След африканската чума: Какво свинско месо ядем?
130 000 унищожени животни и загуби за 170 милиона лв. – такава е равносметката, няколко месеца откакто епидемията от чума по свинете завладя България. Докато производители и преработватели към момента пробват да се съвземат, те насочат и едно предизвестие - българското свинско е малко и по тази причина ядем старите запаси на Европа.
Невиждан от 20 години спад в производството на свинско месо чака целия свят. Предупреждението е на Организация на обединените нации, а повода - чумата по свинете, която през лятото завладя и България. Докато усетим дефицита обаче, настояват родните свиневъди, ще компенсираме с надълбоко замразените запаси, които съгласно тях, Европа ще разчиства.
„ Месото не е нездравословно, само че не дава отговор на прясното месо, на свежото месо. То завяхва, стартира да се отделя една слуз. Прясното месо стои свежо, няма да тече вода, стои с искра ”, споделя шефът на свинекомплекса в Бръшлен Христо Стойков. Когато в разгара на лятото у нас избухва епидемията, в свинекомплекса в русенското село са евтаназирани 40 000 животни. В цялата страна унищожените прасета са 135 000, употребявани най-вече за прясна консумация.
„ Преди африканската чума, българското произвеждане се движеше в границите на 30%-35%, като останалите проценти беше импорт 65%-70%, в този момент е 80% ”, разкрива още той. Когато в Западна Европа има свръхпроизводство, настояват българските фермери, с цел да не паднат цените пагубно и сътрудниците им да са предпазени, съответната страна изкупува непотребните количества. Замразява ги като запас, който след това прочиства посредством експорт към страни, изумени от чумата.
„ Всеки консуматор има право да изиска документите на всяка стока или храна. Търговецът е длъжен да му я даде. Част от месото фактически идва от други държави-членки. Голяма част от територията на България е оповестена за надзорна зона и месото там е на по-засилен надзор, като се съблюдават всички ограничаващи ограничения ”, изясни доктор Кремена Стоева от дирекция „ Контрол на храните ” към БАБХ.
„ Ние алармирахме още преди две години, тъй като следяхме обстановката. Това, което стана, беше в резултат на безспорното безхаберие, с което страната погледна на африканската чума. Сега към този момент се пробва да се прави нещо, само че то е към този момент разследване на загубите, които се получиха. В дивите свине африканската чума ще продължи да циркулира, чакаме я следващата година, май месец, юни да тръгне с цялостна мощ още веднъж. Това, което е било преди африканската чума - като мениджмънт, като организация, като биосигурност, за мен би трябвало тотално да се промени и да тръгне по нов път ”, безапелационен е Христо Стойков.
Свинефермата в Бръшлен ще отвори още веднъж порти в края на януари, макар големите загуби, част от които настояват, че ще би трябвало да покрият сами. Докато огромните свинеферми вкарат и отгледат новите животни обаче, цените ще продължат да порастват и поради дефицита на свинско в целия свят. Според Комисията по стоковите тържища и борсите, единствено през септември свинското е поскъпнало с близо 45%. Това е най-високият растеж през последните 10 години.
„ Купувам си и употребявам свинско месо. Ясно е, че се внася, защото българското произвеждане не може да задоволи родния пазар. Има повишение на цената, само че то идва от дефицита в международен мащаб поради чумата. Тъй като преди да пристигна в България, тя засегна доста огромни производители и много по-големи пазари от българския. От години се влага замразено месо, най-много в месопреработката, само че то не касае прясното месо, което се предлага в магазините. Няма суматоха и не считам, че има учредения за паники ”, счита някогашният министър на земеделието и храните доктор Мирослав Найденов.
„ Българският консуматор е подготвен, изключително във връзка с свинското месо, и мъчно може да бъде подведен. Консистенцията на размразеното месо е по-различна, по-мокро е, цветът му е не толкоз розов и пресен. Самите търговци надали биха рискували. Няма да осъществят чак такава облага, най-вече да изгубят някой от клиентите си. Няма ексклузивен импорт на трупно свинско месо, по-скоро естественият импорт на свински отрязъци и някакви други артикули, които са нискобюджетни и се влагат в месопреработката. Това е традиция от години ”, съобщи още той.
Според Найденов потребителите могат умерено да купуват свежо месо, само че то би трябвало да бъде от места, където се продава законно.
„ Имаме по-скоро запитвания от хора, които имат терзания. Ние не можем да помогнем на тези хора, тъй като е доста значимо да има доверие. Да знаем, че този засилен режим, който сега е разгласен по отношение на свинското месо, води до повече инспекции и повече гаранции, че няма да има такива злоупотреби, за каквито се приказва в репортажите. Доверието е най-важният фактор. Агенцията би трябвало да навакса с доверие, с цел да са по-спокойни хората ”, съобщи Богмил Николов от " Активни консуматори ".
„ Всяко едно предпазване значи разход. Дори и да има някакво остаряло месо, то може да пристигна само по линия на някой държавен запас, който като мине избран период би трябвало да си подменя наличието ”, счита той./nova.tv
Невиждан от 20 години спад в производството на свинско месо чака целия свят. Предупреждението е на Организация на обединените нации, а повода - чумата по свинете, която през лятото завладя и България. Докато усетим дефицита обаче, настояват родните свиневъди, ще компенсираме с надълбоко замразените запаси, които съгласно тях, Европа ще разчиства.
„ Месото не е нездравословно, само че не дава отговор на прясното месо, на свежото месо. То завяхва, стартира да се отделя една слуз. Прясното месо стои свежо, няма да тече вода, стои с искра ”, споделя шефът на свинекомплекса в Бръшлен Христо Стойков. Когато в разгара на лятото у нас избухва епидемията, в свинекомплекса в русенското село са евтаназирани 40 000 животни. В цялата страна унищожените прасета са 135 000, употребявани най-вече за прясна консумация.
„ Преди африканската чума, българското произвеждане се движеше в границите на 30%-35%, като останалите проценти беше импорт 65%-70%, в този момент е 80% ”, разкрива още той. Когато в Западна Европа има свръхпроизводство, настояват българските фермери, с цел да не паднат цените пагубно и сътрудниците им да са предпазени, съответната страна изкупува непотребните количества. Замразява ги като запас, който след това прочиства посредством експорт към страни, изумени от чумата.
„ Всеки консуматор има право да изиска документите на всяка стока или храна. Търговецът е длъжен да му я даде. Част от месото фактически идва от други държави-членки. Голяма част от територията на България е оповестена за надзорна зона и месото там е на по-засилен надзор, като се съблюдават всички ограничаващи ограничения ”, изясни доктор Кремена Стоева от дирекция „ Контрол на храните ” към БАБХ.
„ Ние алармирахме още преди две години, тъй като следяхме обстановката. Това, което стана, беше в резултат на безспорното безхаберие, с което страната погледна на африканската чума. Сега към този момент се пробва да се прави нещо, само че то е към този момент разследване на загубите, които се получиха. В дивите свине африканската чума ще продължи да циркулира, чакаме я следващата година, май месец, юни да тръгне с цялостна мощ още веднъж. Това, което е било преди африканската чума - като мениджмънт, като организация, като биосигурност, за мен би трябвало тотално да се промени и да тръгне по нов път ”, безапелационен е Христо Стойков.
Свинефермата в Бръшлен ще отвори още веднъж порти в края на януари, макар големите загуби, част от които настояват, че ще би трябвало да покрият сами. Докато огромните свинеферми вкарат и отгледат новите животни обаче, цените ще продължат да порастват и поради дефицита на свинско в целия свят. Според Комисията по стоковите тържища и борсите, единствено през септември свинското е поскъпнало с близо 45%. Това е най-високият растеж през последните 10 години.
„ Купувам си и употребявам свинско месо. Ясно е, че се внася, защото българското произвеждане не може да задоволи родния пазар. Има повишение на цената, само че то идва от дефицита в международен мащаб поради чумата. Тъй като преди да пристигна в България, тя засегна доста огромни производители и много по-големи пазари от българския. От години се влага замразено месо, най-много в месопреработката, само че то не касае прясното месо, което се предлага в магазините. Няма суматоха и не считам, че има учредения за паники ”, счита някогашният министър на земеделието и храните доктор Мирослав Найденов.
„ Българският консуматор е подготвен, изключително във връзка с свинското месо, и мъчно може да бъде подведен. Консистенцията на размразеното месо е по-различна, по-мокро е, цветът му е не толкоз розов и пресен. Самите търговци надали биха рискували. Няма да осъществят чак такава облага, най-вече да изгубят някой от клиентите си. Няма ексклузивен импорт на трупно свинско месо, по-скоро естественият импорт на свински отрязъци и някакви други артикули, които са нискобюджетни и се влагат в месопреработката. Това е традиция от години ”, съобщи още той.
Според Найденов потребителите могат умерено да купуват свежо месо, само че то би трябвало да бъде от места, където се продава законно.
„ Имаме по-скоро запитвания от хора, които имат терзания. Ние не можем да помогнем на тези хора, тъй като е доста значимо да има доверие. Да знаем, че този засилен режим, който сега е разгласен по отношение на свинското месо, води до повече инспекции и повече гаранции, че няма да има такива злоупотреби, за каквито се приказва в репортажите. Доверието е най-важният фактор. Агенцията би трябвало да навакса с доверие, с цел да са по-спокойни хората ”, съобщи Богмил Николов от " Активни консуматори ".
„ Всяко едно предпазване значи разход. Дори и да има някакво остаряло месо, то може да пристигна само по линия на някой държавен запас, който като мине избран период би трябвало да си подменя наличието ”, счита той./nova.tv
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ