300 178 – толкова са хората с осигурителен доход по-голям

300 178 – толкоз са хората с застрахователен приход по-голям или еднакъв над 3400 лева към септември тази година. Това излиза наяве от данни на Национална агенция за приходите, получени след питане, написа уеб сайтът money.bg.

По данни на Национален статистически институт работната мощ включва 3,067 млн. души, т.е. може да се каже, че 10% от тях са в топ групата. Какъв може да е новият размер на оптималния застрахователен приход и по какъв начин да се дефинира

По тези въпроси приказва Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

За съпоставяне, през 2019 година работещите с застрахователен приход най-малко колкото МОД са били съвсем на половина по-малко – 157 507.

Година Средномесечен брой лица с застрахователен приход, еднакъв или по-голям от МОД 2019 157 507 2020 182 640 2021 235 296 2022 247 525 I-IX 2023 284 034

Темата с оптималния застрахователен приход е значима на фона на проектите за повишението му и на политическите диспути към измененията в данъчната сфера. Измежду тези 300 178, чиновниците, получаващи над 3750 лв. на месец, ще получават със 78.41 лв. по-малка заплата, в случай че тя не бъде увеличена от работодателите им.

Какво работят?

От Национална агенция за приходите акцентират, че в заявените при тях данни от лицата няма специалности, само че попадат кодове на икономическата активност. Ето кои са най-популярните:

Компютърно програмиране – 26 810 лица; Други действия в региона на осведомителните технологии – 23 411 лица; Дейност на лечебни заведения – 13 277 лица; Дейности на екстериториални организации и служби (например Европейски Съюз, МВФ и др.) – 11 132 лица; Консултантска активност по осведомителни технологии – 8530 лица.

Какво ни споделят данните?

Много или малко са 10% служащи с оптимален приход? Според икономиста от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов „ очевидният отговор е „ доста “, само че това действително отразява съответни промени в стопанската система и пазара на труда: „ От една страна – забележителната инфлация, или обезценяване на парите по отношение на стоките и услугите през последните три години, от друга – преструктурирането на пазара на труда и експанзията на ИКТ бранша даже и в хода на най-сериозния срив в хода на пандемията, когато съвсем всички браншове губеха претовареност “.

По думите му, обаче, и самият предел има значение – защото повишаването на МОД се забави по отношение на растежа на продуктивността на труда и заплатите през последните години.

Що се отнася до разпределението по стопански действия, съгласно Николов то „ наподобява много здравословно, като очевидно разнообразни браншове на българската стопанска система съумяват да обезпечават на служащите висок витален стандарт “. „ Вече има и индустриални действия с доста висока добавена стойност, които дават конкурентни на софтуерния бранш заплати. Такива са и енергетиката, и добивния бранш, които са изключително видни на районната карта – дребните общини с електроцентрали и мини са неизбежно в челото на класацията по заплати„, показва икономистът.

Източник: ИПИ

Все отново броят на IT експертите с приход на и над оптималния е доста огромен – а в чужбина софтуерните компании към този момент цяла година редуцират. Това може ли да се окаже евентуален проблем и у нас? „ Виждаме закъснение в търсенето на ИТ фрагменти, още повече в аутсорсинг промишлеността, само че това търсене поначало се задоволяваше все по-трудно и по-трудно. На този декор наподобява малко евентуално най-малко в кратковременен проект тази претовареност да е доста застрашена у нас – по скоро разрастването ще се забави, не на последното място поради все по-острия дефицит на кадри„, дава отговор Адриан Николов.

И прибавя: „ Трябва да имаме поради и че секторите, в които заплатите са най-високи се конкурират, включително и за фрагменти, освен в границите на България, само че и на интернационалната сцена. Това в допълнение усилва дистанцията с останалите браншове. Това е и забавната задача за българския бизнес и ръководещи – по какъв начин да повишим продуктивността на труда на останалата част от служащите, с цел да могат те да се приближат до приходите на най-добре платените„.