил Бояджиев в дома на фамилията идва непозната жена, която се оказва биологичната майка на Имре/Хачо. Двете майки другарски се прегръщат. Осиновителката на режисьора умира през 1970, а биологичната – през 1986 година

Тв легендата споделя, че цялостен живот е преживявал обстоятелството, че е осиновен. Много обичал осиновителите си и бил завързан към тях. Не укорявал биологичната си майка за случилото се, само че той се срещнал с нея чак когато бил на 35. И до края на живота й, въпреки че общувал с нея, не я чувствал близка.

Режисьорът не обичаше да приказва много-много за дамите си. Всеизвестно е обаче, че той е татко на 7 дъщери – всяка от друга майка. Хачо се изповядва, че е правил неточности по отношение на дамите си, само че пък е признал всичките си седем девойки. Плащал е прехрана, до момента в който всяка от тях навърши 18 години. Разликата сред най-голямата и най-малката е 20 години. Бащата по този начин и не става непосредствен с нито едно от девойките си. Хачо се среща с някои от тях едвам на абитуриентските им балове.

Първата брачна половинка на Хачо е химичката Живка Христова. Тогава той бил студент във ВИТИЗ. Не след дълго се развеждат. Втората му женитба е с актрисата Елена Маркова, която има зад тила си един бракоразвод. Тя му споделя, че е бременна и Хачо незабавно се съгласява да подпишат. Годината е 1991-а. Бракът им трае едвам 4 дни, след което се развеждат по взаимно единодушие. Елена ражда щерка му Мария-Луиза, която приключва Консерваторията.

Режисьорът се смее, че в действителност не той, а съдът е признал децата му. Затова и му се постанова да върви в „ Пирогов “ да дава кръв за тест за бащинство. И то в границите на 2-3 дни, тъй като едновременно две от дамите, с които е бил съкровен и които са родили, вземат решение да търсят наставнически права от режисьора.

Както Бояджиев неведнъж е признавал, „ не мога да подписвам брак с дами, които ме показват пред приключен факт и ми навират в лицето акт за раждане “. Така шест от седемте му дъщери са извънбрачни, защото не се е женил за майките им. По този мотив през днешния ден единствено 3 от децата на режисьора носят неговата фамилия – Цвета, Михаела и Мария-Луиза.

Хачо има връзка и с Мария Стоименова – жезъл и шеф на продукции в Киноцентъра. Тя ражда щерка му Цвета. Момичето пък го подарява с внук – Филип. Той е единственият внук, който се ражда, до момента в който дядо му е жив.

Дългогодишната редакторка в БНР Стефанка Манова е следващата „ жертва “ на чара му. Тя ражда на Бояджиев дъщерята Михаела. Момичето съумя да шокира известния си баща със пристрастеността си към моторите.

Според слуховете обаче маститият водещ имал и наследник. Мъжката рожба на Бояджиев се споделя Шаварш Бацанов и носи семейството на майка си – силистренската поетеса Нонка Бацанова. Роден е през 1983 година и по гледище на Хачо е кръстен на митичния арменски плувец Шаварш Карапетян.

Иконата на Българска национална телевизия се среща с Нонка Бацанова малко след края на втория си брак с Елена Маркова, която е на посещаване в София с училищен самоинициативен кръжок. Любовната искра посред им обаче припламва едвам 6-7 лета по-късно, когато разцъфналата към този момент поетеса стартира работа в издателски комплекс „ Родина “. Връзката сред двамата е къса и завършва броени дни след раждането на Шаварш. Момчето дружно с майка си отпътува за Чикаго.

На 64 години Хачо сподели, че не му пука от условностите и заживя с 25-годишната хубавица Весела. Обяснението му е леко шокиращо. „ Първо, не ми е скучно с нея. Второ, тя се старае да не досажда. Обикновено в този изпитателен интервал аз мълча, а дамата приказва. Това момиче в никакъв случай не се намесва в тематика, от която е надалеч “, поднасяше характерния си комплимент бонвиванът.

Ето какво споделя за първата им среща: „ Една вечер се прибирам и виждам две девойки изнасят багаж от кооперацията. Спрях се, попитах я къде отива – изнася се, какво работи – барманка. „ Хайде, идвай при мен “, подканих я и... по този начин потегли всичко. “

40 години по-младата Весела остава с него до края на дните му. След гибелта на Хачо й споделят, че тя е срутила всички стени, които режисьорът е построил към себе си. „ И през разум не ми е минавало да го напусна или да се разделим. Просто нещата са се получавали при нас и се усещах прелестно с него. Толкова деятелен човек, подобен мъжага, по този начин почтено остаря. Колкото по-голям ставаше, толкоз по-скъп ми ставаше “, споделя Весела.

Младата жена твърди, че не издържала на темпото му – пламенно и темпераментно. Тя признава, че в никакъв случай не е скучала с Хачо. „ Качва те високо в небесата, само че малко в случай че се самозабравиш, незабавно те приземява “, споделя тя.

Три месеца откакто отпразнува 80-годишния си празник на 23 април 2012 година, Хачо Бояджиев умира ненадейно в дома си. Страстен пушач, който издимява по 3 кутии дневно от обичаните си цигари „ Давидоф “, той е почетен на гроба с желаните от него папироси – мощни и скъпи, подобаващи за мъжага като него. От време в точния момент припалва и пура.

Желанието на режисьора било да бъде кремиран. Урната с праха му е положена в Алеята на достойните на частните гробища в Бояна. Отпред многочислените му сътрудници от Българска национална телевизия слагат две кутии „ Давидоф Голд “, както и стъклен пепелник със запалени цигари и пури. На фотографията на паметната плоча безконечният плейбой още веднъж е с димяща цигара. И помените за него не се вписват в традицията. Обикновено са в някой ресторант и паметта на Хачо Бояджиев се уважава с музика, кебапчета и уиски – обичаната му храна и пиво.