Израелската война за независимост срещу целия Арабски свят
14 май 1948 година е забавен в редица връзки. Петък е и времето изтича, до момента в който Давид Бен-Гурион стои на невисок старт и чака оня миг, когато английския мандат върху Палестина публично ще изтече. Именно това е основният миг за Израел, само че е в петък, а събота и неделя няма по какъв начин да се извърши такава интервенция, защото религиозният празник Шабат публично стартира, а с него се не разрешава на всеки израелец да прави работа, да мисли за работа или да прави дейности, които ще подкрепят работата му.
Часът е 4 следобяд и Давид стартира да приготвя своята декларация за самостоятелност, която ще бъде прочетена в музея в Тел Авив на бул. Ротшилд. Там ще се роди първият еврейски парламент. Само няколко часа по-късно Съединени американски щати ще бъдат първите, които признават съществуването на новата страна. Щастието е кратковременно и съвсем минимално. В ранните часове на идващото утро ще се подхващат военни дейности от страна на Египет, Йордания, Ирак, Сирия и Либия.
Те не одобряват независимостта и са подготвени да влязат във война. Израел би трябвало да се бори с цената на всичко, в случай че желае да продължи своето битие, както и да измести върха за най-кратко съществувала страна. Подобна експанзия не е за всеки и е явно, че малко на брой могат да оцелеят, само че Израел има своята свещена задача и тъкмо след Втората Световна война ще има дълг да се потвърди като заслужен конкурент.
Исторически видяно е време да се появи сходна страна, откакто проблемите на евреите стартират още от междинните епохи. Анти-семетизма в Европа, политическия анти-зионизъм и други негативи, които датират още от Османската империя. Повече от половин милион европейски евреи ще изоставен рамките на Европа и ще заживеят в Палестина. Лобистите ще показват своя случай пред цяла Европа и великите сили.
Започват да приказват за правото на евреите да имат своя страна и благодарение на благосклонностите от английското външно министерство, стартират да преобразуват своя дом в Палестина. Декларацията Балфор показва това право през 1917 година
Британската интервенция в южен Левант през Първата Световна война ще сложи наложително наличие на военни сили по спогодбата на Лигата на нациите през 1922 година Създаването на Израел е все по-близо в дейностите на страната. За страдание демографското систематизиране на евреите идва с някои по-сериозни спорове, които се посрещат нападателно от арабския свят. Лондон влага доста запаси за поддържането на мира и спогодбите, само че всичко може да бъде заличено за дни, както се случва и в този интервал.
Англия ще съобщи отговорността за Палестина на ОН през февруари 1947 година През ноември същата година ще се предложи разделянето на Палестина на арабска и еврейска част. Зионистите одобряват, до момента в който арабите отхвърлят жестоко концепцията. След това спорът се разраства и ескалира до война. Денят, в който английският мандат изтича, Давид към този момент прави новата страна Израел. Еврейските сили са съумели да подсигурят към 1/3 от региона, който преди този момент е бил възложен от ОН и посочен за част от Израел.
През 1948 година Близкия изток съдържа доста млади страни със слаби стопански системи и дребни площи. Военните сили на посочените страни ще би трябвало занапред да се оформят и за един избран интервал ще срещнат усложнения в отбраната си. Дълго време ще се счита, че тяхната мощност е съвсем нулева и живеят само и единствено от компромиса на останалите страни. Изненадата е друга, Израел бързо съумява да открие задоволително доброволци и през май 1948 година 21 хиляди арабски бойци ще се изправят против 36 хиляди израелски мъже и дами в униформи. Армията може да се радва на съществено количество доброволци, само че не може да даде нужното оръжие. Само 40% от армията на Израел е въоръжена.
Ситуацията става още по-лоша, когато се огледа и целият боен ресурс, който включва най-вече малокалибрени оръжия, спонтанни бронирани коли – най-вече коли с бронежилетки или друга техника, която е подсилена благодарение на локалните железари и гранатомети. Тежка техника като танкове, БТР-и и артилерия още не са налични. Арабските бойци разполагат с цялостния набор от тежка техника. В началото на тази война е ясно, че арабският свят има всичко належащо, с цел да победи.
Защитниците не се предават толкоз елементарно и имат един прикрит коз в ръката си. Ще открием, че множеството са минали военна подготовка в редиците на английската войска. Организират се извънредно добре и могат да вземат преимущество в стратегическо отношение, познавайки изкуството на войната и уменията за оцеляване от някои от най-хубавите ветерани във Втората Световна война. Арабските бойци нямат това преимущество, те не са имали опция да натрупат своя боен опит и занапред би трябвало да се потвърждават.
През 30-те години на предишния век, когато Англия се намира в Египет, Йордания и Ирак, а Франция владее Сирия и Либия, двете сили разполагат военни сили, само че в никакъв случай не си вършат труда да образоват подчинените колонии, тъкмо противоположното – избират да имат военното преимущество.
Войната за самостоятелност на Израел ще стартира през 1948 година и ще продължи до началото на 1949 година ОН предлага два пъти прекратяването на огъня – сред 11 юни до 8 юли и на 18 юли до 15 октомври. Военният спор се разделя на три етапи.
Първата е от 15 май до 11 юни 1948 година Израел има основна задача да резервира своята териториална целокупност и да се отбрани от арабските офанзиви, освен това на няколко фронта. Либийските сили остават пасивни през по-голямата част от времето, до момента в който сирйиците водят борби надълбоко в територията на Израел на североизток. Йордания и Ирак окупират западната линия и съумяват да се докопат до елементи от Йерусалим.
Египетските сили вървят самоуверено напред към Тел Авив и съумяват да напреднат още повече на юг до Хеброн. Поставена е нова защитна линия на юг сред Ашдод и Бет Гурвин, където Египет е спрян единствено на към 40 километра от Тел Авив. През юни първата фаза завършва с покана за прекратяването на огъня. Израел ближе рани, само че надалеч няма никакво желание да се съобщи. Това е и най-критичната част от нашествието.
Докато трае примирието, бранителите стартират да търсят всевъзможни способи, с цел да попълнят своите сили и да се опитат да открият повече оръжие. Доброволци има, само че броят на жертвите също се покачва доста. Арабските народи нямат достъп до обичайните си военни снабдители, а всеки идващ ден ги отслабва още повече и още повече.
На 9 юли войната стартира своя втори рунд. Израел към този момент има нужните принадлежности и поема самодейността в свои ръце. По време на 10-дневната офанзива, израелските бойци посрещат Египет с отворени прегръдки и стартират люта борба. Доброволците употребяват всеки патрон по предопределение и съумяват да извърнат хода на войната, печелейки задоволително километри. Положението не е по-розово за силите на Сирия и Либия, които са изтласкани обратно, отстъпвайки някои значими позиции в Йерусалим, в това число и остарелия град.
Разликата във воденето на войната се обръща доста и скоро арабските нападатели би трябвало да отстъпват по всички фронтове. На 15 октомври Израел ще наруши примирието още веднъж и ще стартира своя трети рунд. Египетските бойци са ударени в Негев – северният боен спектакъл демонстрира, че арабските сили напущат грануцата, принудени да бягат.
На 13 януари 1949 година всички арабски нападатели ще изискат да стартират мирни договаряния. Между февруари и юли, Израел подписва контракти с Египет, Либия, Йордания и Сирия. Ирак отхвърля да подпише мирни договаряния и до през днешния ден с Израел. Египет остава собственик на стръмна скалиста област към Газа, която по-късно ще бъде известна като линията Газа. Йордания резервира територия на изток от Йерусалим, която е анексирана през 1950 година Израел усилва своята порция от проекта на ОН и към този момент няма никой, който да отхвърли тяхното наличие като еврейска страна на картата. Разполагат с тъкмо 6500 квадратни километра.
И тук идва най-интересният въпрос: по какъв начин една дребна страна може да се оправи с толкоз доста съперници и то на толкоз фронтове? Освен голямата мотивация, евреите не се изправят тъкмо против професионална войска. Основната разлика е, че съперниците нямат доста мотивация за война и не се доверяват на арабския алианс за военни дейности. Дори и по време на обединяването им против общия зложелател, множеството бойци нямат доверие и не могат да подсигурят една позиция на своите сътрудници, очаквайки жестът да бъде върнат.
Арабският блок се разделя на две елементи – Йордания и Ирак са с една идеология, до момента в който Египет, Сирия и Либия имат различен взор. Исторически също имат връзка сред своите владетели, които най-малко сред Ирак и Йордания са известни и познати. Освен тези различия, откриваме, че съдружниците в никакъв случай не са имали някаква концепция какво ще вършат, откакто завоюват войната. Мнозина са тръгнали с концепцията, че ще завоюват територията и ще имат цялостната независимост да заграбят площта за себе си.
След като няма никакви проекти за военните дейности, Израел може да се оправи по настрана с тях. Това е единственият спор, който непосредствено заплашва съществуването на Израел и ги слага на колене, най-малко при започване на войната. Смята се и за една от най-скъпите – един % от еврейската популация умира по време на борбите.
Военното показване е повода да ги виждаме и до през днешния ден на картата. Териториалните им победи също се правят оценка като голям боен скок. Веднага след приключването на военните дейности, армията стартира да се укрепва и да доставя повече и по-качествено оръжие. След приключването на военния спор се следи и засилена миграция на евреите в страната, потвърдила, че има право да съществува и е изковала своята самостоятелност с кръв. Повече от 600 хиляди араби напущат Израел и при започване на идната година ще останат едвам 150 хиляди от тях.
Дори и през днешния ден се приказва за правото им за завръщане назад в Палестина, което най-вероятно в никакъв случай няма да завърши. Израелската война за самостоятелност ще бъде единствено първата от доста такива срещи на бойното поле. Арабският тероризъм, партизанските организации и други военни формирования ще се задействат и ще вършат ситуацията още по-напрегната. Египет и Йордания в никакъв случай няма да се примирят със съществуването на Израел. Те постоянно ще имат студени връзки и съвсем никаква дипломация.
