Код здраве: Какво да правим след зараза от Ковид-19
Масово в медийното пространство се представят съветите и препоръките на лекари от различни специалности по отношение на Ковид-19. В рамките на два епизода на „ Код здраве” с д-р Владимир Лазаров от УМБАЛ " Света Анна " ще се опитаме да обобщим и разкажем стъпка по стъпка какво е необходимо да направи всеки от нас, който се срещне челно с Ковид-19. В част първа говорихме за това кога един пациент да потърси помощ, какви медикаменти и кога да приема в зависимост от състоянието си, какви изследвания и кога да проведе.
Във втората част д-р Лазаров разяснява какво да правим след като вече сме преминали 14-дневната карантина, защото оказва се периодът на възстановяване е доста по-продължителен от установеният по закон за изолация. Също така няма как да подминем и темата за различните видове ваксини срещу коронавируса – кога да си я поставим, безопастна ли е, има ли заболявания и състояния, за които е противопоказна и дали да я приемаме изобщо, ако вече сме с антитела.
Преди всичко след изтичането на двете седмици лечение трябва да сме в добро общо състояние, да нямаме характерната отпадналост за Ковид-19. Загубата на обоняние не винаги се възстановява в този период, тъй като има пациенти, които чак след месец-месец и половина си го възвръщат, но това не значи, че още са болни.
По отношение на изследванията, които трябва да направим, за да се установи категорично, че вече сме здрави, д-р Лазаров препоръчва да се обърне внимание на нивото на лимфоцитите, които от намаляване в началото на инфекцията след 14 дни от началото й трябва да са се повишили до умерено и близо до нормалното си количестно – показател, че имунната система до голяма степен се е преборила с вируса. CRP протеинът, който в началото на болестта е бил завишен трябва също да се изследва и да бъде в ниски стойности. Феритинът и дедимерът също са ключови. Ако всички тези кръвни показатели са в норма се счита, че успешно сме преодоляли първата част на инфекцията. Вместо PSR тест, д-р Лазаров препоръчва на се направят антигенни тестове и да се види дали има имуноглобулини от група G и няма от група М, характерни за острата фаза на инфекцията. Също така количествен тест трябва да определи нивото на тези от група G – ако са над 25 се счита, че вече имаме достатъчно антитела. При хората с ниски нива на антитела- до 10, трябва да има продължаващо лечение, поне имуностимулиращо, за да се изградят активни антитела. Ако такива не се появят до 40-тия ден се препоръчва ваксинация.
При много от пациентите, които не преминават леко през болестта, се разиграва т.нар. цитокинна буря – състояние, при което имунната ни система става твърде активна в опитите да спре размножаването на вируса. Това води до промени - лимфоцити, цитокини, маркерът интерлевкин-6 започват да се повишават с голяма скорост. Тези показатели трябва да се изследват в болнична обстановка. В тези случаи не трябва да се дават имуностимулатори, а Дексаметазон, който действа противовъзпалително, като същевременно е и имуносопресор.
„ За да не се разиграе този сценарий трябва да имаме контрол на заболяваето още в първата фаза. В над 80% от случаите цитокинната буря води до полиорганна недостатъчност, обдишването е противопоказно и често изходът не е добър. Този вирус не е толкова опасен, ако хората спазват тези мерки. Ако се стигне до голям проблем в лечението, тогава неминуемо настъпват усложнения, които са много по-страшни от тези, които са при останалите вируси”, категоричен е д-р Владимир Лазаров.
По отнощение на ваксините той препоръчва всеки лекар да постъпи отговорно и да се ваксинира, както самият той вече е направил.
Към момента са известни 4 вида ваксини, 2 от тях са вече одобрени в Европейския съюз, а другите се прилагат в определени страни извън него. Първата група е на нуклеотидните ваксини – RNK и ДНК на „ Пфайзер” и „ Бионтек”, както и на „ Модерна”. При тях се изискват две дози. „ Те са революционни, защото прототипите им са създадени за лечение на рак. Съдържат информационна RNK, която се съхранява в наночастица. Тя навлиза в нашата RNK през цитоплазмата и свързвайки се с нея предава този софтуер, така че да се образуват антитела. Наночастицата е нетрайна и затова втората доза трябва да е след 20 дни”, разяснява специалистът.
По отношение на опасенията, че тези ваксини могат да изменят ДНК-то ни, или да ни причинят други заболявания, д-р Лазаров коментира по следния начин: „ единствено вирусът на СПИН има един ензим, който се нарича обратна транскриптаза. Той влиза в ДНК-то и може да промени генома. RNK вирусите нямат такава обратна транскриптаза и съответно не могат да променят ДНК-то ни, да бъдем чипирани или нещо да се случи след 5 години. Единственият недостатък тук е транспортирането при екстремно ниски градуси на ваксините”.
Вторият вид ваксини са тези на „ Астра Зенека” и „ Спутник 5”, които са вектор вирусни. Те не съдържат вирусен антиген, а имат вектор, който е насочващ, заедно с вируса. Той навлиза в клетките, инструктира ги да произвеждат антигена на вируса, което предизвиква силен имунен отговор, включващ антитела, В и Т клетки. Една-две дози са достатъчни.
Третата група е тази на целите вирусни ваксини. Те не могат да заразят клетките, но предизвикват имунен отговор. Към момента все още не се разработват ваксини срещу коронавируса с жив щам. Именно тези от третата група са в основата на много от съществуващите към момента ваксини – тези срещу морбили, сезонен грип, хепатит А, както и БЦЖ ваксината.
Четвъртата група са с протеинови субединици, каквито разработват „ Санофи” и „ Новавакс”. Вместо да инжектират цял вирус, те съдържат пречистени и подбрани части от него и така не са в състояние да причинят заболяване. Основният им недостатък е, че имунният отговор може да е много слаб и да се налага реваксинация през няколко месеца.
А дали има противопоказания за поставянето на ваксина срещу коронавирус? Отговорът е и да, и не. Автоимунните заболявания са противопоказни за някои от видовете ваксини – тези, които използват леко или напълно умъртвени вируси, за да предизвикат образуването на хоморален имунитет. Алергичните състояния също трябва да се третират с особено внимание, защото някои от тях са на белтъчна основа и могат да дадат реакция при поставянето им. Другото състояние, което би могло да е противопоказно, е бременност, защото никой все още не знае категорично как би могло да реагира тялото ни. „ Не казвам тези хора да се въздържат, а да изберат подходящата ваксина”, уточнява д-р Лазаров.
Пациентите с диабет или със сърдечно-съдови заболявания задължително трябва да се ваксинират и дори да са сред първите. „ Вместо да питат какво ще стане след 1-2 години, ако не преживеят заболяването, този въпрос е излишен”, отбелязва специалистът от Окръжна болница.
Ако пък вече имаме антитела над 25 единици след преминаване на заболяването поставянето на ваксината трябва да се случи чак след като тяхното количество намалее.
„ Ролята на Инверкментина в борбата с Ковид-19 е много голяма, защото той може да се прилага като профилактика, предизвикваща образуването на антитела. Засега по непотвърдени данни този препарат играе по-добра роля за лечението и профилактиката, отколкото Ремдесивира например. Всичките тези лекарства, които бяха лансирани и даването на много видове антибиотици, в някакъв етап може би имат ефект, но нямат профилактичен такъв, за разлика от Инвермектина”, заключва д-р Лазаров.
Повече подробности относно различните ваксини, както и каква е разликата между антиагреганти и антикоагуланти и защо вторите не трябва да бъдат прилагани в домашни условия разберете от видеото.
Кой е днешният ни гост накратко:
Д-р Владимир Лазаров е специалист по Ушно-носни-гърлени болести с близо 30-годишен опит. Професионалния си път започва в „ МБАЛ – Благоевград “ през 1990 г., а 6 години по-късно специализира УНГ болести в ИСУЛ. От 2001 до 2016 г. е част от екипа Клиника „ Глава и шия “ на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология. От 2016 г д-р Лазаров става част от екипа на УМБАЛ " Света Анна ". Той е един от онези лекари, които не просто са работохолици, но и са намерили своята лична формула как да „ удължат “ денонощието. Поради което освен в Окръжна болница, д-р Лазаров се грижи и за много болни и в други краища на столицата.
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Гардероб на водещата:
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 18324 Рани в устата и " спънат език " - още два признака на COVID-19 В Габровска област 21 на 100 от педагозите са поискали да се имунизират Израел регистрира над 9000 нови случая на ковид за четвърти следващ ден
Повече за Коронавирус
най-ново: лесни стъпки: просто управление: eпидемия:
Във втората част д-р Лазаров разяснява какво да правим след като вече сме преминали 14-дневната карантина, защото оказва се периодът на възстановяване е доста по-продължителен от установеният по закон за изолация. Също така няма как да подминем и темата за различните видове ваксини срещу коронавируса – кога да си я поставим, безопастна ли е, има ли заболявания и състояния, за които е противопоказна и дали да я приемаме изобщо, ако вече сме с антитела.
Преди всичко след изтичането на двете седмици лечение трябва да сме в добро общо състояние, да нямаме характерната отпадналост за Ковид-19. Загубата на обоняние не винаги се възстановява в този период, тъй като има пациенти, които чак след месец-месец и половина си го възвръщат, но това не значи, че още са болни.
По отношение на изследванията, които трябва да направим, за да се установи категорично, че вече сме здрави, д-р Лазаров препоръчва да се обърне внимание на нивото на лимфоцитите, които от намаляване в началото на инфекцията след 14 дни от началото й трябва да са се повишили до умерено и близо до нормалното си количестно – показател, че имунната система до голяма степен се е преборила с вируса. CRP протеинът, който в началото на болестта е бил завишен трябва също да се изследва и да бъде в ниски стойности. Феритинът и дедимерът също са ключови. Ако всички тези кръвни показатели са в норма се счита, че успешно сме преодоляли първата част на инфекцията. Вместо PSR тест, д-р Лазаров препоръчва на се направят антигенни тестове и да се види дали има имуноглобулини от група G и няма от група М, характерни за острата фаза на инфекцията. Също така количествен тест трябва да определи нивото на тези от група G – ако са над 25 се счита, че вече имаме достатъчно антитела. При хората с ниски нива на антитела- до 10, трябва да има продължаващо лечение, поне имуностимулиращо, за да се изградят активни антитела. Ако такива не се появят до 40-тия ден се препоръчва ваксинация.
При много от пациентите, които не преминават леко през болестта, се разиграва т.нар. цитокинна буря – състояние, при което имунната ни система става твърде активна в опитите да спре размножаването на вируса. Това води до промени - лимфоцити, цитокини, маркерът интерлевкин-6 започват да се повишават с голяма скорост. Тези показатели трябва да се изследват в болнична обстановка. В тези случаи не трябва да се дават имуностимулатори, а Дексаметазон, който действа противовъзпалително, като същевременно е и имуносопресор.
„ За да не се разиграе този сценарий трябва да имаме контрол на заболяваето още в първата фаза. В над 80% от случаите цитокинната буря води до полиорганна недостатъчност, обдишването е противопоказно и често изходът не е добър. Този вирус не е толкова опасен, ако хората спазват тези мерки. Ако се стигне до голям проблем в лечението, тогава неминуемо настъпват усложнения, които са много по-страшни от тези, които са при останалите вируси”, категоричен е д-р Владимир Лазаров.
По отнощение на ваксините той препоръчва всеки лекар да постъпи отговорно и да се ваксинира, както самият той вече е направил.
Към момента са известни 4 вида ваксини, 2 от тях са вече одобрени в Европейския съюз, а другите се прилагат в определени страни извън него. Първата група е на нуклеотидните ваксини – RNK и ДНК на „ Пфайзер” и „ Бионтек”, както и на „ Модерна”. При тях се изискват две дози. „ Те са революционни, защото прототипите им са създадени за лечение на рак. Съдържат информационна RNK, която се съхранява в наночастица. Тя навлиза в нашата RNK през цитоплазмата и свързвайки се с нея предава този софтуер, така че да се образуват антитела. Наночастицата е нетрайна и затова втората доза трябва да е след 20 дни”, разяснява специалистът.
По отношение на опасенията, че тези ваксини могат да изменят ДНК-то ни, или да ни причинят други заболявания, д-р Лазаров коментира по следния начин: „ единствено вирусът на СПИН има един ензим, който се нарича обратна транскриптаза. Той влиза в ДНК-то и може да промени генома. RNK вирусите нямат такава обратна транскриптаза и съответно не могат да променят ДНК-то ни, да бъдем чипирани или нещо да се случи след 5 години. Единственият недостатък тук е транспортирането при екстремно ниски градуси на ваксините”.
Вторият вид ваксини са тези на „ Астра Зенека” и „ Спутник 5”, които са вектор вирусни. Те не съдържат вирусен антиген, а имат вектор, който е насочващ, заедно с вируса. Той навлиза в клетките, инструктира ги да произвеждат антигена на вируса, което предизвиква силен имунен отговор, включващ антитела, В и Т клетки. Една-две дози са достатъчни.
Третата група е тази на целите вирусни ваксини. Те не могат да заразят клетките, но предизвикват имунен отговор. Към момента все още не се разработват ваксини срещу коронавируса с жив щам. Именно тези от третата група са в основата на много от съществуващите към момента ваксини – тези срещу морбили, сезонен грип, хепатит А, както и БЦЖ ваксината.
Четвъртата група са с протеинови субединици, каквито разработват „ Санофи” и „ Новавакс”. Вместо да инжектират цял вирус, те съдържат пречистени и подбрани части от него и така не са в състояние да причинят заболяване. Основният им недостатък е, че имунният отговор може да е много слаб и да се налага реваксинация през няколко месеца.
А дали има противопоказания за поставянето на ваксина срещу коронавирус? Отговорът е и да, и не. Автоимунните заболявания са противопоказни за някои от видовете ваксини – тези, които използват леко или напълно умъртвени вируси, за да предизвикат образуването на хоморален имунитет. Алергичните състояния също трябва да се третират с особено внимание, защото някои от тях са на белтъчна основа и могат да дадат реакция при поставянето им. Другото състояние, което би могло да е противопоказно, е бременност, защото никой все още не знае категорично как би могло да реагира тялото ни. „ Не казвам тези хора да се въздържат, а да изберат подходящата ваксина”, уточнява д-р Лазаров.
Пациентите с диабет или със сърдечно-съдови заболявания задължително трябва да се ваксинират и дори да са сред първите. „ Вместо да питат какво ще стане след 1-2 години, ако не преживеят заболяването, този въпрос е излишен”, отбелязва специалистът от Окръжна болница.
Ако пък вече имаме антитела над 25 единици след преминаване на заболяването поставянето на ваксината трябва да се случи чак след като тяхното количество намалее.
„ Ролята на Инверкментина в борбата с Ковид-19 е много голяма, защото той може да се прилага като профилактика, предизвикваща образуването на антитела. Засега по непотвърдени данни този препарат играе по-добра роля за лечението и профилактиката, отколкото Ремдесивира например. Всичките тези лекарства, които бяха лансирани и даването на много видове антибиотици, в някакъв етап може би имат ефект, но нямат профилактичен такъв, за разлика от Инвермектина”, заключва д-р Лазаров.
Повече подробности относно различните ваксини, както и каква е разликата между антиагреганти и антикоагуланти и защо вторите не трябва да бъдат прилагани в домашни условия разберете от видеото.
Кой е днешният ни гост накратко:
Д-р Владимир Лазаров е специалист по Ушно-носни-гърлени болести с близо 30-годишен опит. Професионалния си път започва в „ МБАЛ – Благоевград “ през 1990 г., а 6 години по-късно специализира УНГ болести в ИСУЛ. От 2001 до 2016 г. е част от екипа Клиника „ Глава и шия “ на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология. От 2016 г д-р Лазаров става част от екипа на УМБАЛ " Света Анна ". Той е един от онези лекари, които не просто са работохолици, но и са намерили своята лична формула как да „ удължат “ денонощието. Поради което освен в Окръжна болница, д-р Лазаров се грижи и за много болни и в други краища на столицата.
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Гардероб на водещата:
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 18324
Повече за Коронавирус
най-ново: лесни стъпки: просто управление: eпидемия:
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ