Докато ви занимават с ДС миналото, което не може да промените, и мнозина дори не искат да минат отвъд щампите, днес и сега, политическият елит на България, включително Борисов и Радев, де факто се договориха с Путин, в рамкитена на стратегическото балансиране "никога против Русия",

И са дали карт бланш на руските служби да си разиграват коня в България, и не само да организират преврати срещу правителството, но и да работят необезпокоявани срещу съседите ни. А щом работят в Северна Македония, нашето контраразузнаване няма проблем, нали не е у нас. То това е договорката, работете си срещу съседите, у нас няма да имате проблем.

Истинската беда наследниците на същата тази номенклатура на БКП, която контролираше службите тогава, ги контролира и днес - Радев си и автентичен Живков, Борисов също, Доган, Пеевски пък остават видими в политическия елит именно благодарение на Библиотеката, която приюти цвета на ДС и обучава новите кадри за днешното ДС.

А на мнозина дядото и чичото на Васил Терзиев им е проблемът?! Логично, трябва да се занимавате с дъвки, не с реалните си проблеми.

Илиян Василев

И подчерта, че икономическата логика е да има пазарна икономика и определи като невалидни аргументите на сектора за липса на подкрепа, при положение че има данни за над 2 млрд. лева като субсидия в сектор "Земеделие".

Йорданова от ПП-ДБ разкритикува изказването на Денков към зърнарите

"Искаме българските производители и потребители да имат по-ниски цени, да има пазарна икономика в държавата 30 години след началото на Прехода".

В предаването "Неделя 150" Арабаджиев посочи още, че България произвежда пет пъти повече зърно, отколкото потребява и голяма част се изнася, затова трябва подпомагането в сектора да се промени - да не е на база на площ, а на продукция, "за да можем да сме свидетели на производство на зеленчуци и плодове, не само на зърно".

Според него шансовете за победа на коалицията ПП - ДБ на местните избори са големи.

"Ние бяхме първата политическа сила, която обяви кандидатурата си за кмет на община Ловеч. Искаме хората да могат от по-рано да се срещнат с мен, да разговаряме. Това е нормален начин, по който трябва да се прави политика".

Коментарът на Реджеп Ердоган дойде, след като през седмицата Европейският парламент прие доклад с извода, че присъединителният процес не може да продължи при сегашните обстоятелства заради състоянието на човешките права и върховенството на закона в Турция.

Ердоган определи подхода на европейските депутати към страната му като пълен с предразсъдъци, "плитък и безидеен":

"Ако искате да чуете открито и ясно моята оценка, тя е, че ЕС се опитва да се откъсне от Турция. И докато ЕС се опитва да се откъсне от нас, ние ще си направим сметката за този развой на нещата. И след като си направим сметката, може да се разделим с ЕС, ако е необходимо".

Без значение колко невероятно талантлив си, след известно време нито властта, нито парите, нито славата запълват празнотата, която идва по пътя.

Проблемът не е във възрастта. Преди години тренирах бокс в Маями и там имаше един 75-годишен боксьор, който можеше да скъса задника на всеки 20-годишен. Възрастта е просто числа".

Мъдрите мисли са не на кого да е, а на Мики Рурк, актьорът и боксьорът, когото едни боготворят, а други се страхуват от него или го считат за арогантен.

Например в Русия го носят на ръце, докато хвали рускините и приема в живота си няколко популярни красавици. Когато обаче в подкаст на Ксения Собчак през 2022 г. той заявява, че е уважавал Путин, но това е приключило в мига, когато Русия е започнала военна агресия срещу Украйна. Не само това, а актьорът, който днес има рожден ден, пожелава да бъде погребан, когато дойде краят, в малкото украинско селце Загорци, Хмелницка област. Там вече бил гробът на неговия сърдечен приятел и помощник Дмитрий Корнейчук, когото холивудската звезда счита за свой брат.

Рурк не крие и своето възхищение от бойците от батальона „Азов“.

***

Родителите на Рурк се развеждат, когато той е само на 6, а майка му скоро след това заживява с нов мъж. Това е Юджийн Адис - полицай от Маями с петима синове, за когото Рурк пише, че "беше много голям, здрав и зъл мъж. Можеше да ми спука главата, само защото не е на кеф. Той често нараняваше физически майка ми и аз го мразех за отношението му към нея. Години наред мечтаех да го смачкам.

Омразата към пастрока му поражда любовта към бокса.

"За мен боксовата круша беше начинът да порасна. Не можех да му посегна, затова с времето започнах да си го изкарвам върху всеки срещнат. Когато пораснах, налитах на бой с когото и да било и където и да било. Само ме погледни накриво и с теб е свършено".

На 12 години той печели първата си професионална боксова среща в категорията "муха" (до 56 килограма). От 1964 до 1973 година той се състезава активно, понякога използвайки псевдонима Фил Рурк, и дори успява да постави рекорд в аматьорския бокс с 27 победи, от които 12 нокаута.