(1) Пратил си ми това писмо, както пишеш, по един

(1) Пратил си ми това писмо, както пишеш, „ по един другар ". После пък ме предупреждаваш да не споделям с него всичко, обвързвано с теб, тъй като и ти самият нямаш сходен табиет. Така в едно и също писмо хем казваш, че ти е другар, хем – че не е. Ако си употребявал в общоприетия смисъл тази доста специфична дума и си го нарекъл " другар " така, както назоваваме " почтени мъже " всички претенденти за държавни постове или споделяме " господине " на някой срещнат, чието име не ни идва мислено – от мен да мине!

(2) Но в случай че смяташ някого за другар и не му вярваш като на самия себе си, доста грешиш и не познаваш задоволително силата на същинското другарство. Претегляй всичко дружно с приятеля си, само че първо претегли него самия. Най-напред би трябвало да прецениш другарството, а след това – да му се довериш. Наопаки обръщат нещата тези хора, които първо обикват, а след това преценят, вместо противоположното – да обикнат някого, откакто са решили, че е другар. Мисли дълго дали би трябвало да приемеш някого за другар. Но решиш ли – приеми го с цялото си сърце. Говори с него намерено, както приказваш със самия себе си.

(3) А живей по този начин, че даже пред врага си да можеш да признаеш всичко, което признаваш пред себе си. Но тъй като понякога се случват неща, които е признато да остават в загадка, споделяй с приятеля си всички грижи, всички мисли. Щом го смяташ за правилен – подобен и ще го направиш. Понякога учим другите да лъжат от боязън да не ни излъжат, от подозрителност им предоставяме правото да бъркат. Откъде накъде ще замлъквам нещо пред приятеля си? Откъде накъде да не се усещам пред него като уединено пред себе си?

(4) Някои хора разправят под път и над път работи, които може да се доверят единствено на другар, и изливат на който им падне всичко, дето им е накипяло. Други пък – противоположното: ужасяват се от съпричастието и на най-близките и все по-дълбоко заравят загадка, която и на себе си нямаше да поверят, в случай че можеха. Не бива да се прави нито едното, нито другото. Недостатък е да вярваш на всички, минус е и никому да не бярваш. Просто първия минус бих нарекъл по-честен, втория – по-безопасен.

(5) Затова би трябвало да укориш и едните, и другите: и тези, които постоянно дърдорят, и тези, които постоянно си траят. Енергичността, която се радва на хаоса, не е никаква активност, тя е ужас на една разбунена душа; не е същинско спокойствието, за което всяко помръдване е тежест, то е уязвимост и леност.

(6) И по този начин, скътай в сърцето си това: " Някои са избягали в толкоз дълбоки тъмници, че на светлината всяко нещо им се вижда неясно ". Нещата би трябвало да се смесват: и за спокойния е нужно да работи, и за настоящия – да потърси покой. Посъветвай се с природата – тя ще ти каже, че е основала както деня, по този начин и нощта. Бъди здрав.

Луций Аней СЕНЕКА " Нравствени писма до Луцилий ", книга първа, гл.III Сенека поздравява Луцилий - ПРИЯТЕЛСТВО (мъдрецът и приятелството), изд. РИВА 2001