Проблемите на Европа може да се решат с повече интеграция и разширение
12
" Европредседателството е добър миг да напомним, че България е подготвена за еврозоната ", сподели някогашният финансов министър Симеон Дянков при откриването на шестата интернационална CFA конференция. В нея участваха над 250 души от 30 страни
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА 12 © НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
Майк Дънинг, Fitch Ratings: За пръв път от години нарасналите рейтинги са повече от намалените
Тенденцията ще се резервира и следващата година, само че фирмите би трябвало да останат внимателни, показва мениджърът в изявление за " Капитал "
8 ное 2017
Николай Василев: България би трябвало да усъвършенства имиджа си като място за вложения
Управляващият сътрудник в " Експат Капитал " и член на борда на Българската CFA Асоциация за едно от най-големите събития във финансовия бранш – Инвестиционна конференция за Централна и Източна Европа
8 ное 2017
Калин Методиев: Работим за привличането на вложения в района
Председателят на Българската CFA асоциация пред " Капитал "
1 ное 2017 " Ние не можем да стоим и да се успокояваме, че промените към този момент са направени и няма връщане обратно. Б ъдещето е да се върнем на истинския път на прехода "
Лайош Бокрош, Унгария
България може да направи исторически значима стъпка, в случай че употребява идното европредседателство и като хазаин издигне идеята за разширение на Европейския съюз към западните Балкани. Призив за това насочиха емблематични финансисти и политици от района, които гостуваха в София като участници в Шестата интернационална CFA конференция. В изявленията си специалистите обрисуваха слабия стопански напредък, задлъжнялостта, дефицита на външни вложения, ниския стандарт на живот и влошаващата се демография като назряващи проблеми, които европейските страни не биха могли да преодолеят сами. Според специалистите за Brexit и вълната от шовинизъм и популизъм в Европа принос имат световната финансова рецесия и подценяването на наследството от комунизма. Те признават, че поривите за отцепление са неуспех, само че също по този начин виждат в тях опция за корекция на плана за обединена Европа. За нея преходът не е приключил, а продължава и изисква предприемането на структурни промени.
По-голяма Европа
" През идващите шест месеца България би могла да направи доста за Европа, защото от януари стартира председателството на Европейския съюз. Това може да наподобява церемониално, само че кардинално ръководителят може да реализира доста повече. Например да издигне една от идеите, която е значима, а точно - по-нататъшната интеграция в района ", отвори тематиката някогашният финансов министър Симеон Дянков. " Нашите съседи Сърбия, Косово, Македония останаха настрана от този развой на присъединение. България може да изиска съответни дати по кое време тези страни ще стартират присъединението си към Европейския съюз. Смятам, че то е изцяло допустимо ", сподели още Дянков. Според него по едно и също време с това би трябвало да се работи и за разширение в границите на валутния съюз: " Европредседателството е добър миг да напомним и че сме подготвени за еврозоната и аз съм сигурен, че в случай че създадем формалните стъпки за кандидатстване, България ще бъде призната в чакалнята на еврозоната ERM2 ", посочи още някогашният финансов министър.
Европа е изправена пред съществени проблеми, които поддържат напъните за по-здрава интеграция в границите на Европейския съюз, продължи тезата му Антон Проп, някогашен министър на финансите и експремиер на Словения, сега почетен вицепрезидент на Европейската капиталова банка. " Силно имам вяра, че политиката по разширение към страните, които сега са отвън пространството на Европейския съюз, е рецептата за дълготрайно усъвършенстване. Така че България като ръководител на Европейския съюз би трябвало да оказва напън и да не разрешава да се слага под въпрос легитимността на институциите в Европейския съюз ", сподели Проп.
Той показа разбор, съгласно който, с цел да се реализира изглаждане на виталния стандарт сред развитите и разрастващите се страни, при сегашния ритъм на стопански напредък са нужни сред 50 и 100 години, освен това без да има спиране на тренда от рецесии и рецесии. Това е отчайваща прогноза за район със застаряващо население, мощна миграция и сериозна задлъжнялост. Досега просперитетът се финансираше с заем, само че при сегашните равнища на задлъжнялост и ниската продуктивност на труда ние не можем да продължаваме да набираме благополучие по същия метод, изясни Проп. С това той насочи вниманието към нуждата от привличане на външни вложения, за които обаче районът би бил забавен само като единен пазар и изгладени разлики. В поддръжка на апела за укрепване на връзките той уточни и че се обрисува наклонност интернационалните вложения да търсят разрастващи се райони, а не развити, което прави Европа перспективна в световен мащаб.
Преходът не е приключил
" Това, от което се нуждаем в Европа, е осъществяването на сериозна маса от промени в редица браншове. Структурните промени бяха и към момента са ключът за трансформиране на стопанските системи от централно командвани към пазарно насочени, както и за извървяване на прехода от диктаторски режими към демократични общества, където господства върховенството на закона ", сподели Лайош Бокрош, някогашен финансов министър на Унгария, ексдиректор на фондовата борса в Будапеща, управлявал унгарската национална банка, заемал също и директорска позиция в Световната банка. Експертът обърна внимание, че през последните десетилетия всяка от европейските страни е извървяла по собствен метод този преход - за някои той е почнал по-рано, други са създали първите крачки с либерализацията, само че след това не са траяли със идната - стабилизацията. " За страдание всички тези промени, които са били направени, могат да бъдат заличени. Ние не можем да стоим и да се успокояваме, че нещата към този момент са направени и няма връщане обратно ", предизвести Бокрош, като даде образци от личната си Унгария. " Настоящото държавно управление счита, че би трябвало да национализира промишлености. Резултатът от това е, че изчезнаха непознатите вложения и даже чувството да неприкосновеността на частната благосъстоятелност е под въпрос. Затова бъдещето е да се върнем към истинския път на прехода. Реформите, които би трябвало да правим, са тези, които ще ускорят процеса на конвергенция ", настоя Бокрош.
" Като представители на новата политическа класа ние мощно подценихме заплахата от националистите и популистите. Подценихме наследството от комунизма и най-деструктивната му дарба - да унищожава връзките сред хората. Ние би трябвало да работим за поддържане на гражданското общество, с цел да може хората да поемат начинания, а не да са просто пасивни наблюдаващи на протичащото се ", сподели още унгарският финансист и политик.
Популизмът коства милиарди
Върху вредите от популизма се спря в изявлението си пред форума и Нотис Митраки, някогашен министър на стопанската система на Гърция. " Гърция бе първата страна, която влезе в рецесията и е последната, която ще излезе от нея. Бяхме измежду първите, попаднали в клопката на популизма. Хората бяха заблуждавани, че всичко е наред и ще се оправи, няма потребност да вършим промени. Но в последна сметка трябваше да минем през интервал, в който не можеше да се изнасят пари през граница, трябваше да понижаваме пенсии, хиляди високообразовани и стимулирани младежи емигрираха. В последна сметка този опит ни костваше милиарди евро ", сподели Митракис. Според него политиката на фискална дисциплинираност, към която се придържат европейските страни, е вярна, само че в нея би трябвало да се регистрира казусът със обществената неправда, която зее като проблем пред бъдещите генерации, защото демографският модел не устоя системата за обществена отбрана.
" Най-големият международен тренд сега е несигурността на междинната класа. Моето потомство не се усеща несъмнено за бъдещето на своите деца. Аз не знам дали моята 7-годишна щерка ще живее по-добре от мен. Докато моите родители, моите баба и дядо са били спокойни, че бъдещето ми сигурно ще по-добро от тяхното. Трендът в този момент е противоположен и това е предизвикателство пред нас ", изясни гръцкият икономист и политик.
Според лектори на конференцията отрицателни за Европа събития, каквото е напускането на Англия, могат да се обяснят освен с подценяването на популизма, само че и през световната финансова рецесия. Тя бе посрещната в Европа от тромава администрация и закъснели реакции, което донесе отчаяние и подкопа доверието в европейските институции. Ето за какво специалистите приканиха да се гледа на Brexit не толкоз като на неуспех, а като на опция за ясно дефиниране на проблемите, а оттова и за изчистването им.
" Европредседателството е добър миг да напомним, че България е подготвена за еврозоната ", сподели някогашният финансов министър Симеон Дянков при откриването на шестата интернационална CFA конференция. В нея участваха над 250 души от 30 страни
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА 12 © НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
Майк Дънинг, Fitch Ratings: За пръв път от години нарасналите рейтинги са повече от намалените
Тенденцията ще се резервира и следващата година, само че фирмите би трябвало да останат внимателни, показва мениджърът в изявление за " Капитал "
8 ное 2017
Николай Василев: България би трябвало да усъвършенства имиджа си като място за вложения
Управляващият сътрудник в " Експат Капитал " и член на борда на Българската CFA Асоциация за едно от най-големите събития във финансовия бранш – Инвестиционна конференция за Централна и Източна Европа
8 ное 2017
Калин Методиев: Работим за привличането на вложения в района
Председателят на Българската CFA асоциация пред " Капитал "
1 ное 2017 " Ние не можем да стоим и да се успокояваме, че промените към този момент са направени и няма връщане обратно. Б ъдещето е да се върнем на истинския път на прехода "
Лайош Бокрош, Унгария
България може да направи исторически значима стъпка, в случай че употребява идното европредседателство и като хазаин издигне идеята за разширение на Европейския съюз към западните Балкани. Призив за това насочиха емблематични финансисти и политици от района, които гостуваха в София като участници в Шестата интернационална CFA конференция. В изявленията си специалистите обрисуваха слабия стопански напредък, задлъжнялостта, дефицита на външни вложения, ниския стандарт на живот и влошаващата се демография като назряващи проблеми, които европейските страни не биха могли да преодолеят сами. Според специалистите за Brexit и вълната от шовинизъм и популизъм в Европа принос имат световната финансова рецесия и подценяването на наследството от комунизма. Те признават, че поривите за отцепление са неуспех, само че също по този начин виждат в тях опция за корекция на плана за обединена Европа. За нея преходът не е приключил, а продължава и изисква предприемането на структурни промени.
По-голяма Европа
" През идващите шест месеца България би могла да направи доста за Европа, защото от януари стартира председателството на Европейския съюз. Това може да наподобява церемониално, само че кардинално ръководителят може да реализира доста повече. Например да издигне една от идеите, която е значима, а точно - по-нататъшната интеграция в района ", отвори тематиката някогашният финансов министър Симеон Дянков. " Нашите съседи Сърбия, Косово, Македония останаха настрана от този развой на присъединение. България може да изиска съответни дати по кое време тези страни ще стартират присъединението си към Европейския съюз. Смятам, че то е изцяло допустимо ", сподели още Дянков. Според него по едно и също време с това би трябвало да се работи и за разширение в границите на валутния съюз: " Европредседателството е добър миг да напомним и че сме подготвени за еврозоната и аз съм сигурен, че в случай че създадем формалните стъпки за кандидатстване, България ще бъде призната в чакалнята на еврозоната ERM2 ", посочи още някогашният финансов министър.
Европа е изправена пред съществени проблеми, които поддържат напъните за по-здрава интеграция в границите на Европейския съюз, продължи тезата му Антон Проп, някогашен министър на финансите и експремиер на Словения, сега почетен вицепрезидент на Европейската капиталова банка. " Силно имам вяра, че политиката по разширение към страните, които сега са отвън пространството на Европейския съюз, е рецептата за дълготрайно усъвършенстване. Така че България като ръководител на Европейския съюз би трябвало да оказва напън и да не разрешава да се слага под въпрос легитимността на институциите в Европейския съюз ", сподели Проп.
Той показа разбор, съгласно който, с цел да се реализира изглаждане на виталния стандарт сред развитите и разрастващите се страни, при сегашния ритъм на стопански напредък са нужни сред 50 и 100 години, освен това без да има спиране на тренда от рецесии и рецесии. Това е отчайваща прогноза за район със застаряващо население, мощна миграция и сериозна задлъжнялост. Досега просперитетът се финансираше с заем, само че при сегашните равнища на задлъжнялост и ниската продуктивност на труда ние не можем да продължаваме да набираме благополучие по същия метод, изясни Проп. С това той насочи вниманието към нуждата от привличане на външни вложения, за които обаче районът би бил забавен само като единен пазар и изгладени разлики. В поддръжка на апела за укрепване на връзките той уточни и че се обрисува наклонност интернационалните вложения да търсят разрастващи се райони, а не развити, което прави Европа перспективна в световен мащаб.
Преходът не е приключил
" Това, от което се нуждаем в Европа, е осъществяването на сериозна маса от промени в редица браншове. Структурните промени бяха и към момента са ключът за трансформиране на стопанските системи от централно командвани към пазарно насочени, както и за извървяване на прехода от диктаторски режими към демократични общества, където господства върховенството на закона ", сподели Лайош Бокрош, някогашен финансов министър на Унгария, ексдиректор на фондовата борса в Будапеща, управлявал унгарската национална банка, заемал също и директорска позиция в Световната банка. Експертът обърна внимание, че през последните десетилетия всяка от европейските страни е извървяла по собствен метод този преход - за някои той е почнал по-рано, други са създали първите крачки с либерализацията, само че след това не са траяли със идната - стабилизацията. " За страдание всички тези промени, които са били направени, могат да бъдат заличени. Ние не можем да стоим и да се успокояваме, че нещата към този момент са направени и няма връщане обратно ", предизвести Бокрош, като даде образци от личната си Унгария. " Настоящото държавно управление счита, че би трябвало да национализира промишлености. Резултатът от това е, че изчезнаха непознатите вложения и даже чувството да неприкосновеността на частната благосъстоятелност е под въпрос. Затова бъдещето е да се върнем към истинския път на прехода. Реформите, които би трябвало да правим, са тези, които ще ускорят процеса на конвергенция ", настоя Бокрош.
" Като представители на новата политическа класа ние мощно подценихме заплахата от националистите и популистите. Подценихме наследството от комунизма и най-деструктивната му дарба - да унищожава връзките сред хората. Ние би трябвало да работим за поддържане на гражданското общество, с цел да може хората да поемат начинания, а не да са просто пасивни наблюдаващи на протичащото се ", сподели още унгарският финансист и политик.
Популизмът коства милиарди
Върху вредите от популизма се спря в изявлението си пред форума и Нотис Митраки, някогашен министър на стопанската система на Гърция. " Гърция бе първата страна, която влезе в рецесията и е последната, която ще излезе от нея. Бяхме измежду първите, попаднали в клопката на популизма. Хората бяха заблуждавани, че всичко е наред и ще се оправи, няма потребност да вършим промени. Но в последна сметка трябваше да минем през интервал, в който не можеше да се изнасят пари през граница, трябваше да понижаваме пенсии, хиляди високообразовани и стимулирани младежи емигрираха. В последна сметка този опит ни костваше милиарди евро ", сподели Митракис. Според него политиката на фискална дисциплинираност, към която се придържат европейските страни, е вярна, само че в нея би трябвало да се регистрира казусът със обществената неправда, която зее като проблем пред бъдещите генерации, защото демографският модел не устоя системата за обществена отбрана.
" Най-големият международен тренд сега е несигурността на междинната класа. Моето потомство не се усеща несъмнено за бъдещето на своите деца. Аз не знам дали моята 7-годишна щерка ще живее по-добре от мен. Докато моите родители, моите баба и дядо са били спокойни, че бъдещето ми сигурно ще по-добро от тяхното. Трендът в този момент е противоположен и това е предизвикателство пред нас ", изясни гръцкият икономист и политик.
Според лектори на конференцията отрицателни за Европа събития, каквото е напускането на Англия, могат да се обяснят освен с подценяването на популизма, само че и през световната финансова рецесия. Тя бе посрещната в Европа от тромава администрация и закъснели реакции, което донесе отчаяние и подкопа доверието в европейските институции. Ето за какво специалистите приканиха да се гледа на Brexit не толкоз като на неуспех, а като на опция за ясно дефиниране на проблемите, а оттова и за изчистването им.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ