Д-р Кожухаров: Превръщането на болниците в търговски дружества опорочи здравеопазването
7 април е професионален празник на работещите в опазването на здравето. Това е мотивът за изявлението с доктор Камен Кожухаров, шеф на Комплексния онкологичен център в Русе
Какви са проблемите в българското опазване на здравето, какви са проектите на екипа на диспансера и по какъв начин се задържат млади лекари в България – това са част от тематиките в диалога:
1. След Ковид рецесията и задаващите се промени в опазването на здравето у нас, какво можете да кажете Вие, хората които действително сте част от нея? Функционира ли здравната система?
Българското опазване на здравето действа мъчно. И повода за това не са лекарите или пациентите, а неприятната нормативна уредба. Заявявам го най-отговорно. Фактът, че лечебните заведения са търговски сдружения, а лекарите - търговци, опорочава цялата идея на човечност в здравната грижа. Оттам следват и станалите към този момент „ клишета " проблеми като злоупотреби с клинични пътеки, схеми и прочие. В момента управленията на болничните заведения могат сами да избират дейностите, които ще правят и те несъмнено го вършат, само че не дефинират цената на услугите. Защото по този начин, както работи актуалната нормативна уредба, лечебните заведения не могат да сключат контракт след договаряния, а каквото касата е решила. Съответно това води до дефицити, както в лечебния развой, по този начин и в дефицит на експерти в опазването на здравето. Изобщо основаването на Здравна каса, клинични пътеки и превръщането на лечебните заведения в търговски сдружения, докара до сегашната обстановка в българското опазване на здравето. Навремето това беше едно преждевременно решение. А през днешния ден виждаме следствията.
2. Имате професионален празник. Какво бихте споделили на хората, с които работите към този момент толкоз години?
На всички, които останахме в опазването на здравето в този му вид, мога да кажа – „ Прекланям се "! Възхитен съм на търпението и разбирането на здравните служащи освен в онкодиспансера в Русе, само че и въобще в системата. Защото за един компетентен и можещ човек, най-лесно е да захвърли всичко и да се махне, да избяга в чужбина, където ще получи почит и почитание. Хората не си дават сметка, че с изключение на лекарите, сестрите и санитарите, в лечебните заведения работят страхотни експерти като фармацевти, химици, лаборанти, физици, инженери, механически и административен личен състав – без тях не можем. Ние сме като армията – всеки си има своето място в борбата с заболяванията и продължаването на живота.
И тук ще загатна още един проблем. Пазарната стопанска система раздели специалността и гилдията на по-печеливши и по не печеливши. И едните са учили 10 години, и другите. Това отново е следствие от положението на здравната система. А най-лошото е, че избягаха младите експерти. Знаете ли, че междинната възраст на лекарите ни в онкоцентъра е 51 / 52 години. Какво ще стане когато тези лекари остареят още? Ето тук би трябвало съответна интервенция и крути ограничения на държавно равнище. Държавата да поддържа опазването на здравето. Нужни са условия по-привлекателни за работа, с цел да притегли младите да останат.
А другояче на моите сътрудници от КОЦ – Русе споделям следното: Прекланям се пред всички тях, пред житейската им мъдрост през всичките тези години, в които работим един до друг! Ние сме другари между тях, аз съм пръв измежду равни – това е моята управническа философия.
3. Какви са най-сериозните проблеми на КОЦ-Русе, които чакат своите решения към този миг?
Най-големият проблем на КОЦ-Русе е несигурността във финансирането. Тя се обуславя освен от районната, само че и от общата икономическа среда в страната и в света. Няма младежи, които да желаят да работят и да останат в Русе. Имаме потребност от експерти – уролог, хирург, лъчетерапевт...Много са, само че просто няма младежи. Имаме цели специалности, които от години чакат да се появи доктор.
Но отново споделям – финансовата неустановеност води до тези проблеми. Нямаме финансов излишък с който да купим нова инсталация. А големите планове, които стоят на дневен ред пред КОЦ-Русе, не могат да се осъществят без сериозен инвеститорски капацитет. Истината е, че положителното опазване на здравето е скъпо. В момента българското опазването на здравето оцелява на подаяния.
Трябва коренна смяна и по-справедливо финансиране. Всички да се усещат част от системата и да се грижат тя да действа. Не е почтено да съществуват тези големи разлики сред клиничните пътеки с идентична тежест в другите специалности. Има разновидности за по-справедливо систематизиране на средствата. Но това е тематика за разискване на друго равнище.
Също по този начин доста подценени са здравните застраховки. Когато една застраховка ти покрива лекуването и проучванията, ти все едно имаш гратис опазване на здравето. Хората от дълго време са го измислили това и се вижда, че е работещ принцип. В България не се ползва.
4. Имахте съществени проекти за развиването на КОЦ-Русе – да изградите нова, съвременна постройка, да осигурите още модерна инсталация. Докъде стигнаха тези хрумвания?
Имам визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява един съвременен и добре оборудван онкологичен център. Необходима е нова постройка – комфортна, модерна, енергоспестяваща. Ние имаме план към този момент за нея, една в действителност прелестна иновация, нужна за качеството на лекуване и грижа. Но финансовият запас за реализирането е, голям – нужни са над 12 милиона лв.. Това е бъдещото обаче, една скъпа инвестиция, която ще върне своите капиталовложения в границите на няколко години. За страдание нашите доходи не са задоволителни за сходно начинание.
И това е въпрос, по който работя интензивно. Убеден съм в тази инвестиция – нова постройка, новаторска инсталация, което ще подсигурява качество на лекуване и въобще сложна онкология – нещо, което имат единствено няколко лечебни заведения в България. Сами не можем да се оправим с финансирането - нямаме подобен запас. Силите ни стигат единствено за закупуване на апарати с по-ниски стойности.
5. В КОЦ-Русе работят чудесни експерти, по какъв начин успявате да ги задържите да не избягат в чужбина, примерно?
Основното е другарската среда. Старая се да имаме естествени връзки, приятна атмосфера на работа. Това е тайната ни – съответно възнаграждение и обединен колектив.
Честит празник, скъпи другари!
Какви са проблемите в българското опазване на здравето, какви са проектите на екипа на диспансера и по какъв начин се задържат млади лекари в България – това са част от тематиките в диалога:
1. След Ковид рецесията и задаващите се промени в опазването на здравето у нас, какво можете да кажете Вие, хората които действително сте част от нея? Функционира ли здравната система?
Българското опазване на здравето действа мъчно. И повода за това не са лекарите или пациентите, а неприятната нормативна уредба. Заявявам го най-отговорно. Фактът, че лечебните заведения са търговски сдружения, а лекарите - търговци, опорочава цялата идея на човечност в здравната грижа. Оттам следват и станалите към този момент „ клишета " проблеми като злоупотреби с клинични пътеки, схеми и прочие. В момента управленията на болничните заведения могат сами да избират дейностите, които ще правят и те несъмнено го вършат, само че не дефинират цената на услугите. Защото по този начин, както работи актуалната нормативна уредба, лечебните заведения не могат да сключат контракт след договаряния, а каквото касата е решила. Съответно това води до дефицити, както в лечебния развой, по този начин и в дефицит на експерти в опазването на здравето. Изобщо основаването на Здравна каса, клинични пътеки и превръщането на лечебните заведения в търговски сдружения, докара до сегашната обстановка в българското опазване на здравето. Навремето това беше едно преждевременно решение. А през днешния ден виждаме следствията.
2. Имате професионален празник. Какво бихте споделили на хората, с които работите към този момент толкоз години?
На всички, които останахме в опазването на здравето в този му вид, мога да кажа – „ Прекланям се "! Възхитен съм на търпението и разбирането на здравните служащи освен в онкодиспансера в Русе, само че и въобще в системата. Защото за един компетентен и можещ човек, най-лесно е да захвърли всичко и да се махне, да избяга в чужбина, където ще получи почит и почитание. Хората не си дават сметка, че с изключение на лекарите, сестрите и санитарите, в лечебните заведения работят страхотни експерти като фармацевти, химици, лаборанти, физици, инженери, механически и административен личен състав – без тях не можем. Ние сме като армията – всеки си има своето място в борбата с заболяванията и продължаването на живота.
И тук ще загатна още един проблем. Пазарната стопанска система раздели специалността и гилдията на по-печеливши и по не печеливши. И едните са учили 10 години, и другите. Това отново е следствие от положението на здравната система. А най-лошото е, че избягаха младите експерти. Знаете ли, че междинната възраст на лекарите ни в онкоцентъра е 51 / 52 години. Какво ще стане когато тези лекари остареят още? Ето тук би трябвало съответна интервенция и крути ограничения на държавно равнище. Държавата да поддържа опазването на здравето. Нужни са условия по-привлекателни за работа, с цел да притегли младите да останат.
А другояче на моите сътрудници от КОЦ – Русе споделям следното: Прекланям се пред всички тях, пред житейската им мъдрост през всичките тези години, в които работим един до друг! Ние сме другари между тях, аз съм пръв измежду равни – това е моята управническа философия.
3. Какви са най-сериозните проблеми на КОЦ-Русе, които чакат своите решения към този миг?
Най-големият проблем на КОЦ-Русе е несигурността във финансирането. Тя се обуславя освен от районната, само че и от общата икономическа среда в страната и в света. Няма младежи, които да желаят да работят и да останат в Русе. Имаме потребност от експерти – уролог, хирург, лъчетерапевт...Много са, само че просто няма младежи. Имаме цели специалности, които от години чакат да се появи доктор.
Но отново споделям – финансовата неустановеност води до тези проблеми. Нямаме финансов излишък с който да купим нова инсталация. А големите планове, които стоят на дневен ред пред КОЦ-Русе, не могат да се осъществят без сериозен инвеститорски капацитет. Истината е, че положителното опазване на здравето е скъпо. В момента българското опазването на здравето оцелява на подаяния.
Трябва коренна смяна и по-справедливо финансиране. Всички да се усещат част от системата и да се грижат тя да действа. Не е почтено да съществуват тези големи разлики сред клиничните пътеки с идентична тежест в другите специалности. Има разновидности за по-справедливо систематизиране на средствата. Но това е тематика за разискване на друго равнище.
Също по този начин доста подценени са здравните застраховки. Когато една застраховка ти покрива лекуването и проучванията, ти все едно имаш гратис опазване на здравето. Хората от дълго време са го измислили това и се вижда, че е работещ принцип. В България не се ползва.
4. Имахте съществени проекти за развиването на КОЦ-Русе – да изградите нова, съвременна постройка, да осигурите още модерна инсталация. Докъде стигнаха тези хрумвания?
Имам визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява един съвременен и добре оборудван онкологичен център. Необходима е нова постройка – комфортна, модерна, енергоспестяваща. Ние имаме план към този момент за нея, една в действителност прелестна иновация, нужна за качеството на лекуване и грижа. Но финансовият запас за реализирането е, голям – нужни са над 12 милиона лв.. Това е бъдещото обаче, една скъпа инвестиция, която ще върне своите капиталовложения в границите на няколко години. За страдание нашите доходи не са задоволителни за сходно начинание.
И това е въпрос, по който работя интензивно. Убеден съм в тази инвестиция – нова постройка, новаторска инсталация, което ще подсигурява качество на лекуване и въобще сложна онкология – нещо, което имат единствено няколко лечебни заведения в България. Сами не можем да се оправим с финансирането - нямаме подобен запас. Силите ни стигат единствено за закупуване на апарати с по-ниски стойности.
5. В КОЦ-Русе работят чудесни експерти, по какъв начин успявате да ги задържите да не избягат в чужбина, примерно?
Основното е другарската среда. Старая се да имаме естествени връзки, приятна атмосфера на работа. Това е тайната ни – съответно възнаграждение и обединен колектив.
Честит празник, скъпи другари!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ