Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

„Ученическите години са най-прекрасният период в живота ви, а вие сте късметлии с едно прекрасно училище, в което освен основните предмети, можеtе да се учите и на други интересни дисциплини, свързани с компютри и роботика. Да гледате и да мечтаете напред в бъдещето“, обърна се кметът към учениците от Основно училище „Тома Кърджиев“. 

То е сред училищата пионери в програмата, с която по инициатива на общината бяха въведени безплатни часове по роботика и софтуерно кодиране за децата в начален етап. При посещението си кметът ревизира и изградения асансьор, осигуряващ достъпна архитектурна среда за деца с ограничена мобилност. По обекта предстоят довършителни работи преди пълното му въвеждане в експлоатация.

Зам.-кметовете на община Русе също приветстваха учениците след лятната им ваканция. Златомира Стефанова поздрави възпитаниците на Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“. Димитър Недев сподели празника с учениците от Професионалната гимназия по електротехника и електроника и Професионалната гимназия по механотехника, Магдалина Илиева пожела успешна година за всички в МГ „Баба Тонка“ и НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, а Енчо Енчев посети ОУ „Ангел Кънчев“.

Сред приоритетите на общинското ръководство е подобряването на средата в училищата, като само през тази година основните обекти са подмяната на дограмата в ДГ „Приказен свят“ в Николово, двора на ДГ „Детелина“, част от покрива на училището в Семерджиево, подмяна на дограмата в ОУ „Васил Априлов“ в Русе, въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Отец Паисий“ гр. Мартен, ремонт на сградата на Центъра за специална образователна подкрепа и обследванията за енергийна ефективност на общежитията в ПГСС „Ангел Кънчев“ в Образцов чифлик и Средношколските общежития.

Продължава и политиката за повишаване квалификацията на педагозите чрез организиране на обучения за работа с Google Workspace, LEGO, уебсайтове на детските градини и въвеждане на часовете по роботика в училищата.

Заяви просветният министър Галин Цоков пред Българската национална телевизия на първия учебен ден. 

По думите му откакто заплатите на учителите се увеличават има повече кандидати да учат педагогика, но за съжаление напускането на професията остава все още проблем.

От тази година минималната заплата за учители и възпитатели става 1831 лева. Министерството на образованието обаче продължава работа по създаване на програма за по-добра подготовка на младите учители, които да не се изненадват от средата, в която попадат и да се отказват лесно.

Галин Цоков коментира и промяната на учебните програми от 1-ви до 10-и клас. По думите му темата ще остане отворена до края на септември и началото на октомври. Промените в програмата той определи като насочени към по-практичните знания и придобиването на бизнес умения.

"Не става въпрос за опростяване, а става въпрос за възможност да се намали натоварването по отношение на знанията, които непрекъснато се усвояват и трябва да се възпроизвеждат. Анализите показват, че може би най-големият проблем е на базата на това по-голямо учебно съдържание, което е включено в учебните програми, няма достатъчно време за формиране на умения, за практическо прилагане на знанията", обясни министърът.

Министърът коментира, че предизвикателство пред образованието е и усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Има много средства които са по ПВУ, които общо за образованието са над 1 млрд и 200 млн лева, които ако се използват пълноценно в рамките на тази година или поне се създадат условия да бъдат използвани, това ще промени в голяма степен образователната среда в българските училища", обясни Цоков.

По думите на образователния министър предизвикателство е и въвеждането на STEM система в българските училища, която се основава на наука, технологии, инженерство и математика. "Българските училища сериозно са напреднали в процеса на създаване на подобни кабинети и предстои от началото на следващата година те да бъдат изградени", каза още образователният министър Галин Цоков.

Това стана ясно от телефонен разговор между премиера акад. Николай Денков и неговия нидерландски колега Марк Рюте.

Министър-председателят на Нидерландия похвали България за вече направените стъпки в правилната посока, особено по отношение на правомощията на главния прокурор.

В същото време в доклад, представен днес пред народните представители в Хага, нидерландският кабинет обръща внимание на две препоръки от доклада на Европейската комисия (ЕК) за върховенство на правото в нашата страна от 5 юли т.г., а именно за структурата и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към него, както и за превенцията и противодействието на корупцията.

Акад. Денков увери Марк Рюте, че през следващата седмица се очаква българският парламент да приеме промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които ще се реформира Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. До средата на октомври т.г. е планирано да бъдат гласувани на първо четене предложените промени в Конституцията,
които се отнасят до ВСС.

След това България ще информира ЕК и всички държави членки за постигнатия напредък в изпълнението на препоръките в доклада от 5 юли т.г.

Той бе категоричен ,че турската страна спазва стриктно Конвенцията от Монтрьо, като ограничава присъствието на военни кораби в Черно море, включително и руски.

По думите му в последните месеци Русия използва Черно море и изключителната икономическа зона на България за военни учения, затова страната ни обсъжда различни варианти за отговор - от дипломатически до ускорено придобиване на брегови ракетни комплекси.

Според него основният отговор няма да е самостоятелен, а съвместно със съюзниците от НАТО.

"От средата на юли Русия прави предупреждения, че ще провежда учения със стрелби в част от българската изключителна икономическа зона. Така тя блокира нормалните коридори на търговския трафик, това означава, че е опасно за нас да използваме икономически тази зона", посочи проф. Тагарев.

Няколко съюзни страни вече са пострадали от конфликта в Украйна, остатъци от дронове падат в Румъния, изтъкна министърът. По думите му атаките на Русия по украинските пристанища на Дунав в един момент може да засегнат и България.

"Няма заплаха от преки военни действия срещу България, но има рискове да бъде засегната по един или друг начин от тези провокационни и агресивни действия", смята той.