Бруно: Тук съм да променя нещата към добро
– Г-н Акрапович, към този момент свикнахте с ситуацията в българския футбол. Как оценявате равнището на шампионата и по-специално предизвикването, което приехте, заставайки отпред на Локомотив (Пд)?
– В българския футбол и има качество, и няма. В някои сегменти равнището е налице, в някои би трябвало да се работи, с цел да се подобрят нещата и да се съпоставят със обстановката в Германия, където съм прекарал най-дълго време от моята кариера. Мога да кажа, че тук има дефекти, само че те могат да се поправят с работа с младите. За качеството на работата най-отговорни са треньорите, които работят с юношите. Те би трябвало да учат децата на обикновена техника и тактическа просветеност. Това може да се поправи. Качеството обаче зависи от парите, които имаш. Видяхте, че Лудогорец бе по-добър от Хофенхайм в мачовете от Лига Европа. В Германия обаче тимът се възнамерява от в този момент за идващия сезон. Имаш всичко планувано, с какъв тим ще започнеш подготовка през юли за идващия сезон. В България такава обстановка няма. Тук тимовете се сглобяват и по време на сезона, а и чак в края на сезона. Това е най-големият проблем и го има и в Македония, и в Хърватска, и Босна, и във всички страни от Балканите. Много е мъчно да се работи, само че в случай че харесваш специалността си нищо не е мъчно. Аз съм доста благополучен, че мога да работя в Локомотив и да развъртвам своите хрумвания и да се пробвам да ги предам на футболистите, с които работя.
– Това, което си представяхте за обстановката в клуба съответствува ли с действителността?
– Аз съм тук, с цел да трансформира нещата към положително. Първата цел бе да променим стила на тима и хората да са удовлетворени от това, което Локомотив прави на терена. Това е борбеността, придвижването по терена, тактическото поведение… Мисля, че в този момент съумяваме и играчите схващат какво държание на игра е нужно, с цел да подхожда и на мен като треньор, и на почитателите. Те харесват нападателен футбол, атакуващ, мъжки футбол… Важно е след мач да не може да споделяме, че не сме се движили, както би трябвало и че не е имало мотивация. Винаги би трябвало да показваш мотивация и придвижване, даже да ти липсва класата. Това би трябвало да е основата, над която да надграждаме. В клуба може да се трансформират много неща. Говорим с президента, че би трябвало да се мисли за бъдещето и да се притеглят млади играчи. С новия началник на школата Митко Палазов се разбираме доста добре. В контакт сме всеки ден и по два три часа приказваме за това, по какъв начин да упражняват юношите, с цел да могат да са потребни за първия тим и да отговорят на условията, които имам. Трябва да създадем по този начин, че адаптацията им в мъжкия тим да е по-лесна.
– Значи усещате доверие и поддръжка да работите по-дълго на „ Лаута “?
– Със притежателя се разбрахме за контракт до края на 2019 година и може да се продължи, в случай че е и в мой интерес, и на клуба. Дори да е единствено дотогава, желая да свърша такава работа, че когато пристигам хората да споделят, че съм донесъл нещо ново, нещо позитивно… Не желая да приказват за мен, че не съм направил нищо. Искам да науча младите играчи на съвременен футбол и да им дам опция да се развиват.
– За първи път работите с български футболисти, какви са усещанията ви от тях и от техния професионализъм?
– Трябва време, с цел да се схване по какъв начин мислят българите. За мен беше ново. Играл съм с двама играчи – Веселин Геров и Цанко Цветанов в Германия усещането ми, че сте доста общителни и съществени момчета. Тук като пристигнах трябваше да привикна с тия, които работя и те да свикнат с мен. Аз също не съм съвършен и си имам кусурите. Но желая да опозная и да схвана какви хора са против мен, с цел да може да направя по този начин, че да съм им потребен, а и те да оказват помощ на мен. Същото е и в Хърватска, и в Босна, и в България. Говорим близки езици и мислим по един и същи метод. Ситуациите в клубовете също си наподобяват.
– Има ли напрежение от това, че чужденците станаха много на „ Лаута “? Някои от тези, които напуснаха се изрекоха остро и даже жестоко по ваш адрес?
– Мисля, че атмосферата и връзките сред играчите са отлични. И се веселя, че ситуацията в отбора е положителна. Най-големият ми принос досега мисля, че е в тази посока. Това, което си приказваме, когато сме всички дружно, ме стимулира да работя още по-отдадено и съществено. Всички играчи, които напуснаха не си потеглиха по еднолично мое решение. Това бе общо решение и със спортния шеф, и с всички в клуба. Говорихме си и бяхме безапелационни, че е нужна огромна смяна. Някъде надви това, че търсихме по-добро качество, а някъде това, че искахме да имаме по-млад тим. Няма нищо персонално към никого. Това е професионална работа. Нормално е да има наранени. Ако някой и от един ден не е в тима, към този момент не ме интересува.
– Може ли да гарантирате, че всички нови привлечени футболисти са гледани и определени от вас?
– Категорично. Времето ще покаже дали сме позволили неточности или не, само че за всички сме решили, че могат да са ни потребни. В Германия не се взима футболист, в случай че не си го гледал 5-6 пъти и не си го проучил детайлно. Тук е ясно, че не може да имаме цялата информация, нямаме доста време и появили се късмет да вземем някого, решаваме бързо. Някой съгласно визитките, само че други съгласно преценката, която имаме аз и щаба ми. Елитон да вземем за пример пристигна по рекомендация и изкара проби. Всички казахме, че в него има нещо и в последна сметка го взехме. Игра мач, бе 10 дни на проби и в този момент е един нелош състезател от Първа лига на България. Така беше и с Аралица. В тяхно лице имаме двама млади футболисти, които са вдигнали малко равнището на тима. Имаме качество в лицето на Димо Бакалов, Марчев, Умарбаев, само че с тези двамата мисля, че то е още малко по-добро.
– А има ли някакъв проблем с акомодацията на Филип Михалевич, към който като, че имаше по-високи упования, откакто единствено преди към година бе част от Динамо Загреб?
– Останахме без нападател и обикновено трябваше да вземем двама. Дойдоха той и Аралица. Накрая на подготовката Анте играеше непрекъснато на положително равнище и всички останахме удовлетворени. Той се утвърди като титуляр, само че Филип продължава да е стимулиран и да работи за своите шансове. Може би бе и малко разконцентриран, защото неотдавна му се роди наследник, само че сигурно той има качества и капацитет. Спокойно в този момент можеше да ме питате и за какво Аралица е на пейката. Имаме тим и аз съм удовлетворен, че има конкуренция. Не могат да играят по двама на пост.
– Семейството ви живее в Германия и там прекарвате повече време, само че сте наясно със обстановката в Босна. Какво ще кажете за националния ви тим, с който България ще играе контрола?
– Аз съм си босненец, огромен босненец и всички го знаят това. Играл съм с огромно наслаждение за Босна и постоянно, когато имам опция вървя там. Във футбола имаме огромни гении, които стигат до огромни клубове по цяла Европа. Няма какво да приказва за Пянич, Джеко, Колашинац… Това, което доста ме радва е, че в този момент имаме и треньор, който желае да направи жанр, какъвто е необходим за тези играчи. Познавам Просинечки, другари сме и знам какъв футбол желае. Той направи сполучливи неща с Азербайджан и е доста сериозен човек. Като треньор има концепция и мисля, че те ще пасне и като игра, и като жанр на Босна. Ще отида на мача да се видя с него.
– Приятел сте с Ивайло Петев, който ви свърза с Христо Крушарски, какво ще кажете за обстановката, в която той изпадна в Кипър?
– Говорихме по телефона. Винаги е комплицирана обстановката с треньора. Това е най-тежкия пост на света. Трябва да вършиме по този начин, че да са удовлетворени и почитатели, и публицисти, и играчи, и администрация, и всички около… Ако не успееш да ги направиш удовлетворени, единствено ти го отнасяш. Всички те остават, само че ти си тръгваш и носи понасяш отговорността. Това е доста мъчно работа, само че в случай че я харесваш това е най-хубавата работа на света.
– Мислите ли, че Локо можеше да завоюва повече точки под ваше управление, или постигнатото дава отговор на показаното?
– Със сигурност против Септември можехме и да бием, само че е реалност, че младият тим би трябвало да се учи да вкарва обстановките си. Първият ми мач против Левски също можехме да вземем точка, тогава ни вкараха в последната минута. Срещу Витоша трябваше да спечелим. При семейството на Берое имаше стопроцентова дузпа, която не ни дадоха… Има много такива обстановки, поради които си мисля, че беше допустимо да вземем 5-6 точки повече, само че такава е обстановката и продължаваме напред. Мисля, че сме в състояние да се борим за седмото място и за присъединяване на бараж.
– Добре ли е, че попаднахте в по-лесна група за плейофите и на процедура сте сигурни за едно от първите две места, или пък това може да докара до разпределяне?
– За нас най-важното е да имаме време да работим върху отрицателните страни в играта ни. Момчетата ще имат и повече време да се опознаят, тъй като имаме и нови играчи като Булят, за който съм доста благополучен, че успяхме да го вземем при нас. Момчетата го одобряват и се вижда, че има класа и желае да помогне. Младите могат да се учат от него въпреки всичко е бил и национал на Хърватска.
– В българския футбол и има качество, и няма. В някои сегменти равнището е налице, в някои би трябвало да се работи, с цел да се подобрят нещата и да се съпоставят със обстановката в Германия, където съм прекарал най-дълго време от моята кариера. Мога да кажа, че тук има дефекти, само че те могат да се поправят с работа с младите. За качеството на работата най-отговорни са треньорите, които работят с юношите. Те би трябвало да учат децата на обикновена техника и тактическа просветеност. Това може да се поправи. Качеството обаче зависи от парите, които имаш. Видяхте, че Лудогорец бе по-добър от Хофенхайм в мачовете от Лига Европа. В Германия обаче тимът се възнамерява от в този момент за идващия сезон. Имаш всичко планувано, с какъв тим ще започнеш подготовка през юли за идващия сезон. В България такава обстановка няма. Тук тимовете се сглобяват и по време на сезона, а и чак в края на сезона. Това е най-големият проблем и го има и в Македония, и в Хърватска, и Босна, и във всички страни от Балканите. Много е мъчно да се работи, само че в случай че харесваш специалността си нищо не е мъчно. Аз съм доста благополучен, че мога да работя в Локомотив и да развъртвам своите хрумвания и да се пробвам да ги предам на футболистите, с които работя.
– Това, което си представяхте за обстановката в клуба съответствува ли с действителността?
– Аз съм тук, с цел да трансформира нещата към положително. Първата цел бе да променим стила на тима и хората да са удовлетворени от това, което Локомотив прави на терена. Това е борбеността, придвижването по терена, тактическото поведение… Мисля, че в този момент съумяваме и играчите схващат какво държание на игра е нужно, с цел да подхожда и на мен като треньор, и на почитателите. Те харесват нападателен футбол, атакуващ, мъжки футбол… Важно е след мач да не може да споделяме, че не сме се движили, както би трябвало и че не е имало мотивация. Винаги би трябвало да показваш мотивация и придвижване, даже да ти липсва класата. Това би трябвало да е основата, над която да надграждаме. В клуба може да се трансформират много неща. Говорим с президента, че би трябвало да се мисли за бъдещето и да се притеглят млади играчи. С новия началник на школата Митко Палазов се разбираме доста добре. В контакт сме всеки ден и по два три часа приказваме за това, по какъв начин да упражняват юношите, с цел да могат да са потребни за първия тим и да отговорят на условията, които имам. Трябва да създадем по този начин, че адаптацията им в мъжкия тим да е по-лесна.
– Значи усещате доверие и поддръжка да работите по-дълго на „ Лаута “?
– Със притежателя се разбрахме за контракт до края на 2019 година и може да се продължи, в случай че е и в мой интерес, и на клуба. Дори да е единствено дотогава, желая да свърша такава работа, че когато пристигам хората да споделят, че съм донесъл нещо ново, нещо позитивно… Не желая да приказват за мен, че не съм направил нищо. Искам да науча младите играчи на съвременен футбол и да им дам опция да се развиват.
– За първи път работите с български футболисти, какви са усещанията ви от тях и от техния професионализъм?
– Трябва време, с цел да се схване по какъв начин мислят българите. За мен беше ново. Играл съм с двама играчи – Веселин Геров и Цанко Цветанов в Германия усещането ми, че сте доста общителни и съществени момчета. Тук като пристигнах трябваше да привикна с тия, които работя и те да свикнат с мен. Аз също не съм съвършен и си имам кусурите. Но желая да опозная и да схвана какви хора са против мен, с цел да може да направя по този начин, че да съм им потребен, а и те да оказват помощ на мен. Същото е и в Хърватска, и в Босна, и в България. Говорим близки езици и мислим по един и същи метод. Ситуациите в клубовете също си наподобяват.
– Има ли напрежение от това, че чужденците станаха много на „ Лаута “? Някои от тези, които напуснаха се изрекоха остро и даже жестоко по ваш адрес?
– Мисля, че атмосферата и връзките сред играчите са отлични. И се веселя, че ситуацията в отбора е положителна. Най-големият ми принос досега мисля, че е в тази посока. Това, което си приказваме, когато сме всички дружно, ме стимулира да работя още по-отдадено и съществено. Всички играчи, които напуснаха не си потеглиха по еднолично мое решение. Това бе общо решение и със спортния шеф, и с всички в клуба. Говорихме си и бяхме безапелационни, че е нужна огромна смяна. Някъде надви това, че търсихме по-добро качество, а някъде това, че искахме да имаме по-млад тим. Няма нищо персонално към никого. Това е професионална работа. Нормално е да има наранени. Ако някой и от един ден не е в тима, към този момент не ме интересува.
– Може ли да гарантирате, че всички нови привлечени футболисти са гледани и определени от вас?
– Категорично. Времето ще покаже дали сме позволили неточности или не, само че за всички сме решили, че могат да са ни потребни. В Германия не се взима футболист, в случай че не си го гледал 5-6 пъти и не си го проучил детайлно. Тук е ясно, че не може да имаме цялата информация, нямаме доста време и появили се късмет да вземем някого, решаваме бързо. Някой съгласно визитките, само че други съгласно преценката, която имаме аз и щаба ми. Елитон да вземем за пример пристигна по рекомендация и изкара проби. Всички казахме, че в него има нещо и в последна сметка го взехме. Игра мач, бе 10 дни на проби и в този момент е един нелош състезател от Първа лига на България. Така беше и с Аралица. В тяхно лице имаме двама млади футболисти, които са вдигнали малко равнището на тима. Имаме качество в лицето на Димо Бакалов, Марчев, Умарбаев, само че с тези двамата мисля, че то е още малко по-добро.
– А има ли някакъв проблем с акомодацията на Филип Михалевич, към който като, че имаше по-високи упования, откакто единствено преди към година бе част от Динамо Загреб?
– Останахме без нападател и обикновено трябваше да вземем двама. Дойдоха той и Аралица. Накрая на подготовката Анте играеше непрекъснато на положително равнище и всички останахме удовлетворени. Той се утвърди като титуляр, само че Филип продължава да е стимулиран и да работи за своите шансове. Може би бе и малко разконцентриран, защото неотдавна му се роди наследник, само че сигурно той има качества и капацитет. Спокойно в този момент можеше да ме питате и за какво Аралица е на пейката. Имаме тим и аз съм удовлетворен, че има конкуренция. Не могат да играят по двама на пост.
– Семейството ви живее в Германия и там прекарвате повече време, само че сте наясно със обстановката в Босна. Какво ще кажете за националния ви тим, с който България ще играе контрола?
– Аз съм си босненец, огромен босненец и всички го знаят това. Играл съм с огромно наслаждение за Босна и постоянно, когато имам опция вървя там. Във футбола имаме огромни гении, които стигат до огромни клубове по цяла Европа. Няма какво да приказва за Пянич, Джеко, Колашинац… Това, което доста ме радва е, че в този момент имаме и треньор, който желае да направи жанр, какъвто е необходим за тези играчи. Познавам Просинечки, другари сме и знам какъв футбол желае. Той направи сполучливи неща с Азербайджан и е доста сериозен човек. Като треньор има концепция и мисля, че те ще пасне и като игра, и като жанр на Босна. Ще отида на мача да се видя с него.
– Приятел сте с Ивайло Петев, който ви свърза с Христо Крушарски, какво ще кажете за обстановката, в която той изпадна в Кипър?
– Говорихме по телефона. Винаги е комплицирана обстановката с треньора. Това е най-тежкия пост на света. Трябва да вършиме по този начин, че да са удовлетворени и почитатели, и публицисти, и играчи, и администрация, и всички около… Ако не успееш да ги направиш удовлетворени, единствено ти го отнасяш. Всички те остават, само че ти си тръгваш и носи понасяш отговорността. Това е доста мъчно работа, само че в случай че я харесваш това е най-хубавата работа на света.
– Мислите ли, че Локо можеше да завоюва повече точки под ваше управление, или постигнатото дава отговор на показаното?
– Със сигурност против Септември можехме и да бием, само че е реалност, че младият тим би трябвало да се учи да вкарва обстановките си. Първият ми мач против Левски също можехме да вземем точка, тогава ни вкараха в последната минута. Срещу Витоша трябваше да спечелим. При семейството на Берое имаше стопроцентова дузпа, която не ни дадоха… Има много такива обстановки, поради които си мисля, че беше допустимо да вземем 5-6 точки повече, само че такава е обстановката и продължаваме напред. Мисля, че сме в състояние да се борим за седмото място и за присъединяване на бараж.
– Добре ли е, че попаднахте в по-лесна група за плейофите и на процедура сте сигурни за едно от първите две места, или пък това може да докара до разпределяне?
– За нас най-важното е да имаме време да работим върху отрицателните страни в играта ни. Момчетата ще имат и повече време да се опознаят, тъй като имаме и нови играчи като Булят, за който съм доста благополучен, че успяхме да го вземем при нас. Момчетата го одобряват и се вижда, че има класа и желае да помогне. Младите могат да се учат от него въпреки всичко е бил и национал на Хърватска.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ