Човекът, който издига пилона на Рожен: Който иска да сади дръвчета. Аз нямам никакви комплекси, бил съм в казарма
111-метровият стълб с българския трибагреник на Рожен разбуни духовете в обществото. От 2 юни пилонът " Рожен " към този момент има учредено право на градеж на " пиедестал със застроена повърхност 256 кв.м и стълб с височина -111 м с диаметър основа 3 м и тегло 110 т ". Идеята и планът имат както стотици възторжени почитатели, по този начин и и мощни критици. Към момента не са открити еконарушения по плана.
Симеон Караколев е уредник на акцията за построяването на оборудването. Той е роден на 29 май 1978 година в Горна Оряховица. Създател на Сдружение " Рожен - завещание в бъдещето ", с което цели да възроди Роженския събор - традиция със 100-годишна история, популяризираща родопската ария, обичай и просвета.
Той е моторът на акцията за издигане на пилона на Роженските поляни в Родопите, който ще бъде публично открит на 13 юли. Вижте изявлението му пред:
-Г-н Караколев, монумент на Обединението – Пилон „ Рожен “, който ще извиси българският народен байрак на Роженските поляни в Родопите в средата на юли, е родобюлива инициатава, която събира доста фенове и донори. Но среща и отпор. Защо господин Караколев?
- Антагонизмът е завладял обществото ни на всички места. Днес няма тематика, която може да срещне обединяване на националния интерес. Няма! Голяма част от хората, които срещам или с мнения в общественото пространство, като че ли се срамят да се нарекат българи. Те не усещат какво е това „ жанр ” и „ Родина ”. Има някакъв боязън или пък е слугински нрав да изкрещиш: „ Аз съм българин! ”.
- Чета рецензии, че издигането на 111-метров стълб е „ комплексарщина “, по-добре било да се засадят дръвчета накъде.
- Който желае да сади дръвчета. Аз нямам никакви комплекси! Тези, които пишат това, не са били в казарма и не знаят какво е вълнението да се изправиш пред знамето и да кажеш: „ Заклех се! ”. Това значи да декларираш своята подготвеност за всеотдайност. Те не го схващат.
- По принцип знамето сплотява. В целия свят е по този начин, даже в Америка. Защо в България даже и знамето не сплотява?
- Америка е страна, в която американското знаме участва на всички места, там също има такива паметници с знамена. Това, което вършим на Рожен, не е просто стълб със знаме, то е паметник. Ние почитаме с него, първо починалите за освобождението на Родопите - 111 години, обвързваме 111 метра височина с тази годишнина. Точно на поляните, където инсталираме този паметник, е минавала граничната вадичка, разделяла българите преди 111 години. " Рожен " е одобряван като събор-обединител и аз съм сигурен, че ще продължава да бъде подобен, все пак и макар всички.
Но да се върнем на това, че в Съединени американски щати са патриоти - нямам доверие при тях да се появи такава полемика, в случай че решат да повдигнат знамето си на 111 метра. Да, ние сме небогати и някои споделят – за какво тези пари не се пренасочат другаде. По-лошото е, че ние сме небогати духовно Това е по-страшното. Ние сме отчаян народ! 500 години години този народ не е имал тяло, не е имал страна, само че е имал дух. Сега този народ има тяло, само че няма дух. И никой не приказва за това, тъй като тази тематика не е комфортна. Българската войска, за която всички приказват, не е била формирана от интелигенция, а от елементарните бойци, които са вярвали в идеали, имали са дух. Армията ни не е печелила с огромното си, съвременно въоръжение, а е печелила борбите си с дух. Е, този дух сега е задремал.
- И смятате, че с този стълб в небесата може да разкъсате „ тъмнината, легнала над страната ни “ и да разсъните духа?
- Да, имам вяра, че този паметник може да раздра тази мрачевина, която е налегнала над страната ни във всеки аспект – и духовно, и политически, и стопански, и обществено. Това може да бъде нов тласък, подтик. Стотици поддържат тази самодейност, малко на брой са тези, които не имат вяра в нея, само че пък те доста гласовити. Едни събират капачки за благородна концепция, аз и моят екип взехме решение, че желаеме да я насочим нашата положителна сила към знамето, тъй като то е този съединителен фактор.
В случая обаче то се явява естрада за духовно изтощени хора. Някои споделят: „ С какво знамето ще помогне на българите ”, други споделят: „ Аз от дълго време пребивавам в света, България за мен е просто място, където съм се родил и си пристигам тук от време на време, не ме интересува какво ще е знамето ”. Ето това безсърдечие виждам и в част от тези тъй наречените социалноактивни човеци в общественото пространство, които изливат гнева си в обществените мрежи. За тях си мисля, че в случай че бях оповестил, че ще сложа знамето на Европейски Съюз, може би нямаше да срещна подобен „ отпор ”. Но ние сме правова демократична страна, където всеки може да си показва мнението свободно. И ние показваме нашето по подобен метод – с изключение на посредством духовния аспект, има и веществен и желаеме това да остане за 100 години и за повече. Технически това оборудване може да издържи и над 100 години, ревизира се от време на време.
- Очаквахте ли такава гневна реакция?
- Ако някой в този момент ми каже кое е това, което е общоприето и не среща различия у нас, обвързвано с националното ни самочувствие – бих му свалил шапка. Националният ни празник ли го прави? Не! Историята ни ли го прави? Не, и тя е спорна. Ние сега нямаме народен блян. Това е неприятното! Да, разбирам, че „ наведена глава, сабя не я сече ”. Но в тази ситуация наведените не се сърдят на тези, които са ги навели, а се сърдят на тези, които са се изправили. Какво неприятно има в това да правиш сходни паметници, свързани с националния ни знак – знамето, да се трансформира в национална политика? И по този начин да възпиташ в подрастващите национално самочувствие. Такива паметници има по целия свят, където хората почитат традициите си, националната еднаквост и история
- Какви хора ви поддържат, кои подаряват?
- Много са. Това ни зарежда пъклен доста. Хората в дребните обитаеми места, животновъдите – те се радват на сходно нещо, въодушевява ги. Звъняха ни всевъзможни хора – възрастни, пенсионери, военни, които показваха и документално, и по телефона се обаждаха да ни поздравяват и най-много за смелостта да подхваща сходна самодейност. България има потребност от това. Неслучайно, като слоган на акцията сложихме и откъс от Вазов: „ България заслужава да се потрудим за нея ”.
Защото отново ще го кажа - не е израз на национално самочувствие и горделивост дървета да засаждат всички. Тъжно ми е, когато срещна нихилизма - това безродие, отстъплението от принадлежността към жанр и татковина и то от хора, които са на високо състояние. Тогава разбирам, че този народен нихилизъм е инфектиран. И идва вътрешният ми митинг - не би трябвало да разрешаваме като общество това да ни завладее, тъй като рискуваме след време поколенията, които идват след нас да не се припознават към този момент като българи.
- Чия ще бъде собствеността на този стълб и по какъв начин ще се поддържа?
- Теренът е благосъстоятелност на фондацията, откакто изградим оборудването ще предоставим всичко на страната – към този момент приказвах с кмета на Смолян и с регионалния шеф – те показаха подготвеност собствеността да бъде на страната. Това като имущество са два разнообразни вида. Пилонът е движима движимост, може да бъде демонтиран. Докато земята е частна - площадката, която ще дарим, е към 300 кв. м. Оттам-нататък би трябвало да се реши дали е належащо да се вършат уреди, свързани със сигурността като заграждения. Нашата цел е с изключение на всичко останало това да стане и туристическа атракция.
- Къде се създава сега пилонът?
- В България подобен стълб не може да се създаде, по тази причина се създава отвън България. Вече е подготвен, сега минава на процедури по галванизация и боядисване. Изработен е от стомана. Целият стълб тежи 110 тона, превозването ще стане с 11-12 композиции – 3 извънгабаритни и 8-9 общоприети тира. Ще пристигна в края на юни в България. Директно на поляните ще се разположи и ще се приготвя за монтаж. Там ще бъде инсталиран специфичен кран - 350-тонен на провдивска компания, който в този момент идва в България и това ще бъде първият му обект. Около 3-4 дни ще продължат монтажните действия, на такава височина е значимо да няма вятър.
- Много рецензии има за бетона, който се излива в основата на пилона.
- Бетонът, който ще бъде вложен в площадката, се равнява на бетона на един фамилен хотел. Казвам го, тъй като знайни и незнайни се упражняват по тематиката за бетона. В момента в България има над 100 изоставени в планините многоетажни хотела единствено с бетонна структура, въпреки това се построяват още 100 нови хотели също в планините. Фундаментът на пилона ще бъде подземен, над нея ще е морава. Всичко ще бъде подземен, по никакъв метод не се нарушава екосистемата, не се изрязва нито едно дърво, не се унищожава нито един хабитат на животно. Просто копаеш една дупка, вкарваш нещо, все едно един камък и я зариваш. Това е.
- Къде се тъче знамето?
- В Първомай. Ще бъде ушито до края на месеца. Ще се с площ 1110 кв.м. – над един декар, с тегло към 200 кг.
- От каква материя е?
- От специфичен плат, който е по-дебел с тегло 160 гр./кв.м.,
- Какво ще се случи на 13 юли?
- Преди 13-ти би трябвало да създадем няколко подготовки по издигането на знамето, с цел да се ревизира по какъв начин работят механизмите на знамето, да забележим за какъв брой време се подвига, тъй като всичко това е обвързвано след това с церемонията по откриването. На 13-ти започваме от 18.00 ч. програмата по откриването – осъществявания на отбор, слово за буквите, това ще се преплита режисьорски от нашия добър режисьор Борис Радев, който е подготвил много забавен театър. Ще има театър част с емблематични български песни. После присъединяване на живи картини, които пресъздават историята на България, ще има LED стени за наблюдаване, тъй че всички да могат да виждат какво става на сцената. Пристъпваме към церемонията с българчета от разнообразни общности в други страни, които да изпълнят химна, това е отпратка, че те са нашето завещание в бъдещето. И същинската гала, самото издигане на знамето, което ще бъде към 20-30 минути. Точното време по изгигане ще се реши след подготовките – знаме от 1110 кв.м. не е издигано до момента и по тази причина ще забележим по какъв начин ще се случи на подготовките. Около 21.30 ч. незабавно след издигането ще има мощен пироспектакъл и след него стартира концерт на Лили Иванова. След концерта завършва церемонията по издигане на знамето и надлежно на идващия ден стартира Роженския събор.
- Цялата самодейност е под патронажа на президента Радев. Той ще има ли присъединяване в церемонията?
- Предполагам, че ще участва, би следвало да има и тирада. Подобно национално значимо събитие неизбежно би трябвало да мине под патронажа на президента и той и неговият екип би следвало да реши по какъв начин ще се включи в самата гала.
- Понеже става дума за издигане на флага, ще има ли наличие на военна част?
- Да, поканили сме представителния духов оркестър и чакам те да се отзоват на нашата покана, тъй като въпреки всичко това не се случва годишно в България, дори не се е случвало в никакъв случай до момента.
- Колко души очаквате на поляната?
- Между 50 – 70 000 души. Изтегляме от 18.00 ч. самата стратегия, с цел да може хората да не се струпват едновременно, а да има едно гладко наличие, само че потенциалът на поляната, които чакаме да бъде напълнен, е към 70 000 души.
- Изненадите, които сте калкулирал?
- Има една, която ще стана ясна може би в деня на откриването. Но за сходен вид събития изненадата не е най-хубавото нещо.
- Аз имах поради неприятните.
- Не знам какво да чакам. В България всичко е допустимо. Подобно събитие става с друга поддръжка, освен материална. Може би след откриването, с цел да не звучи предначертано всичко,ще опиша и за документалния филм, които възнамерявам да пусна за стъпките, които направихме, с цел да се стигне до реализирането на този план. Ще кажа, че мен няма инцидентни неща. Тази мощ ме среща с хора, с които сме съидейници. Аз може да съм основател, само че доста хора вземат участие в реализацията на този план. Когато нещо има да се случва, то се случва.
Негативизмът няма да слезе скоро от дневния ред и на политици, и на интелектуалци, и на общественици. Но тъкмо с такива самодейност това може да бъде минимизирано.
В доста хора сега се възражда импулсът за самозапазване, борбата за духа, когато я има в общество, то постоянно ще излъчи хора, които да отстояват битката за българското. Стотици хиляди хора, може и милиони да станат, когато минат през тези поляни и видят този величествен родолюбив знак, ще трепне нещо в тях, то ще отключи страсти, ще ги накара да се замяслят за няко неща. И може тъкмо това тормози тези, които не желаят да видят в небесата българския фраг. Ако се върнем обратно, българите постоянно са били одушевен народ. Имали са връзка с боговете. Тази връзка е била мощна. Както и връзката с буквите. Това са неща, които малко хора могат да си обяснят. Осъзнаването – всичко това е развой.
Симеон Караколев е уредник на акцията за построяването на оборудването. Той е роден на 29 май 1978 година в Горна Оряховица. Създател на Сдружение " Рожен - завещание в бъдещето ", с което цели да възроди Роженския събор - традиция със 100-годишна история, популяризираща родопската ария, обичай и просвета.
Той е моторът на акцията за издигане на пилона на Роженските поляни в Родопите, който ще бъде публично открит на 13 юли. Вижте изявлението му пред:
-Г-н Караколев, монумент на Обединението – Пилон „ Рожен “, който ще извиси българският народен байрак на Роженските поляни в Родопите в средата на юли, е родобюлива инициатава, която събира доста фенове и донори. Но среща и отпор. Защо господин Караколев?
- Антагонизмът е завладял обществото ни на всички места. Днес няма тематика, която може да срещне обединяване на националния интерес. Няма! Голяма част от хората, които срещам или с мнения в общественото пространство, като че ли се срамят да се нарекат българи. Те не усещат какво е това „ жанр ” и „ Родина ”. Има някакъв боязън или пък е слугински нрав да изкрещиш: „ Аз съм българин! ”.
- Чета рецензии, че издигането на 111-метров стълб е „ комплексарщина “, по-добре било да се засадят дръвчета накъде.
- Който желае да сади дръвчета. Аз нямам никакви комплекси! Тези, които пишат това, не са били в казарма и не знаят какво е вълнението да се изправиш пред знамето и да кажеш: „ Заклех се! ”. Това значи да декларираш своята подготвеност за всеотдайност. Те не го схващат.
- По принцип знамето сплотява. В целия свят е по този начин, даже в Америка. Защо в България даже и знамето не сплотява?
- Америка е страна, в която американското знаме участва на всички места, там също има такива паметници с знамена. Това, което вършим на Рожен, не е просто стълб със знаме, то е паметник. Ние почитаме с него, първо починалите за освобождението на Родопите - 111 години, обвързваме 111 метра височина с тази годишнина. Точно на поляните, където инсталираме този паметник, е минавала граничната вадичка, разделяла българите преди 111 години. " Рожен " е одобряван като събор-обединител и аз съм сигурен, че ще продължава да бъде подобен, все пак и макар всички.
Но да се върнем на това, че в Съединени американски щати са патриоти - нямам доверие при тях да се появи такава полемика, в случай че решат да повдигнат знамето си на 111 метра. Да, ние сме небогати и някои споделят – за какво тези пари не се пренасочат другаде. По-лошото е, че ние сме небогати духовно Това е по-страшното. Ние сме отчаян народ! 500 години години този народ не е имал тяло, не е имал страна, само че е имал дух. Сега този народ има тяло, само че няма дух. И никой не приказва за това, тъй като тази тематика не е комфортна. Българската войска, за която всички приказват, не е била формирана от интелигенция, а от елементарните бойци, които са вярвали в идеали, имали са дух. Армията ни не е печелила с огромното си, съвременно въоръжение, а е печелила борбите си с дух. Е, този дух сега е задремал.
- И смятате, че с този стълб в небесата може да разкъсате „ тъмнината, легнала над страната ни “ и да разсъните духа?
- Да, имам вяра, че този паметник може да раздра тази мрачевина, която е налегнала над страната ни във всеки аспект – и духовно, и политически, и стопански, и обществено. Това може да бъде нов тласък, подтик. Стотици поддържат тази самодейност, малко на брой са тези, които не имат вяра в нея, само че пък те доста гласовити. Едни събират капачки за благородна концепция, аз и моят екип взехме решение, че желаеме да я насочим нашата положителна сила към знамето, тъй като то е този съединителен фактор.
В случая обаче то се явява естрада за духовно изтощени хора. Някои споделят: „ С какво знамето ще помогне на българите ”, други споделят: „ Аз от дълго време пребивавам в света, България за мен е просто място, където съм се родил и си пристигам тук от време на време, не ме интересува какво ще е знамето ”. Ето това безсърдечие виждам и в част от тези тъй наречените социалноактивни човеци в общественото пространство, които изливат гнева си в обществените мрежи. За тях си мисля, че в случай че бях оповестил, че ще сложа знамето на Европейски Съюз, може би нямаше да срещна подобен „ отпор ”. Но ние сме правова демократична страна, където всеки може да си показва мнението свободно. И ние показваме нашето по подобен метод – с изключение на посредством духовния аспект, има и веществен и желаеме това да остане за 100 години и за повече. Технически това оборудване може да издържи и над 100 години, ревизира се от време на време.
- Очаквахте ли такава гневна реакция?
- Ако някой в този момент ми каже кое е това, което е общоприето и не среща различия у нас, обвързвано с националното ни самочувствие – бих му свалил шапка. Националният ни празник ли го прави? Не! Историята ни ли го прави? Не, и тя е спорна. Ние сега нямаме народен блян. Това е неприятното! Да, разбирам, че „ наведена глава, сабя не я сече ”. Но в тази ситуация наведените не се сърдят на тези, които са ги навели, а се сърдят на тези, които са се изправили. Какво неприятно има в това да правиш сходни паметници, свързани с националния ни знак – знамето, да се трансформира в национална политика? И по този начин да възпиташ в подрастващите национално самочувствие. Такива паметници има по целия свят, където хората почитат традициите си, националната еднаквост и история
- Какви хора ви поддържат, кои подаряват?
- Много са. Това ни зарежда пъклен доста. Хората в дребните обитаеми места, животновъдите – те се радват на сходно нещо, въодушевява ги. Звъняха ни всевъзможни хора – възрастни, пенсионери, военни, които показваха и документално, и по телефона се обаждаха да ни поздравяват и най-много за смелостта да подхваща сходна самодейност. България има потребност от това. Неслучайно, като слоган на акцията сложихме и откъс от Вазов: „ България заслужава да се потрудим за нея ”.
Защото отново ще го кажа - не е израз на национално самочувствие и горделивост дървета да засаждат всички. Тъжно ми е, когато срещна нихилизма - това безродие, отстъплението от принадлежността към жанр и татковина и то от хора, които са на високо състояние. Тогава разбирам, че този народен нихилизъм е инфектиран. И идва вътрешният ми митинг - не би трябвало да разрешаваме като общество това да ни завладее, тъй като рискуваме след време поколенията, които идват след нас да не се припознават към този момент като българи.
- Чия ще бъде собствеността на този стълб и по какъв начин ще се поддържа?
- Теренът е благосъстоятелност на фондацията, откакто изградим оборудването ще предоставим всичко на страната – към този момент приказвах с кмета на Смолян и с регионалния шеф – те показаха подготвеност собствеността да бъде на страната. Това като имущество са два разнообразни вида. Пилонът е движима движимост, може да бъде демонтиран. Докато земята е частна - площадката, която ще дарим, е към 300 кв. м. Оттам-нататък би трябвало да се реши дали е належащо да се вършат уреди, свързани със сигурността като заграждения. Нашата цел е с изключение на всичко останало това да стане и туристическа атракция.
- Къде се създава сега пилонът?
- В България подобен стълб не може да се създаде, по тази причина се създава отвън България. Вече е подготвен, сега минава на процедури по галванизация и боядисване. Изработен е от стомана. Целият стълб тежи 110 тона, превозването ще стане с 11-12 композиции – 3 извънгабаритни и 8-9 общоприети тира. Ще пристигна в края на юни в България. Директно на поляните ще се разположи и ще се приготвя за монтаж. Там ще бъде инсталиран специфичен кран - 350-тонен на провдивска компания, който в този момент идва в България и това ще бъде първият му обект. Около 3-4 дни ще продължат монтажните действия, на такава височина е значимо да няма вятър.
- Много рецензии има за бетона, който се излива в основата на пилона.
- Бетонът, който ще бъде вложен в площадката, се равнява на бетона на един фамилен хотел. Казвам го, тъй като знайни и незнайни се упражняват по тематиката за бетона. В момента в България има над 100 изоставени в планините многоетажни хотела единствено с бетонна структура, въпреки това се построяват още 100 нови хотели също в планините. Фундаментът на пилона ще бъде подземен, над нея ще е морава. Всичко ще бъде подземен, по никакъв метод не се нарушава екосистемата, не се изрязва нито едно дърво, не се унищожава нито един хабитат на животно. Просто копаеш една дупка, вкарваш нещо, все едно един камък и я зариваш. Това е.
- Къде се тъче знамето?
- В Първомай. Ще бъде ушито до края на месеца. Ще се с площ 1110 кв.м. – над един декар, с тегло към 200 кг.
- От каква материя е?
- От специфичен плат, който е по-дебел с тегло 160 гр./кв.м.,
- Какво ще се случи на 13 юли?
- Преди 13-ти би трябвало да създадем няколко подготовки по издигането на знамето, с цел да се ревизира по какъв начин работят механизмите на знамето, да забележим за какъв брой време се подвига, тъй като всичко това е обвързвано след това с церемонията по откриването. На 13-ти започваме от 18.00 ч. програмата по откриването – осъществявания на отбор, слово за буквите, това ще се преплита режисьорски от нашия добър режисьор Борис Радев, който е подготвил много забавен театър. Ще има театър част с емблематични български песни. После присъединяване на живи картини, които пресъздават историята на България, ще има LED стени за наблюдаване, тъй че всички да могат да виждат какво става на сцената. Пристъпваме към церемонията с българчета от разнообразни общности в други страни, които да изпълнят химна, това е отпратка, че те са нашето завещание в бъдещето. И същинската гала, самото издигане на знамето, което ще бъде към 20-30 минути. Точното време по изгигане ще се реши след подготовките – знаме от 1110 кв.м. не е издигано до момента и по тази причина ще забележим по какъв начин ще се случи на подготовките. Около 21.30 ч. незабавно след издигането ще има мощен пироспектакъл и след него стартира концерт на Лили Иванова. След концерта завършва церемонията по издигане на знамето и надлежно на идващия ден стартира Роженския събор.
- Цялата самодейност е под патронажа на президента Радев. Той ще има ли присъединяване в церемонията?
- Предполагам, че ще участва, би следвало да има и тирада. Подобно национално значимо събитие неизбежно би трябвало да мине под патронажа на президента и той и неговият екип би следвало да реши по какъв начин ще се включи в самата гала.
- Понеже става дума за издигане на флага, ще има ли наличие на военна част?
- Да, поканили сме представителния духов оркестър и чакам те да се отзоват на нашата покана, тъй като въпреки всичко това не се случва годишно в България, дори не се е случвало в никакъв случай до момента.
- Колко души очаквате на поляната?
- Между 50 – 70 000 души. Изтегляме от 18.00 ч. самата стратегия, с цел да може хората да не се струпват едновременно, а да има едно гладко наличие, само че потенциалът на поляната, които чакаме да бъде напълнен, е към 70 000 души.
- Изненадите, които сте калкулирал?
- Има една, която ще стана ясна може би в деня на откриването. Но за сходен вид събития изненадата не е най-хубавото нещо.
- Аз имах поради неприятните.
- Не знам какво да чакам. В България всичко е допустимо. Подобно събитие става с друга поддръжка, освен материална. Може би след откриването, с цел да не звучи предначертано всичко,ще опиша и за документалния филм, които възнамерявам да пусна за стъпките, които направихме, с цел да се стигне до реализирането на този план. Ще кажа, че мен няма инцидентни неща. Тази мощ ме среща с хора, с които сме съидейници. Аз може да съм основател, само че доста хора вземат участие в реализацията на този план. Когато нещо има да се случва, то се случва.
Негативизмът няма да слезе скоро от дневния ред и на политици, и на интелектуалци, и на общественици. Но тъкмо с такива самодейност това може да бъде минимизирано.
В доста хора сега се възражда импулсът за самозапазване, борбата за духа, когато я има в общество, то постоянно ще излъчи хора, които да отстояват битката за българското. Стотици хиляди хора, може и милиони да станат, когато минат през тези поляни и видят този величествен родолюбив знак, ще трепне нещо в тях, то ще отключи страсти, ще ги накара да се замяслят за няко неща. И може тъкмо това тормози тези, които не желаят да видят в небесата българския фраг. Ако се върнем обратно, българите постоянно са били одушевен народ. Имали са връзка с боговете. Тази връзка е била мощна. Както и връзката с буквите. Това са неща, които малко хора могат да си обяснят. Осъзнаването – всичко това е развой.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ