(1882 ~ 1927) Съдба и свободна воля Твърде често тези,

(1882 ~ 1927)

Съдба и свободна воля

Твърде постоянно тези, които имат вяра в ориста, не имат вяра в свободната воля. Често човек, съумял да реализира триумф в своята работа, мисли, че триумфът се е появил в резултат на обещано нещо, а има и такива, които смятат триумфа за резултат от положените старания и мислят, че всичко, което съществува, има свободна воля и може да реализира резултат, в сходство с положените старания. Има хора, които колкото и да се е стараят, не реализират триумф. В този случай у индивида поражда чувство, че нещо му пречи да успее и той стартира да мисли, че има неприятна орис, която му пречи. Много хора считат, че фатализмът се поражда от леността и назовават вярата в ориста поверие, а други одобряват свободната воля като идея и като концепция, само че са уверени, че в реалност светът се управлява от ориста.

Идеята за свободна воля не е лишена от смисъл и вярата в нея носи избрани резултати. В същото време концепцията за ориста е залегнала доста надълбоко и без значение дали я споделя или не, човек постоянно намира в нея нещо притегателно. Способните да отгатват бъдещето притеглят всички – и тези, които имат вяра в ориста, и другите, които не имат вяра. Първите подхождат с доверие, вторите – с усмивка, – но и едните и другите се стремят към пророците, тъй като в това, което те вършат, е скрита най-великата загадка. Всеки човек се интересува от личния си живот, тъй като бъдещето постоянно е загадка – тайна, по-загадъчна и велика от всички останали на земята. Никой няма да каже: „ Не ми е забавно да узная бъдещето си, не ми е забавно да зная за какво съм имал такова минало, за какво имам такова настояще и какво ще е бъдещето ми “. Да получи отговор на тези въпроси е най-страстното предпочитание на всеки човек.

Когато размишляваш за ориста, постоянно си задаваш въпроси: Съществува ли прелиминарен проект и всяко житейско събитие подхожда ли на този проект. И в случай че съществува, кой е направил и на какви учредения? Ако е начертан от Бог, за какво един се оказва благополучен, а различен – нещастен, един – голям, а различен – малък; за какво един се радва, а различен страда, въпреки че и двамата живеят под едно слънце и вървят по една и съща земя? Ако повода за всичко не е в ориста, а в човешките действия, върху сегашното оказват въздействие действия, осъществени в предишното и в случай че е по този начин, до каква степен човек е виновен за тях? Тези въпроси ни увличат в дълбините на тайните на живота. Ако ни се удаде да им отговорим, ще бъде решен огромен метафизичен проблем.

Мистикът открива тайната на живота, като овладява изкуството да построи собствен житейски проект в сходство със личните си стремежи. Но с цел да доближи до такова равнище, първо би трябвало да се откаже от своя личен проект. За индивида, който няма лични проекти, е по-добре да се остави в ръцете на Бога. Колкото повече човек се довери на Създателя при своя проект, толкоз по-способен е да го направи самичък. Това е сходно на ролята на майка, която не разрешава на детето да върви самичко, до момента в който не се е научило да го прави. В началото то зависи от нея. Когато прави първите си независими крачки, тя го придържа и не разрешава да падне. Когато човек поема в свои ръце някаква отговорност, това се назовава свободна воля. Той към този момент се е освободил от зависимостта от Бога, която го е подкрепяла първоначално, когато Бог е поемал отговорността за него. Ето за какво светецът изначало приема волята Божия, с цел да може да продължи да се развива в сходство със своята свободна воля. Тогава неговата воля става Божия воля. Ето какво отличава характера на светеца и характера на учителя. Светецът е изцяло обуздан на волята Божия, а учителят открива волята Божия в личната си свободна воля.

Често питаме за какво Бог – ако съществува, в случай че е обич и в случай че е добър и доброжелателен – допуска хората толкоз доста да страдат, като че ли ги санкционира за нещо? Този въпрос е роден от нашата лимитирана позиция. Ако очите ни бяха отворени и можеха по надълбоко да се вгледат в живота, бихме разбрали, че няма никакво наказване. Всичко е демонстрация на милосърдието на Бога, само че ние назоваваме състрадание единствено това, което можем да реализираме и разберем. Онова, което не е по силите ни да забележим и разберем, одобряваме за наказване. Независимо дали родителят се кара на детето или го милва, и в двата случая го прави от обич. Рабиндранат Тагор е споделил: „ Когато Ти ме настройваш на по-висок звук, аз усещам болежка. Но аз зная, Господи, че болката е нужна, с цел да ме настроиш на верния звук “.

Когато успеем да обуздаем своето неспокойствие и реализираме умиротворяване, като смирим своята воля пред волята Божия, започваме да откриваме Божията обич във всичко и в никакъв случай към този момент няма да изпадаме в подвеждане, че Бог може да бъде нещо друго, с изключение на обич. Ето за какво суфият не назовава Бога Творец, Цар или Съдия, а Го зове Възлюбения, Любящия и самата Любов.

Много от хората авансово са уверени в някои неща и това разбиране закрива погледа им като стена. Те даже не се и пробват да погледнат малко по-далеч. Задоволяват се с това, което към този момент знаят. Няма подозрение, че човек се ражда с избрана задача, която е задължен да извърши в живота си и която освен дефинира неговите инстинкти, качества и способности, само че и предопределя целия му живот. На Изток споделят, че животът на детето може да се дефинира по неговите стъпки. Още нежното краче на детето разкрива знаците на този проект, който то е длъжно да реализира в своя живот.

Съществува легенда, която хвърля светлина върху връзката сред ориста и свободната воля. Живял в миналото ясновидец, който работел като пазач в дома на един богат човек. На Изток има вярване, че бебето се ражда, откакто дойде ангел и начертае върху челото му неговата орис. Портиерът бил невероятен човек и когато ангелът пристигнал, той го посрещнал и споделил: „ Стой, къде отиваш? Аз съм тук стопанинът и няма да ти разреша да влезеш, до момента в който не ми разкриеш ориста на детето “. И ангелът му разказал. Така портиерът постъпил и идващия път, когато в къщата се родило още едно бебе. Минало време, родителите умряли. Някога били богати, само че по някаква причина се разорили и на децата се наложило да изоставен родния дом и да търсят щастието си сами, без всякаква поддръжка. Старият пазач поел върху плещите си отговорността да им помогне, само че едвам пораснали, юношите се пръснали на разнообразни страни. Веднъж портиерът решил, че е негов дълг да отиде и да види по какъв начин живеят. За ясновидеца няма нищо по-интересно от това, да ревизира достоверността на своето привидение. За него е наслада, когато всичко, което е чувствал от вътрешната страна, се материализира и се сбъдне. За него няма по-голямо удоволствие от това. И по този начин, портиерът тръгнал на път и намерил първия младеж. Той работел като колар и бил доста наскърбен от това. Портиерът споделил на младежа: „ Не можеш да избегнеш това, съдено ти беше да станеш файтонджия. Но аз ще ти дам съвет, тъй като ми е мъчително, че ти, в чийто дом имаше толкоз доста коне, си заставен да се грижиш за конете на различен. Ето ти малко пари, иди в различен град и се заеми с образование на коне. Богатите хора ще ти поръчват да тренираш техните коне и аз съм убеден, че скоро ще преуспееш “. Младежът попитал: „ Мога ли да се заема с още нещо? “ Старецът дал отговор: „ Не, това е единственият път за теб. Трябва да бъдеш файтонджия през целия си живот, в случай че послушаш моя съвет. Нищо друго не можеш да направиш, това е единствената отворена врата за теб. Постъпи както ти споделих и ще постигнеш триумф “. Младият човек се вслушал в съвета му и процъфтяващ. Портиерът намерил вторият младеж и го попитал: „ Как живееш? “ Той дал отговор: „ Как пребивавам? Ходя по през целия ден из гората, ловя птици и ги продавам в града, само че едвам ми стига да претърпявам “. В това време измежду управниците се появила мода да държат в дворците си птицата шабаз – царската птица. Портиерът го посъветвал: „ Не лови пернатия дивеч, търси единствено птицата шабаз “. Младежът възразил: „ Но в случай че не съумея да я хвана ще умра от апетит! “ Старикът дал отговор: „ Помниш ли какъв беше твоят татко и какъв си ти? “ – „ Да, знам, че съм се родил трагичен “. Портиерът рекъл: „ Ти ще станеш по-щастлив, като ме послушаш. Нищо не променяй, остани си ловджия на птици, само че лови птицата шабаз, която ще продаваш за милиони. Ето птицата, която би трябвало да ловиш “.

Този роман ни оказва помощ да разберем дейностите на ясновидеца. Животът на тези юноши е бил предначертай, само че в това време е имало опция за демонстрация на свободната воля в рамките на този проект. Ако те не бяха разбрали за тези благоприятни условия, щяха да живеят безпаричен живот. Това е един популярен урок и тези, които са способни да го схванат, ще завоюват безпределно.

Великият персийски стихотворец Саади споделя: „ Всяка душа се ражда с избрана цел и светлината на тази цел е запалена в душата “.

Индусите имат вяра, че хората се раждат с това, което назовават карма – минали действия и усещания, които душата донася със себе си под формата на по-добро или по-лошо въздействие, за което следва да заплати. Несъмнено, в тази визия има известна доза истина, доказателство за което можем да открием прекомерно постоянно, да вземем за пример в случаите, когато събитията принуждават даден човек да бъде прислужник, като че ли с цел да изплати дълг към някого. У него може да няма никакво предпочитание да служи, само че в това време събитията се стоварват на плещите му и той нищо не може да направи. Сякаш някаква висша мощ му е предопределила подобен път и по лична воля или по насила е задължен да отдаде цялото си време, мисли, обвързаност и услуги на някого. В същото време виждаме, че има хора, които получават пари, комфорт, обич и обвързаност от други, без значение дали го заслужават. Това демонстрира, че въпреки сред това, което даваш и което получаваш, да има връзка, всеки човек въпреки всичко се ражда с избрани отговорности. Дори велики и могъщи хора, чиито условия в живота са удобни, не могат да създадат нищо, в случай че им е съдено да преживеят някакви проблеми – проблемите са неизбежни. А в различен случай, без значение от всички трудности в живота, на човек внезапно му се открива различен път. Не е належащо доста да се старае, всичко върви от единствено себе си. Това потвърждава съществуването на проект, за реализирането на който не са задоволителни единствено умения и предвидливост. Има моменти, когато ни е предназначен лек живот, триумф и осъществяване на желанията, само че има и интервали, когато ни се постанова да минем без всичко това и не ни е допустимо да го променим.

Какво е ориста – нещо, с което човек се ражда или е резултат от постъпките му? И едното и другото. Нека си представим художник, който е замислил картина. Той стартира да работи и толкоз се въодушевява, че усеща нужда да промени замисъла. Работейки върху творбата си, той я трансформира дотам, че тя става напълно друга от картината, която е замислил в началото. Животът ни също може да бъде изменен дотам в следствие от постъпките ни. Правилната постъпка, положителната постъпка носи продуктивна, креативна мощ и може да помогне доста повече, в сравнение с можем да си представим.

Въпросът е в това до каква степен човек може да помогне самичък на себе си. На индивида са му присъщи два метода. Първият е механично битие, в което сходно на машина той е ръководен от изискванията, от външните въздействия, от галактическото влияние и от личните си постъпки; всичко е резултат от механичната работа и, естествено, обръща живота му. Той не господства над събитията, просто е инструмент на въздействие. Колкото повече е изразен този аспект, толкоз по-малко е развъртян индивидът. Това е белег за нисша еволюция. Но в индивида съществува и различен, градивен аспект, който демонстрира че той не е единствено парченце от Бога, а е обвързван с Бог, тъй като неговият същински Аз е самият Бог. Затова не се учудвайте на разказите за мъдреци, учители, светци и пророци, чиито думи са въздействали върху космоса и по чиято воля са се движели безчет хора. В това няма нищо изумително.

Що се отнася до ориста, нея могат да я трансформират освен нашите действия, само че и мислите на другите хора. Често съм срещал образци на неодобрение от страна на любеща майка към подрастващото дете. И това така или другояче кара детето да страда. То може да се трансформира в кадърен човек, прелестен експерт, само че в случай че не оправдае очакванията на майка си, за него е задоволително да го обрече на безконечни неудачи. Внимателното проучване ще помогне да разберем по какъв начин е станало това, само че в детството сме толкоз погълнати от личния си живот и ползи, че не се замисляме какво въздействие оказваме върху мислите и възприятията на хората, които ни обкръжават.

Именно това имах поради, когато писах в „ Гайан “: „ Мои боси крайници! Стъпвайте деликатно по пътя на живота, с цел да не роптаят бодлите, че ги тъпчете “.

Когато човек стартира да мисли за тези неща, той заслужава безпределно почитание. Ако в това откривате някаква вяра, то тя е в уважението на тези усеща, които могат да бъдат ранени в миг на неучтивост. Ако има място, където живее Бог, то е в сърцето на индивида. Грубото допиране до сърцето въздейства върху ориста на индивида. Ние даже не можем да си представим, доколкото непознатите усеща могат да трансформират ориста ни. Те могат да й повлияят по-силно, в сравнение с нашите лични усеща. Нали човек постоянно желае за себе си единствено положително. Никой не желае да бъде трагичен.

Съществуват също и планетарни въздействия. В какво се състоят и какво отношение имат към нас? Отговорът е, че самият човек също е планета. И както една планета е обвързвана с друга, по този начин и планетите са свързани с човечеството. Естествено, изменението в положението на планетите влияе и въздейства върху човешкия живот.

Може да попитате: белким човек е толкоз дребен, че даже планетите му влияят? Да, в случай че се съди по типа му. Външно човек е толкоз дребен, колкото капка в океана. Ако оприличим планетата с океана, индивидът ще бъде капка. Но от позиция на вътрешния свят планетата е капка в океана на индивида – в океана на неговото сърце. Великият мъдрец Асиф написа: „ Мое незнание, в деня, когато ти отстъпиш, моето сърце ще бъде намерено и цялата галактика ще се трансформира в мехурче в океана на моето сърце “.

Ограничеността, тесногръдието и несъвършенството са резултати от незнанието. Но когато сърцето се разтвори, цялата галактика влиза в него и цялата орис, с нейните загадки и тайнства, се озовава в ръцете на индивида. Така че по какъв начин би трябвало да имаме вяра в ориста и в свободната воля? Най-добрият метод да се има вяра в ориста е да считаме, че всички неприятности, през които се е наложило да преминем, са част от ориста и принадлежат на предишното, и ние към този момент сме свободни от тях. А най-хубавият метод да се преглежда свободната воля, е в никакъв случай да не забравяме, че всичко, което става, всичко, което е пред нас, е резултат от нашата свободна воля. Да се концентрираме върху мисълта, че нищо неприятно няма да ни допре и всичко хубаво е пред нас. Неправилно е да се мисли, че всичко неприятно като че ли ни чака, прикрито в някакво вместилище, че ориста управлява нашата карма и обричайки ни на страдалчество, ни санкционира, съгласно кармата. Онзи, който приема кармата по подобен метод, ще заплати висока цена. Колкото повече човек приема кармата в подобен аспект, толкоз по-висока цена ще му се наложи да заплати.

Човек би трябвало да доближи до разбирането, че проявяващата се във всички случаи и феномени в живота му воля има два аспекта: аспектът на персоналната воля и аспектът на божията воля. Ако човек пренебрегне божията воля, естествено неговата човешка воля ще понесе безчет компликации и той ще се сблъска с трудности, тъй като плува срещу течението. В този миг, когато човек работи в единодушие, в естетика с божията воля, всичко в живота му е наред.

Някой може да възрази, че животът на такива персони като Христос не е бил лек. Още детството му е бил изпълнен с компликации, родителите му трябвало да бягат в пустинята, а когато се е оказал измежду хората, животът му е станал още по-тежък. Всички велики светци и мъдреци са имали тежък живот, нищо не са получавали безплатно. Но белким те са вървели срещу ориста, срещу волята Божия? Ето по какъв начин стигаме до извода, че волята Божия среща безчет трудности, когато се осъществя в веществен проект. В Библията четем: „ Да бъде Твоята воля и на земята, както и на небето “ – но на земята не е по този начин елементарно да се извърши Неговата воля, както на небето. Христос ни преподава популярен урок, с цел да разберем, че има воля, която се осъществя умишлено и воля, която работи неумишлено. Но единствено съзнателната активност е божествена демонстрация. Може да наподобява, че божествената воля среща доста компликации, само че в тези компликации тя постоянно открива бездънен смисъл. С други думи, не е значимо обещано нещо триумф ли е или проваляне, за Божествените сили това няма значение, тъй като всички резултати са триумф за Бога. Не е значимо също дали човек е победил или е изгубил, тъй като за индивида и двата резултата са проваляне.

От: „ Мистични медитации “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “, София, 2001
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, 1920, bg.wikipedia.org