„ВОЙНАТА ! И ПОДЛУДЕ СВЕТЪТ…“
110 години от оповестяването на Балканската война
140 години от рождението на Владимир Димитров – МайстораОткриване 22 февруари, вторник, 18.00 часа
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, фотоси, картини, стихове, книги, периодическият щемпел ни разкриват Балканската война, напомнят историята и подвига на тези генерации българи, дали живота си за националните идеали, за обединяването и вероятното бъдеще.
Немалко художници от разнообразни генерации са мобилизирани или се записват доброволци, обвързвайки освен своя живот, а и своето творчество с Балканската война, а по-късно и с баталното изкуство и историческата картина. Някои от тях са професори в Художествено-индустриалното учебно заведение (Рисувалното училище) или учители в гимназии, други преди малко са приключили своето художествено обучение в София или в други европейски столици, а на трети им следва занапред да учат.
За множеството от българските художници войната (баталната и историческата картина) е нещо напълно ново като отразяване. Тя ще притегли креативния интерес при някои и с времето те ще се развият в тази посока, за други ще е нещо непознато и те ще останат надалеч от това изкуство. Различни художествени свидетелства от войната са основали създателите. Различен е и погледът им към фронтовите линии, сраженията, окопите, обозите, лагерите, походите, бойците, по този начин както е друга и ориста им – житейска и креативна.
Впечатляващ брой художествени свидетелства от войната е оставил и огромният български живописец Владимир Димитров – Майстора. Малцина знаят, че като създател, търсещ път в изкуството, Майстора е основал голям цикъл от рисунки с молив или туш, акварели и маслени платна, които пазят загатна за Балканската война от 1912–1913 година Записал се като доброволец и той ще извърви целия поход със Седма пехотна рилска дивизия и ще отразява войната. Ще я отразява всекидневно в рисунките с обозначени дати и места, по този начин както вършат и Щъркелов, и Станьо Стаматов – като една хроника за войната. Разказите на художника са сбити. Сюжетите в рисунките му не са инцидентни. Винаги добре определен кадър, който да показа действителността. Създава облици на бойци, които са му близки. Рисувайки тях, той като че ли рисува и себе си. Един изстрадан облик на герои, учудили света с храбростта си. Рисува облика на тяхната мощ, отмалялост, страдалчество, религия.
Художникът, който е квалифициран и съумява да сътвори в този миг огромни панорамни батални произведения, е Ярослав Вешин. Ураганът на Балканската войната минава и през неговото творчеството, оставяйки своите следи в доста от творбите му. Образите платна му се трансформират в знак на войната, знак на българския боец. Ярослав Вешин освен оставя едно значимо и вълнуващо творчество като завещание, само че отваря нови пластични и жанрови благоприятни условия пред идващите генерации, издигайки баталното изкуство у нас до огромна висота.
Освен живописни и графични произведения не липсват и скултурни творби, отдадени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще сътвори по-цялостна и поредна серия статуи Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и други
Фондовете на Националния военноисторически музей имат най-богатата сбирка от произведения на художници, взели участие във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в художествената изложба в Кюстендил. В сбирката на Националната художествена изложба също се съхраняват едни от най-хубавите мостри свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или даже единични творби, за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Кърджали, Държавна организация архиви други и в частни сбирки.
Партньори в плана са Националният военноисторически музей и ХГ Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е придружена с азбучник и стратегия от документални филми, благосъстоятелност на Българската националната филмотека, Българска национална телевизия, както и мултимедийния план на Венелин Шурелов „ Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух “, осъществен през 2014 година по поръчка на фонд „ 13 века България “.
Куратори: Аделина Филева, Пламен В. Петров
140 години от рождението на Владимир Димитров – МайстораОткриване 22 февруари, вторник, 18.00 часа
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, фотоси, картини, стихове, книги, периодическият щемпел ни разкриват Балканската война, напомнят историята и подвига на тези генерации българи, дали живота си за националните идеали, за обединяването и вероятното бъдеще.
Немалко художници от разнообразни генерации са мобилизирани или се записват доброволци, обвързвайки освен своя живот, а и своето творчество с Балканската война, а по-късно и с баталното изкуство и историческата картина. Някои от тях са професори в Художествено-индустриалното учебно заведение (Рисувалното училище) или учители в гимназии, други преди малко са приключили своето художествено обучение в София или в други европейски столици, а на трети им следва занапред да учат.
За множеството от българските художници войната (баталната и историческата картина) е нещо напълно ново като отразяване. Тя ще притегли креативния интерес при някои и с времето те ще се развият в тази посока, за други ще е нещо непознато и те ще останат надалеч от това изкуство. Различни художествени свидетелства от войната са основали създателите. Различен е и погледът им към фронтовите линии, сраженията, окопите, обозите, лагерите, походите, бойците, по този начин както е друга и ориста им – житейска и креативна.
Впечатляващ брой художествени свидетелства от войната е оставил и огромният български живописец Владимир Димитров – Майстора. Малцина знаят, че като създател, търсещ път в изкуството, Майстора е основал голям цикъл от рисунки с молив или туш, акварели и маслени платна, които пазят загатна за Балканската война от 1912–1913 година Записал се като доброволец и той ще извърви целия поход със Седма пехотна рилска дивизия и ще отразява войната. Ще я отразява всекидневно в рисунките с обозначени дати и места, по този начин както вършат и Щъркелов, и Станьо Стаматов – като една хроника за войната. Разказите на художника са сбити. Сюжетите в рисунките му не са инцидентни. Винаги добре определен кадър, който да показа действителността. Създава облици на бойци, които са му близки. Рисувайки тях, той като че ли рисува и себе си. Един изстрадан облик на герои, учудили света с храбростта си. Рисува облика на тяхната мощ, отмалялост, страдалчество, религия.
Художникът, който е квалифициран и съумява да сътвори в този миг огромни панорамни батални произведения, е Ярослав Вешин. Ураганът на Балканската войната минава и през неговото творчеството, оставяйки своите следи в доста от творбите му. Образите платна му се трансформират в знак на войната, знак на българския боец. Ярослав Вешин освен оставя едно значимо и вълнуващо творчество като завещание, само че отваря нови пластични и жанрови благоприятни условия пред идващите генерации, издигайки баталното изкуство у нас до огромна висота.
Освен живописни и графични произведения не липсват и скултурни творби, отдадени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще сътвори по-цялостна и поредна серия статуи Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и други
Фондовете на Националния военноисторически музей имат най-богатата сбирка от произведения на художници, взели участие във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в художествената изложба в Кюстендил. В сбирката на Националната художествена изложба също се съхраняват едни от най-хубавите мостри свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или даже единични творби, за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Кърджали, Държавна организация архиви други и в частни сбирки.
Партньори в плана са Националният военноисторически музей и ХГ Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е придружена с азбучник и стратегия от документални филми, благосъстоятелност на Българската националната филмотека, Българска национална телевизия, както и мултимедийния план на Венелин Шурелов „ Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух “, осъществен през 2014 година по поръчка на фонд „ 13 века България “.
Куратори: Аделина Филева, Пламен В. Петров
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ