30 жени на година умират, пребити до смърт от мъжете си
31 166 сигнала за домашно принуждение единствено през 2018 година
31 166 сигнала за домашно принуждение са получени в Министерство на вътрешните работи от незабавния телефон 112 единствено през 2018 година В последните години се регистрира растеж. Институциите непрекъснато приканват потърпевшите и техните близки да ги търсят за помощ. Случаите с съдбовен край след домашно принуждение са доста. Около 30 дами на година са убити от мъжете или приятелите си у нас. Някои са подавали сигнали в полицията, други - не. През 2019 година се одобриха промени в закона, които санкционират по-тежко домашните насилници убийци. Въпреки това случаите се усилват. “24 часа ” ви показва 2 истории на дами, които са измъчвани от половинките си, само че са се измъкнали от пъкъла и в този момент имат нов благополучен живот с други мъже.
Когато са били пребивани, те не са търсили институциите, само че регистрират това като неточност. Търпели са унижения години наред, само че са се прибирали при насилника след извинения и ангажименти.
Всяка от тях е била евентуална жертва и на ликвидиране, само че по знамение се е разминала. Днес те приканват дамите в тяхното състояние да търсят полицията и прокуратурата, с цел да има кой да ги отбрани. Това са достоверни истории, разказани пред Калина Паскалева, само че резервираме анонимността на дамите. Самата Паскалева в предишното също е била жертва на принуждение, а през днешния ден е един от хората, които търсят и са намирани от редовно пребивани дами.
Биеше ме поради контакт
на другар от детството
във вайбър и здравей
от сътрудник на улицата
През 2013 година се срещнах с мъж, който беше с шест години по-голям от мен. Влюбихме се и първоначално всичко беше “цветя и рози ”. Три месеца по-късно получих първия си пестник от ориста и от него. Таксито, с което пътувах, потегли по различен маршрут от авансово уговорения и той побесня. Изядох два тупаника в главата. Извини ми се след час. Не мина доста време, преди да ми посегне още веднъж, въпреки да беше заречен повече да не го прави. Разхождахме се в парка през лятото. Отново ми посегна. Удари ме с пестник по главата, а след това и с телефона през устата, тъй като в контактите ми във вайбър имаше мой другар от детството. С посинена уста и разрушена глава нямаше какво да споделя на родителите си. Излъгах, че съм паднала по стълбите, както допускам доста девойки са казвали.
След доста ангажименти и обещания още веднъж се събрахме. Бях бита от ревнивост, тъй като сътрудник от университета ми е споделил здравей. Заради страха си от него също ядох пердах. И по този начин 4 години. Бях заплашвана, че в случай че не остана с него, ще изпрати хора да ме отвлекат и продадат за продажница в чужбина. Заплашваше, че ще възпламени къщата ми дружно със фамилията, до момента в който спим. Казваше, че където ме види, там ще ме остави. Последния път, когато ми посегна, беше на морето. Обади ми се остарял другар по работа. Пуснах високоговорител. След като затворих, приятелят ми ме преби. Риташе ме в гърба. Паднах на земята. Имах синини и охлузвания. Побоят продължи идващите 4 дни. Наричаше ме “боклук ” и “парцал ”. След този случай се прибрах в София и това беше последната ни среща, въпреки той да не спираше да ме търси и да моли да се съберем. Три години по-късно не спирах да се озъртам по улиците от боязън, че може да ме дебне от някой ъгъл.
Надявам се повече дами да се отърват от такива мъже, както аз. Днес имам нов човек до себе си. Срещнахме се инцидентно. Приятел е на сестра ми. Нещата сред нас се случиха бързо. Живеем дружно и съм доста щастлива. Той е разумен човек, етичен и културен. Има семейство, което ме цени. Искам да кажа на дамите, които са жертви на домашно принуждение, да търсят полиция и прокуратура за помощ. Не би трябвало да се отчайват, тъй като щастието може да ги дебне от всеки ъгъл.
Настъпваше главата ми
след побоя, а след това плачеше
Всичко стартира четири месеца откакто станахме гаджета. Още първоначално усещах, че връзката ни е доста мощна. Свързваха ни доста неща от предишното и обкръжението ни. Първият ни скандал се случи на едно доста скрито и сантиментално място. Той внезапно полудя, изпадна в нервна рецесия. Караше доста бързо. Аз крещях и желаех да сляза. Молех го да спре, само че той като че ли не ме чуваше. Исках да скоча в придвижване, само че той заключи колата и продължи до едно село след нашия град. Спря на отбивка и ме изкара със мощ от колата. Дърпаше ме, хвана ме за косата и стартира да ме души. Нямах мощ да го спра и се свлякох на земята.
След малко пристигна на себе си и стартира да плаче и да съжалява, само че в очите му още виждах злобата, до момента в който ме биеше. Помолих го да ме закара у дома, без да споделя нищо. Имах потребност от време да помисля дали в действителност желая да съм с този човек и дали няма още веднъж да ми посегне. След това не спираше да ме моли да се върна. Направих го с доста ангажименти и от боязън.
Следващите няколко месеца бяха прелестни - досега, в който не отидохме на отмора с неговите другари. Една вечер, преди да излезем, се скарахме. Бутнах го, а той ме блъсна на леглото. Започна да ме души и да ме удря с шамари по цялото тяло. Хвана главата ми и я удряше в стената. Нямах мощ да изкрещя. Заплаши ме да не споделя с някого, другояче ще ме пребие още веднъж, когато останем сами. Излязохме. Цяла вечер преглъщах болката и сълзите в очите си. На идващия ден се съблякох по бански и се зарових в пясъка от позор. Имах синини по врата и ръцете. Все едно всички погледи бяха вперени в мен, само че никой не посмя да ме попита нищо.
След 10 дни си тръгнахме от морето. Не знаех по какъв начин ще продължа връзката си с този човек. Три седмици по-късно на рождения му ден още веднъж ме преби. Беше пийнал. Тогава разбрах, че има и друго момиче в живота му. Доста време след този случай изпитваше позор и единствено ме питаше по какъв начин съм и дали раните ми са минали. Преструвах се, че съм добре, само че вътрешно бях смазана. Повярвах, че се е трансформирал.
Започнах работа. Повечето от сътрудниците ми бяха момчета. С въпросния мъж работехме близо и имахме опция постоянно да вечеряме дружно, което още веднъж ни сближи. Той ревнуваше, че не му отстранявам задоволително внимание, и намерения, че излизам с някого от сътрудниците си, което не беше правилно.
Прекарвах уикендите си с него, само че скоро още веднъж го хванах да си написа с друго момиче. Пак се отдръпнах. Отново ме молеше да се върна и твърдеше, че съм неговото момиче. Върнах се. Последва свада от ревнивост и отново ме преби - разруши устата ми с вратата на колата, скъса ми облеклата, кълнеше ме, наскърбяваше ме. Прибрах се и не желаех да го виждам повече. Излъгах сътрудниците, че съм болна, а на родителите си споделих, че ме е ужилила оса. В знак на опрощение заминахме за Гърция единствено двамата. Там беше друг и въпреки да потеглих със боязън, нямаше причина за терзание. Девет дни откакто се върнахме, още веднъж ме преби - настъпваше ми главата, изхвърли ме чисто гола пред жилището си, риташе ме в главата и ребрата. Изживях брутално оскърбление. След това ме качи в колата и стартира да плаче - за какво ми бил предизвикал това... Тръгнах си и се прибрах у дома. Когато ми звънна, му споделих, че не считам, че ще мога да го докосна още веднъж.
Не се обадих в полицията. Беше ми доста мъчно да допускам, че мога да намеря мъж, който да ме оцени, и даже се бях заклела, че никой в никакъв случай повече няма да допре сърцето ми. Но ето, мина година и съумях. Благодарение на индивида до мен се усещам повече от прелестно и към този момент не изпитвам оня боязън, с който живеех. Очакваме бебе и онази ужасна страница от живота ми е към този момент затворена.
Боят не е обич, търпението
не е обвързаност
Бих желала да дам публичност и на своята история, като ще помоля само за анонимност.
“Мили девойки! Съберете сили и кураж, сложете край, тръшнете мощно вратата. Тръгнете си от болката, помогнете на душата и сърцето, на себе си. Струва си - всички изпушени цигари, празните бутилки от вино, безсънните нощи. Струва си всичко, което ти дава спокойни нощи без сълзи, без удари, без крясъци. Щастието е от другата страна на вратата. Минете през нея! ” Така стартира описа си млада жена, която се е откъснала от пъкъла на домашния принудител - мъчно, само че вечно. Сега живее нов живот и желае повече жертви като нея да се спасят. Сигурна е, че има доста девойки и дами, които търпят побои, само че мълчат от позор и от боязън. Най-голямата неточност съгласно нея е мълчанието. “Трябва да се споделя, да се приказва или написа, да се изкарат страстите на открито, с цел да се успокои душата, когато изпусне всичко недоизказано ”, безапелационна е тя. Ето нейния роман:
Като неопитно, непознаващо задоволително добре живота и мъжа 18-годишно момиче, бях подведена, че това, което изпитвах, е обич. След първия пестник продължих настойчиво да не се колебая, че това е обичта, само че по-различна, по-друга, наша. И след последвалите удари към момента одобрявах всичко като чиста монета.
След следващата синина, удар, крясъци, обиди и закани продължавах да пребивавам с вярата и сигурността, че това не е неправилно. Бърках болната обвързаност с обич. Бърках шамарите с ласки и наранените ръце със пристрастеност. Всяко младо момиче, непознало още любовта и мъжа, би попаднало в сходен капан. Изисква се невиждан и невъобразим кураж да сложиш завършек на такава връзка и да затвориш вратата вечно.
Не съм
срещнала
жена, подготвена да
предприеме
първа края
Бях подготвена да викам: “Удари ме, само че остани! ”.
Буци в гърлото, реки от сълзи, болежка, викове - съгласна съм на всичко, единствено остани. Самозаблудата, вярата в една утопична, неосъществима и мъчителна връзка не може да бъде преболедувана. Повече мощ изисква да тръгнеш, в сравнение с да останеш. Непоносима и нетърпима физическа и емоцинална болежка. Ад. Кошмар до безкрайност. Освен пердах търпиш и изневери. Пред теб стои предизвикването да се довършиш напълно, понасяйки това да бъдеш втората и третата цигулка от огромния оркестър, в който си попаднала. Страх от самотност, боязън от безсилието, боязън от болката, боязън от разлъка - всичко това боли доста повече от раните и синините, когато си на лимита на силите и когато токсичността в връзките е с прекомерно високи равнища.
По-добре да церя рани, в сравнение с още по-болно сърце. Едва когато прекрачиш прага и кошмарът остане зад тила, ти излиза наяве, че по-ценно от здравото сърце и спокойствието няма. Нищо не коства толкоз скъпо, че да бъде платено със сълзи, болежка и здраве. Боят не е обич, а търпението не е обвързаност.
Възнаграждението идва, когато си тръгнеш. Излязла от пъкъла, изтърпяла всички болки, претърпяла унижението, падала от доста удари, само че още веднъж на крайници, още веднъж със постоянна почва под краката. Преминала всички пожари и прочувствени катаклизми, изплакала очите си, прикривала синини по лицето, дамата става несломим исполин. Няма по-велика жена от страдалата жена, преодоляла пъкъла и още веднъж със мощ за нови усмивки.
Мъж натискаше
тялото на жена си,
до момента в който я сковава
Насилието стартира до 6-ия месец
или при първата компликация
ДИМИТЪР МАРТИНОВ
- Г-жо Димитрова, какъв е профилът на жертвите на домашно принуждение?
- Това са дами от градовете, сред 25 и 40 година, със междинен до висок обществен статус. Тези с най-голям стандарт на живот не споделят, тъй като живеят в затворен кръг от хора като тях. Няма значение дали жертвите са имали проблеми в детството като разведени родители да вземем за пример.
- А причинителите?
- Обикновено са мъже със същия обществен статус и възраст. Имат и общо - всеки принудител е бил жертва в детството си (важно е да се знае, че не всеки, който е бил насилван, ще стане насилник), което не може да бъде опрощение за държанието, само че може да бъде пояснение. Донякъде виновността е в родителите, които предизвикват момчетата да се бият. На девойките пък се споделя: “Щом те удря, значи те харесва ”. Боят даже не се възприема като нещо извънредно за децата. “Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият ”, е едната страна. По-лошата е, че децата не просто го одобряват, само че и избират. “А Сашко единствено го бият и толкоз ”.
- Споменахте родителите. Има ли случаи на мъже, чиито татковци са биели дамите си?
- Има, да. Някои се отвращават и в никакъв случай няма да посегнат в живота си. Други обаче го възприемат като изцяло обикновено, същото е и с дамите. Едни търсят мъже, които в никакъв случай не биха им протегнали ръка, други са привикнали с сходно държание и го считат за част от нормата. Дори жена да остане при мъж принудител, може да се търси като подбуда у родителите. При дамите също се следи предаване на полезности, като една от тях е, че са длъжни да пазят фамилните взаимоотношения с цената на всичко. Дъщерите надали не са научени, че щом са влезнали в съюз, даже да са станали жертва, не би трябвало да го скапват. Дори в противен случай, считат, че това ги усъвършенства като женския блян. Че те са длъжни да оказват помощ на насилника, единствено те усещат неговата уязвимост, те са по-силни от него и са длъжни да се борят и пазят фамилията. Тоест надали не
сами обръщат
функциите и възприемат
него като жертва,
а личното си държание като насилническо.
- Кога нормално стартира насилието?
- Различно. Но нормално до шестия месец или при първата компликация. Не е наложително да се почне с физическо принуждение, първоначално по-често е психическото. Например даже единствено да знае паролата на телефона ви. Това обаче не значи, че в случай че я знае, наложително е принудител.
- Може ли домашният принудител да се познае при започване на връзката?
- Момичетата споделят, че в първите месеци са получавали цветя от приятелите си, глезили са ги. После след всеки удар се стига до розите. Така на девойките им се припомня нещо хубаво, по тази причина простят.
- Как би трябвало да подходи мъж, който стартира връзка с унизена в предишното жена?
- Не би трябвало да ѝ припомня и да я принуждава да му споделя.
- Има ли крайни прояви на принуждение, или по-скоро става дума за по един пестник?
- Има много крайни случаи. Един мъж, владеещ бойно изкуство, удряше брачната половинка си по този начин, че да не остават белези. С ръце. Той знаел и точки по тялото ѝ, при които с натискането им да я сковава или даже да изпадне в безсъзнание. Тя има подозрения, че по-късно е правил секс с нея. При парализата пък просто не е можела да вика, само че е усещала безусловно всичко. Други мъже
употребяват пластмасови
бутилки и удрят дамите си
с тях през бъбреците
- Могат ли двойките да решат проблемите с експанзията, като имат дете?
- Не. Дори ги задълбочават, тъй като по този начин вкарват във връзката си човек, който изисква цялото им внимание и не им остава време един за различен. Почват и да се карат даже за отговорностите към детето.
- Промяната на обитаемото място взема решение ли проблемите с насилието?
- Колкото и раждането на дете. Случва се двойките да мислят, че променяйки обитаемото място, оставят всичко зад тила си и стартират на чисто. Истината е, че всичко, което носят вътре, го взимат със себе си и то се разпростира на новото място, от време на време даже с по-голяма мощ, тъй като акомодацията е обвързвана с несъмнено равнище на стрес.
- А домашното принуждение над мъже?
- Има го, само че е доста по-рядко срещано, тъй като мъжете са физически по-здрави. Повечето дами упражняват прочувствено принуждение над мъжете във връзка с децата, изключително след раздялата, или вербално - обиди, закани.
- Мит ли е насилието след раздялата?
- Не. Има случаи на причаквания и побои, само че по-често се употребяват децата. Дори се стига до крайности – майка предиздвикала двете си деца да излъжат, че татко им ги насилва полово.
- Каква е рецептата за лекуване на връзки с домашно принуждение?
- Много връзка. Мъже желаят да се поправят. Опитът ми обаче е посочил, че все пак в последна сметка сътрудниците се разделят.
- Прокуратурата има метод при случай на домашно принуждение да се рапортуват и предходни такива на същия човек. Правилно ли е?
- Да. Така се схваща за цялостното му държание. Дори може да се направи извод, че в случай че след това жалбите са оттеглени, евентуално е имало ново принуждение, което е изплашило жертвата. /24chasa.bg
31 166 сигнала за домашно принуждение са получени в Министерство на вътрешните работи от незабавния телефон 112 единствено през 2018 година В последните години се регистрира растеж. Институциите непрекъснато приканват потърпевшите и техните близки да ги търсят за помощ. Случаите с съдбовен край след домашно принуждение са доста. Около 30 дами на година са убити от мъжете или приятелите си у нас. Някои са подавали сигнали в полицията, други - не. През 2019 година се одобриха промени в закона, които санкционират по-тежко домашните насилници убийци. Въпреки това случаите се усилват. “24 часа ” ви показва 2 истории на дами, които са измъчвани от половинките си, само че са се измъкнали от пъкъла и в този момент имат нов благополучен живот с други мъже.
Когато са били пребивани, те не са търсили институциите, само че регистрират това като неточност. Търпели са унижения години наред, само че са се прибирали при насилника след извинения и ангажименти.
Всяка от тях е била евентуална жертва и на ликвидиране, само че по знамение се е разминала. Днес те приканват дамите в тяхното състояние да търсят полицията и прокуратурата, с цел да има кой да ги отбрани. Това са достоверни истории, разказани пред Калина Паскалева, само че резервираме анонимността на дамите. Самата Паскалева в предишното също е била жертва на принуждение, а през днешния ден е един от хората, които търсят и са намирани от редовно пребивани дами.
Биеше ме поради контакт
на другар от детството
във вайбър и здравей
от сътрудник на улицата
През 2013 година се срещнах с мъж, който беше с шест години по-голям от мен. Влюбихме се и първоначално всичко беше “цветя и рози ”. Три месеца по-късно получих първия си пестник от ориста и от него. Таксито, с което пътувах, потегли по различен маршрут от авансово уговорения и той побесня. Изядох два тупаника в главата. Извини ми се след час. Не мина доста време, преди да ми посегне още веднъж, въпреки да беше заречен повече да не го прави. Разхождахме се в парка през лятото. Отново ми посегна. Удари ме с пестник по главата, а след това и с телефона през устата, тъй като в контактите ми във вайбър имаше мой другар от детството. С посинена уста и разрушена глава нямаше какво да споделя на родителите си. Излъгах, че съм паднала по стълбите, както допускам доста девойки са казвали.
След доста ангажименти и обещания още веднъж се събрахме. Бях бита от ревнивост, тъй като сътрудник от университета ми е споделил здравей. Заради страха си от него също ядох пердах. И по този начин 4 години. Бях заплашвана, че в случай че не остана с него, ще изпрати хора да ме отвлекат и продадат за продажница в чужбина. Заплашваше, че ще възпламени къщата ми дружно със фамилията, до момента в който спим. Казваше, че където ме види, там ще ме остави. Последния път, когато ми посегна, беше на морето. Обади ми се остарял другар по работа. Пуснах високоговорител. След като затворих, приятелят ми ме преби. Риташе ме в гърба. Паднах на земята. Имах синини и охлузвания. Побоят продължи идващите 4 дни. Наричаше ме “боклук ” и “парцал ”. След този случай се прибрах в София и това беше последната ни среща, въпреки той да не спираше да ме търси и да моли да се съберем. Три години по-късно не спирах да се озъртам по улиците от боязън, че може да ме дебне от някой ъгъл.
Надявам се повече дами да се отърват от такива мъже, както аз. Днес имам нов човек до себе си. Срещнахме се инцидентно. Приятел е на сестра ми. Нещата сред нас се случиха бързо. Живеем дружно и съм доста щастлива. Той е разумен човек, етичен и културен. Има семейство, което ме цени. Искам да кажа на дамите, които са жертви на домашно принуждение, да търсят полиция и прокуратура за помощ. Не би трябвало да се отчайват, тъй като щастието може да ги дебне от всеки ъгъл.
Настъпваше главата ми
след побоя, а след това плачеше
Всичко стартира четири месеца откакто станахме гаджета. Още първоначално усещах, че връзката ни е доста мощна. Свързваха ни доста неща от предишното и обкръжението ни. Първият ни скандал се случи на едно доста скрито и сантиментално място. Той внезапно полудя, изпадна в нервна рецесия. Караше доста бързо. Аз крещях и желаех да сляза. Молех го да спре, само че той като че ли не ме чуваше. Исках да скоча в придвижване, само че той заключи колата и продължи до едно село след нашия град. Спря на отбивка и ме изкара със мощ от колата. Дърпаше ме, хвана ме за косата и стартира да ме души. Нямах мощ да го спра и се свлякох на земята.
След малко пристигна на себе си и стартира да плаче и да съжалява, само че в очите му още виждах злобата, до момента в който ме биеше. Помолих го да ме закара у дома, без да споделя нищо. Имах потребност от време да помисля дали в действителност желая да съм с този човек и дали няма още веднъж да ми посегне. След това не спираше да ме моли да се върна. Направих го с доста ангажименти и от боязън.
Следващите няколко месеца бяха прелестни - досега, в който не отидохме на отмора с неговите другари. Една вечер, преди да излезем, се скарахме. Бутнах го, а той ме блъсна на леглото. Започна да ме души и да ме удря с шамари по цялото тяло. Хвана главата ми и я удряше в стената. Нямах мощ да изкрещя. Заплаши ме да не споделя с някого, другояче ще ме пребие още веднъж, когато останем сами. Излязохме. Цяла вечер преглъщах болката и сълзите в очите си. На идващия ден се съблякох по бански и се зарових в пясъка от позор. Имах синини по врата и ръцете. Все едно всички погледи бяха вперени в мен, само че никой не посмя да ме попита нищо.
След 10 дни си тръгнахме от морето. Не знаех по какъв начин ще продължа връзката си с този човек. Три седмици по-късно на рождения му ден още веднъж ме преби. Беше пийнал. Тогава разбрах, че има и друго момиче в живота му. Доста време след този случай изпитваше позор и единствено ме питаше по какъв начин съм и дали раните ми са минали. Преструвах се, че съм добре, само че вътрешно бях смазана. Повярвах, че се е трансформирал.
Започнах работа. Повечето от сътрудниците ми бяха момчета. С въпросния мъж работехме близо и имахме опция постоянно да вечеряме дружно, което още веднъж ни сближи. Той ревнуваше, че не му отстранявам задоволително внимание, и намерения, че излизам с някого от сътрудниците си, което не беше правилно.
Прекарвах уикендите си с него, само че скоро още веднъж го хванах да си написа с друго момиче. Пак се отдръпнах. Отново ме молеше да се върна и твърдеше, че съм неговото момиче. Върнах се. Последва свада от ревнивост и отново ме преби - разруши устата ми с вратата на колата, скъса ми облеклата, кълнеше ме, наскърбяваше ме. Прибрах се и не желаех да го виждам повече. Излъгах сътрудниците, че съм болна, а на родителите си споделих, че ме е ужилила оса. В знак на опрощение заминахме за Гърция единствено двамата. Там беше друг и въпреки да потеглих със боязън, нямаше причина за терзание. Девет дни откакто се върнахме, още веднъж ме преби - настъпваше ми главата, изхвърли ме чисто гола пред жилището си, риташе ме в главата и ребрата. Изживях брутално оскърбление. След това ме качи в колата и стартира да плаче - за какво ми бил предизвикал това... Тръгнах си и се прибрах у дома. Когато ми звънна, му споделих, че не считам, че ще мога да го докосна още веднъж.
Не се обадих в полицията. Беше ми доста мъчно да допускам, че мога да намеря мъж, който да ме оцени, и даже се бях заклела, че никой в никакъв случай повече няма да допре сърцето ми. Но ето, мина година и съумях. Благодарение на индивида до мен се усещам повече от прелестно и към този момент не изпитвам оня боязън, с който живеех. Очакваме бебе и онази ужасна страница от живота ми е към този момент затворена.
Боят не е обич, търпението
не е обвързаност
Бих желала да дам публичност и на своята история, като ще помоля само за анонимност.
“Мили девойки! Съберете сили и кураж, сложете край, тръшнете мощно вратата. Тръгнете си от болката, помогнете на душата и сърцето, на себе си. Струва си - всички изпушени цигари, празните бутилки от вино, безсънните нощи. Струва си всичко, което ти дава спокойни нощи без сълзи, без удари, без крясъци. Щастието е от другата страна на вратата. Минете през нея! ” Така стартира описа си млада жена, която се е откъснала от пъкъла на домашния принудител - мъчно, само че вечно. Сега живее нов живот и желае повече жертви като нея да се спасят. Сигурна е, че има доста девойки и дами, които търпят побои, само че мълчат от позор и от боязън. Най-голямата неточност съгласно нея е мълчанието. “Трябва да се споделя, да се приказва или написа, да се изкарат страстите на открито, с цел да се успокои душата, когато изпусне всичко недоизказано ”, безапелационна е тя. Ето нейния роман:
Като неопитно, непознаващо задоволително добре живота и мъжа 18-годишно момиче, бях подведена, че това, което изпитвах, е обич. След първия пестник продължих настойчиво да не се колебая, че това е обичта, само че по-различна, по-друга, наша. И след последвалите удари към момента одобрявах всичко като чиста монета.
След следващата синина, удар, крясъци, обиди и закани продължавах да пребивавам с вярата и сигурността, че това не е неправилно. Бърках болната обвързаност с обич. Бърках шамарите с ласки и наранените ръце със пристрастеност. Всяко младо момиче, непознало още любовта и мъжа, би попаднало в сходен капан. Изисква се невиждан и невъобразим кураж да сложиш завършек на такава връзка и да затвориш вратата вечно.
Не съм
срещнала
жена, подготвена да
предприеме
първа края
Бях подготвена да викам: “Удари ме, само че остани! ”.
Буци в гърлото, реки от сълзи, болежка, викове - съгласна съм на всичко, единствено остани. Самозаблудата, вярата в една утопична, неосъществима и мъчителна връзка не може да бъде преболедувана. Повече мощ изисква да тръгнеш, в сравнение с да останеш. Непоносима и нетърпима физическа и емоцинална болежка. Ад. Кошмар до безкрайност. Освен пердах търпиш и изневери. Пред теб стои предизвикването да се довършиш напълно, понасяйки това да бъдеш втората и третата цигулка от огромния оркестър, в който си попаднала. Страх от самотност, боязън от безсилието, боязън от болката, боязън от разлъка - всичко това боли доста повече от раните и синините, когато си на лимита на силите и когато токсичността в връзките е с прекомерно високи равнища.
По-добре да церя рани, в сравнение с още по-болно сърце. Едва когато прекрачиш прага и кошмарът остане зад тила, ти излиза наяве, че по-ценно от здравото сърце и спокойствието няма. Нищо не коства толкоз скъпо, че да бъде платено със сълзи, болежка и здраве. Боят не е обич, а търпението не е обвързаност.
Възнаграждението идва, когато си тръгнеш. Излязла от пъкъла, изтърпяла всички болки, претърпяла унижението, падала от доста удари, само че още веднъж на крайници, още веднъж със постоянна почва под краката. Преминала всички пожари и прочувствени катаклизми, изплакала очите си, прикривала синини по лицето, дамата става несломим исполин. Няма по-велика жена от страдалата жена, преодоляла пъкъла и още веднъж със мощ за нови усмивки.
Мъж натискаше
тялото на жена си,
до момента в който я сковава
Насилието стартира до 6-ия месец
или при първата компликация
ДИМИТЪР МАРТИНОВ
- Г-жо Димитрова, какъв е профилът на жертвите на домашно принуждение?
- Това са дами от градовете, сред 25 и 40 година, със междинен до висок обществен статус. Тези с най-голям стандарт на живот не споделят, тъй като живеят в затворен кръг от хора като тях. Няма значение дали жертвите са имали проблеми в детството като разведени родители да вземем за пример.
- А причинителите?
- Обикновено са мъже със същия обществен статус и възраст. Имат и общо - всеки принудител е бил жертва в детството си (важно е да се знае, че не всеки, който е бил насилван, ще стане насилник), което не може да бъде опрощение за държанието, само че може да бъде пояснение. Донякъде виновността е в родителите, които предизвикват момчетата да се бият. На девойките пък се споделя: “Щом те удря, значи те харесва ”. Боят даже не се възприема като нещо извънредно за децата. “Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият ”, е едната страна. По-лошата е, че децата не просто го одобряват, само че и избират. “А Сашко единствено го бият и толкоз ”.
- Споменахте родителите. Има ли случаи на мъже, чиито татковци са биели дамите си?
- Има, да. Някои се отвращават и в никакъв случай няма да посегнат в живота си. Други обаче го възприемат като изцяло обикновено, същото е и с дамите. Едни търсят мъже, които в никакъв случай не биха им протегнали ръка, други са привикнали с сходно държание и го считат за част от нормата. Дори жена да остане при мъж принудител, може да се търси като подбуда у родителите. При дамите също се следи предаване на полезности, като една от тях е, че са длъжни да пазят фамилните взаимоотношения с цената на всичко. Дъщерите надали не са научени, че щом са влезнали в съюз, даже да са станали жертва, не би трябвало да го скапват. Дори в противен случай, считат, че това ги усъвършенства като женския блян. Че те са длъжни да оказват помощ на насилника, единствено те усещат неговата уязвимост, те са по-силни от него и са длъжни да се борят и пазят фамилията. Тоест надали не
сами обръщат
функциите и възприемат
него като жертва,
а личното си държание като насилническо.
- Кога нормално стартира насилието?
- Различно. Но нормално до шестия месец или при първата компликация. Не е наложително да се почне с физическо принуждение, първоначално по-често е психическото. Например даже единствено да знае паролата на телефона ви. Това обаче не значи, че в случай че я знае, наложително е принудител.
- Може ли домашният принудител да се познае при започване на връзката?
- Момичетата споделят, че в първите месеци са получавали цветя от приятелите си, глезили са ги. После след всеки удар се стига до розите. Така на девойките им се припомня нещо хубаво, по тази причина простят.
- Как би трябвало да подходи мъж, който стартира връзка с унизена в предишното жена?
- Не би трябвало да ѝ припомня и да я принуждава да му споделя.
- Има ли крайни прояви на принуждение, или по-скоро става дума за по един пестник?
- Има много крайни случаи. Един мъж, владеещ бойно изкуство, удряше брачната половинка си по този начин, че да не остават белези. С ръце. Той знаел и точки по тялото ѝ, при които с натискането им да я сковава или даже да изпадне в безсъзнание. Тя има подозрения, че по-късно е правил секс с нея. При парализата пък просто не е можела да вика, само че е усещала безусловно всичко. Други мъже
употребяват пластмасови
бутилки и удрят дамите си
с тях през бъбреците
- Могат ли двойките да решат проблемите с експанзията, като имат дете?
- Не. Дори ги задълбочават, тъй като по този начин вкарват във връзката си човек, който изисква цялото им внимание и не им остава време един за различен. Почват и да се карат даже за отговорностите към детето.
- Промяната на обитаемото място взема решение ли проблемите с насилието?
- Колкото и раждането на дете. Случва се двойките да мислят, че променяйки обитаемото място, оставят всичко зад тила си и стартират на чисто. Истината е, че всичко, което носят вътре, го взимат със себе си и то се разпростира на новото място, от време на време даже с по-голяма мощ, тъй като акомодацията е обвързвана с несъмнено равнище на стрес.
- А домашното принуждение над мъже?
- Има го, само че е доста по-рядко срещано, тъй като мъжете са физически по-здрави. Повечето дами упражняват прочувствено принуждение над мъжете във връзка с децата, изключително след раздялата, или вербално - обиди, закани.
- Мит ли е насилието след раздялата?
- Не. Има случаи на причаквания и побои, само че по-често се употребяват децата. Дори се стига до крайности – майка предиздвикала двете си деца да излъжат, че татко им ги насилва полово.
- Каква е рецептата за лекуване на връзки с домашно принуждение?
- Много връзка. Мъже желаят да се поправят. Опитът ми обаче е посочил, че все пак в последна сметка сътрудниците се разделят.
- Прокуратурата има метод при случай на домашно принуждение да се рапортуват и предходни такива на същия човек. Правилно ли е?
- Да. Така се схваща за цялостното му държание. Дори може да се направи извод, че в случай че след това жалбите са оттеглени, евентуално е имало ново принуждение, което е изплашило жертвата. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ