Александър е на 38 години от Шумен, но живее в

Александър е на 38 години от Шумен, но живее в София, където развива собствен бизнес с офис консумативи. Завършва с отличие Природо-математическата гимназия в родния си град и се определя като интелигентен интроверт. За себе си казва, че е от „ старата пръст “, възпитаван в уважение и почит към близките. Кавалер по природа, Александър трудно приема излишната показност и прекалена импулсивност на днешните млади.

Загубата на баща му през миналата година е болка, която все още не може да преодолее. Александър определя баща си като „ най-големия авторитет в живота ми, моят идол “, който е изградил личността и характера му.

Той е поредният участник, който се размина с победата във „ Фермата “. А ето какво сподели за читателите на „ ШОУ “ часове след отпадането си в неделя вечер.

- Какво бе за теб участието ти във „ Фермата”?
- Не съм пропуснал нито един епизод от предишните сезони. Това, което виждах на екран, ми беше на сърце. Работата в такава среда – типично селска и българска с животни, земя и хора, е изключително близка до моите разбирания за нормалния живот, който трябва да водим.
След края на предишния сезон на „ Фермата “ реших съвсем импулсивно да кандидатствам за следващия. Изминах етапа на няколкото кастинга като всички останали участници.

- Намери ли уважението на останалите участници?
- Сприятеляване със сигурност се получава в един такъв формат. Вярвам, че уважението, което изпитват част от съотборниците към мен е реципрочно. Аз също уважавам голяма част от хората, с които „ Фермата “ ни събра. Със сигурност това ще доведе до приятелства, които може да са и до живот.

- Прехвърчаха ли любовни искри между теб и Александра?
- Симпатиите ми към Александра са нещо, което не бих могъл да скрия. Те са се основавали единствено на уважение, харесване и споделяне на общи възгледи, разбирателство. Оттам нататък всичко, което ще се случи или няма да се случи, само времето ще покаже. Не смятам, че телевизионният ефир е мястото, където трябва да се развиват подобен род отношения.

- Само заради камерите ли отношенията между вас не тръгнаха в по-сериозна посока?
- На мен това ми пречи. Показността и участието ми в такъв формат, където цялото ми ежедневие е следено, със сигурност ми създават дискомфорт. Това е причината, поне от моя страна. Но животът е пред нас и тепърва ще видим как ще се развият отношенията помежду ни.

- Какво значи да определиш себе си като „ интелигентен интроверт”? Какво те направи такъв?
- Не покривам изцяло определението за интровертен тип човек, но се определям за по-смирен, затворен. Тиха натура съм, която не се опитва да се натрапва с мнение и агресивно да налага чрез визията си начин на живот. Интровертността е едно определение, което ме характеризира, но не напълно. Обичам да бъда в добра компания, не съм затвореният тип, който изключва отношенията и общуването с хора. Социален тип съм, но по своя интровертен начин.
А интелигентността освен придобита може да бъде и природна. Животът ми дотук е спомогнал да развивам това, което моето семейство ми е дало като наследство.
Любовта към семейството, към познанието, дава едно ниво на култура, което не виждам в голяма част от подрастващите. Не виждам привързаността към близките и респекта към всичко, което е зад нас и ни е дало добрата основа.

- Хората навън приемат ли те за аутсайдер?
- Със сигурност за голяма част от хората съм странен, мълчалив, социопат. Но чак да ме приемат за аутсайдер… Близките до мен хора не са много, но са качествени и са изключително важни за мен. Всички те са устояли на своенравния ми характер, успели са да намерят своя мотив да продължаваме да общуваме и да се опознаваме.

- Ти си човек, който не приема излишната показност. Как ти се отразява цялото това медийно внимание в момента?
- Притеснителен съм по природа. Не бях готов за този медиен интерес. Форматът до този момент ни изолира в една затворена среда, докато след излизането ми от шоуто срещам хората по улицата, виждам техните усмивки и определено ме карат да се чувствам неловко. Но в същото време си казвам, че няма от какво да се притеснявам, нямам повод да се срамувам от себе си и това, което показах във „ Фермата‘. Това ми помага да преодолея тази разпознаваемост, която е присъща за всички участници и е неизбежна.
- Определяш баща ти за голям авторитет и пример в живота ти. След смъртта му намери ли за какво друго да се хванеш и да продължиш напред?
- Намирам подкрепа в лицето на майка ми и сестра ми. Не бих могъл да продължа, ако не съм близо до семейството си. Трудно е човек да намери сродна душа, с която да продължи напред в живота. Все още няма такъв човек до мен. Вярвам, че баща ми е човек, който не би се отказал за нищо на света и не би ме поощрил да се предам.
- Мислиш ли за жена, деца, семейство?
- Разбира се, че на моята възраст това са неща, които мисля и копнея за тях. Но в момента съм свободен, нямам момиче до мен, с което да правя такива планове.

Интервю на Красимир КРАСИМИРИРОВ

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!