На този ден: Умира Тодор Живков
1884 година на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата. Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете народи и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Прочетете още
Възникването на концепцията за построяването на Статуята на Свободата може да се наблюдава до едно изказване на френския правист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година По време на диалог след вечеря в дома му край Версай Лабуле, неприкрит покровител на Севера в Американската революция декларира: „ Ако в Съединените щати би трябвало да бъде повдигнат един монумент, в чест на тяхната самостоятелност, бих сметнал за най-естествено той да бъде издигнат с обединени старания - общо дело на нашите две народи ”.
Лабуле не прави този коментар като съответно предложение, само че той въодушевява един млад ваятел, Фредерик Огюст Бартолди, който участва на вечерята. Поради репресивния темперамент на режима на Наполеон III, Бартолди не подхваща незабавни дейности по отношение на концепцията, като се изключи че я разисква с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му проект за създаване в северния завършек на Суецкия канал на голям морски фар с формата на древноегипетска селянка в тога, държаща повдигнат факел.
Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година статуята съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Античен първообраз на плана е Родоският исполин, бронзова скулптура на древногръцкия господ Хелиос с височина над 30 м, ситуирана на входа на пристанището на Родос.
Американският план е занимателен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима присъединяване. След войната и установяването на демократичната Трета република Бартолди и Лабуле вземат решение, че изискванията са подобаващи за реализирането на плана им и е време да го обсъдят с авторитетни американци.
През юни 1871 година Бартолди отпътува за Съединени американски щати с целесъобразни писма от Лабуле. Още при идването си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като уместно място за паметника, защото всички кораби, идващи в Ню Йорк би трябвало да преминат край него. Той с наслада научава, че островът е благосъстоятелност на държавното управление на Съединените щати, откакто щатът Ню Йорк му го предава през 1800 година за потребностите на защитата на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този метод островът е „ земя, обща за всички щати ”.
Наред със срещите с мнозина авторитетни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го твърди, че няма да бъде мъчно островът да бъде употребен за слагането на статуята.
Статуята е основана във Франция и е изпратена на части с транспортен съд до Ню Йорк. Те идват на 17 юни 1885 година, само че сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от оповестяването на независимостта от 1776 година Причините са от парично естество, проведени са спомоществователни акции. На 28 октомври 1886 година президентът на Съединени американски щати Гроувър Кливланд публично открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 м и е подложен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
Любопитен факт е, че статуята е оповестена за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година
1914 година са въведени първите светофари. Първият в света електрически светофар е подложен на ъгъла на „ Евклид Авеню ” и „ Източна 105-та улица ” в Кливланд, щата Охайо.
Светофарът бил по дизайн на Джеймс Ходж, който получил и патент за концепцията си за „ Общинска система за надзор на трафика ” под номер 1251666. измисленият от него светофар се състоял от четири чифта червени и зелени светлини, които служели като индикатори „ спри-продължи ”.
1962 година е открита мъртва в леглото си великата актриса Мерилин Монро. Открива я икономката й Юрис Мюней, която по някаква причина не спяла и забелязала светлина в процепа под вратата на актрисата. Тя извикала лекаря Гринсън, който пък повикал другия доктор Енгелберг и чак след час и половина, те се обадили на полицията.
При аутопсията било открито, че Монро се отровила с нембутал. Въпреки тези данни обаче за гибелта на секс иконата съществуват голям брой версии. Една от публикуваните теории е, че Монро е убита по заповед на Робърт Кенеди, поради това, че водила дневник, в който записвала всичко чуто от братя Кенеди.
2010 година 33 чилийски миньори са затрупани на 700 м подземен. При миньорската повреда в Копиапо мината „ Сан Хосе ” за извличане на злато и мед в Чили се срутва. Миньорите остават живи и прекарват 69 дни подземен, което съставлява връх. Мината се намира на 45 км северно от Копиапо. Миньорите са блокирани на към 700 м под повърхността на земята и на 5 км след входа на мината.
Спасителната интервенция стартира на идващия ден, само че миньорите са открити 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор стартира на 12 октомври 2010 година в 23.55 ч. локално време, като избавителната капсула доближава повърхността след 16 минути - на 13 октомври в 00.11 ч. На същата дата в 21.55 ч. локално време е изваден и последният миньор, като с това избавителната задача завършва сполучливо.
В България:
1958 година Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
Първата българска столица Плиска със своите Вътрешен и Външен град през днешния ден се простира върху повърхност от 23 кв.км в границите на Националния историко-архитектурен резерват „ Плиска ”. Откритите над 30 здания, музейните сбирки и годишният летен археологически семинар дават визия за бита, материалната и духовна просвета на първите столичани.
Велики Преслав - столица на страната от времето на Първото българско царство, е със статут на град от 1883 година До Освобождението през 1878 година, градът е именуван и с турското наименование Ески Стамболук.
Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е маркирано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско населено място, обитаемо най-много от дами с „ леко държание ”. Известно е, че в края на 19 в. по потока, който изтича от Голямата пещера, са били ситуирани няколко воденички, свързани с митове за прикрито имане и кървави истории.
1998 година умира Тодор Живков - ръководител на Държавния съвет на Народна република България (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия е изваден от състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия (8 декември 1989 г.); изключен от Българска комунистическа партия (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 година Върховният съд на България му постанова 7 години затвор за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред, за жилища, коли и други Осъден да върне на страната 21 010 380 лева На 9 февруари 1996 година Общото заседание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на някогашен държавен глава и приключват делото против него.
Прочетете още
Възникването на концепцията за построяването на Статуята на Свободата може да се наблюдава до едно изказване на френския правист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година По време на диалог след вечеря в дома му край Версай Лабуле, неприкрит покровител на Севера в Американската революция декларира: „ Ако в Съединените щати би трябвало да бъде повдигнат един монумент, в чест на тяхната самостоятелност, бих сметнал за най-естествено той да бъде издигнат с обединени старания - общо дело на нашите две народи ”.
Лабуле не прави този коментар като съответно предложение, само че той въодушевява един млад ваятел, Фредерик Огюст Бартолди, който участва на вечерята. Поради репресивния темперамент на режима на Наполеон III, Бартолди не подхваща незабавни дейности по отношение на концепцията, като се изключи че я разисква с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му проект за създаване в северния завършек на Суецкия канал на голям морски фар с формата на древноегипетска селянка в тога, държаща повдигнат факел.
Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година статуята съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Античен първообраз на плана е Родоският исполин, бронзова скулптура на древногръцкия господ Хелиос с височина над 30 м, ситуирана на входа на пристанището на Родос.
Американският план е занимателен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима присъединяване. След войната и установяването на демократичната Трета република Бартолди и Лабуле вземат решение, че изискванията са подобаващи за реализирането на плана им и е време да го обсъдят с авторитетни американци.
През юни 1871 година Бартолди отпътува за Съединени американски щати с целесъобразни писма от Лабуле. Още при идването си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като уместно място за паметника, защото всички кораби, идващи в Ню Йорк би трябвало да преминат край него. Той с наслада научава, че островът е благосъстоятелност на държавното управление на Съединените щати, откакто щатът Ню Йорк му го предава през 1800 година за потребностите на защитата на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този метод островът е „ земя, обща за всички щати ”.
Наред със срещите с мнозина авторитетни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го твърди, че няма да бъде мъчно островът да бъде употребен за слагането на статуята.
Статуята е основана във Франция и е изпратена на части с транспортен съд до Ню Йорк. Те идват на 17 юни 1885 година, само че сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от оповестяването на независимостта от 1776 година Причините са от парично естество, проведени са спомоществователни акции. На 28 октомври 1886 година президентът на Съединени американски щати Гроувър Кливланд публично открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 м и е подложен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
Любопитен факт е, че статуята е оповестена за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година
1914 година са въведени първите светофари. Първият в света електрически светофар е подложен на ъгъла на „ Евклид Авеню ” и „ Източна 105-та улица ” в Кливланд, щата Охайо.
Светофарът бил по дизайн на Джеймс Ходж, който получил и патент за концепцията си за „ Общинска система за надзор на трафика ” под номер 1251666. измисленият от него светофар се състоял от четири чифта червени и зелени светлини, които служели като индикатори „ спри-продължи ”.
1962 година е открита мъртва в леглото си великата актриса Мерилин Монро. Открива я икономката й Юрис Мюней, която по някаква причина не спяла и забелязала светлина в процепа под вратата на актрисата. Тя извикала лекаря Гринсън, който пък повикал другия доктор Енгелберг и чак след час и половина, те се обадили на полицията.
При аутопсията било открито, че Монро се отровила с нембутал. Въпреки тези данни обаче за гибелта на секс иконата съществуват голям брой версии. Една от публикуваните теории е, че Монро е убита по заповед на Робърт Кенеди, поради това, че водила дневник, в който записвала всичко чуто от братя Кенеди.
2010 година 33 чилийски миньори са затрупани на 700 м подземен. При миньорската повреда в Копиапо мината „ Сан Хосе ” за извличане на злато и мед в Чили се срутва. Миньорите остават живи и прекарват 69 дни подземен, което съставлява връх. Мината се намира на 45 км северно от Копиапо. Миньорите са блокирани на към 700 м под повърхността на земята и на 5 км след входа на мината.
Спасителната интервенция стартира на идващия ден, само че миньорите са открити 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор стартира на 12 октомври 2010 година в 23.55 ч. локално време, като избавителната капсула доближава повърхността след 16 минути - на 13 октомври в 00.11 ч. На същата дата в 21.55 ч. локално време е изваден и последният миньор, като с това избавителната задача завършва сполучливо.
В България:
1958 година Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
Първата българска столица Плиска със своите Вътрешен и Външен град през днешния ден се простира върху повърхност от 23 кв.км в границите на Националния историко-архитектурен резерват „ Плиска ”. Откритите над 30 здания, музейните сбирки и годишният летен археологически семинар дават визия за бита, материалната и духовна просвета на първите столичани.
Велики Преслав - столица на страната от времето на Първото българско царство, е със статут на град от 1883 година До Освобождението през 1878 година, градът е именуван и с турското наименование Ески Стамболук.
Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е маркирано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско населено място, обитаемо най-много от дами с „ леко държание ”. Известно е, че в края на 19 в. по потока, който изтича от Голямата пещера, са били ситуирани няколко воденички, свързани с митове за прикрито имане и кървави истории.
1998 година умира Тодор Живков - ръководител на Държавния съвет на Народна република България (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия е изваден от състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия (8 декември 1989 г.); изключен от Българска комунистическа партия (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 година Върховният съд на България му постанова 7 години затвор за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред, за жилища, коли и други Осъден да върне на страната 21 010 380 лева На 9 февруари 1996 година Общото заседание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на някогашен държавен глава и приключват делото против него.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ