Родопчанка доживя до 107 с картофи и фасул
107-годишната родопчанка Нурие Дерменджиева е една от най-възрастните в България. Тя се храни сама, откакто отчасти си възвърна зрението с едното око. Столетницата е записана в регистрите, че е родена на 12 октомври 1912 година Тогава обаче записвали децата по-късно след раждането, когато съумеят да стигнат до служителите, тъй че като нищо е родена няколко месеца по-рано, означават локалните.
Баба Нурие се осланя на шестте си деца, към този момент също баби и дядовци, като на всеки от тях гостува за един месец на ротационен принцип. Столетницата е гражданин на маданското село Средногорци, където са синовете й. Посреща ни обаче в къщата на щерка си Мюмюне в рудоземското село Бяла река, в положително здраве, седнала на леглото в очакване на посетители. Жената мъчно чува, само че за нейна наслада и на околните й от две години вижда с едното око, откакто години наред била съвсем сляпа. Столетницата претърпя сполучливо интервенция на дясното око в смолянската болница, когато беше на 105 години.
Не виждала и с двете очи поради катаракта и не можела да се храни сама. " Постоянно имаше човек до нея. Искаше да върви из двора и градините, а можеше да падне. Преди интервенцията беше толкоз зле, че трябваше да я храним ", описват околните й. След интервенцията столетницата проглежда с дясното око и се захваща незабавно каквото може сама да си прави. " В началото се плашеше от придвижване, като види, беше отвикнала. Но в този момент се храни сама, гледа телевизия ", споделя щерка й Мюмюне. Столетницата е не повече от 40 кг, дребничка като дете. " С годините стана все по-мъничка ", споделят околните й. Дълголетието й го отдават на многото тежка работа през живота й, дребното храна и благия й темперамент.
За живот повече от век баба Нурие не е споделила неприятна дума на някого съгласно децата й. " Баба ни също беше дълголетница, живя над 90 години. А нашата майка и да се е ядосвала на някого, не се е разбирало, запазвала си го е в себе си и не е правила в никакъв случай кавги. Не помня да е викала, добричка е ", споделя Мюмюне. На въпрос по кое време й е било най-трудно столетницата добродушно споделя: Всякакво е било.
Баба Нурие е израснала с доста сестри и братя в маданската махала Дъбово. Омъжила се на 16 години и родила едно след друго 6 деца. Сега най-големият й наследник Рамадан е на 78 години, следва го Мюмюне - на 75, а по-късно са Асан, Емине, Реджеп и Хризантема. Столетницата ги отгледала в беднотия, в една стая в махала Рустан. Сега махалата е изцяло обезлюдена. А фамилията живее по общините Мадан, Рудозем и Смолян, където си построяват къщи.
Баба Нурие има трудов стаж единствено от ТЗКС-то. Но животът й минал все с тежък труд, гледала тютюн, картофи, боб. Преди 45 години умрял брачният партньор й Реджеп. Той работил във флотационната фабрика, която била в Средногорци, болен от силикоза и умрял на 52-годишна възраст.
Към 80-те си години баба Нурие изкарала три леки инсулта, само че не един след различен. Заради заболяване жлъчката й бе отстранена, само че това по никакъв начин не й се отрази на общото здраве, описват околните. След това обаче закъсала доста със зрението. " Казаха ни, че с интервенция може да вижда, и я закарахме в болничното заведение в Смолян да се уверим дали е допустимо на тази възраст да си възвърне най-малко отчасти зрението ", споделя Мюмюне. Лекарите открили, че тя е изцяло здрава и може да се подложи на интервенция. Преди различавала единствено ярко и мрачно, а в този момент вижда най-малко 10%. Благодарение на доктор Янев и доктор Лалов й е обезпечена и безвъзмездна леща и бабата вижда с едното око. Лекарите показват, че защото на лявото й око клепачът й е паднал, нямало да се получи същият резултат като с другото око и с интервенция. Но и с едното баба Нурие брои умерено пръсти от разстояние два метра.
" По-рано не виждаше от един метър показан пръст. След това можеше да изброи и какъв брой пръста са вдигнати ", споделя синът й Рамадан. Той е пенсионер от дълго време, откакто е бил миньор в " Горубсо " и водач през целия си трудов стаж. По-малкият му брат Реджеп се пенсионирал със същите специалности, а най-малкият - Асан, откакто излязъл в пенсия, се занимавал с овце. Най-големият наследник още при започване на 70-те години на предишния век си построил къща в Средногорци, а след него къщи вдигнали и братята му.
Дъщерите на баба Нурие - Мюмюне, Емине и Хризантема, са омъжени надлежно в Бяла река, Търън и Смолян.
Фамилията мъчно пресмята броя на множеството последващи наследници. Бабата има 14 внуци, 3-ма правнуци и 3-ма праправнуци. Някои от тях живеят в чужбина. " Може и да сме повече към този момент, то сме доста ", споделя с усмивка баба Мюмюне.
" Цялата фамилия са задружни и работливи. И всичките деца на баба Нурие са усмихнати хора ", споделя кметът на Средногорци Светлан Младенов.
Баба Нурие се осланя на шестте си деца, към този момент също баби и дядовци, като на всеки от тях гостува за един месец на ротационен принцип. Столетницата е гражданин на маданското село Средногорци, където са синовете й. Посреща ни обаче в къщата на щерка си Мюмюне в рудоземското село Бяла река, в положително здраве, седнала на леглото в очакване на посетители. Жената мъчно чува, само че за нейна наслада и на околните й от две години вижда с едното око, откакто години наред била съвсем сляпа. Столетницата претърпя сполучливо интервенция на дясното око в смолянската болница, когато беше на 105 години.
Не виждала и с двете очи поради катаракта и не можела да се храни сама. " Постоянно имаше човек до нея. Искаше да върви из двора и градините, а можеше да падне. Преди интервенцията беше толкоз зле, че трябваше да я храним ", описват околните й. След интервенцията столетницата проглежда с дясното око и се захваща незабавно каквото може сама да си прави. " В началото се плашеше от придвижване, като види, беше отвикнала. Но в този момент се храни сама, гледа телевизия ", споделя щерка й Мюмюне. Столетницата е не повече от 40 кг, дребничка като дете. " С годините стана все по-мъничка ", споделят околните й. Дълголетието й го отдават на многото тежка работа през живота й, дребното храна и благия й темперамент.
За живот повече от век баба Нурие не е споделила неприятна дума на някого съгласно децата й. " Баба ни също беше дълголетница, живя над 90 години. А нашата майка и да се е ядосвала на някого, не се е разбирало, запазвала си го е в себе си и не е правила в никакъв случай кавги. Не помня да е викала, добричка е ", споделя Мюмюне. На въпрос по кое време й е било най-трудно столетницата добродушно споделя: Всякакво е било.
Баба Нурие е израснала с доста сестри и братя в маданската махала Дъбово. Омъжила се на 16 години и родила едно след друго 6 деца. Сега най-големият й наследник Рамадан е на 78 години, следва го Мюмюне - на 75, а по-късно са Асан, Емине, Реджеп и Хризантема. Столетницата ги отгледала в беднотия, в една стая в махала Рустан. Сега махалата е изцяло обезлюдена. А фамилията живее по общините Мадан, Рудозем и Смолян, където си построяват къщи.
Баба Нурие има трудов стаж единствено от ТЗКС-то. Но животът й минал все с тежък труд, гледала тютюн, картофи, боб. Преди 45 години умрял брачният партньор й Реджеп. Той работил във флотационната фабрика, която била в Средногорци, болен от силикоза и умрял на 52-годишна възраст.
Към 80-те си години баба Нурие изкарала три леки инсулта, само че не един след различен. Заради заболяване жлъчката й бе отстранена, само че това по никакъв начин не й се отрази на общото здраве, описват околните. След това обаче закъсала доста със зрението. " Казаха ни, че с интервенция може да вижда, и я закарахме в болничното заведение в Смолян да се уверим дали е допустимо на тази възраст да си възвърне най-малко отчасти зрението ", споделя Мюмюне. Лекарите открили, че тя е изцяло здрава и може да се подложи на интервенция. Преди различавала единствено ярко и мрачно, а в този момент вижда най-малко 10%. Благодарение на доктор Янев и доктор Лалов й е обезпечена и безвъзмездна леща и бабата вижда с едното око. Лекарите показват, че защото на лявото й око клепачът й е паднал, нямало да се получи същият резултат като с другото око и с интервенция. Но и с едното баба Нурие брои умерено пръсти от разстояние два метра.
" По-рано не виждаше от един метър показан пръст. След това можеше да изброи и какъв брой пръста са вдигнати ", споделя синът й Рамадан. Той е пенсионер от дълго време, откакто е бил миньор в " Горубсо " и водач през целия си трудов стаж. По-малкият му брат Реджеп се пенсионирал със същите специалности, а най-малкият - Асан, откакто излязъл в пенсия, се занимавал с овце. Най-големият наследник още при започване на 70-те години на предишния век си построил къща в Средногорци, а след него къщи вдигнали и братята му.
Дъщерите на баба Нурие - Мюмюне, Емине и Хризантема, са омъжени надлежно в Бяла река, Търън и Смолян.
Фамилията мъчно пресмята броя на множеството последващи наследници. Бабата има 14 внуци, 3-ма правнуци и 3-ма праправнуци. Някои от тях живеят в чужбина. " Може и да сме повече към този момент, то сме доста ", споделя с усмивка баба Мюмюне.
" Цялата фамилия са задружни и работливи. И всичките деца на баба Нурие са усмихнати хора ", споделя кметът на Средногорци Светлан Младенов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ