33 млн. евро, които в последните две години не са

33 млн. евро, които в последните две години не са разплатени по европроекти по Програмата за развиване на селските региони (2014-2020), ще бъдат избавени от загуба посредством изплащането им на фермерите като директни дотации, с които да си компенсират загуби по отношение на войната на Русия в Украйна. Това стана ясно в сряда по време на съвещание на парламентарната комисия по земеделие. В края на мандата си и кабинетът " Борисов " също избави евросредства от загуба, изливайки ги като директни дотации, само че за Covid обезщетения. По време на съвещанието се разгоря и полемика дали партиите не употребяват тематиката за милионите евросубсидии, с цел да натрупат политически диведнти пред фермерите с оглед вероятните предварителни избори.

Защо ще се избавят евросредства?

Още на 18 март тази година Държавен фонд " Земеделие " разгласи, че по най-песимисистичния сюжет се обрисува. Информацията бе изнесена от към този момент някогашния зам. изпълнителен шеф на фонда Виктория Иванова, която седмици по-късно бе уволнена от нова изпълнителен шеф Николай Каварджиклиев. Самият Каварджиклиев на същото съвещание сподели, че доста фермери си изтеглят документите за кандидатстване по планове поради инфлацията и войната.

На съвещанието на земеделската комисия в сряда се разбра, че въпросните 33 млн. евро са част от парите, които не могат да се разплатят до Нова година и страната ни може да ги загуби.

“Ако има държавно управление няма проблем, няма нищо незабавно, само че в случай че няма държавно управление, се причислявам в тематиката за спешността, тъй като с поправката, която е импортирана от господин Пламен Абровски (ИТН), ние освен че ще имаме опция за навременна поддръжка на земеделците, само че и тази мярка и бюджета за нея са в проекта на попречване загубагта на средства. И то в един не дребен размер. Това, което минимум ще създадем е да спасим от загуба тези средства, а и навременното подкрепяне. Ако няма парламент това е проблем и за първи път след 2007-2008 година ще се затубят средства”, сподели Десислава Танева от ГЕРБ.

Представителят на Министерство на земеделието Елена Иванова не обори информацията на Танева, а само означи, че измененията в Закона за подкрепяне на земеделските производители, които се гласоподават от комисията, ще дадат правно съображение на агроведомството да създаде разпоредба, по която да се изплатят тези дотации.

Най-големият риск от загуба на средства по Програмата за развиване на селските региони идва поради планове на “Напоителни системи”, които при започване на мандата бяха спрени от новия аграрни министър Иван Иванов (БСП). През януари поради проблеми с публичните поръчки. Търговете са за осъществяване на вложения за възобновяване на напоителни канали по така наречен мярка 4.3 от Програмата за развиване на селските региони (ПРСР 2014-2022). Поводът за прекъсване са нарушавания в критериите за осъществяване на публични поръчки, изясни тогава министърът и добави, че сигналите с евентуалните нарушавания са предадени на Министерство на вътрешните работи и ДАНС. Депутати от ГЕРБ тогава обаче отвърнаха, че съгласно тях повода е, че новите ръководещи не харесват определените реализатори и по тази причина започват процедурата още веднъж, с цел да изберат нови компании.

На. Отделно от това редица.

Брюксел разрешава да се извадят до 5% от парите по агропрограмата и да се дадат на фермерите

В края на юни Брюксел разреши на държавите-членки да могат да извадят до 5% от наличните средства по Програмите за развиване на селските стратегии и да ги насочат като директни дотации, с които да подпомагнат фермерите си поради по-високите цени на торовете, препаратите и фуражите във връзка на войната на Русия в Украйна. За дотациите ще може да се кандидатства до края на март следващата година, а изплащаненто им би трябвало да се случи до октомври 2023 година

Брюксел е наложил и тавани за тези заплащания. Малките фермери ще могат да усвоят до 15 000 евро, а предприятия до 100 000 евро.

Спор кой натрупа политически дивиденти около дъжда от дотации

Сред депутатите в комисията избухна спор дали не се печелят партийни дивиденти в актуалната политическа конюнктура около насочването на тези 33 млн. евро като директни дотации. Изненадващо, много разпалено реагира ръководителят на комисията Пламен Абровски (ИТН), който внасяше поправката, с която да може да се създаде разпоредба за изплащането на тези дотации, откакто разбра, че Зорница Стратиева (ДБ) също е внесла попарвки.

“Нали сте наясно, г-жо Стратиева, че ние сега би трябвало да вършим две обособени гледания на двата законопроекта, да ги обединя и по-късно да ги подложа в зала. Вие би трябвало да извършите предложенията си в зала и ще изпуснем периодите, г-жо Стратиева. И с помощта на вас ще поставите под риск по този начин нужните на земеделските произоводители средства”, сподели Абровски.

Именно в дните, в които се взема решение дали ще се осъществя държавно управление с третия мандат, даден от президента Радев или ще се върви към предварителни избори, депутатът на Има Такъв Народ Пламен Абровски започва самодейността за обезпечаването на тези директни дотации за фермерите. Той даже опитва и осъществяване на съвещание във вторник в 19 часа, само че заради липса на кворум, то бе оставено за сряда и извършено небрежно в почивката на пленарното съвещание.

Проверка на Mediapool сподели, че, без значение че измененията в регламента са факт от най-малко месец .

В сряда Абровски продължи: " За мен персонално, г-жо Стратиева, това е един извънреден бойкот по отношение на всички аграрни производители в България и това подлага под риск загуба на едни големи средства ".

След това Абровски уточни, че даже не знае какви са предложенията на Стратиева. Самата тя обясни, че предложенията ѝ плануват прибавяне на текстове, които категорично показват, че могат да се подкрепят и организациите на производители и кооперативите. Проектът на