Всяка жена, която плаче от любов или самота е светица ♥ Емил ЧОРАН
(1911 ~ 1995)
От „ Сълзи и светци “
Църквата сгреши като канонизира единствено няколко дами. А трябваше да бъде по-благородна. Всяка жена, която плаче от обич или самотност е светица. А църквата не разбра, че светците са забъркани със сълзите на Господа.
„ Човек постоянно свършва зле “
Човекът е творение, обречено на неуспех, което заплаща прескъпо всяка своя случка. Достатъчно е да се обърнем към историята: цивилизациите изчезват една след друга, а индивидът последователно запада. Да не загатвам за неговата идиотска концепция за атомната бомба... Да, повече от ясно е, че при този бърз темп в последно време, човек ще свърши зле. Единственият въпрос, който може да се зададе в този момент, е: какъв брой време ще продължи всичко това? Аз съм изцяло уверен в неизбежността на този крах. Човек е обречено животно и към този момент не може да се направи нищо за него. Лично аз не съм набожен, само че съм надълбоко белязан от концепцията за първородния грях от Сътворението. Това е извънредно виждане за нещата и в това време философия на Историята, в която е казано всичко за индивида. Наистина е извънредно да узнаеш, че хилядолетия преди Христа, в една пустиня, се е родило това велико знамение за края на индивида. Всъщност с появяването му е бил предсказан и неговият край. НЕИЗБЕЖНОСТТА НА ЗЛОТО.
***
На всяка възраст може да установим, че животът е неточност. Но на петдесет години вършим великото изобретение, че може да бъде хубав и противен, че в действителност е забавен. С времето той се банализира и ние започваме да съжаляваме за интервала, в който сме се вълнували и сме го приемали по-непосредствено.
Нереална тъга няма. Мъката ще съществува, даже когато светът изчезне.
Природата е великодушна единствено към тези, които не мислят за гибелта. На всички останали тя е внушила най-стария и най-разяждащия от страховете. Без да им даде опция да избягат от него...
Заблуда е да следваш стъпките на мъдреца, в случай че ти самичък не си умен. След време човек се уморява и му афишира война. Война на всичко, като стартира от идеала, който не е могъл да доближи.
***
„ Паразитният метод на живот “
Свободата е моята единствена вяра в този живот. Независимостта заема първо място - желанието да не завися от никаква кариера. Твърде рано аз разбрах, че животът има смисъл само в случай че успееш да правиш единствено това, което в действителност желаеш. Целият проблем за мен бе да запазя своята персонална независимост. Мисля, че животът ми щеше да бъде същинска злополука, в случай че се бях съгласил да работя в някаква канцелария, с цел да си спечелвам хляба. В Париж срещнах всевъзможни неудачници, хора чудесни, освен това надарени, само че унищожени от канцеларския труд. Париж преди войната бе идеалният град за пропаднали видове: по отношение на това румънците бяха измежду първите. Затова аз направих всичко допустимо, с цел да се спася от унижението - да се подчиня на някаква професионална кариера. Постигнах това, въпреки и с цената на други унижения. Предпочетох да повеждам паразитен метод на живот, вместо да се посветя на някаква специалност. За мен този принцип закупи цената на доктрина. Осъзнах това незабавно щом дойдох в чужбина. Съгласих се да пребивавам в известна мизерия, с цел да запазя свободата си. Паразитният метод на живот, бих го нарекъл „ райският “ - живот, състоящ се от незавършени проекти и планове, ми се струваше единственият вероятен и търпим...
***
Поискаш ли да бъдеш различен, можеш да завършиш с това да бъдеш нищо!
Който не е виждал обществен дом в пет сутринта, не би могъл да си показа накъде се е запътила нашата единствена планета.
Само огромните нации могат да държат самодейността за личните си беди и да ги сменят когато си пожелаят. Малките нямат избор - на тях им ги постановат.
Ние всички продължаваме да обичаме... въпреки всичко. И това „ въпреки всичко “ покрива „ до безкрайност “...
Страданието на другите може да ни ангажира най-вече четвърт час.
***
„ За изгодата от безсънието ”
Загубата на съня се трансформира в същинско признание за мен. Дадох си сметка, че сънят е нещо напълно неизмеримо, че човешкият живот е търпим само с помощта на съня. Всяка заран човек стартира ново премеждие или пък продължава предходното, само че след едно малко спиране. Докато безсънието ни лишава от моментната безсъзнателност, принуждава ни да понасяме прозорливостта през всичките часове на денонощието, което в действителност не е по силите ни.
Безсънието е самобитна форма на подвиг - трансформира всеки нов ден в една авансово изгубена борба. А животът е вероятен само с помощта на забравата. Трябва да забравяме всяка вечер, с цел да поддържаме илюзията, че нашият живот стартира още веднъж всяка заран. Безсънието ни принуждава да изпитаме що е това - непрестанно схващане. Тогава влизаш в спор с целия свят, със „ спящото “ човечество, тъй като останалите хора живеят в несъзнание, т.е. спят, до момента в който ти будуваш. И тогава можеш да развиеш една налудничава горделивост. И си казваш: „ Моята орис е по-различна от тази на другите, аз познавам непрекъснатото будуване! “ Да, тогава единствено гордостта ти, тази твоя катастрофична горделивост, може да ти вдъхне храброст. Опиваш се от много ласкателното чувство, че си престанал да бъдеш част от елементарното човечество. Чувстваш се по едно и също време поласкан и осъден.
Гордостта, която ме е владяла през целия ми живот - гордостта на прозорливостта - несъмнено води началото си от това време. Искам да кажа, че един образован, извънреден и даже талантлив човек не е безусловно остроумен. Аз си бях присвоил правото на монопол над Прозрението. Сега към този момент не виждам нещата по този метод. Смятам, че прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се усеща трагичен.
Превод: Огнян Стамболиев
Снимка: Alchetron, Metal Gear Wiki - Fandom
