„ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: НАЙ-МИЛИТЕ ВЪПРОСИ
16 януари 2024, 16:42
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ИЗПОВЕД НА ЕДНА СЪВРЕМЕННА ЖЕНА (ГЛАВА 1)
23 януари 2024, 09:50
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ВЪВЛЕЧЕНИ (ГЛАВА 2)
30 януари 2024, 14:27
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: СТО ГОДИНИ ГОВОРЕНЕ (ГЛАВА 3)
Папи се разсъни с ясната мисъл, че кацналата съвест на рамото ѝ ще я преследва, ще скубе косата ѝ при всяко желание към него и ще я боде безмилостно под ребрата. Рано заран, в съзнанието ѝ, още сънено, се въргаляха противоположни усеща. Цялото вътрешно почитание към статуса му на фамилен мъж се беше впило в безутешна борба с непреодолимото ѝ предпочитание да е неин. Неусетно се намразваше, че се бори за изгубена идея. Там, някъде сред съзнателното и безсъзнателното, изригваше желанието на плътта и падаше на земята, повлечено от личната си тежест, само че заслужило възторженостти поради героичното твърдоглавие. Реши, че би трябвало да влее в страстите си повече студен разсъдък, да се поспре и моментните пориви да не я завличат в Царството на наказаните поради неверни намерения.
Когато отвори очи, светът към този момент не беше същият. Заключи, че в любовта си всеки ден обичаше колкото е допустимо повече. Беше наясно и с това, че е изморена да чака всеки ден нещо малко повече от предния ден. Стана, взе си душ, облече постоянните си служебни усеща и като аксесоар им прикачи едно подозрение – до по кое време да крие същинските под маската им? Така отиде на работа.
Той сновеше към нея, всякога минаваше по-близо и по-близо, без да я допира. В един момент Папи усети, че пламва от близостта му и почувства като че ли излиза от надзор. Пренесе се в оня успореден живот, в който лежеше в прегръдките му и го целуваше, целуваше, целуваше... Някъде от друга галактика дочу глас:
– „ Девойче…? Ехо, девойче, какво става? Кажи какво ти е? Защо си такава...? Какво се случи? Нещо тук в работата ли?... Или...? “
Най-милите въпроси, изречени в момент, които ѝ подкосиха краката.
Сладостта на неговата угриженост се разля като панацея върху ранената ѝ душа.
– „ Не! Нищо няма да ти кажа… “– се чу да изрича като че ли някой различен вместо нея – „ При още един въпрос ще ревна и два дни ще ти кънтят ушите! “
Боре я гледаше благо, в действителност мило…, топлите му пъстри очи я прегърнаха успокояващо:
– „ Добре, добре, недей тогава “ – безшумно се съгласи.
Разбра, че нещо я тормози доста и отпрати всичките си въпроси, с цел да се концентрира и да я следи. Докато се движеше край масите, тя улавяше погледа му и се усещаше засмукана, залепена за него. Видя се крепко впримчена в усеща, които си беше забранила да изпитва след развода. Нали и сутринта си сподели, че ще слуша най-малко малко съвестта си, нали сякаш беше решена да си постави спирачки! - “…втасах я, цялостен неуспех съм, проектите ми грохнаха! ” – самобичуваше се Папи.
Следобед пристигна Катрин и това малко я разсея. Седна с брат си на една маса и поръчаха бира. Папи им сервира и се позавъртя към тях с желание да показа, само че в наличието на брат ѝ беше неудобно. Катрин изглеждаше прелестно, внасяше бодрост и успокоение, на връщане към бара, Драгостина ѝ изпрати въздушна целувка. Запъти се към кухнята да вземе дробчетата по селски, когато мобилният ѝ удари камбанката за известие - „ Ако знаеш по какъв начин те гледаше, до момента в който ми изпращаше целувки! Неузнаваем! ”
Папи полудя, подскочи, засуети се и не знаеше какво да направи и къде да отиде. Не повярва! Не, в действителност искаше да повярва, че Катрин не грешеше. Излезе в градината, Катрин ѝ се усмихна доверително и кимна безмълвно и безапелационно. Почувства се на седмото небе. За следващ път си направи извода, че човек в никакъв случай не би трябвало да споделя „ в никакъв случай ”. Беше се зарекла и за още нещо – в никакъв случай повече да не разреши на себе си да стъпва на крилата на фантазиите... Сега отчиташе, че няма по-красиво от една фантазия, а нейната беше като сънищата ѝ – носеше мъжествено тяло, с топли мощни ръце, които знаеха по какъв начин да допират и покоряват, и доста, но доста несдържана пристрастеност...
Катрин пристигна на бара да ѝ заплати. Седна до нея и търпеливо я изчака да свърши със сметките.
– „ Мило, на следващия ден свободна ли си? “ – я попита, като видя че Боре ги гледаше и намерено слушаше диалога им, като че ли го беше инициирал той.
Обръщайки се към Папи, Шефът нетърпеливо се намеси в диалога им, като режисьор прецизно следящ и подаващ реплики на актьорите:
- „ Тъкмо да кажа, че и аз съм свободен! “
Папи се скова пред тази искреност и обстоятелството, че се отпускаше да приказва пред двете, което до момента в никакъв случай не беше се случвало. Съвзе се някак и с усмивка продължи към Катрин:
– „ Е, блага моя, на следващия ден имам дребен двучасов ангажимент и след това съм „ твоя ”! “
– „ Свикнала съм да те очаквам “ – намигна ѝ Катрин.
Папи продължи диалога, целяща просто да го задържи близо към себе си. Знаеше, че нищо няма значение – нито дали той е свободен, нито тя дали е свободна, всеки от тях двамата щеше да е единствено и само в своя си живот, c'est la vie, както споделят французите. Боре владееше изкуството да приласкава и след това изненадващо да те оттласне обратно, което си беше забележително майсторство. Гласът му изобретателно преливаше от радушен и разчувствуван в саркастичен. Когато оставаха сами, внезапно млъкваше. Тя не знаеше на какво да припише тази негова неочаквана умереност – на страх или на умеенето да направлява играта с отрезвителна безчувственост. Това пораждаше у нея катаклизми на съмнението. Но когато още веднъж си стъпеше на краката и поемаше стремително напред, нямаше равна на себе си. Бореше се старателно с двете упорити мисли: че разочарованието може да я възпре, или че индивидът, който толкоз доста искаше, не би си разрешил да тича отвън фамилната пътека.
Нейният огън можеше да бъде обуздан единствено от огън. Този мъж, който всеки ден виждаше, само че не беше докосвала, който като привидение изпълваше сънищата ѝ, последователно превръщаше и нея във привидение. Имагинерните преживявания незабелязано започваха да заместват действителността... Тя дали си даваше сметка за провалите от това? Дали виждаше, че е на сцената на нечий различен живот, до момента в който нейният обезверено я викаше и подскачаше и махаше с ръка, нооо Папи не го забелязваше…
Какво ще се случи с Папи и Борката...
Глава 5 от романа на Елени Сидера „ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “ очаквайте на 14 февруари единствено в Tribune.bg.
FaceBookTwitterPinterest
