200-те страни, участници в Конференцията на ООН по изменението на

200-те страни, участници в Конференцията на Организация на обединените нации по изменението на климата (COP26) одобриха съглашение в събота за ускорение на битката против световното стопляне, без да подсигуряват, че ще го задържат на равнище 1,5 °C или да отговорят на молбите за помощ от бедните страни. Текстът, наименуван " Пактът за климата от Глазгоу ", бе признат след две седмици на изтощителни договаряния по време на Световната конференция за климата. Свидетел на компликациите при постигането на това съглашение, президентът на COP26 изрече с разчувстван глас и със сълзи на очи „ надълбоко страдание “ за измененията, въведени в последния миг по въпроса за изкопаемите горива по искане на Китай и Индия. По-рано той оцени, че съглашението " открива десетилетие на растяща упоритост " във връзка с климата. Относно сериозната точка на ограничение на температурите, когато планетата, съгласно Организация на обединените нации, се намира на „ пагубна “ траектория на стопляне от 2,7 °C спрямо прединдустриалната епоха, текстът приканва държавите-членки да усилват своите задължения, планувани в Парижкото съглашение, започвайки от 2022 година Но с опция за корекции, като се имат поради " особени национални условия ", въпрос, който провокира рецензии от неправителствени организации по отношение на действителните упоритости на текста. Освен това откритият компромис не подсигурява съблюдаване на задачите на Парижкото съглашение, ограничавайки стоплянето до „ доста под “ 2 °C и, в случай че е допустимо, до 1,5 °C. Но това предлага вероятности за английското председателство да показва триумф в постигането на задачата си - да види по какъв начин Глазгоу " поддържа живи 1,5°C ". Експертите постоянно предизвестяват, че " всяка десета от градуса е от голяма важност ", до момента в който бедствията, свързани с изменението на климата, от ден на ден се усилват: наводнения, суши или горещи талази, придружени с вреди и жертви. " Той е мек, слаб е и задачата от 1,5 ° C е едвам жива, само че има сигнал, че въглищната епоха е завършила. И това е значимо ", разяснява Дженифър Морган, настойник на Greenpeace International. Текстът също по този начин съдържа споменаване, невиждано на това равнище, на изкопаемите горива, които са основният провинен за световното стопляне и които даже не са упоменати в Парижкото съглашение. Формулировката бе смекчена във версиите и до последната минута преди приемането в пленарна зала, по гледище на Китай и в частност Индия. Окончателната версия приканва към „ усилване на напъните за понижаване на въглищата без системи за хващане (CO2) и последователно унищожаване на неефективните дотации за изкопаеми горива “. " Горчиво хапче за преглъщане ", само че признато " за общото богатство ", съжали представителят на Лихтенщайн. След крах на последните две конференции, в този момент бяха финализирани разпоредбите за потребление на Парижкото съглашение, по-специално по отношение на действието на въглеродните пазари, които би трябвало да оказват помощ за понижаване на излъчванията. Експлозивният въпрос за помощта за бедните страни, който по едно време изглеждаше кадърен да провали договарянията, обаче не откри решение. Уплашени от към момента неизпълненото заричане на най-богатите да усилят помощта си за климата на юг до 100 милиарда $ годишно от 2020 година нататък, бедните страни, които са минимум виновни за световното стопляне, само че са на първа линия пред лицето на неговото влияние, се отхвърлиха да молят за финансиране, съответно за „ загубите и вредите “, които към този момент търпят. Но развитите страни, на първо място Съединени американски щати, които се опасяват от вероятни правни последствия, изрично се опълчиха. И бедните страни, въпреки и насилствено, отстъпиха, като одобриха продължение на разговора, с цел да не изгубят напредъка в битката със стоплянето, чиито последствия към този момент ги заплашват директно. Всичко това е " извънредно разочароващо ". „ Това е засегнатост за милионите хора, чиито животи са опустошени от климатичната рецесия “, разяснява Тереза Андерсън от неправителствената организация ActionAid International.