116 години от рождението на големия наш художник, посветил живота

116 години от рождението на огромния наш художник, посветил живота си на „ майсторията на занаята “, завещал ни скъпа съкровищница от картини и Свети Мадони.

(Портрет на проф. Васил Стоилов, худ. Живко Чолаков)

♥ „ Той беше популярен татко. Гèрмански шоп, който стана жител на света… Спомням си го постоянно с цигарката в устата и по едно и също време с това рисува. Четката и цигарката. И споделя: „ Това е дъще – четката от Бога, цигарката от дявола. И който откри равновесието сред двете начала, той е същинският създател. “

Явора СТОИЛОВА в спомен за татко си

...

Завършването на Художествената академия в София през 1927 година е звезден момент в живота на Васил Стоилов. Тогава влюбеният в изкуството младеж от покрайнините на столицата още с изпитните си работи притегля вниманието на най-авторитетните по това време у нас художници и критици – Николай Райнов, Сирак Скитник, Чавдар Мутафов, както и скъпата поддръжка на своите преподаватели Цено Тодоров, Васил Захариев, Атанас Дудулов. За извънредно продуктивния и сполучлив креативен процес на художника първата му обществена изява има решаващо значение.

Шансът да бъде видян, оценен и откроен геният му на живописец, го зарежда с упоритости и сила за години напред. Разбира се ориста на Васил Стоилов не постоянно е била по този начин великодушна към него, не му е икономисала огорчения, разочарования, угризения; овреме геният, и още повече триумфът му във Франция, са му спечелили повече злоба и врагове, в сравнение с наслада и другари у нас. Но негово умно очакване в такива моменти е била работата, въодушевената мисъл за творчество. Животът в изкуството, насладата от труда остават до края на живота му негов избавителен кей, негова обетована територия и мощ.

От ранна юношеска възраст в самотните си часове, когато не рисува Васил Стоилов написа – дневници, писма до братята си, стихове за обичаната си или просто „ домашни извършения по литература ”; учи и непрестанно усъвършенства своя френски език (на млади години превеждайки Волтер, който в по-късни години постоянно цитира наизуст в оригинал). Изобщо литературата, като четене и писане, като чисто филологическо занятие, директно след рисуването или редом с него е другата негова рано проявена пристрастеност. 

В едно писмо до брат си Димитър, одеве приключилият Художествената академия младеж споделя с невероятен екстаз и задоволство от постигнатото за последния си изпитен ден в Художествената академия, който самичък дефинира като извънредно значимо събитие на живота си. 

♥ Драги Мити,

Сега към този момент можеш да ме поздравиш: приключих академията и наред се отзовах на отвъдния бряг – там дето сплита дните си в мрежа Животът, там отдето няма връщане обратно към слънчевите години на младостта. Ах, няма към този момент за мене учебно заведение! А то бе дом на придобиването. И – няма го към този момент. А положително ще донесе ли новият ми живот. Аз желая да се издигна над зловонната всекидневност, да прогоня в димящи бездни суетата на елементарното и да пребивавам в мир, в помощ на братя и сестри, в страданието по мечти, които за всеки път ме овладяха. Искам живота ми да бъде живот на праведник, дните ми – дни на младенец, що дири край морския бряг червен корал, бисерни миди и жълти звезди. Ой, какъв брой възторзи ме упойват като сок на алено грозде! Усещам: непрекъснато и буйно ме овладява плам за творчество, овладяват ме стремежи за неуморна работа, що би ме извело надалеч, при алмазните пътеки на Познание и Правда. Искам да пожъна вечно измежду белите пламъци на светлината, да се ослънча и пречистя. И дните ми да бъдат дни на дете, което не усеща завист, ни яд, ни зла умисъл, ни лошевина. Аз свърших последното юношеско учебно заведение, Мити! Отиде си последния ден на ученика Васил.

… Преди да ти приказвам за изложбата и мненията по нея, би трябвало да ти отбележа най-важното събитие през петте години, събитие от изключителна значимост за мене и активността ми в полето на труда за в идните дни. Преди десетина дни пристигна вкъщи Николай Райнов с жена си и моя непосредствен другар Мавров (Благой Мавров (1897-1967) – възпитател, лексикограф, полиглот), който и устрои цялата работа: той докара Николай вкъщи горе в килията ми.

В начало демонстрирах всичките си най-нови пейзажи на брой към тридесет. Николай Райнов не говореше, до момента в който настойчиво гледаше – това продължаваше повече от половин час. След това като приключи гледането, той начена да приказва. Ето насладата: това, което приказва ще помня за през цялостен живот. Той откри в работите ми огромна нематериалност, призна огромната техника, приказва за това, което би трябвало да допълня още. Той сподели, че такива картини ще бъдат показани за първи път в България. После приказва за качествата ми, които са доста и с две думи, откри в мен художника. Още приказва за огромните насоки в живописта, за избистряне на тоновете, за стремежа нагоре. Не мога ти предам тъкмо словата му по никой метод: то бяха слова на създател, които не се поддават на повтаряне. Ала същността на всичко казано от него аз спастрих в себе си: като лъч го сложих в душата си и ще огрява той пътя ми в идните дни.

И един път получил признанието на най-големия престиж у нас, мене не ще ме интересува по нататък ничие мнение: аз имам вяра в пътя си и в думите на Николай Райнов.

И ето ме в този момент – свободен и възрадван като пандизчия, който е пуснат нечакано на независимост: нещо радостно ме упойва, подтискат ме огромни възторзи и ме налягат пленителни мечти. И предпочитание за неуморна и непрестанна работа ме овладява като неутолена пристрастеност на безумец.

(Васил Стоилов, Момиче с цвете, 60-те – 70-те година на ХХ в.)

(Васил Стоилов, Натюрморт, 50-те – 60-те година на ХХ в.)

(Васил Стоилов, Мадона, 1942 г.)

(Васил Стоилов, Пейзаж, 30-те година на ХХ в.)

* Из кореспонденцията на художника като млад
Фрагмент от книгата: „ Васил Стоилов. История на моя живот; (и) Явора Стоилова. Историята на моя татко “, Изд. Литературен конгрес

* Портрет на проф. Васил Стоилов, худ. Живко Чолаков,