Над 20 населени места в България носят имена, свързани с лозарството
14 февруари е празник на влюбените, лозарите, винарите и археолозите.
Смята се, че лозарството в Европа се е зародило в Тракия по поречието на р. Марица още преди 5000 години. Култът към Дионис е запечатан върху доста археологически монументи в България. По-късно и съгласно Библията лозата се корени в райската градина, а след Всемирния потоп първото, което Ной засажда, е лозата.
" В най-ранна пролет се празнува възкресението на Дионис, който е погубен и раздран от титаните, тогава тъкмо се зарязва лозето и се пие доста вино. В християнството лозата пък е свещено растение, то е от райската градина, кръвта Христова символизира също лозата. Така че лозата като растение надълбоко е навлязла и в митологията, и в религията, и в битието на българина. Култът към Дионис по-късно в почитането на Трифон Зарезан, това е типично български празник, който няма аналог в другите страни като се изключи някои прилежащи балкански, където по разбираеми аргументи е живеело българско население преди години ", споделя Тоня Иванова, организатор в РИМ Търговище.
Всеки трудолюбив собственик има лозе, за което се грижи през годината и с което са свързани традициите и бита ни.
" Под асмата се събира фамилията, под асмата се посрещат гостите, изобщо асмата е мястото, където е изпълнено с позитивни страсти в дома на българина ", добавя Тоня Иванова.
Хъкмет има над един декар лозе и настрана асма пред къщата си. Казва, че зарязването му е типично мъжка работа.
" При рязането на лозето би трябвало да се оставят най-вече 2 пъпки, тъй като в случай че се оставят 3 – 4 пъпки, лозето се натоварва и след година – две изсъхва. А когато пъпките са две, даже и една, лозето дава повече грозде ", споделя Хъкмет Рамадан.
Любопитно е и какъв брой обитаеми места в България носят имена, свързани с лозарството.
" Като стартираме от близкото до Търговище населено място Лозница, през Лозево до Шумен, през Гроздьово до Варна, Лозенец край Бургас, Лозарево Ямболско, над 20 са обитаемоте места в България, които са кръстени на „ лоза “. Освен това в българските персонални имена лозарството също е застъпено, имаме женски и мъжки персонални имена - Лозан - Лозана, Гроздан – Гроздана, Грозделина, Лозка ", изрежда Тоня Иванова.
Много национални песни, гатанки и басни също са отдадени на лозето и виното. И до през днешния ден в България пораства хубаво грозде и качествено вино.
Смята се, че лозарството в Европа се е зародило в Тракия по поречието на р. Марица още преди 5000 години. Култът към Дионис е запечатан върху доста археологически монументи в България. По-късно и съгласно Библията лозата се корени в райската градина, а след Всемирния потоп първото, което Ной засажда, е лозата.
" В най-ранна пролет се празнува възкресението на Дионис, който е погубен и раздран от титаните, тогава тъкмо се зарязва лозето и се пие доста вино. В християнството лозата пък е свещено растение, то е от райската градина, кръвта Христова символизира също лозата. Така че лозата като растение надълбоко е навлязла и в митологията, и в религията, и в битието на българина. Култът към Дионис по-късно в почитането на Трифон Зарезан, това е типично български празник, който няма аналог в другите страни като се изключи някои прилежащи балкански, където по разбираеми аргументи е живеело българско население преди години ", споделя Тоня Иванова, организатор в РИМ Търговище.
Всеки трудолюбив собственик има лозе, за което се грижи през годината и с което са свързани традициите и бита ни.
" Под асмата се събира фамилията, под асмата се посрещат гостите, изобщо асмата е мястото, където е изпълнено с позитивни страсти в дома на българина ", добавя Тоня Иванова.
Хъкмет има над един декар лозе и настрана асма пред къщата си. Казва, че зарязването му е типично мъжка работа.
" При рязането на лозето би трябвало да се оставят най-вече 2 пъпки, тъй като в случай че се оставят 3 – 4 пъпки, лозето се натоварва и след година – две изсъхва. А когато пъпките са две, даже и една, лозето дава повече грозде ", споделя Хъкмет Рамадан.
Любопитно е и какъв брой обитаеми места в България носят имена, свързани с лозарството.
" Като стартираме от близкото до Търговище населено място Лозница, през Лозево до Шумен, през Гроздьово до Варна, Лозенец край Бургас, Лозарево Ямболско, над 20 са обитаемоте места в България, които са кръстени на „ лоза “. Освен това в българските персонални имена лозарството също е застъпено, имаме женски и мъжки персонални имена - Лозан - Лозана, Гроздан – Гроздана, Грозделина, Лозка ", изрежда Тоня Иванова.
Много национални песни, гатанки и басни също са отдадени на лозето и виното. И до през днешния ден в България пораства хубаво грозде и качествено вино.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ