Смениха аортни клапи на 11 високорискови пациенти с нов...
11 възрастни пациенти с голям брой съпътстващи болести са първите сполучливо оперирани по новаторския способ трансфеморално имплантиране на аортна сърдечна клапа в Южна България. Интервенциите бяха осъществени в Отделението по инвазивна кардиология на УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив. Първата от интервенциите бе тъкмо преди година, заяви началникът на отделението доктор Гинчо Тонев.
Новият способ е единственият късмет за втори живот на пациенти с тежкостепенна аортна стеноза, тъй като със съпътстващите си болести те не биха могли да устоят обичайна хирургическа интервенция - така наречен интервенция на отворено сърце, прецизираха кардиолозите. След извършения преди дни общ надзорен обзор на 11-имата, лекарите от екипа откриха, че положението им е доста положително.
„ Втора младост карам, по този начин се усещам “, показа през сълзи благодарността си към екипа 78-годишният Петър Дулчев от Пазарджик.
„ Животодаряваща, а не животоспасяваща интервенция! Това е нещо чудотворно за мен “, изрази страстите си и Станко Мирчев, на 79 година
„ Всички пациенти бяха с доста висок риск за осъществяване на стандартна промяна на аортна клапа. Защото измежду болесттите им са захарен диабет, бъбречна непълнота, артериална хипертония, даже има и онкологични. Част от тях към този момент имат оперативни лекувания, при които са сменяни клапи, слагани са байпаси “, изясни доктор Велина Докторова. За огромно страдание първоначално загубихме един болен. Той получи затруднения, едно много съществено кървене в коремната празнина. Но това още веднъж е разследване от извънредно високия риск при тези заболели, сподели доктор Гинчо Тонев.
Неговият екип минал авансово образование в швейцарския град Люцерн за имплантиране на изкуствена аортна клапа. То е извънредно сполучливо в Съединени американски щати и в Европа се е наложило като извънредно съхраняваща здравето на сърдечноболните опция, обясниха кардиолозите.
Методът е безусловно безвъзмезден. В България на него се подлагат само високорискови пациенти, които би трябвало да дават отговор на всички избрани медицински показания. Първата стъпка е провеждането на така наречен кардиохирургична среща, при която експертите разискват положението на всеки един болен с всички налични проучвания. „ Присъстват сътрудниците от кардиохирургията, водени от доцент доктор Заприн Въжев, от кардиологична клиника, отпред с проф. доктор Федя Николов, и ние от инвазивна кардиология “, сподели доктор Гинчо Тонев. Пациентите минават през обширна предварителна подготовка, която изисква минимум 2 хоспитализации. Извършват се лабораторни проучвания в много необятен набор с обгръщане на съвсем всички органи на човешкото тяло, с цел да се наблюдава тяхната функционалност. На всички пациенти наложително се вършат ЕКГ-та, ехокардиографии, проучвания, от които се вижда по какъв начин действат клапите, както и скенер, който демонстрира какви са размерите на клапата и най-удачните достъпи за имплантиране на изкуствената. На всички пациенти се прави и коронарография, от която се открива положението на съдовете, кръвоснабдяващи самото сърце, изясни доктор Велина Докторова. „ Тези проучвания не могат да се създадат в границите на една хоспитализация. За да сме сигурни в самото имплантиране, би трябвало да подготвим всички коронарни съдове, с цел да си подсигурим добър излаз от самата намеса. А това значи, че има и лекуване при самата подготовка “, сподели доктор Докторова.
След определянето на даден болен като подобаващ за този способ на трансфеморално имплантиране на аортна клапа, втората стъпка е правенето на протокол и даване на всички проучвания на изпълнителния шеф на УМБАЛ „ Св. Георги “ проф. доктор Карен Джамбазов. След неговото утвърждение документите се изпращат в Надзорния съвет на Националната здравносигурителна каса, откъдето след нова инспекция се насочват към Здравната каса за отпущането на специфичния инструмент за имплантиране на изкуствената аортна клапа през феморалната артерия, сподели доктор Гинчо Тонев. Решението на НЗОК излиза след към 2 месеца.
Методът оскъпява бюджета, само че в същото време понижава броя на хоспитализациите на тези пациенти. Защото при неработеща клапа те влизат в болница по 5-7 и повече пъти годишно. А след протезирането на клапата секва хоспитализирането им поради сърдечна непълнота, което е икономисване и на средства. Другият плюс е, че се понижават и медикаментите в огромна част от случаите на пациентите, сподели доктор Велина Докторова.
За идната година към този момент имало много готови високорискови сърдечно заболели за интервенция по новия способ. „ Надяваме се да успеем да слагаме не по 1 клапа месечно, а на седмица “, сподели доктор Гинчо Тонев. Това би поддържало на високо равнище квалификацията на личния състав. Допълнително се приготвят сестри и лекари, сподели доктор Тонев и благодари на сътрудниците си от кардиохирургията, изключително на анестезиологичния екип. Благодари също и на доктор Горанов, и на доктор Докторова, които се грижат за подготовката, а по-късно за наблюдението на болните. „ В Германия да вземем за пример се правят по 26 000 интервенции годишно. У нас популацията е застаряващо и все по-чести стават дегенеративните промени в сърдечносъдовата система като митрална стеноза и аортна стеноза. Така че претендентите за подмяната им са доста “, сподели доктор Докторова.
„ Хората с тази тежкостепенна аортна стеноза имат мъчителна симптоматика. Обездвижени са, не могат да правят обикновени неща - от миенето на зъбите до оправянето на леглото. И най-минималните старания са им свръхвъзможностите - получават зной, рискова уморяемост ", сподели доктор Докторова. По тази причина обострената сърдечна непълнота е същински камшик и обществен проблем, за който не се приказва задоволително. Страда освен пациентът, само че и фамилията и всички околни. „ Да не можеш да изминеш и 5 метра независимо и да не можеш да се обслужваш - това те прави напълно подвластен от другите. Буквално като малко дете, нуждаещо се от непрекъснати грижи “, изясни доктор Докторова.
След подлагане на новия способ, още на втория ден пациентът става от леглото. Тази интервенция е с доста по-малък риск и с по-бързо възобновяване, твърдят лекарите.
„ До 3-ия етаж към този момент не се запъхтявам! Сутрин и вечер върша разходки. Преродих се! Поклон до земята на доктор Тонев и екипа му “, разплака се 80-годишният Георги Младенов от село Яврово. Той бил с 4 байпаса и куп други заболявания. „ Сърдечни хора в сърдечно поделение “, причисли се към благодарностите след прегледа и Петър Ангелов, на 71 година, от Асеновград. „ Преди интервенцията се чудеха дали ще оживея, а ето 1 година съм добре “, похвали се и единствената жена измежду 11-те оперирани Марийка Шотилова от Пловдив.
Последната от интервенциите по новия способ - на 72-годишния Петко Петков от Кърджали, бе показана на VІІ народен конгрес по интервенционална кардиология през ноември в Пловдив с присъединяване на най-хубавите експерти в региона от България и гостуващи лектори от чужбина.
тагове нов способ аортни клапи пациенти
Новият способ е единственият късмет за втори живот на пациенти с тежкостепенна аортна стеноза, тъй като със съпътстващите си болести те не биха могли да устоят обичайна хирургическа интервенция - така наречен интервенция на отворено сърце, прецизираха кардиолозите. След извършения преди дни общ надзорен обзор на 11-имата, лекарите от екипа откриха, че положението им е доста положително.
„ Втора младост карам, по този начин се усещам “, показа през сълзи благодарността си към екипа 78-годишният Петър Дулчев от Пазарджик.
„ Животодаряваща, а не животоспасяваща интервенция! Това е нещо чудотворно за мен “, изрази страстите си и Станко Мирчев, на 79 година
„ Всички пациенти бяха с доста висок риск за осъществяване на стандартна промяна на аортна клапа. Защото измежду болесттите им са захарен диабет, бъбречна непълнота, артериална хипертония, даже има и онкологични. Част от тях към този момент имат оперативни лекувания, при които са сменяни клапи, слагани са байпаси “, изясни доктор Велина Докторова. За огромно страдание първоначално загубихме един болен. Той получи затруднения, едно много съществено кървене в коремната празнина. Но това още веднъж е разследване от извънредно високия риск при тези заболели, сподели доктор Гинчо Тонев.
Неговият екип минал авансово образование в швейцарския град Люцерн за имплантиране на изкуствена аортна клапа. То е извънредно сполучливо в Съединени американски щати и в Европа се е наложило като извънредно съхраняваща здравето на сърдечноболните опция, обясниха кардиолозите.
Методът е безусловно безвъзмезден. В България на него се подлагат само високорискови пациенти, които би трябвало да дават отговор на всички избрани медицински показания. Първата стъпка е провеждането на така наречен кардиохирургична среща, при която експертите разискват положението на всеки един болен с всички налични проучвания. „ Присъстват сътрудниците от кардиохирургията, водени от доцент доктор Заприн Въжев, от кардиологична клиника, отпред с проф. доктор Федя Николов, и ние от инвазивна кардиология “, сподели доктор Гинчо Тонев. Пациентите минават през обширна предварителна подготовка, която изисква минимум 2 хоспитализации. Извършват се лабораторни проучвания в много необятен набор с обгръщане на съвсем всички органи на човешкото тяло, с цел да се наблюдава тяхната функционалност. На всички пациенти наложително се вършат ЕКГ-та, ехокардиографии, проучвания, от които се вижда по какъв начин действат клапите, както и скенер, който демонстрира какви са размерите на клапата и най-удачните достъпи за имплантиране на изкуствената. На всички пациенти се прави и коронарография, от която се открива положението на съдовете, кръвоснабдяващи самото сърце, изясни доктор Велина Докторова. „ Тези проучвания не могат да се създадат в границите на една хоспитализация. За да сме сигурни в самото имплантиране, би трябвало да подготвим всички коронарни съдове, с цел да си подсигурим добър излаз от самата намеса. А това значи, че има и лекуване при самата подготовка “, сподели доктор Докторова.
След определянето на даден болен като подобаващ за този способ на трансфеморално имплантиране на аортна клапа, втората стъпка е правенето на протокол и даване на всички проучвания на изпълнителния шеф на УМБАЛ „ Св. Георги “ проф. доктор Карен Джамбазов. След неговото утвърждение документите се изпращат в Надзорния съвет на Националната здравносигурителна каса, откъдето след нова инспекция се насочват към Здравната каса за отпущането на специфичния инструмент за имплантиране на изкуствената аортна клапа през феморалната артерия, сподели доктор Гинчо Тонев. Решението на НЗОК излиза след към 2 месеца.
Методът оскъпява бюджета, само че в същото време понижава броя на хоспитализациите на тези пациенти. Защото при неработеща клапа те влизат в болница по 5-7 и повече пъти годишно. А след протезирането на клапата секва хоспитализирането им поради сърдечна непълнота, което е икономисване и на средства. Другият плюс е, че се понижават и медикаментите в огромна част от случаите на пациентите, сподели доктор Велина Докторова.
За идната година към този момент имало много готови високорискови сърдечно заболели за интервенция по новия способ. „ Надяваме се да успеем да слагаме не по 1 клапа месечно, а на седмица “, сподели доктор Гинчо Тонев. Това би поддържало на високо равнище квалификацията на личния състав. Допълнително се приготвят сестри и лекари, сподели доктор Тонев и благодари на сътрудниците си от кардиохирургията, изключително на анестезиологичния екип. Благодари също и на доктор Горанов, и на доктор Докторова, които се грижат за подготовката, а по-късно за наблюдението на болните. „ В Германия да вземем за пример се правят по 26 000 интервенции годишно. У нас популацията е застаряващо и все по-чести стават дегенеративните промени в сърдечносъдовата система като митрална стеноза и аортна стеноза. Така че претендентите за подмяната им са доста “, сподели доктор Докторова.
„ Хората с тази тежкостепенна аортна стеноза имат мъчителна симптоматика. Обездвижени са, не могат да правят обикновени неща - от миенето на зъбите до оправянето на леглото. И най-минималните старания са им свръхвъзможностите - получават зной, рискова уморяемост ", сподели доктор Докторова. По тази причина обострената сърдечна непълнота е същински камшик и обществен проблем, за който не се приказва задоволително. Страда освен пациентът, само че и фамилията и всички околни. „ Да не можеш да изминеш и 5 метра независимо и да не можеш да се обслужваш - това те прави напълно подвластен от другите. Буквално като малко дете, нуждаещо се от непрекъснати грижи “, изясни доктор Докторова.
След подлагане на новия способ, още на втория ден пациентът става от леглото. Тази интервенция е с доста по-малък риск и с по-бързо възобновяване, твърдят лекарите.
„ До 3-ия етаж към този момент не се запъхтявам! Сутрин и вечер върша разходки. Преродих се! Поклон до земята на доктор Тонев и екипа му “, разплака се 80-годишният Георги Младенов от село Яврово. Той бил с 4 байпаса и куп други заболявания. „ Сърдечни хора в сърдечно поделение “, причисли се към благодарностите след прегледа и Петър Ангелов, на 71 година, от Асеновград. „ Преди интервенцията се чудеха дали ще оживея, а ето 1 година съм добре “, похвали се и единствената жена измежду 11-те оперирани Марийка Шотилова от Пловдив.
Последната от интервенциите по новия способ - на 72-годишния Петко Петков от Кърджали, бе показана на VІІ народен конгрес по интервенционална кардиология през ноември в Пловдив с присъединяване на най-хубавите експерти в региона от България и гостуващи лектори от чужбина.
тагове нов способ аортни клапи пациенти
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ