Фондация: Десет са важните промени в Закона за домашното насилие
1. Удължаване на периода за подаване на молба за домашно принуждение от 1 на 3 месеца.
Това може би е най-ключовата смяна по отношение на предходните разпореждания, считат от фондацията.
Причината – увеличението на времето, в което потърпевшият може да подаде тъжба, дава опция на индивида да се съвземе след претърпяното и да вземе осъзнато решение да търси отбрана на правата си. По-дългият период е гаранция, че потърпевшите ще разполагат с време, в което да се възстановят – и физически, и душевен, и да си дадат сметка какво им се е случило.
В случаи, при които за потърпевшото лице е било обективно невероятно да съблюдава общия 3-месечния период, му се дава опция да го направи до 6 месеца от осъществяване на акта на принуждение. Срокът не се счита за пропуснат, когато молбата до съда е подадена посредством общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи.
2. Разширява се кръгът на лицата, които могат да търсят помощ, като са включени към този момент и лицата, които се намират или са били в интимна връзка:
Лицата, намиращи се или били в интимна връзка с насилника;
Лицата, на които са предоставени грижите за децата.
Лицата, на които детето е поверено;
Лицата, които са родственици по права или по съребрена линия до четвърта степен в това число, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско общуване или в интимна връзка;
Лицата, с които родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско общуване или в интимна връзка;
Лицата, които са брачен партньор или някогашен брачен партньор на родителя.
3. Ускорява се достъпът до правораздаване
Досега потърпевшите трябваше да обикалят от кабинет на кабинет, от гише на гише, с цел да получат помощ. Според признатите промени в закона по искане на потърпевшото лице държавните и общински органи, лечебните заведения, юридическите лица, които реализират активност по предварителна защита и отбрана от домашното принуждение са длъжни в период от 24 часа да препратят молба за формиране на произвеждане по издаване на заповед за отбрана от съответния областен съд.
Така първият по веригата – било то доктор, служител на реда – би трябвало да задейства машината, тъй че на потърпевшото лице да се спести вероятно пътешестване до града, в който се намира съответният областен съд.
Така съдът ще бъде сезиран за издаване на заповед за отбрана, без на потърпевшото лице на процедура да му се постанова физически персонално да подаде молбата до съда. Ключовото в тази нова норма е, че би трябвало да има отправено искане от страна на потърпевшото лице за това.
4. Тотална възбрана за всевъзможен контакт с потърпевшия
Вече ще е налице като допустима мярка за отбрана да бъде наложена и възбрана за всякаква връзка по телефон, имейл, елементарна поща и всевъзможни други средства за връзка. Тук остава неуточнен въпросът по какъв начин потърпевшият родител ще предава децата на родителя- принудител, когато има избран режим на персоналните връзки, при наложена такава мярка за отбрана, само че наредбата е стъпка напред, считат от Фондацията.
5. Съдът прави оценка на риска по специфична методика и употребява мнението на експерти
Досега съдиите трябваше да преценят риска съгласно личните си показа. От в този момент нататък при преценка на рисковите фактори те ще би трябвало да взимат под внимание експертизата от страна на психолози, обществени служащи и лекари.
Самата методика за оценка на риска, би трябвало да бъде избрана в правилника за използване на закона. А нужните промени в правилника, би трябвало да бъдат направени от Министерския съвет в 6-месечен период от обнародването на закона.
Това значи, че извършвайки оценка на риска, съдиите ще могат да се произнасят по-спокойно, в случаите, в които следва да бъде направена преценка на това, до каква степен в дадена обстановка, е налице риск за живота и здравето на съответни лица.
6. Увеличава се грижата за засегнатите деца!
Освен че като нова мярка за отбрана е планувана насочването на потърпевшите деца към профилирани услуги за отбрана, помощ и поддръжка на деца, жертви или очевидци на принуждение, законодателен израз на грижата към децата има в новата редакция на член 5, алинея 4.
Съгласно нея, съдът може да постанови като защитна мярка режимът на персонални връзки, избран по реда на Семейния кодекс, сред детето и родителя, причинител на домашно принуждение, да се реализира за периода по заповедта, само че в предпазена среда, предоставена в профилирана услуга по ЗЗДН или обезпечена от снабдител на обществена услуга по сегашния адрес на детето или по местопребиваването му, под контрол на психолог или обществен служащ.
7. Създава се Национална осведомителна система за домашно принуждение.
Досега броят на смъртните случаи и тежките похищения се следеше от Неправителствени организации бранша чрез медийни изявления, а страната не използваше съответен механизъм за сходно следене. С новите разпореждания се основава опция тези данни да се подават от всички заинтригувани страни към Националната осведомителна система, което ще разреши статистически по-реалистично да се прави разбор за мащабите и рисковете, които домашното принуждение носи за обществото.
По-същественото е, че по-късно всички институции ще имат опция да си правят работата по-качествено, когато разполагат с нужната изходна информация по съответния случай. Например патрулните служители на реда, който най-често се отзовават на сигнал за домашно принуждение, ще могат в действително време да извършат инспекция и дали е имало предходни случаи и по този начин анализът на риска за живота и здравето на потърпевшото лице да бъде по-пълен.
В закона е избран и краен период за построяването на Националната осведомителна система – 12-месечен период от обнародването на този закон в „ Държавен вестник “, като задължението за това е предоставено на Националния съвет. е длъжен за построи Националната осведомителна система по член 6д.
8. Законът планува основаването на Национален съвет по предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, както и Координационен механизъм
За първи път държавен орган стартира да следи за приемането, използването и оценката на политиките и координацията на дейностите на органите за предварителна защита и реакция на домашното принуждение. Наличието на обединен, профилиран и непрекъснато настоящ орган ще спомогне за построяването на съответни политики за справяне с този тежък публичен проблем.
За взаимоотношението за отбрана, помощ и поддръжка на потърпевшите от домашно принуждение е планувано да бъде признат Координационен механизъм за помощ и поддръжка на лица, потърпевши от домашно принуждение. В него следва да залегнат главните процедури на взаимоотношение сред органите на изпълнителната власт, органите на локалното самоуправление и локалната администрация и юридическите лица, които реализират действия по предварителна защита и отбрана от домашното принуждение по реда на ЗЗДН.
9. Законът предлага разнообразни стратегии за обезпечаване на “360 градуса грижа “
Законът не вижда в откриването на нови спешни центрове единственото решение в посока отбрана на потърпевшите, а предварителна защита и отбрана на всички наранени.
Дефинират се и профилирани услуги, които ще могат да се дават независимо или като комплекс на разположение, потърпевшо от домашно принуждение:
– Национална телефонна линия за помощ на лица, потърпевши от домашно принуждение или в риск;
– Консултативен център за лица, потърпевши от домашно насилие;
– Защитено жилище.
Те ще се дават съгласно желанието и персоналния избор на лицата, потърпевши от домашно принуждение или в риск, и законът планува да са безплатни.
Важен миг е, че услугите ще се дават, без значение дали потърпевшите са изразили единодушие да сътрудничат за откриване на причинителя на домашното принуждение.
10. Съдът позволява безвъзмездна правна помощ за неплатежоспособни лица
Лица, които нямат опция да употребяват притежаваното си имущество или нямат финансова опция, по преценка на съда ще разполагат с безвъзмездна юридическа помощ.
Икономическата взаимозависимост е една от главните аргументи жертвите да не напущат насилника, за това тази мярка ще има голяма роля.
Затова и с нова наредба в Закона за правната помощ, е планувано в производствата по Закона за отбрана от домашното принуждение, съдът да позволява правна помощ, като преценява вероятно положението на взаимозависимост на жертвата от причинителя, водещо до неспособност да употребява притежаваното имущество, както и други условия, препятстващи ефикасната правна отбрана.
По-голямата част от признатите промени в Закона за отбрана от домашното принуждение влизат в действие от 1 януари 2024 година, обръщат внимание от Фондацията.
Те показват и че с последните промени в Наказателния кодекс е направена и още една сериозна стъпка напред по повод наказателноправната отбрана на потърпевшите, като в дефиницията на „ закононарушение, осъществено в изискванията на домашно принуждение “ е отпаднало условието за методичност на актовете на принуждение.
Това може би е най-ключовата смяна по отношение на предходните разпореждания, считат от фондацията.
Причината – увеличението на времето, в което потърпевшият може да подаде тъжба, дава опция на индивида да се съвземе след претърпяното и да вземе осъзнато решение да търси отбрана на правата си. По-дългият период е гаранция, че потърпевшите ще разполагат с време, в което да се възстановят – и физически, и душевен, и да си дадат сметка какво им се е случило.
В случаи, при които за потърпевшото лице е било обективно невероятно да съблюдава общия 3-месечния период, му се дава опция да го направи до 6 месеца от осъществяване на акта на принуждение. Срокът не се счита за пропуснат, когато молбата до съда е подадена посредством общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи.
2. Разширява се кръгът на лицата, които могат да търсят помощ, като са включени към този момент и лицата, които се намират или са били в интимна връзка:
Лицата, намиращи се или били в интимна връзка с насилника;
Лицата, на които са предоставени грижите за децата.
Лицата, на които детето е поверено;
Лицата, които са родственици по права или по съребрена линия до четвърта степен в това число, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско общуване или в интимна връзка;
Лицата, с които родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско общуване или в интимна връзка;
Лицата, които са брачен партньор или някогашен брачен партньор на родителя.
3. Ускорява се достъпът до правораздаване
Досега потърпевшите трябваше да обикалят от кабинет на кабинет, от гише на гише, с цел да получат помощ. Според признатите промени в закона по искане на потърпевшото лице държавните и общински органи, лечебните заведения, юридическите лица, които реализират активност по предварителна защита и отбрана от домашното принуждение са длъжни в период от 24 часа да препратят молба за формиране на произвеждане по издаване на заповед за отбрана от съответния областен съд.
Така първият по веригата – било то доктор, служител на реда – би трябвало да задейства машината, тъй че на потърпевшото лице да се спести вероятно пътешестване до града, в който се намира съответният областен съд.
Така съдът ще бъде сезиран за издаване на заповед за отбрана, без на потърпевшото лице на процедура да му се постанова физически персонално да подаде молбата до съда. Ключовото в тази нова норма е, че би трябвало да има отправено искане от страна на потърпевшото лице за това.
4. Тотална възбрана за всевъзможен контакт с потърпевшия
Вече ще е налице като допустима мярка за отбрана да бъде наложена и възбрана за всякаква връзка по телефон, имейл, елементарна поща и всевъзможни други средства за връзка. Тук остава неуточнен въпросът по какъв начин потърпевшият родител ще предава децата на родителя- принудител, когато има избран режим на персоналните връзки, при наложена такава мярка за отбрана, само че наредбата е стъпка напред, считат от Фондацията.
5. Съдът прави оценка на риска по специфична методика и употребява мнението на експерти
Досега съдиите трябваше да преценят риска съгласно личните си показа. От в този момент нататък при преценка на рисковите фактори те ще би трябвало да взимат под внимание експертизата от страна на психолози, обществени служащи и лекари.
Самата методика за оценка на риска, би трябвало да бъде избрана в правилника за използване на закона. А нужните промени в правилника, би трябвало да бъдат направени от Министерския съвет в 6-месечен период от обнародването на закона.
Това значи, че извършвайки оценка на риска, съдиите ще могат да се произнасят по-спокойно, в случаите, в които следва да бъде направена преценка на това, до каква степен в дадена обстановка, е налице риск за живота и здравето на съответни лица.
6. Увеличава се грижата за засегнатите деца!
Освен че като нова мярка за отбрана е планувана насочването на потърпевшите деца към профилирани услуги за отбрана, помощ и поддръжка на деца, жертви или очевидци на принуждение, законодателен израз на грижата към децата има в новата редакция на член 5, алинея 4.
Съгласно нея, съдът може да постанови като защитна мярка режимът на персонални връзки, избран по реда на Семейния кодекс, сред детето и родителя, причинител на домашно принуждение, да се реализира за периода по заповедта, само че в предпазена среда, предоставена в профилирана услуга по ЗЗДН или обезпечена от снабдител на обществена услуга по сегашния адрес на детето или по местопребиваването му, под контрол на психолог или обществен служащ.
7. Създава се Национална осведомителна система за домашно принуждение.
Досега броят на смъртните случаи и тежките похищения се следеше от Неправителствени организации бранша чрез медийни изявления, а страната не използваше съответен механизъм за сходно следене. С новите разпореждания се основава опция тези данни да се подават от всички заинтригувани страни към Националната осведомителна система, което ще разреши статистически по-реалистично да се прави разбор за мащабите и рисковете, които домашното принуждение носи за обществото.
По-същественото е, че по-късно всички институции ще имат опция да си правят работата по-качествено, когато разполагат с нужната изходна информация по съответния случай. Например патрулните служители на реда, който най-често се отзовават на сигнал за домашно принуждение, ще могат в действително време да извършат инспекция и дали е имало предходни случаи и по този начин анализът на риска за живота и здравето на потърпевшото лице да бъде по-пълен.
В закона е избран и краен период за построяването на Националната осведомителна система – 12-месечен период от обнародването на този закон в „ Държавен вестник “, като задължението за това е предоставено на Националния съвет. е длъжен за построи Националната осведомителна система по член 6д.
8. Законът планува основаването на Национален съвет по предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, както и Координационен механизъм
За първи път държавен орган стартира да следи за приемането, използването и оценката на политиките и координацията на дейностите на органите за предварителна защита и реакция на домашното принуждение. Наличието на обединен, профилиран и непрекъснато настоящ орган ще спомогне за построяването на съответни политики за справяне с този тежък публичен проблем.
За взаимоотношението за отбрана, помощ и поддръжка на потърпевшите от домашно принуждение е планувано да бъде признат Координационен механизъм за помощ и поддръжка на лица, потърпевши от домашно принуждение. В него следва да залегнат главните процедури на взаимоотношение сред органите на изпълнителната власт, органите на локалното самоуправление и локалната администрация и юридическите лица, които реализират действия по предварителна защита и отбрана от домашното принуждение по реда на ЗЗДН.
9. Законът предлага разнообразни стратегии за обезпечаване на “360 градуса грижа “
Законът не вижда в откриването на нови спешни центрове единственото решение в посока отбрана на потърпевшите, а предварителна защита и отбрана на всички наранени.
Дефинират се и профилирани услуги, които ще могат да се дават независимо или като комплекс на разположение, потърпевшо от домашно принуждение:
– Национална телефонна линия за помощ на лица, потърпевши от домашно принуждение или в риск;
– Консултативен център за лица, потърпевши от домашно насилие;
– Защитено жилище.
Те ще се дават съгласно желанието и персоналния избор на лицата, потърпевши от домашно принуждение или в риск, и законът планува да са безплатни.
Важен миг е, че услугите ще се дават, без значение дали потърпевшите са изразили единодушие да сътрудничат за откриване на причинителя на домашното принуждение.
10. Съдът позволява безвъзмездна правна помощ за неплатежоспособни лица
Лица, които нямат опция да употребяват притежаваното си имущество или нямат финансова опция, по преценка на съда ще разполагат с безвъзмездна юридическа помощ.
Икономическата взаимозависимост е една от главните аргументи жертвите да не напущат насилника, за това тази мярка ще има голяма роля.
Затова и с нова наредба в Закона за правната помощ, е планувано в производствата по Закона за отбрана от домашното принуждение, съдът да позволява правна помощ, като преценява вероятно положението на взаимозависимост на жертвата от причинителя, водещо до неспособност да употребява притежаваното имущество, както и други условия, препятстващи ефикасната правна отбрана.
По-голямата част от признатите промени в Закона за отбрана от домашното принуждение влизат в действие от 1 януари 2024 година, обръщат внимание от Фондацията.
Те показват и че с последните промени в Наказателния кодекс е направена и още една сериозна стъпка напред по повод наказателноправната отбрана на потърпевшите, като в дефиницията на „ закононарушение, осъществено в изискванията на домашно принуждение “ е отпаднало условието за методичност на актовете на принуждение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ