Проф. Николай Слатински обяви кои са четирите измерения на кризата в България и кой може да ни извади от нея
Кризата в България има четири измерения - тя е политическа, финансова, икономическа и ценностна. Четири са и основните характеристики на сегашната ситуация, които говорят за навлизането ни в дълга вълна на нестабилност и резки, понякога силно противоречиви, трудно контролируеми промени.
1. ГЕРБ са изчерпали своите управленски възможности. През годините те все повече се нуждаят от подкрепата на други партии, вкл. и на партия-идиотка - във всеки парламент има по една такава. А това говори за нарастващо безсилие и спихващ се потенциал. Няма как внезапно в ГЕРБ да се появят нито нови идеи, нито нови лица, нито нов тип поведение, нито нова енергия за нещо съзидателно.
2. Сегашният политически модел не може повече да бъде поддържан и следователно не може да продължава съществуването си. Той доведе до превръщането на властта в йерархия от мрежи - на всяко ниво се изгражда мрежа, която се храни с корупция и концентраторът, сгъстъкът, сплъстъкът, хъбът, т.е. водещата група в тази мрежа трупа ресурс, който да ѝ позволи да се издигне по-високо в йерархията, за да има много повече възможности за трупане на ресурс и, съответно, за издигане в йерархията.
А най-висшата властова група, тази на върха на йерархията, се стреми само към едно - да стане част от олигархията. Такава конструкция на властовия механизъм е достигнала своя максимум, започва да се руши под тежестта си и да се превръща в основна заплаха не само за националната сигурност, но и за самата държавност в България.
3. Българската икономика е деградирала до състояние да не може да поддържа жизнените функции на държавата. Това е консуматорска, клептоманска, кланова, трофейна икономика на назначените " бизнесмени ". Тя потребява обществен (държавен и европейски ресурс), влага го в бетон и асфалт, в неща, които не могат да се изнасят, задъхва се от недостиг на квалифицирани работни места (които не създава) и от дефицит от високи технологии (които не внедрява), не разработва, не произвежда и не експортира, а претака, препродава и препира. Затова заради нея България чрез кредити и внос изяжда бъдещето на следващите поколения. В един момент всичкото бъдеще, което може да бъде изядено, се оказва изядено и по-нататъшното функциониране на икономиката става блокирано, превръща се в тъпчене на място, декапитализация, движение на заден ход и нови вълни на емиграция - не просто на кадърни и пробивни хора, а на всеки, който се чувства излишен тук дотолкова, че независимо от шансовете си за успех на Запад - решава да се изнесе от родината си.
4. Най-пострадалото поколение на Прехода - това на родените 1965-1975 г., вече навлиза в периода на изчерпване на възможностите си за успех и развитие, за движение нагоре по статусния вертикал и за смяна на професията и-или поминъка. Това поколение е на вълна равносметка. И като цяло тази му равносметка от Прехода е негативна. То тегли чертата и се вижда губещо. И няма някакъв запас от воля и здраве, знания и алтернативи, за да си повярва, че не всичко е загубено. Затова настроението му е протестно, яростно, отчаяно и донякъде озлобено. То не знае какво трябва да се прави нататък, а и обикновените хора не са длъжни да знаят това, нито да чертаят стратегии - те затова са обикновени хора. Но то знае какво повече не бива да бъде нататък. Те не се За, те са Против. Те не искат това, което е досега, да продължава и занапред.
Ако моето поколение - 1955-1965 г. навлезе в Прехода с постигнати някои неща - създадено семейство, утвърдена професия, собствен дом, мрежа от социални контакти, т.е. имаше запас от прочност, от ресурси, с които да посрещне драматизма на промените;
и ако поколението 1975-1985 г. (да уточня, че всички години приведени тук са донякъде условни!) започна своята социална реализация директно в кипежа на демокрацията, в реална и сложна среда, благодарение на която формира своя характер, мобилност, принципи и средства за оцеляване и развитие;
то поколението 1965-1975 г. имаше жестокия малшанс да бъде възпитавано, учено, подготвяно и насърчавано за живот в едни (соц) условия и точно когато навлезе в живота, всичко се промени и то трябваше да се гмурне от първия си ден като самостоятелни и активни субекти, в качествено различните (кап) условия. Все едно да е тренирано през цялото време за дълъг скок и в момента, в който за първи път излиза на стадиона, да му кажат, че дисциплината е вече висок скок. Това му донесе много мъки и страдания, битки и разочарования. Ето защо то днес е сърдитото и недоволно поколение. То днес е на площадите. И трябва да се знае, че с всяка измината седмица, с всеки изминат месец, с всяка измината година нови и нови хора от това поколение ще достигат до ръба на равносметката и тази им равносметка ще ги изкарва на площадите. И те ще бъдат на тези площади решителни, агресивни, смели и непримирими. Тяхното излизане на площадите тепърва започва и няма да приключи скоро.
Тъпа мисъл е, че, виждате ли, БСП ги ръчкала. БСП, вярна на себе си, се прилепва до протестите, за да паразитира върху тях и те да свършат работата ѝ, за която тя е нескопосана и неадекватна. Но дори и тези протести да я докарат на власт, те ще продължат и когато тя е на власт, при това с още по-голяма сила, защото ако ГЕРБ е виновен за ада на втората половина на проваления в много отношения Преход, то БСП е тази, която в първата половина на Прехода попречи в най-голяма степен Преходът да сполучи. А и по принцип и по инерция в България най-лесно се протестира срещу БСП и тя е най-лека за сваляне от власт.
Така че ни чакат много трудни и много на брой години. Те могат да бъдат и не чак толкова непоносимо трудни и не чак толкова непозволимо значителни на брой, ако поколението 1965-1975 (най-вече) излъчи качествени лидери с качествена програма. Това поколение сега е на площадите, но неговите най-добри представители трябва да излязат на сцената - на сцената на управлението.
Първо, за да изнесат като Фортинбрас политическите трупове от нея;
сетне, за да отворят демократичните прозорци и да проветрят застоялата и започнала да вони политическа атмосфера в страната;
после, за да предложат реалистичен, модерен, европейски и демократичен път за излизане от тежката политическа, финансова, икономическа и ценностна криза;
и накрая, за да запретнат ръкави и да изтеглят България от блатото на постпреходното статукво и застоя на прогнилата с некомпетентност, арогантност, нарцисизъм, лошо възпитание и безпътица " стабилност ".
Алтернативата на този позитивен сценарий е агония, преминаваща в хаос, израждаща се в анархия и завършваща с разпад.
Коментар на проф. Николай Слатински
1. ГЕРБ са изчерпали своите управленски възможности. През годините те все повече се нуждаят от подкрепата на други партии, вкл. и на партия-идиотка - във всеки парламент има по една такава. А това говори за нарастващо безсилие и спихващ се потенциал. Няма как внезапно в ГЕРБ да се появят нито нови идеи, нито нови лица, нито нов тип поведение, нито нова енергия за нещо съзидателно.
2. Сегашният политически модел не може повече да бъде поддържан и следователно не може да продължава съществуването си. Той доведе до превръщането на властта в йерархия от мрежи - на всяко ниво се изгражда мрежа, която се храни с корупция и концентраторът, сгъстъкът, сплъстъкът, хъбът, т.е. водещата група в тази мрежа трупа ресурс, който да ѝ позволи да се издигне по-високо в йерархията, за да има много повече възможности за трупане на ресурс и, съответно, за издигане в йерархията.
А най-висшата властова група, тази на върха на йерархията, се стреми само към едно - да стане част от олигархията. Такава конструкция на властовия механизъм е достигнала своя максимум, започва да се руши под тежестта си и да се превръща в основна заплаха не само за националната сигурност, но и за самата държавност в България.
3. Българската икономика е деградирала до състояние да не може да поддържа жизнените функции на държавата. Това е консуматорска, клептоманска, кланова, трофейна икономика на назначените " бизнесмени ". Тя потребява обществен (държавен и европейски ресурс), влага го в бетон и асфалт, в неща, които не могат да се изнасят, задъхва се от недостиг на квалифицирани работни места (които не създава) и от дефицит от високи технологии (които не внедрява), не разработва, не произвежда и не експортира, а претака, препродава и препира. Затова заради нея България чрез кредити и внос изяжда бъдещето на следващите поколения. В един момент всичкото бъдеще, което може да бъде изядено, се оказва изядено и по-нататъшното функциониране на икономиката става блокирано, превръща се в тъпчене на място, декапитализация, движение на заден ход и нови вълни на емиграция - не просто на кадърни и пробивни хора, а на всеки, който се чувства излишен тук дотолкова, че независимо от шансовете си за успех на Запад - решава да се изнесе от родината си.
4. Най-пострадалото поколение на Прехода - това на родените 1965-1975 г., вече навлиза в периода на изчерпване на възможностите си за успех и развитие, за движение нагоре по статусния вертикал и за смяна на професията и-или поминъка. Това поколение е на вълна равносметка. И като цяло тази му равносметка от Прехода е негативна. То тегли чертата и се вижда губещо. И няма някакъв запас от воля и здраве, знания и алтернативи, за да си повярва, че не всичко е загубено. Затова настроението му е протестно, яростно, отчаяно и донякъде озлобено. То не знае какво трябва да се прави нататък, а и обикновените хора не са длъжни да знаят това, нито да чертаят стратегии - те затова са обикновени хора. Но то знае какво повече не бива да бъде нататък. Те не се За, те са Против. Те не искат това, което е досега, да продължава и занапред.
Ако моето поколение - 1955-1965 г. навлезе в Прехода с постигнати някои неща - създадено семейство, утвърдена професия, собствен дом, мрежа от социални контакти, т.е. имаше запас от прочност, от ресурси, с които да посрещне драматизма на промените;
и ако поколението 1975-1985 г. (да уточня, че всички години приведени тук са донякъде условни!) започна своята социална реализация директно в кипежа на демокрацията, в реална и сложна среда, благодарение на която формира своя характер, мобилност, принципи и средства за оцеляване и развитие;
то поколението 1965-1975 г. имаше жестокия малшанс да бъде възпитавано, учено, подготвяно и насърчавано за живот в едни (соц) условия и точно когато навлезе в живота, всичко се промени и то трябваше да се гмурне от първия си ден като самостоятелни и активни субекти, в качествено различните (кап) условия. Все едно да е тренирано през цялото време за дълъг скок и в момента, в който за първи път излиза на стадиона, да му кажат, че дисциплината е вече висок скок. Това му донесе много мъки и страдания, битки и разочарования. Ето защо то днес е сърдитото и недоволно поколение. То днес е на площадите. И трябва да се знае, че с всяка измината седмица, с всеки изминат месец, с всяка измината година нови и нови хора от това поколение ще достигат до ръба на равносметката и тази им равносметка ще ги изкарва на площадите. И те ще бъдат на тези площади решителни, агресивни, смели и непримирими. Тяхното излизане на площадите тепърва започва и няма да приключи скоро.
Тъпа мисъл е, че, виждате ли, БСП ги ръчкала. БСП, вярна на себе си, се прилепва до протестите, за да паразитира върху тях и те да свършат работата ѝ, за която тя е нескопосана и неадекватна. Но дори и тези протести да я докарат на власт, те ще продължат и когато тя е на власт, при това с още по-голяма сила, защото ако ГЕРБ е виновен за ада на втората половина на проваления в много отношения Преход, то БСП е тази, която в първата половина на Прехода попречи в най-голяма степен Преходът да сполучи. А и по принцип и по инерция в България най-лесно се протестира срещу БСП и тя е най-лека за сваляне от власт.
Така че ни чакат много трудни и много на брой години. Те могат да бъдат и не чак толкова непоносимо трудни и не чак толкова непозволимо значителни на брой, ако поколението 1965-1975 (най-вече) излъчи качествени лидери с качествена програма. Това поколение сега е на площадите, но неговите най-добри представители трябва да излязат на сцената - на сцената на управлението.
Първо, за да изнесат като Фортинбрас политическите трупове от нея;
сетне, за да отворят демократичните прозорци и да проветрят застоялата и започнала да вони политическа атмосфера в страната;
после, за да предложат реалистичен, модерен, европейски и демократичен път за излизане от тежката политическа, финансова, икономическа и ценностна криза;
и накрая, за да запретнат ръкави и да изтеглят България от блатото на постпреходното статукво и застоя на прогнилата с некомпетентност, арогантност, нарцисизъм, лошо възпитание и безпътица " стабилност ".
Алтернативата на този позитивен сценарий е агония, преминаваща в хаос, израждаща се в анархия и завършваща с разпад.
Коментар на проф. Николай Слатински
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ