Забраната за внос на зърно от Украйна бе въведена от служебното правителство през месец април, след като още четири европейски държави наложиха ембарго на фона на оплаквания от бранша и предупреждения за сериозни загуби. Настоящият кабинет обаче се обяви за отмяна на забраната с мотив, че тя е нанесла щети в бюджета, а освен това вносът на украинско зърно ще намали инфлацията. Зърнарите заплашиха с протести и след като забраната бе отменена в събота предстоят срещи с бранша. 

Кирил Вътев обясни, че все пак ще се затегне контролът върху вноса на украинска продукция, тъй като тя не отговаря на стандартите на ЕС.

В днешния парламентарен контрол ще участва и военният министър Тодор Тагарев. Въпросите около него са свързани с предоставянето на военна помощ за Украйна. Вчера депутатите също се скараха по този въпрос. От ДБ и ГЕРБ твърдят, че на Украйна ще бъдат изпратени дефектни ракетни системи за ПВО С-300 и увериха, че родната отбрана няма да бъде ощетена. Опозицията обаче запита какъв е смисълът от тази военна помощ. Недоволство има и по повод намеренията за създаване на база на НАТО край Ямбол. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

Изслушан ще бъде в парламента и регионалният министър Андрей Цеков. Към него има най-много въпроси. 

След парламентарния контрол депутатите продължават с останалите теми от дневния ред. А от другата седмица заседания ще има всеки ден в продължение на три седмици заради предстоящата дълга ваканция, в която депутатите ще излязат преди местните избори.

От първия учебен ден учебниците до 7-ми клас ще бъдат в така наречената "дигитална раница". Електронна става и медицинската бележка. 

“На едносменен режим са 90% от училищата в България. Възможността за преминаване и на останалите е свързана с няколко важни проекта по различни програми, които започват от тази учебна година“, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. 

Започва строителството на 8 нови училища в рамките на ПВУ. Наред с това около 116 образователни институции – детски градини и училища, ще бъдат основно ремонтирани или разширени. Това лято ремонтирани са 507 учебни заведения. 240 все още се довършват. В 63 училища ще продължат ремонтите и след началото на учебната година без да пречат на децата.

В 43 държави 30 хиляди български деца ще се учат в неделни училища и две български държавни училища.

Министерството на труда и социалната политика отпуска еднократна помощ за първи, втори, трети, четвърти и осми клас по 300 лева. 

На крак в първия учебен ден е и полицията. Общо 13 000 души от "Охранителна полиция" ще са разположени навсякъде около училищата и детските градини с включени светлинни сигнализации, за да бъдат забелязани по-лесно и в поздрав за учениците.

В последните две седмици проверени са 6 700 училища и детски градини в страната. Проведени са срещи с с директорите на учебните заведения, свързани с мерки за повишаване на сигурността на учениците и децата до достъпа им в училище.

Това заяви от парламентарната трибуна земеделският министър Кирил Вътев. По думите му ще се следи най-вече за тежки метали и радиоактивност.

"Темата с вноса въобще на храни от Украйна се дискутира от дълго време, не само у нас, но и на всички срещи на министрите на земеделието в целия ЕС, както и отделно на ниво петте фронтови държави, както ги наричат в ЕС. Това е България и останалите страни, въвели забраната. Притесненията на земеделските производители са големи, защото Украйна е мощна земеделска страна. Украйна не изпълнява тежките изисквания за внос на земеделска продукция, това е основателното притеснение, затова ще увеличим контрола над продукцията", посочи министърът.

Според него и в момента се заобикаля забраната за вноса. 

"Има внос на сухо мляко, което прави дъмпинг на нашето производство, има внос на украински слънчоглед, който влиза като румънски", отбеляза Вътев.

Той увери, че ще покани в събота зърнопроизводителите за среща.

"Очакваме днес те да ни представят техните притеснения и въпроси, за да набележим програма за действие", добави той.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook дипломатът Илиян Василев. Вижте и целия текст:

"Неслучайно всеки протест срещу добива на газ в Североизточна България се спонсорира от същите тези зърнопроизводители, които развавят заплахата, че отива житницата. За сведение за един сондаш при проучване се изисква няколко декара, а за добив 40 квадратни метра. От години се знае, че този бизнес има намесени руски или на бг бизнесмени свързани с Русия пари. За това и те се включиха активно в кампанията против Украйна, в частност украинското зърно. 

Още по-странно е, че решението се взема в Народното събрание, но не протестират пред него, а хулят правителството, което ще изпълни решение на НС, за него друг вариант няма.

Същото е и с атаките срещу закриването на въгледобива - решението се взема от НС, протестите пред МС.

В случая има и предизборен елемент - кой е загрижен за регионите. Денков правилно казва, че тези решения са стратегически и трябва да се вземат от Народното събрание."

Лидерът на демократичното мнозинство в горната камара на Конгреса сенатор Чък Шумър насрочи поредица от срещи при закрити врата, посветени на иновациите в областта на ИИ, за да могат законодателите да зададат въпроси на предприемачите относно тези нови компютърни програми, които завладяха света след пускането на "Чат Джи Пи Ти" (ChatGPT) миналата година.

Налице е всеобщо подозрение, че бързият технологичен прогрес ще доведе до загуба на работни места, повече онлайн дезинформация и други вредни последици.

"Днес започваме гигантско, сложно и жизненоважно начинание: полагаме основите на консенсусна политика за ИИ, която Конгресът може да превърне в закон", отбеляза Шумър на срещата, според забележките, съобщени на пресата.

Главният изпълнителен директор на компанията "Оупън Ей Ай" (OpenAI) и създател на "Чат Джи Пи Ти" Сам Олтман и основателят на "Майкрософт" (Microsoft) Бил Гейтс също взеха участие в срещата, която беше закрита за медиите. "Аз съм много оптимистично настроен по отношение на ИИ, но това не означава, че няма да има проблеми по пътя", посочи Oлтман при пристигането си на мястото на срещата.

"Съществува силен консенсус в полза на регулирането на ИИ", заяви от своя страна Илон Мъск след срещата. "Дори и регулацията да не е съвършена, (...) последиците от излизането на ИИ извън контрол биха били тежки", подчерта той.

Дълбоките политически разногласия във Вашингтон пораждат съмнения относно способността на Конгреса на САЩ да приеме ясно законодателство за ограничаване на внедряването на ИИ без предпазни мерки. От своя страна, технологичните компании лобират регулаторната рамка да остане лека, благоприятна за техните групи и иновации, обобщава АФП.