Неподвижна жена от Варна има нужда от помощ, за да ходи на хемодиализа
35-годишната Цветелина Петрова от Варна се нуждае не от пари, а от труд. Тя е на хемодиализа от 13 години. Скоро чупи двата си крайници и остава безусловно неподвижна. А домът й наподобява на избавителна площадка.
Цветелина няма огромно семейство. Живее с вуйчо си. Той я гледа и й оказва помощ. Когато него го няма, помощ получава от съседите.
До оздравяването й има път, само че крачките за момента са невъзможни. Преди два месеца Цветелина чупи и двата си крайници при рухване в банята. Оттогава е на легло. „ Имам единствено един тв приемник и един телефон. Друго нямам ”, споделя Цветелина.
Няма и избор. Без хемодиализа не може. Досега превозът й е бил обезпечен, само че откакто чупи краката си и не може да стои, се постанова да употребява частна кола за спешна помощ - три пъти в седмицата, като всякога заплаща по 70 лв.. „ От болничното заведение ми оферират кола за спешна помощ, само че няма кой да ме качва и кой да ме смъква ”, споделя тя.
След като я качат на носилката, извеждат Цветелина през прозореца. Така била обездвижена и напредването й било безболезнено. Така през ден Цветелина върви на хемодиализа. Казали й, че даже да има донор, няма да издържи интервенция с цялостна анестезия. Затова тя знае, че ще е по този начин доживот.
Уморила се е от събитията, не от живота. Преди две години, поради влага, с вуйчо й почнали ремонт. Набавили множеството материали, само че закъсали с парите. А по-късно счупила краката си и по този начин ремонтът и до през днешния ден не е приключен. Затова в този момент търсят хора, които могат да оказват помощ. С работа.
„ За пари в никакъв случай не съм се молила и няма да се апелирам. Доколкото можем с нашите средства, се оправяме ”, споделя Цветелина.
Тя взима 140 лв. пенсия - тъкмо колкото коства превозът за два дни хемодиализа. Другото покрива вуйчо й, който се занимава със строителство. Но няма време да строи вкъщи, тъй като парите при тях са нужни - поради живота...
„ Може и да нямаме, само че съм щастлива. Надявам се даже да се оправя и отново да мога да вървя. Само това ме натъжава. Надявам се да се изправя. Може отново с бастуна да съм, само че най-малко да съм права. Искам да мога да седна ”, споделя Цвети. /moreto.net
Цветелина няма огромно семейство. Живее с вуйчо си. Той я гледа и й оказва помощ. Когато него го няма, помощ получава от съседите.
До оздравяването й има път, само че крачките за момента са невъзможни. Преди два месеца Цветелина чупи и двата си крайници при рухване в банята. Оттогава е на легло. „ Имам единствено един тв приемник и един телефон. Друго нямам ”, споделя Цветелина.
Няма и избор. Без хемодиализа не може. Досега превозът й е бил обезпечен, само че откакто чупи краката си и не може да стои, се постанова да употребява частна кола за спешна помощ - три пъти в седмицата, като всякога заплаща по 70 лв.. „ От болничното заведение ми оферират кола за спешна помощ, само че няма кой да ме качва и кой да ме смъква ”, споделя тя.
След като я качат на носилката, извеждат Цветелина през прозореца. Така била обездвижена и напредването й било безболезнено. Така през ден Цветелина върви на хемодиализа. Казали й, че даже да има донор, няма да издържи интервенция с цялостна анестезия. Затова тя знае, че ще е по този начин доживот.
Уморила се е от събитията, не от живота. Преди две години, поради влага, с вуйчо й почнали ремонт. Набавили множеството материали, само че закъсали с парите. А по-късно счупила краката си и по този начин ремонтът и до през днешния ден не е приключен. Затова в този момент търсят хора, които могат да оказват помощ. С работа.
„ За пари в никакъв случай не съм се молила и няма да се апелирам. Доколкото можем с нашите средства, се оправяме ”, споделя Цветелина.
Тя взима 140 лв. пенсия - тъкмо колкото коства превозът за два дни хемодиализа. Другото покрива вуйчо й, който се занимава със строителство. Но няма време да строи вкъщи, тъй като парите при тях са нужни - поради живота...
„ Може и да нямаме, само че съм щастлива. Надявам се даже да се оправя и отново да мога да вървя. Само това ме натъжава. Надявам се да се изправя. Може отново с бастуна да съм, само че най-малко да съм права. Искам да мога да седна ”, споделя Цвети. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ