Браншът скочи срещу Наредбата за Централен регистър за проследимост на храните
14 браншови организации, измежду които Асоциация на месопреработвателите в България, Асоциация на млекопреработвателите в България, Асоциация на производителите на безалкохолни питиета в България, Асоциация на производителите на рибни артикули БГ ФИШ, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Национална асоциация на млекопреработвателите, Национална лозаро-винарска камара, Сдружение на производителите на растителни масла в България, Сдружение „ Храни и питиета България “, Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни питиета в България, Съюз на пивоварите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни артикули, Съюз на птицевъдите в България застанаха твърдо срещу Наредбата за Централен указател за проследимост на храните в свое мнение, като изброяват 8 съществени аргументи, заради които въвеждането на наредбата в деяние няма да е от изгода за хранително-вкусовата индустрия у нас и потребителите.
Според браншовите организации наредбата ще сътвори спомагателна административна тежест, има заплаха от нарушение на конкурентната среда и на свободната стопанска самодейност, което може да има непредвидими последици за пазара. От сектора упорстват планът на разпоредба да се отдръпна, с цел да може да бъде разискван с производителите и преработвателите, и да се направи наложителен разбор на въздействието за пазара.
Вижте главните доводи, които показват браншовите организации, с цел да не се приема в оферти от земеделското и икономическото министерство вид на Наредба за Централен указател за проследимост на храните:
„ 1. Реално всяка партида, излизаща от цех или индустриален завод, както и влизаща в страната, предстои на предлагания административен регистрационен режим. Наредбата не регистрира големия размер на сходни интервенции в бързооборотния бранш, какъвто в най-голяма степен е хранителният, защото в частичната оценка на влияние е посочено, че наредбата няма значителен стопански резултат. Невярно е изказванието, че наредбата не се отразява на дребни и междинни предприятия, когато за тях налаганата административна тежест би имала най-важен резултат. В действителността използването на тази разпоредба ще изисква всяко дружество производител и търговец, без значение от размера /всеки производител, продаващ на магазин, е действително търговец на едро, попадащ в обсега на задължени лица/, да отдели значителен човешки и механически запаси за култивиране на тези поръчки.
Административната тежест основава нужда от нови чиновници и техника, което несъмнено ще се отрази на крайната цена на българската продукция и ще я прави неконкурентоспособна и ще оскъпи доставките на храна от чужбина. Считаме, че в този интервал, когато общите старания са ориентирани към преодоляване растежа на цените, такива спомагателни разноски, които ще доведат до оскъпяване на производството и реализацията на продуктите, не е целесъобразно и не би следвало да се поддържа от държавното управление.
Събирането на голям по размер информация ще изисква страната да обезпечи забележителен запас за обработката, съхранението и опазването й – надлежно ще съставлява спомагателен разход на бюджета в интервал на рецесия.
Наредбата няма ясно написана цел, друга от това да се събере информацията, което не следва да е самоцел за една политика. Няма изясненост защо съответно ще се употребява този громен размер сензитивна информация. Подобен указател не е очакван нито в Закона за храните, нито в Закона за агро-хранителната верига, които са главните нормативни актове, регламентиращи хранително-вкусовата индустрия.
Особено притеснителното в по този начин показаната разпоредба е, че тя планува събирането и обработването на голямо количество „ сензитивна информация “ по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и „ комерсиална загадка “ по смисъла на Закона за отбрана на комерсиалната загадка. Достъпът до сходна информация не инцидентно постоянно е бил на специфичен режим. Комисията за защита на конкуренцията има особено издадени указания за предпазване и работа с предоставената й в хода на производствата такава информация. В плана за разпоредба освен не е написан редът, по който ще се съхранява и опазва информация като цени /наредбата изисква даване фактури и всички съпътстващи документи, където има цени/, размер на колета, контракти и техните условия за надценки и отстъпки, честота на доставки и други, само че даже не е указано кое съответно лице от изброените институции ще има право на достъп до тази информация.
Вносителите следва да си дават ясна сметка какво би настъпило на пазара и в каква степен би се нарушил правилото на конкуренция, в случай че тази информация „ изтече “ и до нея достъп получат конкурентни компании и организации. Безспорно Европейската комисия не би позволила сходен правилник, още повече без ясни претекстове, оценка на въздействието й, защо ще се употребява събраната информация и по какъв начин тъкмо всички тези държавни органи, които според член 4 на плана получават достъп до нея, ще я съхраняват и боравят с нея:
Министерство на стопанската система и индустрията;
Министерство на здравеопазването;
Министерство на финансите;
Държавна комисия за стоковите тържища и тържищата;
Агенция „ Митници “;
Национална организация за приходите;
Комисия за отбрана на конкуренцията;
Комисия за отбрана на потребителите;
Изпълнителната организация по лозята и виното.
7. В наредбата не излиза наяве всеки чиновник на тези ведомства ли има право на достъп до сензитивната информация или несъмнено длъжностно лице. Ако е несъмнено лице, то няма напътствие за това кой дефинира това лице и каква отговорност то носи при положение на приключване на сензитивна информация за някой от участниците на пазара.
Законодателят, посредством съответните нормативни актове, е основал изброените държавни органи и е определил изчерпателно техните пълномощия. Считаме, че е неприемливо и в несъгласие на Закона за държавната администрация и Закона за административните актове, посредством сегашния план на разпоредба да се уголемяват пълномощията на тези органи и да им се вменяват спомагателни задължения. “
„ Считаме за неприемливо с разпоредба да се основават отговорности на самостоятелни държавни органи като Комисията за защита на конкуренцията да дава събраната в хода на производствата й информация за придвижването на храни на пазара или като Национална агенция за приходите и Финансово министерство, които също акумулират големи бази данни в границите на административните производства. “, се споделя още в мнението на хранително-вкусовата индустрия.
Според браншовите организации наредбата ще сътвори спомагателна административна тежест, има заплаха от нарушение на конкурентната среда и на свободната стопанска самодейност, което може да има непредвидими последици за пазара. От сектора упорстват планът на разпоредба да се отдръпна, с цел да може да бъде разискван с производителите и преработвателите, и да се направи наложителен разбор на въздействието за пазара.
Вижте главните доводи, които показват браншовите организации, с цел да не се приема в оферти от земеделското и икономическото министерство вид на Наредба за Централен указател за проследимост на храните:
„ 1. Реално всяка партида, излизаща от цех или индустриален завод, както и влизаща в страната, предстои на предлагания административен регистрационен режим. Наредбата не регистрира големия размер на сходни интервенции в бързооборотния бранш, какъвто в най-голяма степен е хранителният, защото в частичната оценка на влияние е посочено, че наредбата няма значителен стопански резултат. Невярно е изказванието, че наредбата не се отразява на дребни и междинни предприятия, когато за тях налаганата административна тежест би имала най-важен резултат. В действителността използването на тази разпоредба ще изисква всяко дружество производител и търговец, без значение от размера /всеки производител, продаващ на магазин, е действително търговец на едро, попадащ в обсега на задължени лица/, да отдели значителен човешки и механически запаси за култивиране на тези поръчки.
Административната тежест основава нужда от нови чиновници и техника, което несъмнено ще се отрази на крайната цена на българската продукция и ще я прави неконкурентоспособна и ще оскъпи доставките на храна от чужбина. Считаме, че в този интервал, когато общите старания са ориентирани към преодоляване растежа на цените, такива спомагателни разноски, които ще доведат до оскъпяване на производството и реализацията на продуктите, не е целесъобразно и не би следвало да се поддържа от държавното управление.
Събирането на голям по размер информация ще изисква страната да обезпечи забележителен запас за обработката, съхранението и опазването й – надлежно ще съставлява спомагателен разход на бюджета в интервал на рецесия.
Наредбата няма ясно написана цел, друга от това да се събере информацията, което не следва да е самоцел за една политика. Няма изясненост защо съответно ще се употребява този громен размер сензитивна информация. Подобен указател не е очакван нито в Закона за храните, нито в Закона за агро-хранителната верига, които са главните нормативни актове, регламентиращи хранително-вкусовата индустрия.
Особено притеснителното в по този начин показаната разпоредба е, че тя планува събирането и обработването на голямо количество „ сензитивна информация “ по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и „ комерсиална загадка “ по смисъла на Закона за отбрана на комерсиалната загадка. Достъпът до сходна информация не инцидентно постоянно е бил на специфичен режим. Комисията за защита на конкуренцията има особено издадени указания за предпазване и работа с предоставената й в хода на производствата такава информация. В плана за разпоредба освен не е написан редът, по който ще се съхранява и опазва информация като цени /наредбата изисква даване фактури и всички съпътстващи документи, където има цени/, размер на колета, контракти и техните условия за надценки и отстъпки, честота на доставки и други, само че даже не е указано кое съответно лице от изброените институции ще има право на достъп до тази информация.
Вносителите следва да си дават ясна сметка какво би настъпило на пазара и в каква степен би се нарушил правилото на конкуренция, в случай че тази информация „ изтече “ и до нея достъп получат конкурентни компании и организации. Безспорно Европейската комисия не би позволила сходен правилник, още повече без ясни претекстове, оценка на въздействието й, защо ще се употребява събраната информация и по какъв начин тъкмо всички тези държавни органи, които според член 4 на плана получават достъп до нея, ще я съхраняват и боравят с нея:
Министерство на стопанската система и индустрията;
Министерство на здравеопазването;
Министерство на финансите;
Държавна комисия за стоковите тържища и тържищата;
Агенция „ Митници “;
Национална организация за приходите;
Комисия за отбрана на конкуренцията;
Комисия за отбрана на потребителите;
Изпълнителната организация по лозята и виното.
7. В наредбата не излиза наяве всеки чиновник на тези ведомства ли има право на достъп до сензитивната информация или несъмнено длъжностно лице. Ако е несъмнено лице, то няма напътствие за това кой дефинира това лице и каква отговорност то носи при положение на приключване на сензитивна информация за някой от участниците на пазара.
Законодателят, посредством съответните нормативни актове, е основал изброените държавни органи и е определил изчерпателно техните пълномощия. Считаме, че е неприемливо и в несъгласие на Закона за държавната администрация и Закона за административните актове, посредством сегашния план на разпоредба да се уголемяват пълномощията на тези органи и да им се вменяват спомагателни задължения. “
„ Считаме за неприемливо с разпоредба да се основават отговорности на самостоятелни държавни органи като Комисията за защита на конкуренцията да дава събраната в хода на производствата й информация за придвижването на храни на пазара или като Национална агенция за приходите и Финансово министерство, които също акумулират големи бази данни в границите на административните производства. “, се споделя още в мнението на хранително-вкусовата индустрия.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ