Уникална изложба в гр. Шипка: 500 стъклени плаки на почти век оживяват
500 броя стъклени плаки от преди век попадат в архива на етнографския музей в гр. Шипка. Върху тях фотографът Антип Обущаров споделя за живота в Шипка сред 1908 и 1931 година.
Днес младият екип на музея и един от най-хубавите български фотографи - Александър Иванов, вземат решение да съживят запечатаните на тях моменти.
„ Антип е бил доста артистичен, имал е доста способности. Бил е дърводелец, с музика се е занимавал. Някои от плаките, в които има изображение, бяха рожба на влага и време. От Антиповия свят нищо не беше останало, само че има изображения, които просто съставляват едни графики, които са изумителни. Времето си е свършило работа по необикновен метод, нямам думи просто. Всякакви битови подиуми и събития, които са се случвали в селото – Антип е бил индивидът – той е бил техният фотограф. За разлика от множеството фешън фотографи в Казанлък и покрайнините, Антип не е имал ателие с оберлихт и с масичка, столче и аксесоари за снимане. Неговото ателие е било цяла Шипка. Там има доста подробност. И като погледнеш една примерно, един клас, който е сниман – първият ред от децата – те са боси. Смайващо е, че тези мъже, които участваха на фотографията и тези боси деца в един миг съумяват за няколко години да вдигнат България “, споделя Александър Иванов.
Част от откритите стъкла описват за работата на Антип като полкови фотограф. Той е бил участник в Междусъюзническата и Първата международна война. От това време има над 40 типа издавани картички.
„ На бойците е давал по 3 картички и в едно прилежащо село - Голямо Дряново, намерихме 3 картички от един и също човек, пуснати от 3 разнообразни места на фронта: Мили, родители, аз съм добре, не ни мислете “, споделя Александър.
„ Мисля, че доста хора от Шипка ще разпознаят своите близки и родственици в тази галерия, кътчета, които към този момент не съществуват. Оттук е минавал целият трафик от Север на Юг. Шипченци доста от рано са се гражданеели, доста от рано са изоставяли носията като обичайно облекло и са почнали да се обличат по европейски. Така, че тук е било едно особено място, което е било разумно да има фотограф “, счита Рада Стойнова, организатор етнографски музей " Чирпанлиева къща ".
За да видят историята си 100 години обратно във времетор шипченци имат потребност от помощ. Надяват се, че във връзка честването на 160-годишния празник на читалище " Светлина " ще съумеят да създадат галерия през август. Кандидатстват към народен фонд Култура, само че не получават утвърждение.
„ Тези неща са значими и би трябвало да се демонстрират, тъй като те се не помнят и днешните потомство нямат визия какво е мях или духало за ножарска работилница или духалка за масло “, споделя Стойнова.
Необходими са 5000 лева Надяват се, че след изложбата ще съумеят и да продадат фотографиите, а средствата да употребяват за други дела на читалището.
„ Тази галерия изобщо надвишава равнището, районното равнище. Тя е на национално равнище и бих споделил освен това. Тя е нещо, което е толкоз българско, че би трябвало да сме слепи, с цел да не го забележим и не го оценим. Ако не успеем да осъществяваме концепцията в цялостния й вероятен метод – хората да я усетят и да я почувстват своя. Трябва да имаме и памет, тъй като, в случай че нямаме памет, някак си не приказва добре за нас. Не желая да синтезирам, само че няма по какъв начин да ги пренебрегнем тези неща… “, разяснява Александър Иванов.
Той желае да покажа албум за Антип: „ Като го хване един българин, като го разгърне и да каже: Ей, отлично, ето това е било, е те тези българи, с помощта на тях и нас ни има през днешния ден. “
Днес младият екип на музея и един от най-хубавите български фотографи - Александър Иванов, вземат решение да съживят запечатаните на тях моменти.
„ Антип е бил доста артистичен, имал е доста способности. Бил е дърводелец, с музика се е занимавал. Някои от плаките, в които има изображение, бяха рожба на влага и време. От Антиповия свят нищо не беше останало, само че има изображения, които просто съставляват едни графики, които са изумителни. Времето си е свършило работа по необикновен метод, нямам думи просто. Всякакви битови подиуми и събития, които са се случвали в селото – Антип е бил индивидът – той е бил техният фотограф. За разлика от множеството фешън фотографи в Казанлък и покрайнините, Антип не е имал ателие с оберлихт и с масичка, столче и аксесоари за снимане. Неговото ателие е било цяла Шипка. Там има доста подробност. И като погледнеш една примерно, един клас, който е сниман – първият ред от децата – те са боси. Смайващо е, че тези мъже, които участваха на фотографията и тези боси деца в един миг съумяват за няколко години да вдигнат България “, споделя Александър Иванов.
Част от откритите стъкла описват за работата на Антип като полкови фотограф. Той е бил участник в Междусъюзническата и Първата международна война. От това време има над 40 типа издавани картички.
„ На бойците е давал по 3 картички и в едно прилежащо село - Голямо Дряново, намерихме 3 картички от един и също човек, пуснати от 3 разнообразни места на фронта: Мили, родители, аз съм добре, не ни мислете “, споделя Александър.
„ Мисля, че доста хора от Шипка ще разпознаят своите близки и родственици в тази галерия, кътчета, които към този момент не съществуват. Оттук е минавал целият трафик от Север на Юг. Шипченци доста от рано са се гражданеели, доста от рано са изоставяли носията като обичайно облекло и са почнали да се обличат по европейски. Така, че тук е било едно особено място, което е било разумно да има фотограф “, счита Рада Стойнова, организатор етнографски музей " Чирпанлиева къща ".
За да видят историята си 100 години обратно във времетор шипченци имат потребност от помощ. Надяват се, че във връзка честването на 160-годишния празник на читалище " Светлина " ще съумеят да създадат галерия през август. Кандидатстват към народен фонд Култура, само че не получават утвърждение.
„ Тези неща са значими и би трябвало да се демонстрират, тъй като те се не помнят и днешните потомство нямат визия какво е мях или духало за ножарска работилница или духалка за масло “, споделя Стойнова.
Необходими са 5000 лева Надяват се, че след изложбата ще съумеят и да продадат фотографиите, а средствата да употребяват за други дела на читалището.
„ Тази галерия изобщо надвишава равнището, районното равнище. Тя е на национално равнище и бих споделил освен това. Тя е нещо, което е толкоз българско, че би трябвало да сме слепи, с цел да не го забележим и не го оценим. Ако не успеем да осъществяваме концепцията в цялостния й вероятен метод – хората да я усетят и да я почувстват своя. Трябва да имаме и памет, тъй като, в случай че нямаме памет, някак си не приказва добре за нас. Не желая да синтезирам, само че няма по какъв начин да ги пренебрегнем тези неща… “, разяснява Александър Иванов.
Той желае да покажа албум за Антип: „ Като го хване един българин, като го разгърне и да каже: Ей, отлично, ето това е било, е те тези българи, с помощта на тях и нас ни има през днешния ден. “
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ