21 век е, нови и нови технологии излизат буквално всеки

21 век е, нови и нови технологии излизат безусловно всеки ден, и доста хора основателно се притесняват, че скоро ще пристигна ден, в който ще живеем съвсем напълно виртуално. Често цели компании от другари могат да бъдат видени да поддържат връзка на една маса през телефоните си. Децата стоят над мобилните си устройства, заровили нос в някой чат или игра, а най-лесният метод за „ ликвидиране “ на време е да се шляеш напразно из обществените мрежи. На фона на това обаче има и хора, които към момента имат вяра в аналоговата действителност, в нейните артикули, като книгите и любовта към четенето в успокоение. Дали не сме стигнали досега, в който би трябвало да се замисляме за „ цифров детокс “, закърнява ли навикът ни да четем и по какъв начин един нов план ще се опита да върне хората към книгите ще разберем през днешния ден от журналиста и програмен шеф на Дарик радио Константин Вълков.

Мобилните технологии към този момент са безспорна, неоспорима част от живота ни. Всички ги използваме. Не вървим ли обаче все още, в който ще станем – в случай че към този момент не сме – прекомерно подвластни от устройствата си?

Няма връщане обратно, несъмнено. Би било неуместно да се дистанцираме от нещо, което по този начин или другояче съществува, може да се употребява за безчет потребни неща. Струва ми се като надпреварване с вятъра. В същото време рационалното потребление няма по какъв начин да се случи принудително, многото приложения, уроци и медитации за цифров детокс надали работят. Ако животът ти е интересен; в случай че си любопитен към това, което се случва в близост – няма никаква причина да стоиш в мобилния си телефон.

Аз също изгубвам време в писане, само че говоренето по телефон вечно ми е най-досадното нещо на света. Говоря лице в лице, не мога да приказвам по телефон, не съм от тези телефонисти, които вземат решение всичко по телефона. Аз пиша. Ето да вземем за пример, имам мобилен телефон Punkt MP02, който е ултимативният детокс и го употребявам вечер. Той е с моя си номер, дублирана СИМ-карта, няма достъп до интернет. Като би трябвало да запазя място за вечеря – просто се обаждам. Като би трябвало да чуя някого – просто се обаждам. Като би трябвало да потърся нещо – запитвам, не диря в Гугъл. Но съм надалеч от мисълта за принудително разграничаване от новите технологии.

Представляват ли телефоните ни опасност за положителния, остарял, аналогов вид приемане на инфомация – посредством четене на хартиено издание да вземем за пример? -->

За мен да, чисто практично. Не мога да науча нещо без да го напиша на ръка. Затова употребявам бележници, мемоари, пищови. Аз по този начин изучавам. Не изучавам от екран. Чета на хартия и това не е рекламация, просто по този начин запаметявам нещата.

Забелязвате ли наклонност хората да се „ отучват “ да четат книги поради навика си да превъртат по екрани?

И да, и не. Магазините за книги и списания са по-пълни от преди. Продажбите (за щастие) на електронни четци на книги изрично понижават. Книгата не е като музиката. На една отмора имам нужда да имам 1000 песни в джоба си, само че единствено една книга.

Какво би могло да ни върне към книгите? Вече се прокрадват изрази като „ цифров детокс “ - какво съставлява той?

Качествената полиграфия е основна част. Няма по какъв начин във времена на цифрова доминация да се издават книги с допустимо най-евтината хартия, меки корици и така нататък Аз да вземем за пример не закупувам много от родните издания на книги, които диря, тъй като корицата не е истинската, тъй като корицата не е твърда, тъй като хартията не е ОК. Може и да звучи завладяно, само че това е част от решението. Качествената полиграфия на печатните издания е основен фактор.

Дочухме, че започва самодейност с присъединяване на Дарик радио, която цели да върне хората към чувството на книгите - „ Библиотека на BNP Paribas ”. Разкажете ни повече за нея.

По-скоро “фотографска библиотека ”. Улових се, че мога да описвам истории за фотографските книги, които имам. Някой ще каже – това не са ли просто книги със фотоси, но всяка от тях таи забавни истории – не от техническо естество, различен вид истории. Стори ми се, че няма място в София, което да събира на едно място една специфична селекция от допустимо най-хубавите фотографски книги, които – поради размера и цената им – не всеки път можеш да си позволиш да притежаваш. Какво по-хубаво от това в центъра на София да има място с фотографски книги, които естетически обогатяват, само че и описват истории.

Какви книги ще бъдат включени в плана и за какво тъкмо те?

Аз доста имам вяра в субективните критерии. Защо тъкмо те. Ами тъй като по този начин. Всяка има стойност. Изборът е обект на задълбочено изследване, това са обичаните книги на доста световноизвестни фотографи, които оценявам. Няма прецизен аршин. И това е хубавото на селекцията.

Защо се спряхте навръх този брой - 24 книги?

Защото фотосите в тях пресъздават всички моменти от денонощието.

Къде могат да бъдат видени и прегледани книгите в „ Библиотека на BNP Paribas ” и по кое време?

Съвсем скоро.

Ще убият ли технологиите книгите или въпреки всичко ще съумеем да лавираме сред двете?

Технологиите постоянно ще бъдат в помощ на книгите. Прогресът не убива.